САМОПРИЗНАНИЕ Признание на обвиняемия (подсъдимия), че е извършил престъплението, в което е обвинен. В миналото самопризнанието е било считано за абсолютно доказателство, "царица на доказателствата" ("Regina probationum"). НПК постановява, че обвинението и присъдата не могат да се основават единствено на самопризнание. Съдебните органи, въпреки направеното самопризнание, са длъжни да събират и други доказателства по делото. Изтръгването на самопризнание чрез употреба на противозаконни принудителни средства от орган на власт е тежко наказуемо престъпление. САМОУБИЙСТВО Опитът за самоубийство не се наказва. Наказуеми са обаче помагачеството и подбудителството (склоняване) към самоубийсгво, когато последва такова или само опит. Наказуемо е също довеждането до самоубийство или до опит чрез жестоко отнасяне или системно унизяване достойнството на лице, което се намира в материална или друга зависимост от виновния. В този случай се наказва и непредпазливото деяние. САМОУВРЕЖДАНЕ Причиняването на себе си вреда чрез унищожаване или накърняване на свое правно благо. По принцип то не е противоправно. В някои случаи обаче може да съставлява престъпление. Такъв е случаят, когато деецът сам причинява разстройство на здравето си с цел да се отклони от военна служба. САМОУПРАВСТВО Престъпление, състоящо се в самоволно, не по установения от закона ред осъществяване на едно оспорвано от друго лице действително или предполагаемо право. Самоуправство върши и този, който самоволно заеме недвижим имот, от чието владение е бил отстранен по съответния ред. Извършителят не се наказва, ако след предупреждение от надлежния държавен орган възстанови първоначалното фактическо положение. САНКЦИЯ - ВЖ. НАКАЗАНИЕ. СВИДЕТЕЛ Лице, привлечено в процеса да изложи своите възприятия по определи факти, които имат значение за делото. Съпругът, възходящите, братята и сестрите могат да се откажат от свидетелстване. Свидетелят е длъжен да говори само истината. За неверни показания той носи наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Свидетелят не е задължен да дава показания, които биха уличили него или близките му в престъпление. СВОДНИЧЕСТВО Престъпление, което се състои в склоняване или в свождане към блудствени действия или към съвкупление. СИСТЕМА НА НАКАЗАНИЯТА Съвкупността и подреждането по тежест на наказанията в Наказателния кодекс. Нашето наказателно право не познава делението на наказанията на главни и допълнителни. Съществен момент в системата на наказанията е съотношението между лишаването от свобода и наказанията без лишаване от свобода. Съвременните тенденции в развитието на наказателното право в напредналите страни са по посока на нарастване дела на наказанията без лишаване от свобода и ограничаване приложното поле на лишаването от свобода. Тази тенденция търпи корекции в периоди на скокообразно нарастване на престъпността или на определени категории престъпления. СКРИТА ПРЕСТЪПНОСТ Формира се от сбора на престъпленията, които не са стигнали до наказателния съд, и на техните извършители не са наложени наказания (по терминологията на западните криминолози се нарича "тъмна цифра на престъпността") . В обхвата на скритата престъпност се включват: а) престъпления, които са останали неизвестни на съответните органи; б) разкрити престъпления, но с неизвестен извършител; в) разкрити престъпления, при които поради процесуални причини не се е стигнало до осъдителна присъда. Причините за съществуването на скритата престъпност са най-различни: неуведомяване от пострадалите на съответните органи, начинът на извършване на престъпленията, които затрудняват разкриването им, недостатъци в работата на органите за противодействие на престъпността и др. Разработени са методики за измерване съотношението между скритата и разкритата престъпност, с чиято помощ се определя равнището на скритата престъпност. Наличието на висок коефициент на тази престъпност е силен антипревантивен фактор, който противодейства на принципа за неотвратимост на наказанието. СЛЕДОВАТЕЛ Органът, който извършва предварителното разследване (следствието). Той е задължен да започне необходимите следствени действия веднага след образуване на следствието. В рамките на правомощията му по закона следователят решава самостоятелно какви следствени действия трябва да бъдат извършени и носи отговорност за тяхното своевременно, законосъобразно и успешно извършване. Ръководство и надзор за законност върху неговите действия се упражнява от прокурора. СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ Процесуално средство за проверяване и уточняване на данни, получени от разпита на обвиняемия или на свидетели, или от други следствени действия. Ако не се прави в съдебната зала, извършването му става в присъствието на поемни лица, а при нужда - и на експерти. Съдебният експеримент се допуска, при условие че не се унижава достойнството на лицата, участващи в него, и не се създава опасност за здравето им. СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ Сборно понятие за процесуалните действия, които се извършват в стадия на предварителното производство. Тук се включват: привличането като обвиняем и предявяване на обвинението, разпити на обвиняемия и на свидетелите, събиране на писмени и веществени доказателства, изслушване заключението на вещи лица; извършване на оглед, претърсване и изземване, следствен експеримент, предявяване на следствието и др. СЛЕДСТВИЕ Основна форма на предварителното производство (у нас засега единствена). Извършва се от следовател. (ВЖ. ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО.) СЛОВЕСЕН ПОРТРЕТ Метод, прилаган в криминалистиката за идентифициране на хора чрез описание на тяхната външност. Използват се възможностите на анатомията и антропологията. Описанието на външността включва две основни групи признаци: анатомични (ръст, черти на лицето, телосложение и др.) и функционални (походка, движения, жестикулации и др.). В словесния портрет намират отражение и патологичните отклонения. СЛУЧАЙНО ДЕЯНИЕ Деяние, при което са настъпили някакви общественоопасни последици, но за тях деецът няма вина, тъй като не е бил в състояние да предвиди настъпването им. При наличието на случайно деяние не се носи наказателна отговорност. СМЕКЧАВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА Обстоятелства, чиято наличност обуславя налагането на по-леко наказание. Тези обстоятелства може да изхождат от личността на извършителя, от мотивите за извършване на престъплението, от характера и размера на престъпните последици, от поведението на подсъдимия и т.н. За разлика от някои наказателни законодателства, нашият НК не посочва кои обстоятелства са смекчаващи, а дава право на съда да направи съответната преценка. Не могат да бъдат преценявани обаче като смекчаващи обстоятелства тези, които характеризират самото престъпление, т.е. които са елементи от неговия законен състав. СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ Най-тежкото наказание, което се налага за престъпления с изключително висока степен на обществена опасност. В нашия НК е предвидено като временна и изключителна мярка. Изпълнява се чрез разстрел. Смъртно наказание не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години, и на бременна жена. Смъртното наказание не се изпълнява, докато президентът не се произнесе по евентуалното му заменяне. Проблемът за смъртното наказание е предмет на многобройни дискусии. Въпросът за неговото отменяне е поставен преди два века от Чезаре Бекариа в неговия класически труд "За престъпленията и наказанията". Силни са гласовете, отричащи неговото право на съществуване в съвременното наказателно право. Вече в почти всички страни на Европа това наказание е отменено. У нас сега съществува само мораториум за изпълнението му. Sectio bonõrum. Разделяне на имот. Secundum legem. Според закона. Statu quo(In statuquo ante). В положение, както преди, досегашното положение, без промяна("статукво"). Sub lege libertas. Свобода според закона.
Sectio bonõrum. Разделяне на имот. Secundum legem. Според закона. Statu quo(In statuquo ante). В положение, както преди, досегашното положение, без промяна("статукво"). Sub lege libertas. Свобода според закона.