П Р А В Н И Т Е Р М И Н И
Избери...
А
Б
В
Г
Д
Е
Ж
З
И
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Ю
БУКВА "Н":
НАБЕДЯВАНЕ
Престъпление, които се осъществява чрез съзнателно твърдение пред надлежен орган на властта (прокурор, следовател и др.), че дадено лице е извършило определено престъпление, макар виновният да знае, че това не е вярно, или чрез представяне на неистински доказателства за извършено от набедения престъпление. Наказанието за набедяване се увеличава, ако се касае до тежко престъпление или ако набеденият бъде привлечен към наказателна отговорност.
НАЕМ
Договор, с който наемодателят предоставя ползването на една вещ на наемателя срещу заплащане на определена цена. Договорът е двустранен, възмезден, каузален и консенсуален.
Договорът създава само облигационно правоотношение.
Правото на ползване, което има наемателят, не е вещно право.
Наемателят няма петиторен иск за защита на своите права срещу нарушителите на правото му. Като държател обаче той се ползва от посесорна защита. Договорът има относително действие спрямо наемодателя и приобретателя на правото на собственост на наетата вещ. Ако договорът е вписан, той има действие и по отношение на приобретателя.
Ако не е вписан, но има достоверна дата преди прехвърлянето, има действие по отношение на приобретателя съобразно срока на договора, но не повече от една година от придобиването на собствеността. Ако няма достоверна дата, ползва се като договор без срок и може да се прекрати едностранно с предизвестие.
Наем се нарича цената, която наемателят плаща за наетата вещ.
НАИМЕНОВАНИЕ
Словесен белег на юридическо лице. Подобно на името на човека, наименованието индивидуализира юридическото лице.
Законът изисква всяко юридическо лице да има наименование, без обаче да установява правила за това.
Обикновено се изисква в наименованието да се включи видът на юридическото лице.
НАКАЗАНИЕ
Установена от закона мярка на държавна принуда, налагана от съда на лице, извършило престъпление, с което (с наказанието) се засягат определени права или интереси на това лице.
Наказателната отговорност е лична, т.е. наказание се налага само за собствено поведение, обявени изрично от закона за престъпление. По вид и размер го трябва да бъде съответно на престъплението. Наказанието е едно от средствата за противодействие на престъпността.
С налагането на наказание се цели поправяне и превъзпитание на осъдения, предупредително въздействие върху него и върху другите членове на обществото, отнемане възможността за извършване на нови престъпления (ВЖ. ЦЕЛИ НА НАКАЗАНИЕТО).
Наказанието не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство.
Според немския юрист Йеринг тарифата на наказанията е мерило за ценността на правните блага.
По българския НК наказанията са: лишаване от свобода, поправителен труд, конфискация, глоба, лишаване от права, обществено порицание. За най-тежките престъпления е предвидено смъртно наказание като временна и изключителна мярка.
Терминът "наказание" освен в неговия наказателноправен смисъл има и много по-широко съдържание като мярка срещу укорима постъпка. Наказания съществуват и в други отрасли на правото - административни наказания, дисциплинарни наказания, фискални наказания и т.н.
НАКАЗАТЕЛЕН ЗАКОН (КОДЕКС)
Закон, който установява кои деяния са престъпления и какви наказания могат да се налагат за тях. Неговата задача е защита на държавния и обществен строй, личността и правата на гражданите, както и други социални ценности.
Първият наказателен закон на България е от 1896 г. Сега действа НК от 1968 г. Под "наказателен закон" се разбира и всяка отделна правна норма с наказателно съдържание.
НАКАЗАТЕЛНИЯТ ЗАКОН НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ
Дял от Наредбата на работниците за освобождението на българския народ, изготвена през 1871 г. от Левски. В него са визирани само престъпления, които са свързани с освободителната борба: издаване тайна на неприятеля, вредителство, злоупотреба с власт и др. Най-често предвижданото наказание е смърт.
Наказателният закон на Апостола съдържа и разпоредби, установяващи и начина на изпълнение на наказанията от членовете на тайната полиция.
НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС
Дейност на специализирани държавни органи (органи на предварителното разследване, прокуратурата и съда) по разглеждане и решаване на наказателни дела, т.е. дела, образувани по повод на деяния, които съгласно закона съставляват престъпления.
Наказателният процес има две основни фази: досъдебна фаза (предварително производство) и съдебна фаза. Всяка от тях се развива в отделни последователни стадии.
Основните принципи на наказателния процес, формулирани в НПК, са: независимост на съда и прокурора, равенство на гражданите в процеса, разкриване на обективната истина, публичност на съдебните заседания, право на защита, непосредственост, вземане на решения по вътрешно убеждение и др.
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Отговорност за извършено престъпление, която се реализира чрез наказанието. Основен принцип на наказателната отговорност е, че тя е лична, т.е. осъществява се само срещу лицето, което е извършило престъпление.
НАКАЗАТЕЛНА ПОЛИТИКА
Ръководни идеи за развитието на наказателното право и неговото прилагане. Тя очертава основните насоки на промените, които се налагат в наказателното законодателство, критериите за преценка на действащото право, принципите на декриминализация и т.н. Резултатната наказателна политика е чужда на конюнктурността и субективизма; тя се изгражда върху основата на обективна оценка на състоянието на наказателното право и нуждите на неговото развитие.
НАКАЗАТЕЛНА САНКЦИЯ
Втората част на наказателноправната норма (първата е диспозицията), която визира вида и размера на наказанието, което се предвижда за очертаното в диспозицията престъпление. (ВЖ. НАКАЗАНИЕ.)
НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР (НОХД)
Дело, което се образува за престъпление от общ характер, наказателното преследване по което започва служебно от съответните държавни органи - постановление на прокурора или следователя за образуване на предварително производство. По него прокурорът изготвя обвинителен акт, който внася в съда и участва при разглеждане на делото. Цялото производство се движи служебно, независимо от становището на пострадалия.
НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО ОТ ЧАСТЕН ХАРАКТЕР (НЧХД)
Дело, което се образува но тъжба на пострадалото от престъплението лице.
Тъжбата се подава в съда в шестмесечен срок от деня, в който пострадалият е узнал за извършване на престъплението. Делото се прекратява при помирение между пострадалия и извършителя на престъплението, при оттегляне на тъжбата или когато тъжителят не е намерен на посочения от него адрес или не се яви в съдебно заседание без уважителни причини. Престъпленията, за които се образуват дела от частен характер, са посочени в НК. Това са престъпления с по-ниска степен на обществена опасност (обида, клевета, лека телесна повреда и Др.).
НАКАЗАТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ - ВЖ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО.
НАКАЗАТЕЛНООТГОВОРНО ЛИЦЕ
Лице, от което може да бъде търсена наказателна отговорност, т.е. което може да бъде съдено за извършено престъпление. Пълнолетните лица са наказателно отговорни, щом в състояние на вменяемост са извършили престъпления.
Непълнолетните (от 14 до 18 г.) са наказателно отговорни само ако са разбирали свойството и значението на деянието и са били в състояние да ръководят постъпките си. Не са наказателно отговорни малолетните (до 14 г.), както и лицата, които поради умствена неразвитост или разстройство на съзнанието не са могли да разбират свойството и значението на деянието, което извършват, и да ръководят постъпките си (невменяеми)...
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
а) съвкупността от правните норми с наказателноправно съдържание (обективно наказателно право); тези норми се съдържат в НК;
б) наука, изучаваща и разработваща проблемите на престъпленията и наказанията.
НАКАЗАТЕЛНОПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО
Дял на наказателното право, който регулира наказателноправната дейност на държавните органи и гражданите в наказателния процес. Съставлява система от взаимно свързани норми, чиято крайна цел е постановяване на законосъобразна присъда. Основната част на нормите на наказателнопроцесуалното право се съдържа в Наказателнопроцесуалния кодекс, но процесуални норми може да има и в други закони.
Терминът "Наказателнопроцесуално право" се употребява и като синоним на наказателнопроцесуална наука (наука за наказателния процес).
НАКАЗУЕМОСТ
Необходим елемент на престъплението, чиято същност е заплашване на определено деяние с наказание. Наказуемостта е нормативно качество на престъплението. Само наказуемото деяние съставлява престъпление. С отпадане на наказуемостта деянието престава да бъде престъпление.
НАМАЛЕНА ВМЕНЯЕМОСТ
Вменяемост, при която са ограничени възможностите на дееца да разбира ясно свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си разумно. Макар и да има съзнание за противоправния характер на своето деяние, ограничено вменяемият не може да даде нормална оценка на обстоятелствата по престъплението и на неговите последици. При намалена вменяемост отговорността следва да бъде по-лека. Нашето наказателно право не регламентира намалената вменяемост.
НАРКОКОМУНИ
Комуни за наркомани, появили се в Съединените американски щати през 30-те години като алтернатива на лечението в болнична среда. Такива общности има в Гърция, Испания, Италия, Холандия, Швеция, Полша.
В комуната живеят хора, които са се оттървали от физическата си зависимост, преминали са периода на отказа от наркотици, както и 2-3 месеца психотерапия след него. Те вече не са действуващи наркомани - отиват там по собствено желание и не на лечение, а за да стъпят на краката.
Принципът на рехабилитация е чрез работа - обикновено се правят няколко постройки, приютяващи най-различни работилници. Особеното е, че става въпрос за една самоизграждаща се общност, състояща се единствено от избрали терапията наркомани, които сами изработват и балансират правилата на живот в комуната. Лекарите идват сравнително рядко, и то след покана от страна на комунарите.
Доброволното изгнание трае между една и две години, като през цялото време се приемат нови съжители, които се въвеждат в средата от преминалите специално обучение свои "колеги".
Статистиката показва, че успеваемостта на този метод е около 80 на сто.
НАРКОМАНИЯ
Антиобществено явление, във връзка с което се извършват редица престъпления, визирани в НК. Такива са: изготвяне, придобиване, превозване, пренасяне и продажба на наркотично вещество; склоняване към употреба на наркотици; предоставяне на помещение или организиране употребата на наркотици; засяване и отглеждане на опиев мак или друго растение за производство на наркотично вещество и др.
С оглед голямата опасност от наркоманията тенденцията в наказателното право не само у нас, но и в други страни, е към разширяване и още по-строго отношение към дейности и прояви, свързани с наркоманията.
НАРУШАВАНЕ НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА ЖИЛИЩЕТО
Престъпление, състоящо се във влизане в чуждо жилище чрез използване на сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства. Такова нарушаване има и когато някой противозаконно остане в чуждо жилище въпреки изричната покана да го напусне.
НАРУШАВАНЕ НА НЕПРИКОСНОВЕНОСТТА НА КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
Престъпление, състоящо се в следното:
а) отваряне, подправяне, скриване или унищожаване на чуждо писмо, телеграма и др.п.;
б) вземане чуждо писмо или телеграма с цел узнаване на съдържанието им;
в) противозаконно узнаване чрез използване на специални технически средства съдържанието на адресирано до друго лице съобщение, предадено по телефон, телеграф или друго далекосъобщително средство. Престъплението е квалифицирано, когато е извършено от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение.
НАСЛЕДНИК
Лице, което е правоприемник чрез наследяване на починало физическо лице. Наследникът може да бъде по закон, когато последният го е посочил като такъв, и по завещание, когато е посочен с нарочен акт (завещание) на наследодателя. Освен това наследникът по завещание може да бъде универсален наследник или заветник.
Универсален наследник по завещание е този, който получава цялото или част от наследството като съвкупност от права и задължения. Заветникът получава само определена вещ или право. Той не поема съответна част от задълженията на наследодателя, каквото задължение има универсалният наследник.
НАСЛЕДСТВЕНА ТРАНСМИСИЯ
Преминаването на правото да се приеме или да се откаже наследство върху наследник на наследника. Такъв е случаят, когато последният почине, преди да е приел или да се е отказал от наследството. Тогава това право преминава върху наследника му.
Последният може да се откаже от това наследство, макар да е приел наследство на своя наследодател. Наследствената трансмисия е възможна при наследяване но закон и по завещание.
НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО
Дял от гражданското право, което регулира отношенията, породени от наследяването и подялбата на наследствената маса между наследниците.
НАСЛЕДСТВО
Имуществото, съвкупността от имуществените права и задължения, които наследодателят е оставил след смъртта си. В него не влизат неимуществените права на наследодателя.
НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН
Когато няма завещание, наследниците се сочат от закона. Законът за наследяването ги дели на редове. В първия ред са децата и по заместване - другите низходящи. От втория ред са родителите, от третия ред са братята и сестрите и по право на заместване - техните деца и внуци заедно с възходящите от втора и по-горна степен, от четвъртия ред са останалите роднини по съребрена линия до шеста степен включително. Всеки по-преден ред изключва наследниците от следващия. Съпруг е наследник по закон и наследява с наследниците от всеки ред.
НАСТОЙНИК
Лице, назначено от закона или от органа по настойничество и попечителство, което има за задача да се грижи за малолетен без родители или с родители, но лишени от родителски права, както и за пълнолетен, поставен под пълно запрещение.
Настойникът извършва правни сделки вместо малолетния или запретения. Подпомага се от настойнически съвет.
Настойник по право на съпруг е неговият съпруг, а на дете - неговият родител.
НАСТОЙНИЧЕСКИ СЪВЕТ
За изпълнението на своите задължения настойникът се подпомага от зам.-настойник и двама съветници. Четиримата образуват настойнически съвет. Съветът се назначава от органа по настойничеството - кмета на общината или определено от него длъжностно лице. Не могат да бъдат членове на настойнически съвет: недееспособните, лишените от родителски права, осъдените за тежки умишлени престъпления, лицата, които поради болест, алкохолизъм, неморален живот, користно поведение, противоречие с интересите на поставения под настойничество или по други причини не са в състояние да изпълняват настойническите функции.
Настойническият съвет подпомага настойника при упражняване на функциите му, следи за правилното отглеждане и възпитание на малолетния и за опазване на интересите на поставените под настойничество. Той изслушва отчета на настойника и участва при приемането му от органа на настойничество. Настойнически съвет не се назначава, когато малолетният е с неизвестни родители и е настанен в обществено заведение или поставеният под запрещение има дееспособен съпруг или родители.
НАСТОЙНИЧЕСТВО
Правен институт, който урежда органите, назначаващи настойничество, правата и задълженията на тези, които упражняват настойническите права над лицата, поставени под настойничество.
Под настойничество се поставят малолетните, останали без родителска грижа било защото родителите са починали, или пък са лишени от родителски права, както и непълнолетни и пълнолетни, поставени под пълно запрещение. Орган по настойничеството и попечителството е кметът на общината или натоварени от него лица, които определят: настойническия съвет, изслушват отчета на настойника и му предписват извършването на определени действия след като вземат мнението на настойническия съвет. Не се назначава настойник на малолетен, настанен в обществено заведение за отглеждане и възпитание. В такъв случай настойник е ръководителят на заведението.
НАЧЕТ
1. Установената от държавен орган парична сума, която отчетник на държавно и общинско имущество трябва да плати поради неотчитане на имуществото, поверено му за разпореждане, управление и пазене.
2. Писменият документ, установяващ начета на отчетника. Като писмен документ актът за начет изпълнява ролята на искова молба пред съд и последният се разглежда от съда по особено производство. С акт за начет може да се търси от лица, които не са отчетници, онова, което са получили без основание, или са се обогатили за сметка на държавно и общинско имущество без основание.
НЕБРЕЖНОСТ
Форма на вина при неизпълнение на облигационно задължение. При тази форма на вина лицето несъзнателно или лекомислено не е положило дължимата грижа, за да изпълни задължението си.
НЕВИНОВНА НЕВЪЗМОЖНОСТ
Невъзможност за престиране, настъпила от обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника. Невъзможността бива: начална - невъзможността съществува при сключването на сделката и такава сделка е нищожна; последваща - невъзможност, настъпила след сключване на сделката и възникване на задължението. При нея длъжникът се освобождава от отговорност за ненастьпилия желан резултат. При нея трябва да се констатира, че се касае до практически или правно непреодолимо препятствие, което не може да се вмени във вина на длъжника. Непреодолимо ще бъде препятствието, което длъжникът, въпреки положената грижа на добър стопанин, не е успял да преодолее невъзможността.
Невъзможността обаче може да се състои само по отношение на длъжника, тоест да бъде субективна. Субективната невъзможност не освобождава длъжника от отговорност, когато се касае до задължение за престиране на пари или родово определени вещи.
НЕВМЕНЯЕМОСТ
Психично състояние, при което лицето не може да разбира свойството и значението на своето деяние и да ръководи постъпките си, т. е. не разбира, че това, което върши, е престъпление, за да не го извършва. Невменяемите не отговарят наказателно.
Невменяемостта може да се дължи на умствена недоразвитост (олигофрения) или на разстройство на съзнанието в резултат на психично заболяване, шизофрения, епилепсия или друга душевна болест, която води до постоянно, продължително или временно разстройство на съзнанието.
НЕГАТОРЕН ИСК
Средство за защита на собственика при нарушения на правото му на собственост. Чрез него собственикът цели да се забранят и прекратят действия, които му пречат да упражнява несмущавано правото, и да се възстанови състоянието от преди нарушението.
НЕГОДЕН ОПИТ
Опит, който не може да доведе до извършване на престъпление, поради това, че се извършва с негодно средство, с което не може да се постигне целеният резултат, или поради това, че опитът е насочен към нереален обект. При опит с абсолютно негодно средство наказуемостта отпада, но когато средството е относително негодно (напр. малка доза отрова), деецът следва да носи наказателна отговорност.
НЕДВИЖИМ ИМОТ - ВЖ. НЕДВИЖИМА ВЕЩ.
НЕДВИЖИМА ВЕЩ
Недвижимата вещ е трайно свързана със земята и има непроменимо положение към определена точка от нея. Недвижимата вещ може да бъде: по природа -земята или част от нея, прикрепените към нея растения и сгради; по предназначение - движима вещ, която под действието на човек е свързана със земята или постройката.
НЕДЕЕСПОСОБНОСТ
Липсата на дееспособност у физическо лице.
Недееспособно е навършилото пълнолетие лице и пълнолетен, който е поставен под запрещение по предвидения от закона ред. Поставянето под запрещение става само по решение на съд.
Недееспособността бива: пълна и ограничена. Напълно недееспособни са малолетният и поставеният под пълно запрещение. Вместо тях правни действия извършват родителите или настойниците. Ограничено недееепособен е непълнолетният и поставеният под ограничено запрещение. Те могат да извършват някои правни действия с личните си действия, за други действията им трябва да бъдат потвърдени или извършени заедно с родител или попечител, а за актове на разпореждане се изисква и решение на районния съдия.
НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Правен институт, уреждащ правните последици от сделка, която има недостатъци при сключването. С този институт правото защитава обществения ред и правната сигурност. Според правното действие, което законът придава на недействителността, сделките биват: нищожни и унищожаеми.
НЕДЕЛИМОСТ
Качество на задължението. То е неделимо, когато изпълнението му не може да стане на части. Длъжникът трябва да престира цялото. Неделимостта следва от естеството на престацията. Такива са личните, предметните, отрицателните престации, ипотеката, поземленият сервитут. Но неделимост може да се установи и с правна сделка.
Неделимостта има действията на пасивната солидарност.
НЕДОВЪРШЕН ОПИТ
Опит към престъпление, при който деецът е започнал изпълнението на намисленото деяние, но не е осъществил изцяло изпълнителната дейност, т.е. не е извършил всичко онова, което е необходимо от обективна страна, и поради това престъпният резултат не е настъпил. Ако недовършването на опита не се дължи на доброволен отказ, наказуемостта се запазва.
НЕДОНОСИТЕЛСТВО
Неуведомяване органите на властта, че се подготвя, извършва или е извършено престъпление. Недоносителството се наказва само при най-тежки престъпления, посочени в закона, който го обявява за престъпление.
НЕДОПУСТИМОСТ НА ВЛОШАВАНЕ ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПОДСЪДИМИЯ (ЗАБРАНА ЗА Reformatio in penius)
Наказателноправен принцип, който се заключава в забрана за налагане на подсъдимия от втората инстанция по-тежко наказание от това, което му е наложил първоинстанционният съд, когато няма протест от прокурора или жалба от частния тъжител.
НЕДОСТОЙНСТВО ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ
Недостойни да наследяват наследодателя са лица, които по закон или завещание могат да бъдат поначало негови наследници, но поради укоримо поведение към него или негови близки законът ги обявява за недостойни. Недостоен да наследява е наследник, кой го: умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или дете, или е съучастник в такова деяние; пред надлежен орган на властта набеди наследодателя в извършване на престъпление; който е склонил или възпрепятствал наследодателя с насилие или измама да направи, измени или отмени завещание, или който е унищожил, скрил или подправил завещание, както и онзи, който си служи съзнателно с неистинско завещание.
НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
Конституционен принцип, но силата на който органите на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи) са независими и се подчиняват само на закона.
Тази независимост изключва всякакво вмешателство в работата на нейните органи. Тя е важна гаранция за тяхната самостоятелност, обективност и безпристрастност.
НЕЗАКОННО СЪЖИТЕЛСТВО - ВЖ. КОНКУБИНАТ.
НЕИЗБЕЖНА ОТБРАНА
Обстоятелство, което изключва обществената опасност на едно деяние, причиняващо вреда, а оттук и неговата наказуемост.
Неизбежната отбрана е налице, когато, за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или друго лице, на нападателя се причини вреда в необходимите за отблъскване на нападението предели. Превишаване на тези предели има, когато защитата явно не съответства на характера, интензивността и опасността на нападението. При превишаване пределите на неизбежната отбрана извършителят не се наказва само ако това превишаване се дължи на уплаха или смущение.
НЕИЗМЕНЯЕМОСТ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО
Субективно право на автора, което му дава право да иска всички останали лица да се въздържат от внасянето на поправки и преработки в създаденото от него произведение. Това задължение се отнася до всички части на произведението.
Това субективно право позволява на автора сам да извършва поправки в произведението си, като го допълва, съкращава, изменя, променя вида, стила, езика, композицията му и т.н.
Промени, поправки, съкращения, допълнения в съдържанието или композицията на произведението или в изразните средства могат да се правят от трети лица само със съгласието на автора, а след неговата смърт - със съгласието на наследниците му. Това право не се погасява с изтичане на времетраенето на авторското право.
НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТ
Документ, в който е изразено писмено изявление не на лицето, което действително го е съставило, а на друго лице.
Съставянето и съзнателното ползване на неистински документ е престъпление.
НЕМЕЗИДА
В гръцката митология богиня на справедливото възмездие.
НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ
Правен институт, който урежда възникването на правоотношения във връзка с разместването на имущество без правно основание.
Институтът обхваща хипотезите: получено без правно основание; получено на неосъществено или отпаднало основание; по погрешка изпълнено чуждо задължение; когато някой се е обогатил без основание за сметка на другиго. Получилият нещо без правно основание е длъжен да го върне. Връща се както полученото, така и плодовете от деня на поканването. Когато връщането се дължи на недееспособност, от него може да се иска само онова, което е отишло в негова полза.
При изпълнение на чуждо задължение по погрешка, изпълнилият го може да иска връщането на даденото от кредитора. Ако последният се е лишил добросъвестно от документа и обезпеченията по задълженията, изпълнилият задълженията встъпва в правата на кредитора по отношение на длъжника. Когато някой се е обогатил без правно основание за сметка на другиго, той дължи връщане само на това, с което се е обогатил, но не повече от размера на обедняването. Това право възниква само ако обеднелият няма друг иск за защита.
НЕОТВРАТИМОСТ НА НАКАЗАНИЕТО
Превантивен принцип, според който не жестокостта на наказанието, а неговата неизбежност, неотвратимост е резултатно средство за предотвратяване на престъпленията. Принципът, от който е пропито съвременното наказателно право, е формулиран през XVIII иск от Чезаре Бекариа. Неотвратимостта на наказанието предполага разкриване на престъпленията и техните извършители.
НЕОТКРИТО НАСЛЕДСТВО
Очаквано наследство от лице, което е живо. Сделките с такова наследство са нищожни. Завещанието е разпореждане с имущество след смъртта на завещателя и не е сделка с неоткрито наследство. Нищожна е например сделката, с която бъдещият наследник продава наследствения си дял, който ще получи при откриване на наследството.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ
Състояние, при което длъжник по парично задължение не може да заплати дължимо парично задължение поради липса на парични средства. Това не означава, че неплатежоспособен е онзи, който няма въобще имущество или чийто пасив на имуществото е по-голям от актива. name=n56>
НЕПЛАЩАНЕ ПРИСЪДЕНА ИЗДРЪЖКА
Престъпление, което се осъществява при неизпълнение на задължението за плащане на издръжка в размер на две и повече месечни вноски, след като задълженият е бил осъден да дава такава издръжка на свои близки - съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра.
НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ
Правен институт, който урежда последиците от увреждане на лични или материални блага при нарушение на общата забрана на закона да се вреди другиму. При увреждане деликвентът дължи обезщетение за причинените морални и материални вреди.
НЕПОКРИТИЕ НА ЧЕК
Липсата на необходимия авоар по сметката на издателя на чека при платеца. Ако няма такъв авоар, банката може да откаже плащането на чека. Освен това издателят на такъв чек носи наказателна отговорност.
НЕПОСРЕДСТВЕНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС
Един от основните принципи на наказателния процес, съгласно който съдът и органите на предварителното производство трябва да се поставят в непосредствена близост до интересуващите процеса факти и обстоятелства. Това означава, че те са длъжни да основават решенията си върху доказателствения материал, който са събрали и проверили лично, да използват първичните доказателства и да оглеждат непосредствено местата и предметите от значение за делото.
НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ
Втората форма (вид) на вината (първата е умисъл) при извършване на престъпления. Непредпазливостта може да бъде съзнавана и несъзнавана.
Първата е налице, когато извършителят е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е мислил да ги предотврати (самонадеяност); втората - когато не е предвиждал настъпването на последиците, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди (небрежност).
При непредпазливите деяния опитът и съучастието са невъзможни. Престъпленията, извършени по непредпазливост, се наказват само в предвидените в закона случаи. Най-често срещаните в практиката случаи на престъпления по непредпазливост са автотранспортните престъпления.
НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА (VIS MAIOR, MAJEURE)
Извънредно непредвидимо и непредотвратимо събитие, при чието наличие не може да се търси отговорност, вкл. наказателна.
НЕПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА
Лица от 14 до 18-годишна възраст. Те носят наказателна отговорност само ако се установи във всеки отделен случай, че са разбирали свойството и значението на деянието си и са можели да ръководят своите постъпки. Ако деянието не може да им се вмени във вина, те се настаняват в ТВУ или им се взема друга подходяща възпитателна мярка. Наказателната отговорност на непълнолетните е чувствително смекчена в сравнение с общата отговорност. (Вж. и наказателна отговорност на непълнолетните.)
НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДЕБНИТЕ ОРГАНИ
Конституционен принцип, една от гаранциите за независимостта на съдиите, прокурорите и следователите. Те стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Освобождават се от длъжност поради пенсиониране, подаване на оставка, при влязла в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, както и при трайна физическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година.
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
Съдебно производство на универсално принудително изпълнение за съразмерно удовлетворяване на хирографарните кредитори на търговец, спрял плащанията по търговски задължения.