П Р А В Н И   Т Е Р М И Н И
Избери... А   Б  В  Г  Д  Е  Ж  З  И  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ш  Ю 
БУКВА "О":

ОБВИНЕНИЕ

Една от основните процесуални функции в наказателния процес, която обхваща дейността по привличането на дадено лице към наказателна отговорност, обосноваване на тази отговорност по установения в закона ред и доказване виновността в извършване на престъпление.
Обвинението може да бъде повдигано при наличие на достатъчно данни за извършено престъпление и на законен повод. То се предявява на обвиняемия веднага след повдигането му, като се предоставя възможност на обвиняемия и неговия защитник да се запознаят със същността му, а при нужда следователят дава и допълнителни разяснения по неговото съдържание.

ОБВИНИТЕЛ

Лице, което поддържа и обосновава обвинението. За престъпления от общ характер това са прокурорът и частният обвинител, а при престъпления от частен характер - частният тъжител.

ОБВИНИТЕЛЕН АКТ

Писмен акт на прокурора, в който се изразява становището му, че посоченото в акта лице е извършило престъпление.
Обвинителен акт се съставя, когато прокурорът счете, че обвинението е доказано, няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, предварителното разследване е извършено обективно, всестранно и пълно и не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В него се съдържа описание на престъплението с правната му квалификация, данни за личността на обвиняемия и доказателствата, които установяват, че престъплението е извършено от обвиняемия, както и други данни, посочени в закона.
Обвинителният акт се внася в съда и въз основа на него се образува наказателно дело от общ характер.

ОБВИНЯЕМ

Лице, срещу което е повдигнато обвинение в извършването на престъпление.
Като страна в наказателния процес обвиняемият има следните права: да знае в какво се обвинява и въз основа на какви доказателства; да дава обяснения по обвинението, да се запознава с делото и да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения; да се изказва последен (право на последна дума); да обжалва присъдата и актовете на органите на предварителното производство, които накърняват правата и законните му интереси; да има защитник.
Обвиняемият не е длъжен да доказва невиновността си; за него съществува презумпция за невиновност до нейното оборване с влязла в сила присъда. Срещу обвиняемия се взема мярка за неотклонение.

ОБЕЗПЕЧЕНИЕ ПРЕД СЪДА

Дава се по разпореждане на закон или на съд. Обезпечението може да бъде в залог на парична сума, държавни ценни книжа и ипотека. Паричната сума или държавните ценни книжа се влагат в банка, която може да ги освободи и предаде на вложителя само по разпореждане на съда. Ипотеката се вписва по разпореждане на съда въз основа на писмено съгласие с нотариално заверени подписи на собственика на недвижимия имот. Ипотеката се вдига по разпореждане на съда.

ОБЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

Правното благо, което се уврежда или поставя в опасност от престъплението и което е защитено чрез наказанието.

ОБЖАЛВАНЕ

Дейност на страните в наказателния процес, с която се атакуват действия и актове на органите на предварителното производство и съда, които засягат правата и законните интереси на жалбодателите. На обжалване подлежат всички присъди на първоинстанционния съд.
Право на обжалване, присъдата във всичките й части има подсъдимия, прокурорът и частният тъжител.
Гражданският ищец и гражданският ответник могат да я обжалват само досежно гражданския иск. Частният обвинител няма право на обжалване. НПК определя формата, сроковете, последиците и другите обстоятелства, свързани с обжалването.

ОБИДА

Престъпление, което се осъществява чрез казване или извършване на нещо в присъствие на обидения, което унизява неговата чест и достойнство. Обидата може да бъде разпространена чрез печатно произведение или по друг начин. Извършва се както чрез думи, така и с действие.

ОБИСК

Претърсване на лице. Извършва се с разрешение на прокурора с изключение на случая, когато лицето е задържано или когато има достатъчно основание да се предполага, че е укрило предмети или книжа от значение за делото. Обискът се извършва от лице от същия пол в присъствие на поемни лица.

ОБЛИГАЦИОННО ОТНОШЕНИЕ

Правоотношение между две страни по силата на което едната (кредитор) има право да иска от насрещната (длъжник) престация, която може да се изрази в едно действие или бездействие, с което да се осъществи резултат за задоволяване на правен интерес на кредитора.
Облигационното отношение е между точно определени лица. Изпълнението на задължението може да се изисква само от длъжника. Кредиторът обаче може да взисква от останалите трети лица бездействие, т. е. да не извършват действия, които биха попречили за нормалното развитие на отношението.

ОБРАТЕН ИСК - ВЖ. РЕГРЕСЕН ИСК

ОБРАТНО ДЕЙСТВИЕ (СИЛА) НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН

Действие по време на наказателноправните норми.
Всички съвременни законодателства са възприели принципа, че наказателният закон няма обратно действие, т.е., че се прилага този закон, който е действал по време на извършване на престъплението. Този принцип е възприет и в нашето наказателно право.
Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което по време на извършването му не е било обявено за престъпление. По-късно издаден закон може да намери приложение само когато това е по-благоприятно за подсъдимия (предвижда по-леки наказания или изключва деянието от обхвата на престъпленията ).

ОБЩЕСТВЕНА ОПАСНОСТ НА ДЕЯНИЕТО

Обективно неюридическо качество на престъплението, елемент на неговото определение. За да бъде обявено едно деяние за престъпление, то трябва да бъде общественоопасно, което означава да уврежда или застрашава обществения или държавния строй, личността на гражданина, неговите основни права, вкл. правото на собственост, както и други интереси, защитени от правния ред. Обществената опасност на деянието е едно от съществените обстоятелства, което се преценява при определяне на наказанието.

ОБЩИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Престъпления, които могат да бъдат извършени от всяко лице (за разлика от особените), без да е необходимо някакво специално лично качество или отношение.

ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

Притежаването от община правото на собственост.

ОБЩО СЪБРАНИЕ

Орган на корпоративно устроено юридическо лице. В него вземат участие членовете му. То е върховен негов орган. Правомощията му се определят от усройствения акт на юридическото лице или от закона.

ОБЯВЯВАНЕ НА ОТСЪСТВИЕ

Когато едно лице изчезне и за него няма сведение повече от една година, по искане на заинтересованите или прокурора съдът го обявява за отсъстващо. Лицата, които се явяват наследници на отсъствуващия, могат да бъдат въведени във владение на имота му, управляват го, ползват се от неговите приходи и представляват отсъстващия. Разпоредителни действия те могат да извършват само ако са от очевидна полза за отсъстващия, и то с разрешение на районния съд.
Ако се окаже, че лицето е живо, те предават управляваното имущество и връщат доходите, които са събрали след поканата за предаване на имота. Определението на съда за обявяване на отсъствието се отменя.

ОБЯВЯВАНЕ НА СМЪРТ

Когато за лице няма известие в продължение на повече от пет години от последното известие за него, то се обявява за починало от съда по искане на заинтересованите. Ако лицето е изчезнало при военни действия или друго събитие, което дава основание да се предполага, че лицето е загинало, смъртта може да се обяви, когато са изтекли две години от прекратяването на тези събития. Обявяване на смъртта на едно лице, макар да е предположение за смъртта му, има същите правни последици, каквито настъпват при действителната смърт.
При обявяване на смъртта съдът определя дата, а по възможност и час на предполагаемата смърт. Ако се съберат точни данни за смъртта, посочените в решението могат ла се променят по съдебен ред. Ако се установи, че лицето е живо, по негово искане му се връща наличното имущество, безвъзмездно отчужденото, както и придобитото срещу отчуждените по възмезден начин имоти. Бракът обаче не се възстановява.

ОБЯСНЕНИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ

Средство в наказателния процес. Състои се в устно излагане от обвиняемия на обстоятелствата и фактите, които имат отношение към процеса. Обясненията започват с отговор на въпроса признава ли се за виновен. На обвиняемия могат да се поставят въпроси за допълване на обясненията или за отстраняване на непълноти, неясноти или противоречия. Въпросите трябва да бъдат ясни и конкретни. Те не бива да подсказват отговора или да внушават определен отговор. Обвиняемият не е длъжен да дава обяснение. Той не носи отговорност за неверни твърдения.
Обясненията на обвиняемия са и едно от средствата му за защита в наказателния процес.

ОГЛЕД

Процесуално действие на органите на предварителното производство или съда, което се заключава в изследване на местности, помещения, предмети и лица с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и да се запазят следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване обстоятелствата по делото.
Огледът се извършва в присъствието на поемни лица, а когато е необходимо - и на експерти. Констатациите от огледа се отразяват в огледен протокол.

ОПИТ

Започнато изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици. При опит извършителят се наказва с наказанието, предвидено за довършено престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които деянието е останало в стадия на опита. При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици. Опитът бива довършен или недовършен.

ОПРАВДАТЕЛНА ПРИСЪДА

Присъда, с която подсъдимият се освобождава от наказателна отговорност. Тя се постановява, когато обвинението не е доказано. Хипотезите тук могат да бъдат няколко:
а) не е установено, че деянието, за което подсъдимият е обвинен, е извършено;
б) не е установено, че деянието е извършено от подсъдимия;
в)не е установено наличието на вина у подсъдимия;
г) деянието не съставлява престъпление (несъставомерно е). Ако подсъдимият е бил задържан под стража, той се освобождава веднага след произнасяне на присъдата.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Конкретизиране но вид и размер наказанието, което се налага на подсъдимия за извършено от него престъпление. Изходна точка при определяне на наказанието са неговите цели (вж. цели на наказанието). Когато определя наказанието, съдът се ръководи и от принципа на справедливостта, който изисква съответствие с извършеното престъпление. Освен това НК задължава съда да има предвид обществената опасност на деянието и на дееца. подбудите за извършването на престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
При системата на относително определени в закона санкции (с минимум и максимум) наказанието се определя в рамките, предвидени в закона за съответното престъпление. При наличие обаче на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства съдът може да определи наказание и под предвидения минимум или да премине към по-леко наказание. Тази възможност е дадена и при опита в помагачеството. В някои случаи (при множество престъпления) може да бъде наложено наказание и над максимума. При алтернативни наказания се налага най-подходящото по вид и размер наказание.
Определянето на наказанието е трудна и много отговорна дейност, която изисква високи лични и професионални качества.

ОПРОЩАВАНЕ

Погасяване на задължението по договор между длъжника и кредитора. С договора кредиторът се отказва от своето право. За такъв договор е необходимо страните да бъдат дееспособни. Предмет на договора може да бъде всяко вземане. Възможно е опрощаването и на бъдещо вземане, стига законът изрично да не го забранява. Погасителният ефект настъпва и за акцесорните договори: залози, поръчителство, ипотека. Опростеното задължение на един солидарен длъжник води до опрощаването и на останалите, ако кредиторът не е запазил правата си срещу тях.

ОРГАНИ НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО

Органи, които са оправомощени да образуват и извършват предварително производство. Това са прокурорът и следователят. При съществуването на дознание като форма на предварително производство в тях се включват и органите на дознанието (дознатели).

ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ

Отежнена форма на престъпността. Характеризира се не само с по-голям брой участници, но и със своя вътрешна организация и структура, както и с по-широк обхват на престъпна дейност.
Най-ярката форма на организираната престъпност е мафията. За постигането на своите цели организираната престъпност прилага изнудването, заплахата, подкупа на длъжностни лица, включване на представители на властта. Дейността й е ориентирана към крупни грабежи, търговия с наркотици, хазарт, позволени и непозволени форми на бизнеса. Тя носи огромни печалби на своите участници, а на обществото нанася тежки вреди.

ОРЪДИЯ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО - (INSTRUМЕNТА SCELERIS)

Предмети, предназначени или послужили за извършване на престъпление. Когато принадлежат на виновния, те се отнемат в полза на държавата.

ОСВИДЕТЕЛСТВАНЕ

Оглед на лица. Извършва се за установяване физически признаци на тялото, служещи за идентифициране на личността или за изясняване на други въпроси, както и за откриване на следи върху човешкото тяло (рани, следи от удари и пр.), които имат значение за правилното решаване на делото.
При освидетелстването не се допускат действия, които унижават достойнството или са опасни за здравето на освидетелствания.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Неизтърпяване изцяло или отчасти на наложено с влязла в сила присъда наказание. Основания, които НК предвижда, са: условно освобождаване, предсрочно освобождаване и помилване. Освен тях следва да се добавят: изтичане на предвидената в закона давност за погасяване изпълнението на наказанието и амнистията.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Прилагане вместо наказание на друга мярка, предвидена в закона. Допуска се при леки престъпления.
Мерките, с които се заменя наказанието, са: предаване на обществено поръчителство, мерки за обществено въздействие и административно наказание. По отношение на непълнолетните се прилагат възпитателни мерки по ЗБППМН. Когато са налице предпоставки за прилагане на различни мерки, прокурорът или съдът решава коя от тях е най-подходяща.

ОСИНОВЯВАНЕ

Правен институт, при който между две лица се установява правна връзка подобна на тази между родител и дете.
Осиновяването бива: пълно, когато между осиновителя и неговите роднини и осиновения се установява правна връзка като тази между родител и дете, като връзката между осиновения и роднините му по произход се прекратява; непълно, когато правната връзка се установява само между осиновителя и осиновения и неговите низходящи. Законът определя условията, при които може да стане осиновяването. Връзката се създава по силата на съдебно решение.
Осиновяването се прекратява при унищожаване или разваляне на осиновяването по съдебен ред, при смърт на единствения или двамата осиновители. Развалянето по съдебен ред може да стане: по взаимно съгласие на осиновителя и осиновения и по едностранно искане на едната страна при тежко провинение или други обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновител и осиновен. Пълното осиновяване може да се прекрати и при смърт на единствения или и на двамата осиновители, ако това е в интерес на осиновения. Това прекратяване става по съдебен ред. При непълно осиновяване при смърт на единствения или на двамата осиновители осиновяването се прекратява по право.

ОСНОВЕН КАПИТАЛ

Цифрово изразена в пари величина, която се образува от вноските на съдружниците при дружество с ограничена отговорност или акционерно дружество, предназначена за постигане на целите на дружеството, и която служи за обезпечаване на кредиторите. Основният капитал не отразява имуществото на търговското дружество. Той представлява неговото имущество само при създаването. При осъществяване на търговската дейност основният капитал остава непроменен независимо от имуществото на дружеството.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Становище на член на съдебния състав (съдия или съдебен заседател), който не е съгласен с постановената от мнозинството присъда изцяло или в отделни нейни части. Особеното мнение се обявява при произнасяне на присъдата. То се отбелязва при подписването на диспозитива, а основанията се излагат в писмена форма към мотивите.

ОСЪДИТЕЛНА ПРИСЪДА

Присъда, с която подсъдимият е признат за виновен и му се налага наказание, независимо от неговия вид и от това, дали следва да се изтърпи. Осъдителна присъда се постановява, когато обвинението е доказано по безсъмнен начин. Всяко съмнение е пречка за постановяване на такава присъда. Осъдителната присъда не може да почива на предположения, а само на твърди доказателства.

ОТВОДИ

Възражение против участието на съдия при разглеждането на делото. Основания за отвод са посочени в закона. Най-общо казано, те се заключават в опасение от предубеденост или заинтересованост на съдията от изхода на делото, т.е. в наличие на обстоятелства, които могат да се отразят върху неговата обективност и безпристрастност. Основанията за отвод на съдиите се отнасят и до съдебните заседатели, прокурора и следователя.

ОТЕГЧАВАЩИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Обстоятелства в наказателния процес, чиято наличност обуславя налагането на по-тежко наказание. Тези обстоятелства може да изхождат от личността на извършителя, неговото съдебно минало (осъждания) и прояви, от тежестта на престъпните последици, от начина на извършване на престъплението и пр. Българският НК не посочва кои обстоятелства са отегчаващи, а дава право на съда да направи преценка за тях. Не може обаче да се включи в отегчаващите (както и в смекчаващите) обстоятелство, което характеризира самото престъпление, т.е. е елемент от неговия състав.

ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

Едностранно писмено заявление, направено пред съда по местооткриване на наследството, с което наследник по закон или завещание заявява, че не приема наследството. Отказът се вписва в нарочна книга. Не може да направи отказ наследник, който преди това е приел изрично или мълчаливо (тацитно) наследството. Отказът от наследство е неоттегляем. Наследникът, направил отказ, се счита, че не е имал никога право върху наследството на наследодателя. Припадащият му се дял увеличава дяловете на останалите наследници.

ОТКАЗ ОТ ПРИГОТОВЛЕНИЕ И ОПИТ

Основание, при което наказуемостта отпада. Отказът трябва да бъде доброволен "по собствена подбуда". При недовършения опит той се проявява в преустановяване изпълнението на намисленото деяние, а при довършен - в предотвратяване настъпването на престъпните последици. Но ако деянието, в което са се проявили приготовлението и опитът, съдържа признаците на друго престъпление, деецът ще отговаря за това престъпление.

ОТКРИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО

Наследството се открива в деня на смъртта на наследодателя по последното му местожителство. Времето и мястото на откриването на наследството имат важно значение. Времето определя наследствените правоотношения: кои са наследниците и какво е наследството, както и приложимия закон. Местооткриването е от значение за определяне на органите, които трябва да извършат определени действия по откриване на наследството. Мястото на откриването на наследството може и да не съвпада с мястото, където е настъпила смъртта.

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ВОЕННА СЛУЖБА

Военно престъпление, което се състои в напускане без разрешение частта или мястото на службата или неявяване на служба при назначение или командировка, от отпуск, лечебно или поправително място. Специални законови състави визират продължителното отклонение и отклонението завинаги, както и отклонение чрез симулиране на болест, подправка на документи или по друг измамлив начин.

ОТЛАГАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НАКАЗАНИЕТО

Дейност на прокурора по отсрочване началния момент на изпълнение на наказанието.
Условията, при които се допуска, са: бременност на осъдената или раждане, тежко заболяване; по отношение на необходими специалисти (до три месеца) и на учащи се (до два месеца). Когато поради особени обстоятелства, като пожар, стихийно бедствие, тежка болест, смърт на единствен трудоспособен член на семейството, незабавното изпълнение на присъдата може да доведе до тежки последици за осъдения или неговото семейство, изпълнението се отлага до три месеца.

ОТМЕНИТЕЛЕН ИСК

Правно средство за защита на кредитора, с което последният може да иска да бъдат обявени спрямо него онези действия на длъжника, които го увреждат. Предпоставки за упражняването на това право са: увреждане на кредитора от действия на длъжника, изразяващо се в създаване или увеличаване на неплатежоспособността на длъжника; намаляване на имуществото му или затрудняване на удовлетворяването на кредитора. Длъжникът трябва да знае за увреждането. Не се изисква действието да е извършено с намерение да се вреди. С уважаването на иска извършеното от длъжника действие се счита неизвършено спрямо кредитора му до размера на неговото вземане.

ОТМЕНЯНЕ НА ПРИСЪДАТА

Действие на второинстанционния съд по наказателно дело, образувано по протест на прокурора или жалба. Основанията за отмяна са посочени в НПК: нарушаване на закона, съществено нарушаване на процесуални правила, непълнота на доказателствата, необоснованост на присъдата, явна несправедливост на наказанието. В някои случаи, след като отмени присъдата, втората инстанция решава делото, а в други го връща на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

ОТНЕМАНЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО

Често срещано престъпление. Състои се в отнемане без съгласието на собственика на МПС с намерение за ползване (не за присвояване). Престъплението е квалифицирано, когато е последвала повреда, когато деянието е извършени в пияно състояние или повече от два пъти.

ОТЧУЖДАВАНЕ

Принудително отнемане на вещ при спазване на определена процедура, за да бъде задоволена важна обществена нужда. Отчуждаването може да се извърши за задоволяване само на държавна или общинска нужда. В този случай правото на собственост се придобива от държавата или общината по оригинален начин. Държавата и общината не са правоприемници на собственика, чийто имот е отчужден.

ОФИЦИАЛЕН ДОКУМЕНТ

Документ, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му. Преправяне съдържанието на официален документ и съставянето на неистински, както и ползването им, съставлява престъпление.

ОЧНА СТАВКА

Процесуално действие, при което се извършва едновременен разпит на обвиняеми или на обвиняеми и свидетели. До очна ставка се прибягва, когато съществуват противоречия между обясненията на обвиняемите или между тях и показанията на свидетелите. С разрешение на съответния орган (следовател, председател на съда) лицата, между които се прави очна ставка, могат да си задават въпроси.

Onus probandi.

Тежест за доказване. (Тежестта за доказване е задължение по-скоро на обвинителя, отколкото на обвиняемия.)

Optif tutõris.

Избиране на настойник.