Правни термини- Буква А

Избери... А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю

Длъжникът трябва да престира по време, установено от договора, а когато такъв липсва - от закона. Ако не стори това, той е в забава и за него настъпват неблагоприятни последици. Отговаря за вредите, предизвикани от забавата, и понася риска от погиването на вещта или резултата, който трябва да престира на кредитора.

ЗАБАВА НА КРЕДИТОРА

Когато кредиторът не дава необходимото съдействие, за да може длъжникът да изпълни точно своето задължение, или неоправдано не приема предложеното изпълнение.

Забавата на кредитора не освобождава длъжника от задължението да престира, но отслабва неговата обвързаност. Отговорността му намалява. Той ще отговаря в такъв случай само при умисъл или груба небрежност. Лихви не се дължат, длъжникът се освобождава от собствената си забава. Рискът преминава върху кредитора. За да се освободи от задължението си, длъжникът трябва да предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от съда. Пари, ценни книжа и други ценности, се депозират в банка. Бързо развалящите се вещи длъжникът може да продаде, а парите да вложи в банка на името на кредитора. Длъжникът може да се откаже от договора и да иска обезщетение за вредите.

ЗАБАВЕНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

Длъжникът трябва да престира в уговореното време. Не престира ли, налице е и забавено изпълнение. Тази забава е противоправна. За да изпадне длъжникът в забава, трябва: вземането да е изискуемо, т. е., кредиторът може да иска изпълнението; да отправи покана за изпълнение /когато е определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава и без покана/; забавата да се дължи на виновното поведение на длъжника. При забава рискът преминава върху длъжника. Кредиторът разполага с иск за изпълнение. При лична и незаместима престация длъжникът се принуждава към изпълнение чрез глоби. При заместима престация кредиторът може да бъде овластен да я извърши за сметка на длъжника. При парични задължения изпълнението се постига чрез секвестиране на имуществото на длъжника, а при предаване индивидуално определените вещи - чрез принудителното им изземване. Кредиторът освен това има право на обезщетение за вредите, произтекли от забавата, както и да развали договора.

ЗАБЛУЖДАВАЩИ СИГНАЛИ

Неверни сигнали за опасност, злополука, пожар, помощ, предавани обикновено по телефона, които пречат и смущават дейността на органите, до които са отправени, и на органите, ангажирани с тяхната проверка. Предаването на заблуждаващи сигнали е престъпление, предвидено в НК. Обществената опасност на това престъпление е по-голяма, когато с тях се цели създаването на тревога и смут в обществото.

ЗАВЕТ

1. Наставление, упътване, съвет, последна воля, оставени от починал на потомци или последователи; завещание.

2. Завещателно разпореждане, с което наследодателят завещава единично определено имущество. Така например завещава се една конкретна вещ или едно конкретно право. Това завещание придава на лицето качеството на заветник. Заветът няма правно действие, ако при откриване на наследството завещаното не принадлежи на завещателя. При завета има частно правоприемство. На заветника се прехвърля само завещаното право и той не отговаря поначало за задълженията на наследодателя. За последните заветникът отговаря едва след изчерпване на останалото наследство, и то до размера на полученото. За получаване владението на завета, заветникът трябва да се обърне към наследниците. Той не може да влезе сам във владение. То трябва да му се предаде от тях.

ЗАВЕЩАНИЕ

1. Документ, с който някой определя, нарежда как да се постъпи с имота му след неговата смърт.

2. Едностранна сделка, с която завещателят се разпорежда с имуществото си след смъртта си. То е формален писмен акт. Завещанието бива: саморъчно и нотариално.

Саморъчно е завещанието, когато наследодателят го е написал ръчно, и го е подписал. Подписът му следва след завещателните разпореждания.

Нотариално е завещанието, което е съставено от нотариус, пред когото завещателят е изразил своята воля. Подписва се от завещателя, свидетелите, присъствали при съставянето на завещанието, и нотариуса.

ЗАВИСИМА (АКЦЕСОРНА) СДЕЛКА

Сделка, която е зависима от главната сделка. С прекратяването на главната сделка се прекратява и зависимата. Прекратяването на зависимата обаче не води до прекратяване на главната. Зависимата сделка е обезспечителна. Тя гарантира изпълнението на главната сделка. Макар и зависима, тя е самостоятелна. Сключва се отделно и по ред, различен от главната. Страните по нея могат да бъдат и различни от тези по главната сделка.

ЗАВЛАДЯВАНЕ (ocupatio)

Придобиване на собственост върху вещи, които не принадлежат никому. Изгубената вещ принадлежи на собственика й, макар и да не в негово владение и той да е неизвестен за този, който я намери.

ЗАДАТЪК (капаро)

Парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на договор. Задатъкът потвърждава сключването на договора и е доказателство за това. Даването му гарантира изпълнението на договора. Законът дава право на изправната страна да се откаже от договора и да задържи задатъка или да си го иска обратно в двоен размер. Задатъкът обезщетява изправната страна за вредите от неизпълнението.

На задатъка страните могат да придадат и друга функция: тази на пишманлък (отметнина) - да се откажат от договора, като полученият задатък се върне в двоен размер, или да задържи задатъка при отказ от договора от страната, която го е дала.

Тази на наказание е - страните не могат да се отказват от договора под страх от загубване или плащане на задатъка в двоен размер.

Може да се уговори, че даденото при сключване на договора не е задатък, а аванс в плащането и обратното - че даденото след сключването на договора е задатък.

ЗАДОЧНА ПРИСЪДА

Присъда, постановена в отсъствието на подсъдимия. Такава присъда се постановява в извънредни случаи, посочени в НПК - когато местонахождението на подсъдимия в страната не е известно и след щателна проверка не може да бъде установено.

ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА

Най-тежката мярка за неотклонение. Тя се взема при престъпления, за които се предвижда наказание най-малко 10 години лишаване от свобода или смърт. По изключение законът позволява да се вземе и при други престъпления, когато съществува опасност обвиняемият да се укрие, както и когато няма постоянно местожителство или не може да се установи самоличността му.

ЗАЕМ

Неформален реален договор, по силата на който заемодателят дава вещ на заемателя, за да си послужи с нея съобразно обикновенното й предназначение, а заемателят е длъжен да я върне. Поначало заемът е безвъзмезден. Той има две разновидности: заем за послужване и заем за потребление. При заем за потребление може да се уговори заемодателят да заплати лихва. Такъв договор е възмезден и двустранен, тъй като и за двете страни възникват права и задължения.

ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ

Заем за послужване - договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемодателя индивидуално определена непотребима вещ за временно ползване, а заемателят се задължава да я върне. При този заем не се прехвърля правото на собственост върху вещта. Заемателят е длъжен да върне вещта, който е получил, макар тя абстрактно да е заместима. Договорът е едностранен, безвъзмезден и реален. Създава право само за заемателя - да получи и ползва вещта. Възнаграждение за ползването на вещта не се дължи. Ако се заплати, такъв договор ще бъде договор за наем. Договорът е реален, такъв договор ще бъде договор за наем. Договорът е реален, защото произвежда действие след предаване на вещта. Договорът е неформален. Предмет на заема могат да бъдат движими и недвижими вещи.

ЗАЕМ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕ

Договор, с който заемодателят предава на заемателя собствеността на пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид и количество. Договорът е едностранен, реален и неформален. Неговото действие настъпва след предаване на вещите или парите.От този договор произтича само за заемателя право да получи парите или вещите. Този договор има вещно-правно действие, тъй като прехвърля право на собственост върху заемателя. Поначало договорът е безвъзмезден, но може да бъде договорено заемателят да заплати лихва. В последния случай той става възмезден. Лихвата обаче трябва да бъде уговорена писмено.

ЗАКАНА С ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Заплашване на определено лице с престъпление против неговата или на негови близки личност или против имота му /нар. палеж/, което може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Това деяние е обявено от НК за престъпление. Наказанието за него е по-тежко, когато заканата е спрямо длъжностно лице при или по повод изпълнението на службата му или когато се касае до закана с убийство.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА СЛЕДОВАТЕЛЯ

Последното действие на следователя при приключване на предварителното производство. В него той прави анализ на всички събрани доказателства и обосновава своето становище по основните въпроси на следствието: извършено ли е престъпление, кой е неговият извършител, върху какви доказателства се изгражда становището и пр. Заключенията на следователят биват два вида: обвинително и заключение за прекратяване (спиране) на предварителното производство. Към заключението се прилага цялото следствено дело. Мнението на следователя, изразено в неговото заключение, не е задължително за прокурора.

ЗАКОНЕН ЗАЛОГ

За него не е необходим изричен договор между залогодателя и кредитора. Заложното правоотношение произтича пряко от закона.

"ЗАКОНЬ СОУДНЫЙ ЛЮДЬМЬ" -(Закон за съдене на хората)

Първият оригинален старобългарски правен паметник след покръстването (ІХ век). Има предимно наказателноправно съдържание. В него са предвидени наказания за езичниците, при вероостъпничество, палеж, кражба и други престъпления. Наказанията са строги: смърт ("На огън да се изгори или с меч да се посече"), членовредителни, изгнание, конфискация, глоба. За някои престъпления се предвиждат епитемийни (църковни) наказания.

ЗАКОНЕН ПОВОД ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Една от предпоставките за образуване на предварително производство, т. е., за започване на наказателно преследване (другата е наличие на достатъчно данни за извършено престъпление).

Законни доводи са: съобщение до органите на предварителното производство за извършено престъпление; материали със същото съдържание в средствата за масово осведомяване; лично явяване на извършителя пред органите на предварителното производство и признаване на престъплението; разкриване на признаци за извършено престъпление.

ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ

Представител, който черпи представителните правомощия от закона, а не от правна сделка. Законен представител е родителят, когато представлява малолетното си дете, съпругът, когато сключва сделки за задоволяване нуждите на семейството или когато извършва сделки за сметка на поставения под пълно запрещение негов съпруг, и т. н.

ЗАКОНЕН СЪСТАВ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Съвкупността на посочените в наказателноправната норма абстрактни признаци, които трябва да бъдат осъществени от едно конкретно деяние, за да бъде то наказуемо, т. е., да съставлява престъпление. Липсата на който и да било от тези признаци прави деянието несъставомерно.

ЗАКОННА ИПОТЕКА

Ипотека, произтичаща от законова разпоредба. Законът за задълженията и договорите предвижда два случая на законна ипотека: в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот за обезспечение на вземането му по договора, и в полза на съделител, комуто се дължи допълване на дела в пари, върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

ЗАКОННА ЛИХВА

Задължението за нейното плащане възниква по разпореждане на закона. Нейният размер се определя от Министерския съвет. Сега тя е с три пункта по-висока от основния лихвен процент. Тъй като основният лихвен процент е променлива величина и се определя от БНБ, променлива е и законната лихва.

ЗАКОННИ НАСЛЕДНИЦИ

Наследниците, посочени от закона, когато наследодателят не е направил завещателно разпореждане. (Вж. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН)

ЗАКОННОСТ

Основен конституционен принцип, чиято реализация характеризира правовата държава. Законност означава управление на държавата съобразно законите. Освен това в съдържанието на понятието законност се включват: регламентиране дейността на държавните органи в законите; точно изпълнение на законите от длъжностните лица и гражданите; върховенство на правните норми над всички други правила за поведение; вътрешна йерархия на нормативните актове при безусловно върховенство на Конституцията. Спазването на закоността е строго изискване към органите на предварителното производство, прокуратурата и съда.

ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ НА НАКАЗАНИЕТО

Принцип в наказателното право, съгласно който наказанията се установяват само със закон. Отнася се както до наказанията въобще, така и до вида на наказанието, което може да бъде наложено за конкретно престъпление. Този принцип се изразява в латинската максима "Mulla poena sine lege" (Няма наказание без закон).

ЗАКОНОУСТАНОВЕНОСТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Принцип в наказателното право, съгласно който едно деяние може да бъде обявено за престъпление само със закон. Много точно този принцип беше формулиран в чл. 1 на първия български Наказателен закон от 1896 година: "Престъпление се счита онова деяние, което е обявено от закона за такова". Подобна формулировка освобождава от задължението да се дава описателна дефиниция на престъплението, каквато беше дадена в следващите закони.

Посоченият принцип се изразява в латинската максима: "Nullum crimen sine lege" (Няма престъпление без закон).

ЗАЛИЧАВАНЕ НА ИПОТЕКА

Операция, която се изразява в отбелязване отстрани на вписания договор или молбата за учредяване на ипотеката, че вписването трябва да се счита за несъществуващо. С това ипотеката се погасява. Заличава се: по искане на кредитора, в полза на когото е учредена; на основа съдебното решение; по искане на купувач на публична продан; от всеки заинтересован, ако ипотеката не е подновена.

ЗАЛОГ

Правен институт за обезспечаване вземането на кредитора чрез движима вещ или вземания, предадени на кредитора или на трето лице. При неизпълнение на гарантираното задължение, кредиторът се удоволетворява предпочтително от цената на вещта. В обикновения говор залог се нарича вещта или вземането на предмет на заем. Заложното право на кредитора може да възникне по силата на закон или договор. Предметът на заложното право може да принадлежи на длъжника или на трето лице.Поначало залогът се дава в държание на кредитора или на трето лице. Остава в държание на длъжника само ако това не е предвидено в закона.

ЗАЛОГ ВЪРХУ ВЗЕМАНИЯ

Вземане, което може да се прехвърли, може да се залага. Заложеното вземане трябва да се прехвърли на длъжника. За да се противопостави на трети лица, залогът трябва да се учреди в писмена форма с нотариално заверена дата. Кредиторът, в чиято полза е уреден залогът, е длъжен да направи всички действия по запазване на вземането. Той има право да събира дължимата лихва, а ако е изискуемо - и главицата. Такъв кредитор се ползва с предимство при удоволетворяване пред останалите кредитори от заложеното вземане.

ЗАЛОЖНИК

Лице, неправомерно задържано, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнението на определено условие (напр. заплащане на определена сума) от страна на държавата или частно лице. Вземането на заложник е престъпление.

ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО

Използване на субективното право в противоречие с неговото социално предназначение. Злоупотребата с право е неправомерно действие, поради което засегнатите лица имат право на защита.

При констатирана злоупотреба с право съдът отказва да даде защита на неговия носител. Заинтересованият може да иска да бъде преустановена злоупотребата с правото. Съдът осъжда на бездействие онзи, който упражнява неправомерно субективното си право. За вредите, настъпили в резултат на това неправомерно действие, пострадалият има право на обезщетение.

Засегнатата страна сама трябва да прояви инициатива за защита на своите интереси от злоупотребата с правото. Съдът не следи служебно дали е налице неправомерно поведение.

ЗАМЕНЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА

а) определяне при наличие на изключителни или многобройни смегчаващи обстоятелства на по-леко по вид наказание от това, което е предвидено за съответното престъпление. При тези предпоставки смъртното наказание се заменя с лишаване от свобода от 15 до 20 години, лишаването от свобода - с поправителен труд или глоба, а поправителният труд - с глоба.

б) НК предвижда заменяне на наказанията, предвидени в закона, когато престъплението е извършено от непълнолетен. При това заменяне максималното наказание е пет години лишаване от свобода (при смъртно наказание от 3 до 10 години), а минималното - до две години, но не повече от предвиденото в закона.

Наказанията без лишаване от свобода се заменят с обществено порицание. Когато наложеното наказание лишаване от свобода е по-малко от една година и изпълнението му не е отложено, съдът постановява вместо това настаняване в трудово-възпитателно училище.

ЗАМЕСТИМА ВЕЩ

Вещ, която се оценява с оглед на тегло, брой или мярка. Счита се, че една или няколко такива вещи са еквивалентни и хомогенни на други вещи от същия вид, брой, тегло или друга мярка.Заместими са движимите вещ. Потребимите вещи са заместими, но не всички заместими вещи са потребими.

ЗАМЯНА

1. Дване или използване, извършване на едно нещо вместо друго, за друго в размяна.

2. Договор, с който едната страна се задължава да прехвърли на другата собствеността върху една вещ или друго право, а другата страна също се задължава да прехвърли вещ или друго право. Между замяната и продажбата има подобие. Затова, доколкото в закона няма разпоредби за замяната, важат правилата за продажбата. Двете страни по замяната имат правата и задълженията едновременно на купувач и продавач.

ЗАПАЗЕНА ЧАСТ

Част от имуществото, запазена от закона за низходящите, родители или съпруг, с която наследодателя не може да се разпорежда чрез завещание или дарение. Размерът на запазената част зависи от броя на наследниците.

ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

Едностранна, абстрактна, безвъзмездна и формална правна сделка, с която издателят едностранно заявява, че ще заплати на посочено в записа лице или на негова заповед, определена сума. Сделката е едностранна, защото в нея участва с волеизявлението си само издателят. С нея той се задължава да заплати определена сума на поемателя /ремитентът/ или на негова заповед на трето лице. Сделката е абстрактна. Тя не разкрива основанието, поради което се поема задължението. Безвъзмездна е, защото издателят не получава срещу задължението си никаква престация. Формална е, защото законът определя точно реквизитите, които записът трябва да съдържа. Записът на заповед е ценна книга. Може да се залага и подлежи на принудително изпълнение.

ЗАПОДОЗРЯН

Лице, спрямо което съществува подозрение за участие в престъпление, но липсват предпоставките за образуване на предварително производство. Заподозреният разполага с определен кръг правомощия, необходими за неговата защита: да научи в какво е заподозрян, да дава обяснения, да прави искания и да обжалва актовете на органите на предварителното производство, които накърняват правата и законните му интереси. Заподозреният става обвиняем, когато срещу него се формулира обвинение на основанията и по реда, предвиден в НПК. Възможно е обаче подозрението да отпадне, без да се стига до привличане на заподозрения като обвиняем.

ЗАПРЕЩЕНИЕ

Отнемане или ограничаване дееспособността , когато физическо лице поради слабоумие или душевна болест не може да се грижи за своите работи. Поставянето под запрещение става от съда. Под запрещение се поставя непълнолетен и пълнолетен.

Запрещението на пълнолетен може да бъде пълно или непълно. Под непълно запрещение се поставя тогава, когато състоянието на пълнолетния не е толкова тежко, за да бъде поставен под пълно запрещение.

Непълнолетен винаги се поставя под пълно запрещение. Пълно запретеният не може да върши лично никакви правни действия. Приравнява се на малолетен. Вместо него правните действия от негово име и за негова сметка извършва родителят или настойникът.

Поставеният под ограничено запрещение може да извършва правни действия със съгласието на попечителят, като сам може да извършва обикновенни дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди и да разполага с това, което е придобил с личен труд.

ЗАСТРАХОВАТЕЛ

Лице, което поема задължение да носи риска по застрахователен договор срещу възнаграждението, което ще получи от застрахования. По българското право от търговските дружества само акционерното може да бъде застраховател.

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС

Съществен елемент на застрахователния договор. Той е предпоставка за сключване на застрахователния договор. Изразва се в правна връзка между застраховащия и имуществото или благото - предмет на застраховката. Вещта може да бъде застрахована от нейния собственик, носителя на вещното право или този, който я управлява. Лична застраховка може да се сключи по повод събития с личния живот, телесната цялост на съпруг, възходящ или низходящ, на работник и т.н. С прекратяването на застрахователния интерес договорът се прекратява по право и преди да изтече срокът му.

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН РИСК

Вероятността да настъпи накърнение на застрахованото благо от едно случайно събитие. Опасността да настъпи трябва да съществува, макар да не е известно кога ще стане това. Настъпването на събитието не може да бъде свързано с волята на застрахованото лице. Застраховащият трябва да съобщи на застрахователя всички съществени обстоятелства, свързани с риска. Укриването на последните може да доведе до прекратяване на договора или изменение на премията, размера на застрахователната сума или времетраенето на договора. Застраховащият не може да увеличава риска. Ако риск не съществува, договорът е нищожен.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПОЛИЦА

Издаден от застрахователя писмен документ, удостоверяващ наличието на сключен застрахователен договор и условията на последния. Застрахователната полица е ценна книга. Тя може да бъде на приносител, поименна и на заповед. В зависимост от това, прехвърлянето й може да стане чрез предаване, чрез цесия или чрез джиро.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СТОЙНОСТ

Максималната граница, до която може да достигне застрахователното обезщетение при имуществените застраховки. Тя се определя от обективната стойност на застрахованата вещ или имуществено благо към момента на настъпване на застрахователното събитие.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗСПЕЧЕНИЕ

Изпълнението на задълженията на застрахователя, докато трае действието на договора. То се изразява в задължението му да покрие рисковете, да осигури защита срещу тях, да носи отговорност за настъпване на застрахователното събитие и да заплати застрахователното обезщетение при настъпване на събитието. От влизането на застрахователния договор в сила до настъпване на застрахователното събитие, застрахователното обезспечение покрива само рисковете. При настъпване на събитието, застрахователното обезщетение се изразява в плащането на застрахователното обезщетение.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

Сумата, която застрахователят плаща на застрахования при настъпване на риска, покрит от конкретната застраховка. Размерът му е свързан с размера на застрахователната сума, застрахователната стойност и настъпилата щета от застрахователното събитие.

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО СЪБИТИЕ

Събитието, при което застрахователят се задължава да заплати застрахователно обезщетение. Настъпването на застрахователното събитие трябва да доведе до вреди при имуществените застраховки, за да се плати застрахователното обезщетение. Ако от настъпването на събитието щети на предмета на застраховката не са настъпили, обезщетение не се дължи.

За настъпването на събитието застрахованият трябва да съобщи на застрахователя и да вземе необходимите мерки за ограничаване на вредите.

ЗАСТРАХОВКА

Съществени елементи са : застрахователното обезспечение, застрахователният предмет, застрахователният интерес, застрахователният риск и застрахователният срок. Договорът е писмен, консенсуален, възмезден и каузален. Такъв договор може да сключи само лице, което има застрахователен интерес. С прекратяване на интереса, прекратява се и действието на договора. Договорът може да бъде сключен и в полза на трето лице.

Има различни видове застраховки: доброволни и задължителни; лични и имуществени. Личните застраховки биват: по живот, срещу злополука, по живот в полза на трети лица, върху живот и групови застраховки.

Имуществените застраховки биват: на земеделски култури, на сгради, инвентар, превозни машини, материали, стоки, пчелни кошери, транспортни, срещу гражданска отговорност.

ЗАСТРАХОВКА "КАСКО"

Вид застраховка, покриваща риска, на който са изложени превозните средства - автомобили, самолети, кораби - от случайни събития. Не се покриват щетите, произтичащи от износване, овехтяване, умишлени действия на застрахования и др.

ЗАСТРАХОВКА "ЖИВОТ"

Срещу определена премия застрахователят плаща на застрахования, наследниците му или посочено лице, застрахователно обезщетение при осъществяване на рисковете, засягащи живота на застрахования. Предмет на застраховането е животът. Рискът е универсален: с настъпването на смъртта, без оглед на причината.

Застраховката "живот" бива:

- в случай на смърт , в случай на доживяване; смесена.

- в полза на трети лица;

- взаимна застраховка между съпрузи;

- върху живота и телесната цялост на съпруг, възходящ и низходящ.

ЗАСТРАХОВКА СРЕЩУ ЗЛОПОЛУКА

При настъпване на застрахователното събитие, засягащо живота или работоспособността на застрахования. Застрахователното обезщетение се заплаща на застрахования, неговите наследници или на посочено в договора лице.

ЗАТВОР

Място за задържане на лица в изпълнение на влязла в сила присъда, с която подсъдимият е осъден на лишаване от свобода, както и на подследствени и подсъдими, спрямо които е взета мярка за неотклонение "задържане под стража". В затворите се създават трудово-поправителни общежития от полуоткрит и открит тип. Въпросите, отнасящи се до затворите и затворното дело, вкл. и затворническият режим, се уреждат със Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/.

ЗАТВОРНИК

Лице, което е задържано в затвор за изпълнение на наказание лишаване от свобода или на мярка за неотклонение"задържане под стража".

ЗАЩИТА НА АВТОРСКОТО ПРАВО - ВЖ. ПЛАГИАТСТВО.

ЗАЩИТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА

Наказателно-правна защита срещу нарушаване неприкосновеността на кореспонденцията. Това нарушаване, обявено от закона за престъпление, се извършва чрез отваряне, скриване или унищожаване на чуждо писмо, запечатани книжа , и пр. Престъплението е квалифицирано, когато е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.

ЗАЩИТА НА КУЛТУРНИТЕ ЦЕННОСТИ

Наказателно-правна защита срещу престъпни посегателства върху културни ценности. Такива посегателства са: несъобщаване за открити предмети, представляващи археологическа, историческа или друга културна ценност и тяхното укриване, унищожаване или неполагане на грижи за опазването им, фалшифициране на културни ценности /напр. антични монети/ и др. За тези данни НК предвижда съответните наказания.

ЗАЩИТА НА СУБЕКТИВНОТО ПРАВО

Всяко субективно право се защитава с предвидени от закона правни средства. Всяко субективно право е гарантирано със съдебна защита. При нарушение носителят на субективното гражданско право може да обърне към съда и да поиска да му се даде съответна защита. Видът на съдебната защита зависи от нарушението на субективното право, направеното искане и предвиденото в закона. Не може да се даде защита, непредвидена от закона. Освен съдебната защита, законът допуска самозащита. Тя обаче е допустима само в предвидените от закона случаи: неизбежна отбрана, крайна необходимост и самопомощ. Някои субективни граждански права се защитават и по административен ред.

ЗАЩИТНА РЕЧ

Речта на адвоката-защитник в съдебно заседание, самостоятелно и важно средство за осъществяване защитата на подсъдимия. В нея адвокатът, анализирайки доказателствата по делото, е длъжен да изтъкне всички съображения, които ползват неговия подзащитен. Съдържанието на защитната реч се определя от характера на престъплението и позицията на подсъдимия. Ако подсъдимият отрича извършването на престъплението, в защитната реч се навеждат доказателства и изводи в подкрепа на това становище. Ако подсъдимият прави признания, адвокатът е длъжен да изтъкне всички доказателства, които смегчават отговорността му с оглед налагане на по-леко наказание. Защитната реч се произнася след речите на всички други страни в наказателния процес, респ. на техните адвокати /повереници/.

ЗАЩИТНИК

Лице, което упражнява адвокатска професия и е упълномощено от подсъдимия или назначено от съда да защитава подсъдимия в наказателния процес. Защитници могат да бъдат още съпругът, възходящи и низходящи роднини на подсъдимия.

Поначало адвокатската защита е доброволна, но в някои случаи законът предвижда задължително участие на защитник.

Тези случаи са: когато подсъдимият е непълнолетен или страда от физически или психически недостатъци, или не владее български език; когато делото е за престъпление, за което се предвижда смъртно наказание или лишаване от свобода не по-малко от 10 години. Не може да бъде защитник: който е бил или е защитник на друг подсъдим по същото дело, чийто интереси са противоречиви с тези на подзащитния, както и този, който е давал съвети на противната страна; който е участвал в наказателното производство като следовател, прокурор или съдия; който е близък роднина на съдия, прокурор или следовател по делото. Защитникът им има право да се среща насаме с обвиняемия /подсъдимия/, да се запознава с делото, да представя доказателства, да участва в наказателното производство, да обжалва присъдата и други актове, засягащи неговия подзащитен. Той е длъжен да оказва правна помощ на подсъдимия, като съгласува с него основните линии на защитата. Участието на защитник не е пречка подсъдимият сам да упражнява правата си.

Адвокатската защита е допустима от момента на задържане на обвиняемия или на привличането му като обвиняем.

ЗВУКОЗАПИС

Средство за звуково фиксиране обясненията на обвиняемия или показанията на свидетелите, както и на други следствени действия. Извършва се по искане на разпитвания или по инициатива на следователя. След извършване на разпита, звукозаписът се възпроизвежда изцяло на разпитвания. Допълнителните обяснения и показания също се отразява в звукозаписа, който завършва с изявление на разпитвания по правилността на отразяване на неговите обяснения /показания/.

ЗЛЕПОСТАВЯНЕ

Сборно понятие за престъпления, които създават опасност за живота и здравето на хора. Тук се включват следните престъпления: излагане на опасност лице, лишено от възможност за самозапазване поради малолетство, престарялост, болест, безпомощност; неоказване помощ на лице, за което виновният е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота; неоказване помощ от шофьор на пострадал след злополука, в която той има участие; отказ на медицинско лице да се притече на помощ на болен или родилка, и др. В злепоставянето се включва и нарушаването на правилата по безопасността на труда, при което се поставят в опасност животът и здравето на работниците.

ЗЛОУПОТРЕБА С ВЛАСТ ИЛИ СЛУЖЕБНО ПОЛОЖЕНИЕ

Длъжностно престъпление, състоящо се в користно използване на служебните възможности и правомощия, както и в превишаване на власт за получаване на противозаконна облага или причиняване другиму вреда. На наказание подлежи и този, който допусне подчинено нему лице да извърши такова престъпление.

ЗЛОУПОТРЕБА С ДОВЕРИЕ

Престъпление, състоящо се в съзнателно ощетяване на чуждо имущество, поверено на виновни за пазене и управление.Злоупотреба с доверие има и когато представител или пълномощник действа съзнателно против интересите на представлявания.

ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО

При констатирана злоупотреба с власт, съдът отказва да даде защита на неговия носител. Заинтересованият може да иска да се преустанови злоупотребата с правото. Съдът осъжда на бездействие онзи, който упражни неправомерно субективното си право. За вредите, настъпили в резултат на това неправомерно действие, пострадалият има право на обезщетение.