Правни термини- Буква А

Избери... А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т У Ф Х Ц Ч Ш Ю

ИДЕАЛНА СОБСТВЕНОСТ - ВИЖ СЪСОБСТВЕНОСТ.

Извършване с едно деяние на няколко престъпления.

В този случай съдът определя наказание за всяко от престъпленията, но налага най-тежкото от тях /принцип на кумулацията/.

ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Следствено действие, целящо да определи лицето или предмета, който има отношение към разследването. Извършва се от обвиняемия или от свидетели. Преди да им се покажат предметите или лицата, те се разпитват за обстоятелствата, при които са ги наблюдавали, както и за особеностите, по които могат да ги идентифицират /разпознаят/.

Идентификацията на предмети се извършва между други еднородни предмети, а на лица - заедно с три или повече лица. Когато не е възможно да се покаже самото лице, показва се негова снимка заедно със снимки на други лица.

ИЗДАНИЕ

Възпроизвеждането на едно произведение с определено техническо и художествено офомление в определен период от време и в определен тираж.

ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР

Договор, с който авторът на произведение на литературата, науката или изкуството отстъпва на издателя право, а последният поема задължение да възпроизведе произведението и да вземе мерки за разпространяването му, като заплати на автора възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален и формален. За действителността му се изисква писмена форма. Негов предмет може да бъде както създадено произведение, така и произведение, което авторът се задължава да създаде.

ИЗДЕВАТЕЛСТВО

Военно престъпление, израяващо се в насилствено или непристойно действие, с което грубо се нарушава войсковия ред и се проявява явно неуважение към честта и доствойнството на военнослужещ. Престъплението е по-тежко, когато е извършено от началник спрямо подчинен, от група или се отличава с особена жестокост и цинизъм.

ИЗДРЪЖКА

Задължението на определени лица, свързани с брачна или родствена връзка, да доставят средства за съществуване на други лица, техни роднини или съпруг.

Задължението произтича от закона. Право на издръжка имат лицата, които са нетрудоспособни и не могат да си набавят необходимите средства от своето имущество. Лицата, които дължат издръжка и които имат право на такава, се определят от закона. Ненавършилите пълнолетие имат право на издръжка от родителите си, независимо от трудоспособността и имуществото им. Размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на този, който я дължи. При изменение на обстоятелствата издръжката може да се измени, като се намали, увеличи или прекрати. Отказът от издръжка за бъдеще е нищожен. Забранява се прихващането на вземане със задължение за издръжка.

ИЗЗЕМВАНЕ

Действие по вземането на предмети, които интересуват наказателния процес. Извършва се по разпореждане на прокурора или съда в присъствието на поемни лица и на член на семейството, а в обществени служби - в присъствието на представител на службата. Същото се отнася и до изземване на кореспонденция.

ИЗИСКУЕМОСТ

Правото на кредитора на изиска от длъжника да престира веднага. При безсрочните задължения изискуемостта настъпва с възникването на задължението.

Срокът на едно задължение поначало отлага изискуемостта. Срокът може да бъде конклудентен, тоест, за изискуемостта може да се съди от естеството на престацията, когато на последната е необходимо определено време за изпълнение. Срокът може да бъде установен изрично: на определен ден, на определени срокове, на определен ден от настъпването на едно сигурно събитие /относително определен срок/, с неопределен срок. При неопределен срок изискуемостта може да настъпи: при поискване, т.е., от деня, в който кредиторът поиска престиране; когато длъжникът определи срока. Ако последният не направи това, срокът се определя от съдията по искане на кредитора.

ИЗКУПУВАНЕ

ИЗМАМА

Престъпление, което се състои във възбуждане или поддържане на заблуждение у измамения, като с това му се причинява имуществена вреда. Чрез измамата обвиняемият цели придобиване на материална облага. Измама има и тогава, когато виновният използва заблуждението, неопитността или неосведомеността и с това причини имуществена вреда на измамения, а за себе си придобие облага. НК съдържа специални текстове за измама в търговията - служене с невярни мерки и теглилки, примесване стоката с чужди вещества, и др.

ИЗМЯНА

Престъпление, насочено към сигурността на държавата. С него се цели изменение на държавния строй, на едиността на държавата и на нейната територия и събаряне или отслабване на властта. Осъществява се чрез опит за преврат, бунт и въоръжено въстание, чруез палеж, взривяване и др. подобни.

ИЗНАСИЛВАНЕ

Тежко престъпление против половата неприкосновеност. Извършва се чрез съвокупление с лице от женски пол, лишено от възможност за самоотбрана, без негово съгласие, чрез изпълзване на сила или заплашване или чрез привеждането му в безпомощно състояние. Отежнени проявни форми на изнасилването са груповото му извършване, причиняване на телесна повреда или довеждане до опит за самоубийство. Наказуемо е и принудителното полово общуване между лица от еднакъв пол.

ИЗНУДВАНЕ

Престъпление, състоящо се в принуждаване на лице да извърши, пропусне или претърпи нещо противно на волята му с цел набавяне на материална облага, като с това се причинява вреда на пострадалия. Големият размер на причинената вреда е основание за по-тежка квалификация на престъплението.

ИЗОБРЕТАТЕЛСКО ПРАВО

Дял от гражданското право, което регламентира отношенията, породени от създаването на изобретение или полезен модел.

ИЗОБРЕТЕНИЕ

Произведение на техниката, което е ново в сравнение със състоянието на техниката, има изобретателско равнище и е промишлено приложимо в който и да е било отрасъл на промишлеността и селското стопанство.

Не са изобретения: откритията, научните теории, идеите, математическите формули и методи, резултатите от художественото творчество, плановете, правилата и методите на интелектуалната дейност, игри или делова дейност, представянето на информации и програми за електронно-изчислителни машини.

Ползва се с правна защита чрез издаването на патент. Дали е налице изобретение, се установява от патентното ведомство по предвиден от закона ред.

ИЗОСТАВЯНЕ НА КОРАБ - ВИЖ АБАДОН.

ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК

Срокът, в който, ако условно осъденият извърши ново престъпление, в изпълнението се привежда заедно с новата и условната присъда. Изпитателният срок не може да превишава срока на наложеното наказание с повече от три години. Ако новото престъпление е извършено по непредпазливост, съдът може да постанови отложеното наказание да не се изтърпява или да се изтърпи изцяло или отчасти. Изпитателен срок има и при предсрочното освобождаване. Там той е равен на неизтърпяната част от наказанието, за което осъденият е бил освободен, но не по-малко от шест месеца.

ИЗПОЛЗВАНЕ НА АТОМНА ЕНЕРГИЯ

Този проблем има и наказателноправни страни. Предпоставка за тях е обстоятелството, че това използване може да предизвика много тежки последици за хората и за природната среда. С оглед на тяхното предотвратяване, НК предвижда редица случаи, които съставляват престъпления: започване или извършване дейност в тази област без предварително разрешение от овластените органи; повреждане на ядрен материал и съоръжения; причиняване по непредпазливост на значителни имуществени вреди, телесни повреди или смърт; нарушаване на правилата на ядрената и радиационната безопасност, и др.

ИЗПОЛИЦА

Договор, с който се отдава под наем земеделска земя, като наемателят /изполичарят/ се задължава да дели плодовете от земята с наемодателя. Наемодателят поема задължението да предостави земята и семената, а изполичарят да обработи земята, да я засее и да прибере реколтата. Изполичарят не може да пренаеме наетата земя. Договорът се прекратява със смъртта на изполичаря или в края на текущата земеделска година.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Действия по фактическото изтърпяване на наложеното наказание. Характерът на тези действия е в зависимост от вида на наказанието. На изпълнение подлежат само тези наказания, присъдите по които са влезли в сила. При наказанието лишаване от свобода препис от присъдата се изпраща на органите на МВР за задържане на осъдения и отвеждането му в затвора. При конфискация на имуществото присъдата се изпраща в съответната община,а при глоба се издава изпълнителен лист, който се изпраща на съдия-изпълнител. Смъртното наказание се изпълнява чрез разстрел. То не може да бъде изпълнено, преди президентът да се е произнесъл по евентуалното му заменяне. При предпоставките, посочени в НПК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода може да бъде прекъснато или отложено.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО СПРЯМО НЕПЪЛНОЛЕТНИ

Особеностите и различията от изпълнението на наказанието въобще се обуславят от възпитателна цел на наказанието при тях. Лишаването от свобода се изтърпява не в общите затвори, а в поправителен дом, където режимът е чувствително по-различен. Задържаните непълнолетни се обучават в основни училища, техникуми и курсове. По време на изтърпяването те се включват и в трудова дейност. Възпитателната дейност се ръководи от педагогически съвет. Що се отнася до другите две наказания, които могат да се налагат на непълнолетни /обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност/, за тях важат общите разпоредби.

ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПРАВОМЕРНА ЗАПОВЕД

За наказателното право това изпълнение има значение, което е свързано с престъпление. По принцип всяка заповед, издадена по установения ред, подлежи на изпълнение и отговорността за последиците от това носи този, който я е издал. Когато обаче изпълнението на такава заповед налага очевидно престъпление, отговаря и нейният изпълнител. /Не е допустимо, примерно, изпълнение на заповед за извършване на убийство/.

ИЗПЪЛНИТЕЛНА СДЕЛКА

Правно-технически термин. Изпълнителна е сделката, която се сключва в изпълнение на задължение, което страната е поела. Довереник сключва договор за продажба в изпълнение на договора за поръчка. Договорът за продажба е изпълнителна сделка. Комисионерът сключва договор за наем в изпъление на сключения комисионен договор. Договорът за наем е изпълнителна сделка.

Изпълнителната сделка следва режима, установен за нея, и задължава участващите в нея лица, освен в случаите, когато довереникът е действал като пълномощник. Когато довереникът не действа като пълномощник, той трябва да прехвърли резултата от изпълнителната сделка на доверителя по предвидения за това ред.

ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЯНИЕ

Деянието, с което се осъществява съставът на престъплението, т. е., с което се извършва самото престъпление. Наказателната норма, в която е формулирано престъплението, посочва в какво се изразява изпълнителното деяние, кои са признаците, които го характеризират. Изпълнителното деяние може да се изрази в действие или бездействие. Въз основа на това се очертават два вида престъпления - чрез дейстнвие /комисивни/ или чрез бездействие /омисивни/.

ИЗРАБОТКА

Договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната се задължава да му заплати възнаграждение.

Договорът е двустранен, възмезден, консесуален и неформален. Този договор относно изпълнителя може да се сключи с оглед на личните му качества, както и без тях. Когато се сключва с оглед личните му качества, изпълнителят е длъжен да изпълни поръчката лично, иначе може да я възложи и на други лица. При този договор изпълнителят има известна стопанска самостоятелност при изпълнението на поръчката. Изпълнителят се задължава да изпълни поръчката на свой риск.Ако рискът настъпи, той няма да получи възнаграждението. Когато самостоятелността на изпълнителя е била ограничена от поръчващия, то рискът е за сметка на последния. Рискът е за сметка на последния и когато той е в забава да приеме предложеното изпълнение.

ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Определена професия или занятие, при чието упражняване съществува по-голяма опасност за извършване на престъпление, което налага по-високи изисквания при тяхното упражняване, респ. по-голяма предпазливост. Причиняването на престъпен резултат /смърт, телесна повреда/ по непредпазливост при упражняване на тези занятия води до по-тежка правна квалификация. В съдебната практика най-често срещания случай на занятие, представляващо източник на повишена опасност, е управляването на моторно превозно средство /шофьорската професия/.

ИКОНОМИЯ НА НАКАЗАТЕЛНА РЕПРЕСИЯ

Принцип в наказателното право и проява на хуманизъм в него, според който трябва да се прибягва към минимум необходимото наказание. Проява на този принцип е разширяване обсега на наказанията без лишаване от свобода. Негов антипод е ригоризмът /строгостта, жестокостта/ в наказателното право.

ИМАНЯРСТВО

Дейност, която съставлява престъпление, състоящо се в неуведомяване в определен от закона срок /две седмици/ на съответните органи за намерено при разкопки съкровище. Обсегът на иманярството като престъпление следва да се разшири, като в него се включи всяко извършване на разкопки, целящо търсене на съкровище, и се създаде специален законов състав, визиращ несъобщаване за намерени археологически, исторически или други културни ценности.

ИМЕ

Всяко лице от момента на раждането трябва да има свое име. Това изисква Международният пакт за граждански и политически права. Името е индивидуализиращ белег на човека и се изразява в словестно обозначаване. Според българското право в кратък срок след раждането на детето трябва да се даде име, което се записва в акта за раждане. Името се състои от три части: собствено, бащино и фамилно. Собственото име се дава от родителите. Бащиното име е това на бащата, а ако той е неизвестен - това на майката, фамилното име е това на дядото на рода, от който детето произхожда.

Името може да бъде променено по искане на лицето с решение на съда при определени от закона случаи.

При сключване на брак, всеки от съпрузите може да замени фамилното си име с фамилното или бащиното име на другия съпруг или да го прибави към своето фамилно име. Тази промяна става по административен ред при съставяне на акта за брака по съгласие на съпрузите.

Името се ползва от правна защита. Всеки, чието име е нарушено, може да поиска да се прекрати нарушението, като предяви за това иск пред съда, както и обезщетение за претърпените от това вреди.

ИМУНИТЕТ

Привилегия на определени категории лица, състояща се в това, че спрямо тях не действа българският НК и наказателните юрисдикции. С имунитет се ползват дипломатическите представители на други държави /дипломатически имунитет/. Те не могат да бъдат задържани и привличани към наказателна отговорност, а в дипломатическите представителства ограните на държавната власт могат да влизат само в съгласието на техните ръководители. Дипломатическият имунитет е уреден във Виенската конвенция от 1961 година. Неговото нарушаване може да породи сериозен конфликт в международните отношения.

С имунитет се ползват и народните представители. Те не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да се възбужда наказателно преследване, освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на неговия председател. Конституцията гарантира имунитет и на президента и на вицепрезидента. Те носят отговорност само за държавна измяна и за нарушаване на Конституцията. Съдиите, прокурорите и следователите се ползват с имунитета на народните представители. Решение за отнемането на имунитета им се взема от Висшия съдебен съвет.

ИМУЩЕСТВЕНА /МАТЕРИАЛНА/ ВРЕДА

Вреда, причинена на имуществото на увредения. Тя може да се оценява стойностно и бива: претърпяна вреда - изразяваща се в намаление на имуществото на увредения; пропусната полза - увреденият пропуска да получи нещо, което би увеличило имуществото му, ако длъжникът изпълни точно задължението.

ИМУЩЕСТВЕНА ЗАСТРАХОВКА

Има за предмет имуществено благо. То може да бъде отделна вещ или съвкупност от вещи. Имуществените застраховки биват: доброволни и задължителни; на сгради, земеделски култури, на домашни животни, на превозни товари, на транспортни средства, срещу гражданска отговорност. За да се плати застрахователно обезщетение при тези застраховки, застрахователното събитие трябва да причини щета на застрахования обект.

ИМУЩЕСТВО

Като правно-технически термин, имуществото е съвкупността от правата и задълженията на един правен субект. Всеки правен субект има едно имущество. У различните хора имуществото обаче е различно по размер и се състои от повече или по-малко права и задължения.

Имуществото се състои от права и задължения, които имат стойностно изражение. В него не влизат неимуществените права и задължения. Имуществото се разпада на : актив - обхваща съвкупността от права, правни очаквания и владения; пасив - обхваща задълженията, тежестите, обезспеченията. Активът и пасивът са само стойностен израз на правата и задълженията. Различава се общо и особено имущество. Особеното имущество е комплекс от права и задължения, подчинен на особен режим, но свързан с определено лице. Такова особено имущество са приетото по опис наследство, отделните фондове на юридическите лица, и др. Всичко останало е общо имущество. Имуществото не е обект на субективното право. Неделимо е и не може да се съпритежава с други правни субекти.

Значението му се състои в това, че с него правният субект отговаря за задълженията.

ИНДИВИДУАЛНА ПРЕВЕНЦИЯ

Една от целите на наказанието: да се въздейства предупредително върху подсъдимия да не извършва престъпления. Осъществява се чрез определяне на справедливо наказание и при неговото изтърпяване. Индивидуалната превенция предполага индивидуална прогноза, която насочва към най-подходящото по вид и размер наказание при спазване принципа за икономия на наказателната репресия.

ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО - ВИЖ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

ИНДОСАМЕНТ - ВИЖ ДЖИРО.

ИПОТЕКА

Вещно неделимо право, което обременява недвижим имот на длъжник или на трето лице и обезпечава определено вземане. При неизпълнение на задължението кредиторът може да го възбрани и да се удоволетвори предпочтително от цената му, независимо в чии ръце се намира имотът. Ипотеката е аксесорно право. Погасява се с погасяването на вземането, което обезпечава. Тя е неделима, тьй като остава да обезпечава вземането до пълното му погасяване.

ИСК

В теорията се застъпват основно две тези. Едната счита, че искът като средство за защита на субективното гражданско право, е елемент от съдържанието на субективното право. Проявява се , когато то се наруши. С други думи - първоначалният вид на субективното право се допълва с нова възможност. Тази теза приема, че може да се разграничава иск в материалноправен смисъл и иск в процесуалноправен смисъл. Втората теза приема, че искът е ново субективно право, което възниква при нарушението на субективното право и че е само процесуално право.

ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ГРАНИЦА

Собственикът може да иска да се установят точните граници на имота му, когато те са спорни, неизвестни или неустановени на мястото.

ИСТИНАТА В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Основна предпоставка за постановяване на законосъобразна и справедлива присъда. Стремежът към разкриване на истината като законово изискване пронизва всички стадии на наказателния процес. НПК задължава съда и органите на предварителното производство в пределите на своята компетентност да вземат всички мерки, за да осигурят разкриване на обективната истина, т. е., да установят пълно и точно тези факти и обстоятелства, които интересуват процеса. В наказателния процес истината се разкрива по реда и със средствата, предвидени в НПК.

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Историческите данни за българското наказателно право през Първата и Втората българска държави са твърде оскъдни. Те се извличат главно от някои законодателни паметници като законите на хан Крум, "Законь соудимый людьмь", някои хрисовули, Душановия законник и др.

След Освобождението от турско робство в Княжество България продължава да действа Отоманския наказателен закон от 1861 година, който се оказал в много отношения непригоден /той предвиждал например заточение, затваряне в крепост и пр./.

Новият български Наказателен закон е приет от Народното събрание през 1896 година. Изменян е многократно, неговото действие продължава до 1951 г. В този период се приемат и редица закони с наказателноправно съдържание : Закон за ограничаване на престъпленията против личната и обществената безопасност, Закон за ограничаване на кражбите, убийствата и тежките телесни престъпления, Закон за изтребление на разбойниците, Закон за защита на държавата, Военнонаказателен закон и др.

През 1951 г. бива приет нов Наказателен закон, преименуван по-късно в Наказателен кодекс. Той е изготвен под влиянието на съветското наказателно право. Същото се отнася и за сега действащия Наказателен кодекс от 1968 г., който в своето четвъртвековно действие е претърпял многобройни изменения и допълнения. Въпреки това той не отговаря на новите условия в държавния, обществен и стопански живот. Това налага неговото отменяне и приемането на нов НК, който да въплъщава принципите на демократизма и пазарната икономика.

ИСТОРИЯ НА НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Това е историята на престъплението и наказанието. В литературата, отнасяща се до по-ново време, се сочат три стадия в наказателното право.

1. Средновековен стадий, който се характеризира със строгост и жестокост, като тежестта на наказателната система пада върху смъртното и членовредителните наказания. В този стадий действа и Инквизицията.

2. Хуманитарен стадий, който се характеризира с премахване жестокостта на наказанията и установяване човеколюбиво отношение към извършителите на престъпления. В този стадий се възприема принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията. Той е свързан с името на Чезаре Бекариа.

3. Съвременен стадий, в който продължава процесът на смегчаване на наказанията, като се акцентира и върху тяхната превантивна роля. На преден план излиза не толкова престъплението, колкото престъпникът. Вследствие засилените контакти между държавите се интензифицира и процесът на интернационализиране на наказателното право в смисъл на заемане на наказателни институти от други страни, в които те са доказали своята резултатност в противодействието на престъпността.

Idem;Dem per idem.

Също , така, по същия начин;

Същото чрез същото(порочен кръг на доказване).

Ignorantia iuris nocet.

Незнанието на правото вреди.

Imaginaria solutio.

Привидно плащане.

Impavidum ferient ruînae.

Хораций, Любовно изкуство, III, 3, 8).Катастрофата (на света) не ще го накара да трепне.(За твърдостта на справедливия човек)

In curia.

В съда.

Individuum obligatiõnis.

Неделимост на задължението.

In dubio pro reo.

1. При съмнение се решава в полза на обвиняемия.

2. Наказателноправен принцип, според който съмнението във виновността на подсъдимия се тълкува в негова полза. Това означава, че обвинението трябва да бъде доказано по безсъмнен начин. Съществува ли съмнение, подсъдимият следва да бъде оправдан. Строгото спазване на този принцип е процесуална гаранция срещу необосновани присъди и по-конкретно срещу издаване на осъдителни присъди спрямо невиновни лица.

In dubio mitius.

1. При съмнение - към по-мекото

2. Наказателноправен принцип, чийто смисъл е: когато съдът е изправен пред няколко възможности за тълкуване и прилагане на закона, които са еднакво обосновани, той трябва да приеме тази, която е най-благоприятна за подсъдимия.

Infelîces debitõres.

Несъстоятелни длъжници.

In limine litis.

Преди започването на съдебния процес.

Inopia probatiõnum.

Липса на доказателства.

Inter arma silent leges.

(Цицерон, В защита на Милон, II,10). По време на война законите мълчат.

Intuito personae.

Престация, която може да се даде само от задълженото лице, т. е., незаместима престация. Такава е и отрицателната престация. Принудителното изпълнение на такава престация не може да стане пряко дори с помощта на трето лице, а посредством косвена принуда - налагане на глоба.

Invãsor aliênae possessiõnis.

Грабител на чуждо владение.

Ipso iure.

По силата на правото.

Is pater est, quem nuptiae demonstrant.

Този е бащата, когото посочва бракът.(Принцип в римското право.)

Indicãtum solvi.

Да се плати отсъденото. (Като залог за разноски по едно съдебно дело.)

Iura et facto.

По право и в действителност.

Iuris ignorantia error.

Незнанието на правото е грешка.

Ius civîle.

Гражданско право.

Ius connubii.

Правоспособност за сключване на брак.

Ius donandi.

Право за подаряване.

Ius ecclesiasticum.

Канонично(църковно) право.

Ius est ars boni et aequi.

Правото е изкуство за познаване на доброто и справедливото.

Ius gentium.

Право на народите.(Право, което се прилагало в Рим към чужденците. Сега международно право.)

Общо право(= гражданско право).

Iustae nuptiae.

Законен брак.

Iustitia fundamentum regnõrum.

Справедливостта е основа на царствата.

Ius vendendi.

Право на продаване.

Iusiurandum necessarium.

Решителна клетва.

Iusta causa.

Юридическо основание.