П Р А В Н И   Т Е Р М И Н И
Избери... А   Б  В  Г  Д  Е  Ж  З  И  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ш  Ю 
Буква "В":

ВАРАНТ

Заложен запис

ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Върховен законодателен орган, оправомощен да взема решения по най-важните въпроси от живота на държавата и преди всичко по въпроси от конституционно-правно естество.
Въведено е в нашата конституционна система с Търновската Конституция (1879 г.). То беше премахнато като институция с конституциите от 1947 г. и 1971 г. и възстановено с Конституцията от 1991 г.
Решението за провеждане на избори за Велико народно събрание се взема от Народното събрание с мнозинство от две трети от всички народни представители. Изборите се насрочват от президента в тримесечен срок. Броят на членовете му е 400, докато в Обикновеното народно събрание той е 240.
Компетентността на Великото народно събрание е посочена в чл. 158 на Конституцията: приемане на нова Конституция; изменяне територията на републиката и ратифициране на международни договори, предвиждащи такива изменения; решаване на въпроси по промени във формата на държавно устройство и на държавно управление; изменяне на конституционни текстове, отнасящи се до основни права на гражданите и др.
Великото народно събрание взема решенията си с квалифицирано мнозинство - две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни. По неотложни въпроси то може да изпълнява функциите и на Обикновено народно събрание. Правомощията му се прекратяват след като вземе окончателно решение по въпросите, за които е избрано.

ВЕТО

Спиране или отлагане изпълнението на закон, приет от парламента. Правото на вето принадлежи на държавния глава. Ветото може да бъде абсолютно, когато държавният глава има право да не утвърди приетия закон и с това той не може да влезе в сила, или отлагането (суспензивно) - когато държавният глава може само да отложи влизането в сила на закона след изпълнение на процедура, регулирана в Конституцията.
Според българската Конституция президентът има еднократно право на вето. След като върне един закон за ново обсъждане в Народното събрание, за повторното приемане на закона е необходимо мнозинство повече от половината от всички народни представители.
Конституционната практика познава и т. нар.народно вето, което обикновенно се свързва с допитване - референдум.

ВЕЩ

Самостоятелна, обособена част от материята /веществото/. Не са вещи онези неща, които нямат веществен характер - търговските марки, произведенията на науката, литературата и изкуството, химическите формули и др., тъй като нямат веществена, материална субстанция, макар и да са обособени и да се отличават от други произведения от същия характер. Вещта може да бъде само предмет на правоотношение. Човекът от правно гледище не е вещ, макар да се характеризира с обособеност от останалите себеподобни и да има материална субстанция. Той е само субект на правоотношение. Законът обявява за вещи и всички видове енергии, независимо че нямат веществен характер.
Вещта бива: потребима - при обикновена употреба се унищожава; непотребима - може да се употребява многократно; делима - може да се дели на други, по-малки части, без да загуби потребителските си качества; неделима - когато при разделяне на по-малки части ще загуби стойността си или потребителските си качества; родово определена - когато се определя само родът, като например: жито, кон, апартамент, гараж; индивидуално определена - конкретният кон, апартамент, гараж; заместима - когато може да бъде заместена с друга подобна; незаместима - когато може да стане заместване с друга подобна поради индивидуалните й качества.

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

Предмети, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъпление, върху които има следи от престъплението или са били негов предмет, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата около престъплението. Веществените доказателства имат често решаващо значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, както и за проверяване достоверността на другите доказателства. Тези "неми свидетели" се прилагат към наказателното дело и се преценяват заедно с всички други доказателства.

ВЕЩО ЛИЦЕ

1. Познавач, експерт, поканен от съда или друг орган да даде мнение по определен въпрос

2. Специалисти от различни области на науката, изкуството или техниката, които се назначават от органа на предварителното производство или съда за изясняване на определени въпроси от тяхната специалност, които имат отношение към процеса. Наказателно-процесуалният кодекс /НПК/ предвижда случаи, при които изслушването на вещи лица е задължително: за установяване причината за смъртта, характера на телесната повреда, вменяемостта на обвиняемия, способността на обвиняемите или свидетелите правилно да възприемат фактите, които имат значение по делото, и да дадат достоверни обяснения /показания/ за тях. В други случаи вещи лица се назначават, ако това се сметне за необходимо.

ВЕЩНО ПРАВО

Употребява се в два смисъла: като клон на правната наука и като вид субективно право.
Като клон на правната наука има за предмет вещните права, съдържанието им, начините за придобиване и прекратяване.
Като субективно право то предоставя на неговия субект властта да използва вещта и да иска от всички други субекти да се въздържат от действия по отношение на нея. Субективните вещни права са ограничен брой и се определят изчерпателно от закона. Могат да бъдат учредени само такива вещни права, каквито законът е определил. Вещни права според българското право са: правото на собственост, правото на ползване, правото да се държи постройка върху чужд имот /суперфиция/ и сервитутите. Спори се дали залогът и ипотеката са вещни права.

Взискател

Лицето, от чието име се води изпълнителното дело за принудително изпълнение на притезание.

ВИДОВЕ МЕЖДУНАРОДНИ ДОГОВОРИ

Съществуват различни критерии за класифициране на международните договори:
а) според предмета им - политически, икономически, културни и др.;
б) според правната характеристика - материалноправни и процесуалноправни;
в) според броя на страните, участващи в тях - двустранни, тристранни и многостранни (колективни) и пр.
Терминологично договорите могат да имат различни наименования: съглашение, конвенция, пакт и т. н.

ВИДОВЕ НАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ /НАКАЗАНИЯ/

По начина на тяхното формулиране в наказателната норма санкциите биват абсолютно неопределени, абсолютно определени и относително определени. Първата група противоречи на принципа на законоустановеност на наказанието и открива пътя за съдебен произвол, защото всичко е предоставено на съдията. Абсолютно определената санкция също не се възприема като принцип, защото не позволява индивидуализиране на наказанието. Относително определената санкция съчетава принципа на законоустановеността с възможността за индивидуализация, поради което е възприета в съвременните, вкл. българското, законодателства. При нея се предвиждат рамки /минимум и максимум/ на наказанието за всяко отделно престъпление.
В зависимост от вида на правото блага, кои то наказанията засягат, те биват: срещу живота /смъртно наказание/, срещу телесната неприкосновеност /членовредителни наказания, бой/, срещу свободата /лишаване от свобода/, срещу името /глоба, конфискация/, срещу честта /порицание, някои лишавания от права/.

ВИДОВЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Престъпленията могат да бъдат класифицирани въз основа на различни критерии. Според фирмата /вида/ на вината, те се делят на умишлени и непредпазливи; с оглед начина на извършването им - на престъпления чрез действие /комисивни/ и престъпления чрез бездействие /омисивни/; в зависимост от състава им - на прости /единни/ и сложни /съставни/; от гледище на резултата - на материални /резултатни/ и формални /безрезултатни/; в зависимост от продължителността на изпълнителното деяние - на еднократни, продължавани и продължителни; от гледна точка на тяхната процесуална природа - на престъпления от общ характер /публични/ и престъпления от частен характер /частни/; с оглед на засегнатото правно благо - на престъпления против личността, против правата на гражданите, против собствеността, и т. н.

ВИКТИМНОСТ

Съвкупност от свойства и качества на личността, които в условията на конфликтна ситуация повишават риска определено лице да стане жертва на престъпление. Повишената виктимност е свързана и с професионалното качество на личността.

ВИКТИМОЛОГИЯ

Наука за жертвата на престъплението. За създател на тази наука се счита Ханс фон Хентиг с книгата му "Престъпникът и неговата жертва". Предмет на виктимологията е ролята на жертвата в извършване на престъплението. Основните виктимологични проблеми се свеждат до определяне кръга на лицата, които най-често стават жертва на престъпления /виктимно застрашени/, изучаване взаимовръзката между поведението на жертвата и престъпника, изучаване формиращото въздействие на поведението на личността на потенциалната жертва върху поведението на престъпника и разработване мерки на виктимологична превенция. Съществуват теоретични спорове дали виктимологията следва да бъде приемана като самостоятелна наука или за дял на криминологията.

ВИНА

1. Отговорност за станала щета.
2. Субективно качество на престъплението и негов необходим елемент. Без вина няма престъпление, няма и отговорност. Вината се състои в несъответствие между мотивиращата дейност на субекта на престъплението и нормите на правото. Тя се проявява в две форми: умисъл и непредпазливост. Предпоставката за вината е вменяемостта.

ВИНКУЛИРАНЕ

Забрана да се прехвърля делът на съдружник без съгласието на останалите съдружници. Делът на съдружник в дружество с ограничена отговорност е винкулиран, тъй като българският закон забранява прехвърлянето на трети лица без съгласието на съдружниците. Има и винкулирани акции - акции, които не могат да бъдат прехвърляни без съгласието на останалите акционери.

ВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ

Невъзможност за изпълнение на облигационно задължение, настъпила след сключване на сделката и причинена от факт, който може да бъде вменен във вина на длъжника. Длъжникът отговаря за неизпълнението на задължението. В такъв случай кредиторът може да иска: обезщетение за вредите, претърпени от неизпълнението; заместваща облага вместо дължимата престация; да откаже престирането на дължимата престация; да развали договора и да търси обезщетение за вредите, изразяващи се в обедняването вследствие на неизпълнението.

ВЛАДЕЛЧЕСКИ ИСК

Иск за защита на упражняваната от владелеца фактическа власт над вещта. С него владелецът търси защита срещу нарушението, като иска неговото прекратяване. Нарушението може да се изрази в пречки за упражняване на владението или в отнемане. Затова владелецът може да иска или да се запази, или да му се възстанови владението.
При владелческия иск не се установява наличието на вещно или друго право, а само фактът на владението или държанието, както и отнемането или нарушаването им. С него се защитава фактическото състояние на отношенията и когато промяната им се извършва не по предвидения от закона ред за защита на субектните права. Посесорният иск не може да се съединява с петиторен иск, нито пък при предявен иск се допуска възражение, основано на право, включително и на право на собственост.
Българското право познава два владелчески иска. Иск за защита на нарушено владение - когато предмет на владението е недвижим имот или вещно право върху такъв имот и е продължило повече от шест месеца. Нарушението може да се състои както в пречки в упражняването, така и в отнемането му. В зависимост от това владелецът може да иска или само прекратяване на нарушението, или и възстановяване на владението. Иск за защита на отнето владение - в този случай предмет на владението може да бъде недвижима или движима вещ. Отнемането трябва да е извършено чрез насилие или по скрит начин.
И двата иска трябва да се предяват в шестмесечен срок.

ВЛАДЕНИЕ

1. Недвижим имот (земя, област, държава)
2. Притежание на нещо с право на използване и разпореждане с него.
3.Упражняването на фактическа власт върху вещ, която субектът свои, без да основава властта си на вещно право. Фактическата власт може да се упражнява както лично от владелеца, така и чрез другиго. Презумира се, че всеки, който упражнява фактическа власт, държи вещта като своя до доказване на обратното. Упражняването на фактическата власт трябва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно.

ВЛИЗАНЕ НА ЗАКОНА В СИЛА

Моментът, от който приетият от Народното събрание закон подлежи на изпълнение, т. е. започва да се прилага. Съгласно Конституцията законите влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник, освен ако в тях не е определен друг срок. Законите се обнародват с указ на президента.

ВЛИЗАНЕ НА ПРИСЪДАТА В СИЛА

Моментът, в който присъдата не може да бъде отменена по жалба или протест и подлежи на изпълнение. Присъдите влизат в сила: от момента на постановяването им, когато не подлежат на обжалване; от момента на постановяване на решението на втората инстанция, когато жалбата или протестът се оставени без разглеждане или без уважение, или присъдата е отменена; от изтичане срока на обжалването им, когато не е подадена жалба или протест. При наличие на влязла в сила присъда, подсъдимият не може да бъде съден повторно за същото престъпление. Влезлите в сила присъди могат да бъдат атакувани по пътя на прегледа по реда на надзора или чрез възобновяване, когато съществуват условия за това.

ВЛОГ

1. Сума, внесена в банков институт.
2. Договор, с който влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне. Ако не е уговорено изрично, влогоприемателят няма право на възнаграждение. Той обаче има правото на разноските, които е направил за запазване на вещта. Влогът бива: обикновен - при него влогоприемателят е длъжен да върне същата движима вещ, която е получил, независимо че е заместима; неправилен - при който влогоприемателят може да върне на влогодателя друга заместима вещ.

ВЛОГОДАТЕЛ

Който предава движима вещ на влог.

ВЛОГОПРИЕМАТЕЛ

Който приема движима вещ на влог.

ВМЕНЯЕМОСТ

1. Качество на вменяем, отговорност за постъпките.
2.Способността на едно лице да разбира свойството и значението на своите деяния и да ръководи постъпките си, т.е, да разбира, че извършеното от него е престъпление. Вменяемостта е необходима предпоставка за възникване на наказателна отговорност. Само вменяеми лица могат да бъдат виновни, респ. да отговарят за престъпления. По силата на необорима законова презумпция малолетните лица /ненавършили 14 години/ са невменяеми. Обратна е презумпцията за пълнолетните. Що се отнася до непълнолетните лица -лицата от 14 до 18 години - съдът е задължен да установи, че при извършване на деянието те са били вменяеми, т. е., могли са да разбират неговия престъпен характер и да ръководят постъпките си.

ВНЕЗАПЕН УМИСЪЛ /DOLUS REPENTINUS/

1. Умисъл, при който намерението и решението да бъде извършено престъпление възниква непосредствено преди самото извършване.

ВОДЕНЕ НА ЧУЖДА РАБОТА БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ

Правен институт, уреждащ отношенията между лицето, което, без да е упълномощено, е извършило чужда работа. Лицето, поело работата /gestor/, е длъжно да я извършва с грижата на добрия стопанин, докато заинтересованият я поеме. Направените необходими и полезни разходи трябва да се възстановят заедно с лихвите на gestor-а.

ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Някои категории престъпления, извършени от военнослужещи. Тук се включват престъпленията против подчинеността и военната чест, отклонения от военна служба, длъжностни престъпления на военнослужещи, престъпления против караулната и други военни служби /тегоби/, издевателство и др. Наказанията за военни престъпления, извършени във военно време или в бойна обстановка, са по-тежки.

ВПИСВАНЕ

Система, която регистрира актовете, свързани с промяна на субектите - носители на вещни права върху недвижими имоти. Вписването се извършва в нотариалните служби.
Книгите , в които се извършва вписването на извършените актове, са публични. Всеки може да направи справка по тях и да изиска документ за отразеното в тях. От тях може да се установи дали лицето е извършило правна сделка с притежаваното от него вещно право върху недвижим имот. Подлежащите на вписване, но невписани актове не могат да се противопоставят на трети лица, придобили същите права от същия праводател и вписали акта си.

ВРЕДА

1. Загуба в нещо, частично разрушаване, намаляване на ценност; пакост, щета.
2. Неблагоприятна последица, настъпила в резултат от неизпълнение на задължение. Вредата може да бъде: морална и имуществена, пряка и непряка, непридвидима и предвидима.

ВРЕДИТЕЛСТВО

1. Вредителска дейност или постъпка.Съзнателно или несъзнателно причиняване на някаква вреда.
2. Престъпление, с което се цели отслабване на държавната власт и създаване на икономически затруднения в промишлеността, транспорта, селското стопанство, паричната и кредитната система и в други стопански отрасли, като се използват за това държавни учреждения и стопански предприятия. За постигане на посочената цел извършителят пречи на тяхната дейност или не изпълнява възложените му важни стопански задачи.

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА АВТОРСКОТО ПРАВО

Авторското право е временно. То трае докато авторът е жив и петдесет години след смъртта му. При съавторско произведение срокът от петдесет години тече след смъртта на последния починал автор. При анонимни произведения или разпространени с псевдоним, срокът е петдесет години от разгласяването, но ако в този период авторът се разкрие, времетраенето е петдесет години след смъртта на автора.
За филм времетраенето на авторското право е петдесет години от разгласяването на произведението, а за сборни произведения като енциклопедии, периодични издания, сборници, антологии, библиографии, база данни и др. подобни, които включват две и повече произведения, е петдесет години след публикуването им.
След смъртта на автора, авторското право преминава върху неговите наследници по закон или завещание до изтичане срока за времетраенето.
След изтичането на срока, правомощията се прекратяват с изключение на авторството, правото на авторско име и неприкосновеността на произведението.
Произведението става свободно за използване. Срокът на времетраенето на авторското право започва да тече от началото на следващата година от смъртта на автора или съответно създаването или публикуването на произведението.

ВСТЪПВАНЕ В ЗАДЪЛЖЕНИЕ - виж поемане на дълг.

ВСТЪПВАНЕ В ПРАВО НА КРЕДИТОР

Преминаване на правата на кредитор върху трето лице, изпълнило чуждо задължение. Причините, поради които третото лице изпълнява чуждото задължение, са различни, поради което различни са и отношенията между длъжника и третото лице по повод извършеното плащане. За да встъпи в правата на кредитора, третото лице, изпълнило чуждото задължение, трябва да има правен интерес от изпълнението. Такъв правен интерес имат лично или реално задължените за чуждия дълг: поръчителят, ипотекираният длъжник, съдлъжникът, купувачът на ипотекиран имот и др. Встъпилият има същите права по отношение на длъжника и останалите съзадължени лица, каквито има кредиторът.

ВСТЪПВАНЕ В ПРОЦЕС

Участие в един висящ чужд съдебен процес на трето лице, което има правен интерес процесът да бъде решен по благоприятен за него начин. Встъпването бива допълнително и главно. При допълнителното встъпване третото лице подпомага една от страните, за да й осигури благоприятен резултат и да бъде избягнат един бъдещ процес между тях. Допълнителното встъпване може да стане по инициатива на третото лице или на подпомаганата страна. При главното встъпване третото лице предявява свои собствени права върху спорния предмет по чужд за него процес, с което се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство два спора - този между страните по първоначално образувания процес и спорът между тях и третото лице.

ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА

Способ за отмяна на влезли в сила присъди. Възобновяване може да бъде допуснато, ако са налице основанията, посочени в НПК: някои от доказателствата, върху които е основана присъдата, са се оказали неистинни; съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; разкриване на обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда и имат съществено значение за делото. При оправдателна присъда или когато се иска увеличаване на наказанието или прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, предложението за възобновяване може да бъде направено в едногодишен срок от влизане на присъдата в сила или от разкриване на новите доказателства.

ВЪЗПИТАТЕЛНА РОЛЯ НА НАКАЗАНИЕТО

Една от целите на наказанието, насочена преди всичко към възпитание в уважаване на законите, без това да ограничава нейния обсег. Тази роля се осъществява в течение на целия наказателен процес, но най-вече във фазата на изпълнение на присъдата. Законът за изпълнение на наказанията /ЗИН/ конкретизира формите и средствата за нейното осъщестяване

ВЪЗПИТАТЕЛНА ФУНКЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН

Една от целите на наказателния закон, ориентирана предимно към спазване на законността от гражданите. Тази функция има за адресат не само извършителите на престъпления, но и всички граждани. /Вж. превантивна функция на наказателния закон/.

ВЪЗРАСТ НА НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ

Наказателна отговорност не носят малолетните лица / до 14 г./. От непълнолетните може да бъде търсена такава отговорност, ако се установи, че са вменяеми, т. е., че са разбрали свойството и значението на постъпката си и са били в състояние да ръководят своето поведение. Непълнолетният може да бъде освободен от отговорност и тогава, когато е извършил поради увлечение или лекомислие престъпление, което не представлява голяма обществена опасност, ако спрямо него могат да бъдат приложени успешно възпитателни мерки. Пълнолетните не носят наказателна отговорност само ако се докаже, че са невменяеми.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНА ЧАСТ

Право на наследник със запазена част да иска нейното възстановяване, когато наследодателят с дарение или със завещателни разпореждания е накърнил /намалил/ полагаемата му се според закона запазена част. Когато искът за възстановяване на запазената част е предявен по отношение на наследник по завещание или надарен, който не е наследник и по закон, за да се уважи искът, трябва наследството да е прието по опис. Такова изискване не се поставя, когато искът се предявява по отношение на лице, което е от кръга на наследниците по закон.

ВЪЗХОДЯЩ

1. Който възхожда, върви и се развива нагоре, към по-високо по отношение на сила, сложност, съвършенство и др.
2. Противоположното на низходящ
3. Лице, което е родоначалник на друго лице. Възходящи са : родителят, дядото, бабата, прадядото, прабабата, и т.н. Възходящото родство има степени, определящи близостта на родствената връзка между две лица. Родствената връзка между дете и родител е от първа степен, между внук и дядо /баба/ е от втора степен и т. н.

ВЪРХОВЕН АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Висша съдебна инстанция, която осъществява върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване. Той се произнася и по споровете за законосъобразността на актовете на Министерския съвет, министрите, както и по актовете на други органи, посочени в закона.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

Най-висшата съдебна инстанция, която упражнява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата.

ВЪТРЕШНО УБЕЖДЕНИЕ НА СЪДИЯТА

Убеждение на съдията, основано върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и на цялостна преценка на всички доказателства. Вземането на решение по вътрешно убеждение е един от основните принципи на наказателния процес. То изключва съществуването на каквито и да било формални, обвързващи доказателства. Всяко доказателство подлежи на суверенна преценка на съдията. Това се отнася и до самопризнанието.

Veritas odium parit.

Истината поражда омраза.(Теренций, Андрия, I, 1, 41).

Vim vi reppellere licet.

Позволено е да се отблъсне насилието с насилие.

Volenti non fit iniuria.

Не се причинява неправда на този, който я иска. (Правен принцип: този, който се е съгласил да бъде онеправдан, не може да иска обезщетение.)

Votumconsulatîvum.

Съвещателен глас.

Votum decessîvum.

Решаващ глас.