П Р А В Н И   Т Е Р М И Н И
Избери... А   Б  В  Г  Д  Е  Ж  З  И  К  Л  М  Н  О  П  Р  С  Т  У  Ф  Х  Ц  Ч  Ш  Ю 
Буква "Д" :

ДАВНОСТ НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО

Установен от закона срок, след изтичането на който осъдитeлната присъда, ако е била приведена в изпълнение, на се изпълнява. Продължителността на този срок е в зависимост от размера на наложеното наказание. Най-дълга е давността /20 години/, когато това наказание е смърт, а най-кратка /2 години/ - при наказания без лишаване от свобода. Давността започва да тече от влизане на присъдата в сила. Тя се прекъсва с всяко действие на надлежащите органи, предприето за изпълнение на присъдата. Давността не се прилага по отношение на престъпленията против мира и човечеството.

ДАВНОСТ НА НАКАЗАТЕЛНОТО ПРЕСЛЕДВАНЕ

Установен от закона срок, след изтичането на който не може да се търси наказателна отговорност за извършено престъпление. Продължителността на този срок е в зависимост от вида и размера на предвиденото в Наказателния кодекс наказание за съответното престъпление. Най-дълга /20 години/ е давността, когато престъплението се наказва със смърт, а най-кратка /2 години/, когато за престъплението се предвижда наказание без лишаване от свобода. Давността започва да тече от извършване, респ. довършване на престъплението, и се прекъсва с всяко действие на съответните органи, предприето за осъщестяване на отговорността. Давността не се прилага по отношение на престъпленията против мира и човечеството.

ДАКТИЛОСКОПИЯ

1. Изследване отпечатаците на пръстите за установяване на самоличността.[гр.]
2.Дял на криминалистиката, изучаващ строежа на папилярните линии на пръстите и тяхното използване в криминалистическата практика по идентифициране на личността, регистрацията, издирването на престъпници и др. Изхожда се от неповторимостта в строежа на папилярните формирования и възможността за тяхното класифициране в групи. Дактилоскопичната експертиза, изследваща пръстовите отпечатъци върху предмети, е надеждно и често използвано средство в издирвателната и следствената работа.

ДАРЕНИЕ

1. Нещо дарено, подарено (пари, имот и др.),обикн. за обществени цели, нужди.
2. Едностранен безвъзмезден договор, по силата на който дарителят отстъпва веднага нещо на дарения, който го приема. Предмет на дарението могат да бъдат имуществено право, движима или недвижима вещ, ценна книга, наследствена съвкупност и тн. Не може да се подарява бъдещо имуществено право. Дарителят е длъжен да предаде веднага дареното. Той обаче не отговаря при евикция, както и за недостатъците на дарената вещ. Дарението е отменимо в предвидените от закона случаи.

ДВИЖИМА ВЕЩ

Всяка вещ, която не е недвижима. Законът приравнява към движимите вещи и всички видове енергии.

ДВУБРАЧИЕ

Състояние, при което едно лице се намира в два или повече брака, сключени по формата, предвидена от закона. При двубрачие сключеният по-късно брак е унищожаем. Двубрачието е обявено за престъпление от Наказателния кодекс.

ДВУСТРАНЕН ДОГОВОР

Договор, по който и двете страни придобиват права и задължения. Продажбата е двустранен договор, тъй като продавачът придобива правото на цената и е задължен да прехвърли собствеността върху вещта и поема задължението да заплати цената. Двустранният договор трябва да се отличава от двустранната сделка /договора/. Последната е двустранна, защото в нейния фактически състав се съдържат две насрещни волеизявления, които съвпадат.

ДВУСТРАННА СДЕЛКА

За да възникнат желаните правни последици, е необходимо да изразят воля две насрещни страни. Такава сделка е договорът. Без наличието на предложение от едната страна и приемане на предложението от другата страна, няма договор.

ДЕЕСПОСОБНОСТ

Способността на физическото лице да извършва правни действия, с които придобива права и поема задължения. Тази способност се урежда от закона.
Дееспособността е необходима за извършване на правомерни действия и преди всичко за сключване на сделки.
Дееспособността настъпва с предвидената от закона възраст. По българското право тя е определена на 18 години. Предполага се, че тогава настъпва психическата зрялост на човек и той може да преценява постъпките си и да ги ръководи. С навършването на тази възраст настъпва пълнолетието и лицето придобива пълна дееспособност.
Лицата на възраст от 14 години до 18 години, са непълнолетни. Те имат ограничена дееспособност. Сами лично могат да извършват някои правни сделки, други - със съгласието на своя родител или попечител, а трети и с разрешение на съда.
Лицата до 14 годишна възраст /малолетни/ , са недееспособни и не могат да извършват никакви правни сделки. Вместо тях действа законният им представител -родител или настойник.
Дееспособността може да бъде ограничена или отнета изцяло чрез поставяне на лицето под запрещение.

ДЕЙСТВИЕ

Една от двете форми /заедно с бездействието/, в която се осъществява престъпно деяние. Действието може да бъде както умишлено, така и непредпазливо.
То се състои в активно отношение към действителността, в някаква промяна. Действието получава наказателноправно значение, когато води до причиняване на престъпен резултат. В тези случаи се говори за престъпления чрез действие /комисивни престъпления/. Такива са повечето от престъпленията, формулирани в НК.

ДЕЙСТВИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ ЗАКОН

Прилагане на закона по време, място и спрямо лицата.
а/ по време: прилага се този закон, който е бил в сила по време на престъплението; ако в периода от извършването на престъплението до влизане на присъдата в сила са издадени различни закони, прилага се този, който е най-благоприятен за подсъдимия;
б/ по място: наказателният закон се прилага за всички престъпления, извършени на територията на страната;
в/ по отношение на лицата: наказателният закон освен спрямо лицата, извършили престъпления на българска територия, се прилага спрямо български граждани, извършили престъпления в чужбина, както и спрямо чужденци, извършили престъпления в чужбина, които засягат интересите на нашата страна или нейни граждани.
Наказателната отговорност на чужденци, които се ползват с имунитет, се решава съобразно приетите от Република България норми на международното право.

ДЕКЛАРАТИВНИ НОРМИ

Норми на НК, които нямат регулиращо съдържание, а декларират ръководни принципи и насоки на регулирането /напр. за целите на наказанието/.

ДЕКРИМИНАЛИЗАЦИЯ

Отпадане на престъпния характер на деяния, които са били смятани за престъпления поради отпадане или намаляване на тяхната обществена опасност, вследствие което борбата с тях може да бъде водена успешно не с наказателноправни, а с други средства /мерки за обществено въздействие, административни наказания и др. /Декриминализацията е проява на принципа за икономия на наказателна репресия, когато тя не е необходима. Извършва се от законодателния орган чрез изключване на деянието от Наказателния кодекс.

ДЕЛБА

Правен институт, с който се прекратява правна общност наследство или делима съсобственост. При делбата се цели всеки съпритежател на общото имущество да получи реален дял от него и да стане негов собственик. Когато това е невъзможно, приспадащият се дял се получава в пари. Делбата бива доброволна извършена с писмен договор с нотариално заверени подписи на съделителите, и съдебна - извършена с участието на съда. Съдебната делба преминава през две фази.
В първата фаза се определят правото на отделния съделител да участва в делбата, дела му и поделяемото имущество. Във втората фаза се извършва разпределението на имуществото съобразно дяловете на съделителите. Могат да се разрешат между съделителите и споровете относно сметките, произхождащи от общността.

ДЕЛЕГАЦИЯ

Едностранно изявление на лице, което нарежда на друго да престира или да се задължи да престира трето лице. Лицето, което нарежда, се нарича делегант, лицето, на което се нарежда - делегат, а на това, на което се престира или поема задължение за престиране - (endash) - делегатар.
Делегацията бива: за плащане - нарежда се плащането на делегатора; за задължаване - поема се задължение към делегатара за престиране.
Делегацията за задължаване бива: активна - ако кредиторът нарежда на длъжника си да се задължи да престира към делегатара; пасивна - длъжникът- делегант нарежда на делегата да се задължи да престира на кредитора му - делегатар. Пасивната делегация може да бъде съвършена делегация, ако кредиторът се е съгласил да замени стария длъжник с нов, и несъвършенна, ако кредиторът, наред с новия длъжник, запазва и стария. Делегацията може едновременно да бъде и пасивна, и активна. Обикновенно делегацията се предшества от по-раншни задължения.

ДЕЛИКТНА ОТГОВОРНОСТ

Отговорност, произтичаща от неизпълнението на общото законно задължение да не се вреди другиму. Законът нарича тази отговорност още непозволено увреждане. Терминът е неточен, тъй като неизпълнението на облигационното отношение и вредите, настъпили от това, също са непозволени.

ДЕЛКРЕДЕРЕ

Гаранция, дадена от комисионера на доверителя, че длъжникът по изпълнителната сделка, сключена от комисионера, ще изпълни задължението си. В случай на неизпълнение, комисионерът трябва да изпълни задължението по изпълнителната сделка.

ДЕЯНИЕ

Външно проявен акт на личността. Когато този акт е общественоопасен и поражда сериозни вредни последици, деянието бива обявено за престъпно. За наказателното право значение има престъпното деяние. То е необходим елемент в дефиницията на престъплението. Формите, в които се проявява деянието, са действието или бездействието.

ДЖИРАНТ

Лицето, което прехвърля правата си с джиро.
Първият джирант е първият кредитор по менителничния ефект. Всеки последващ джиратар може да бъде джирант. Джиратарят по бланково джиро може да не фигурира в списъка на джирантите, тъй като той може да прехвърли правата и със самото предаване на менителничния ефект.

ДЖИРАТАР

Лицето, на което джирантът прехвърля правата по менителничния ефект.
Правата на джиратаря зависят от вида на джирото и правата на джиранта.

ДЖИРО /индосамент/

Едностранно волеизявление, изразено в писмена форма, с което джирантът, като носител на правата по менителничното вземане, прехвърля правата си другиму на джиратаря, и поема солидарното задължение да плати сумата по менителничния ефект, ако платецът /акцептантът/ не плати. Джирото се използва за прехвърляне на правата, материализирани в ценни книги на заповед. Формата е писмена и се поставя на гърба на менителничния ефект или на прикрепен към него лист /алонж/.
То е едностранна абстрактна правна сделка. От него не може да се изведе причината /каузата/, поради която джирантът прехвърля правата си на джиратаря.
Затова то не може да бъде обявено за нищожно поради липса на причина.
Джирото бива: пълно - когато съдържа името или фирмата на джиратаря; бланково - когато съдържа подписът на джиранта; транспортно джиро - прехвърля правата по документа от джиранта на джиратаря; заложно джиро - джиратарят има право да събере сумата по менителничния ефект, и ако прехвърли правата си другиму, то прехвърлянето е само за събиране; джиро за събиране /за инкасо/ - джиратарят има право да извърши действията по съхраняване правата по менителничния ефект и да извади изпълнителен лист за събиране на вземането от името и за сметка на джиранта; следпротестното джиро има действието на цесия, като длъжникът може да противопостави личните и относителни възражения, извлечени от каузалната сделка, по повод на която е издаден менителничния ефект.

ДИВИДЕНТ

Частта, която съдружник получава от дружествената печалба за изтекло време. Определя се съобразно уговореното между съдружниците. За разлика от лихвата, дивидент се изплаща, само ако е осъществена печалба.

ДИЗАЖИО

Стойността на парична единица или ценна книга под номиналната й стойност.

ДИСПОЗИТИВ НА ПРИСЪДАТА

Основната част на присъдата, в която се посочва решението на съда относно виновността или невиновността на подсъдимия; наказателният закон /текст/, по който се признава за виновен, видът и размерът на наказанието, зачитане на предварителното задържане и други съществени елементи на присъдата, посочени в закона. Диспозитивът се подписва от всички членове на съдебния състав и се обявява гласно от председателя в присъствието на страните по делото.

ДИСПОЗИЦИЯ НА НАКАЗАТЕЛНАТА НОРМА

Част от нормата /законния текст/, в която се посочва деянието, чието извършване е обявено за наказуемо. Тя очертава законния /абстрактния / състав на деянието, т. е., съвкупността от признаците, които трябва да бъдат налице при едно конкретно деяние, за да бъде то обявено за престъпление. Диспозицията може да бъде:
а/ описателна - чрез посочване на всички съществени признаци;
б/ проста - чрез използване на термини с общоприето съдържание;
в/ препращаща - чрез препращане към друга норма на НК, в която са посочени признаците /това се прави, за да се избегне повторение/; бланкетна - съдържанието на диспозицията се запълва от данни, съдържащи се в друг нормативен акт.

ДИСТАНЦИОННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Престъпления, при които няма съвпадение по време и място между извършването на изпълнителното деяние, и настъпването на престъпния резултат / напр. изпращане по пощата на взрив в колетна пратка, при чието отваряне взривът избухва и убива получателя/.

ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ

Наказания, налагани за провинения в трудовата дейност. Предвидени са в Кодекса на труда. Най-тежкото от тях е уволнение.

ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО ГРАЖДАНСКОТО СЪСТОЯНИЕ

Компетентният държавен орган, който може да съставя актове за гражданско състояние.
Законът обявява за такива: кметът на населеното място или натоварено с нарочна заповед лица от местната администрация; капитанът на кораб за събитията раждане, смърт и брак, настъпили на борда, когато корабът се намира в открито море; консулски и дипломатически представител на събитията, станали в чужбина с български граждани; военнослужащи според военните устави, когато събитията са станали с военни лица и съпровождащи войската граждански лица, които се намират извън територията на страната или вътре в нея, но са лишени от възможността за съобщение с гражданските власти вследствие военни действия.

ДОБРОСЪВЕСТНО ВЛАДЕНИЕ

Владение, което се осъществява на правно основание, годно да направи владелеца собственик или носител на друго вещно право, но поради това, че праводателят му не е собственик или поради порок във формата на правното основание, които владелецът не знае, той не може да придобие вещното право.

ДОВЕРЕНИК

Лице, на което друго лице е възложило извършването на фактически или правни действия от негово име или за негова сметка.

ДОВЕРИТЕЛ

Лице, което възлага на друго извършването на определени правни или фактически действия от негово име или за негова сметка.

ДОГОВОР

Правна сделка, при която две или повече лица постигат съглашение да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е най-важното и най-масовото правно средство в гражданския и търговския оборот. В него участват две насрещни волеизявления. Сключването му минава през няколко етапа. Първият е предложение. Предложителят /оферентът/ прави конкретно изявление за сключване на договора. Адресатът на предложението може да го приеме или отхвърли. Когато го приеме, налице е съгласието и договорът е сключен. Договорът се счита за сключен, когато приемането достигне до предложителя.
Предложението обвързва оферента толкова време, колкото обикновенно е необходимо да пристигне приемането до предложителя.
Предложението губи силата си, когато бъде оттеглено и оттеглянето пристигне преди или едновременно с предложението, когато бъде отхвърлено или когато приемането не пристигне своевременно.

ДОГОВОР В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ

Обещателят /проминент/ и уговарящия /стипулант/ се съгласяват трето лице /бенефициер/ , което не участва пряко или с представител в договора, да има правото да иска изпълнение на поетото от обещателя задължение. В този случай договорът поражда правоотношение не само между договарящите, но и с третото, неучастващо в договора лице. За да произведе такова действие, договорът трябва да бъде действителен. Трябва да има съгласие между договарящите да се облагодетелства трето лице. Третото лице трябва да бъде достатъчно определено. То придобива само права и не поема задължения. Уговорката в негова полза е отменяема, докато бенефициентът не заяви на обещателя или стипуланта, че иска да се ползва от уговорка в негова полза. От момента, в който бенефициентът заяви, че приема уговорката, правата преминават върху него. За приемането не се изисква особена форма. Третото лице може да откаже уговорката. От това договорът не губи действието си, но страните трябва да посочат друго трето лице.
От договора произтичат отношения между проминентът и стипулантът, като на последния принадлежи правото да развали договора при неизпълнение. Между проминентът и бенефициерът- проминентът може да прави всички възражения по договора със стипуланта. Бенефициерът има правото да иска изпълнение на договора. Между стипуланта и бенефициера отношенията могат да бъдат различни - изпълнение на задължение, дарение и пр.; между бенефициера и кредиторите на стипуланта - при отмяна на договора чрез Павловия иск бенефициерът е длъжен да върне онова, което стипулантът е дал по договора.

ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ ИЛИ ИЗПЪЛНЕНИЕ

Авторът на сценично произведение отстъпва правото на представяне или изпълнение, като ползвателят се задължава да го представи /изпълни/ и заплати възнаграждение. Договорът е двустранен, консенсуален и неформален.

ДОГОВОР ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ

Договор при предварително типизирано установени договорни условия.
Последните не се обсъждат при всяко сключване на договор. Тези условия предварително са установени от едната страна и насрещната страна има възможност само да ги приеме или да откаже сключването на договора. Такива договори могат да бъдат допълвани и с индивидуално обсъжданите условия. За сключването на общите условия в конкретните договорни отношения българският закон изисква те да бъдат писмено приети. Несъответствието между общите условия и вписаните индивидуални уговорки законът разрешава в полза на индивидуалните.
При договори с периодично и продължително изпълнение, изменението на общите условия има действие за насрещната страна само ако й бъдат съобщени и тя не е заявила в дадения й писмено срок, че ги отхвърля.

ДОГОВОРНА ЛИХВА

Дължимата лихва, установена с договор между длъжника и кредитора. Договорната лихва не може да надхвърля размера, установен от Министерския съвет.

ДОГОВОРНА ЛИЦЕНЗИЯ

Разрешение за използване на изобретение. Дава се от патентопритежателя на лизензополучателя с договор, сключен между тях. С този договор се уточняват условията, при които лицензополучателят ще използва изобретението.
Тази лицензия бива: изключителна - само ползвателят в бъдеще има право да ползва изобретението; неизключителна - патентопритежателят може да дава разрешение за ползването на изобретението на неограничен брой ползватели; пълна - на лицензополучателя се предоставят всички правомощия, които патентът дава; ограничена - на лицензополучателя се предоставят само някои от правомощията на патентопритежателя.

ДОГОВОРНА ОТГОВОРНОСТ

Отговорността, която произтича от неизпълнението на облигационно правоотношение. Това облигационно отношение може да произтича от договор, едностранна правна сделка или административен акт.

ДОГОВАРЯНЕ САМ СЪС СЕБЕ СИ

Хипотеза, при която едно и също лице прави две насрещни волеизявления с противоположни интереси. Продавачът продава една вещ и сам я купува. Такава сделка е нишожна, защото няма друг насрещен правен субект в правоотношението. Няма едносубективни правоотношения. Този въпрос особенно се поставя при представителството. Законът допуска представителят да сключи сделката, за която е овластен, но само при изричното съгласие на представлявания. При същото условие представителя може да сключи сделка от името и за сметка на две лица, които той представлява едновременно.

ДОВЪРШЕН ОПИТ

Стадий на престъплението, при който изпълнителното деяние е завършено, но не е настъпил престъпния резултат или той въобще не може да настъпи поради намесата на други обективни фактори.

ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР

Лишаване от свобода за неопределен срок до края на живота на осъдения. Налага се за най-тежки престъпления. В сега действащия у нас НК такова наказание не е предвидено. То съществуваше до 1952 година. Сега съществува в наказателните закони на много страни, в които е отменено смъртното наказание. И у нас се изказват становища за включването му в системата на наказанията като наказание, което да замени смъртното наказание. Тезата за премахване на смъртното наказание и замяната му с доживотен затвор е обоснована за пръв път от Чезаре Бекариа /1764 год./

ДОЗНАНИЕ

Опростена форма на предварително производство, прилагана при по-леки престъпления. Извършва се от дознател. Сега в нашето процесуално право не съществува. Запазена е само при престъпления, извършени от военнослужещи.

ДОКАЗАТЕЛСТВА

Конкретни факти от действителността, свързани с обстоятелствата по наказателното дело, които допринасят за тяхното изясняване и се установяват по реда, предвиден в НПК. Точното възпроизвеждане на тези факти и тяхното правилно привеждане под съответната наказателна норма може да служи за сигурна основа на една законосъобразна и обоснована присъда.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА

Процесуален способ за установяване и възпроизвеждане на фактите, които могат да послужат като доказателства в наказателния процес. Доказателствените средства по нашето право са: обяснения на обвиняемия /подсъдимия/, обяснения на заподозрения, свидетелски показания, протоколи за следствени и съдебни действия, писмени и веществени доказателства и др. Съдът и органите на предварителното производство са длъжни да събират както доказателствените средства, които разобличават обвиняемия или отегчават неговата отговорност, така и тези, които го оправдават или смегчават отговорността му.

ДОКАЗВАНЕ

Дейност на органите на предварителното производство и съда по установяване на фактите, които имат значение за постановяване на законосъобразна и правилна присъда. В тази дейност могат да участват всички страни в наказателния процес.

ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

Престъпления, състоящи се в съставянето и използването на неистински официални и частни документи. Тук се включват съставяне на неистински документ, издаване на невярно медицинско свидетелство, подаване на декларации с невярно съдържание, внасяне на неверни обстоятелства в официален документ, използване на документ с невярно съдържание, унищожаване на чужд документ и др. Ако престъплението е извършено от длъжностно лице в кръга на службата му, отговорността е по-тежка.

ДОМАШЕН АРЕСТ

Мярка за неотклонение на обвиняемия, което се състои в забрана да напуска жилището си без разрешение на органа, който е взел мярката.

ДОМИЦИЛИРАНА МЕНИТЕЛНИЦА

Менителница, чието местоплащане е различно от местожителството на платеца.

ДОПУСТИТЕЛСТВО

Деяние, което в някои случаи предимно при тежки престъпления е обявено от НК за престъпление. Извършва се от лица, които имат власт или възможност да предотвратят престъплението, но са допуснали извършването му.

ДОПЪЛНИТЕЛНО РАЗСЛЕДВАНЕ

Извършване от следователя по указание на прокурора или съда на следствени действия, които той е пропуснал да извърши и които имат значение за правилното решаване на делото. Следственото дело се връща на следователя, като в акта за връщането се посочват следствените действия, които трябва да бъдет извършени, и срокът за извършването им.

ДОСТАТЪЧНО ДАННИ ЗА ОБРАЗУВАНЕ НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

Данни, чието наличие може да послужи за основа на предположение, че е извършено престъпление. Образуваното напредварително производство без такива данни би било проява на произвол, което накърнява авторитета на прокурорските и следствените органи. Не е необходимо данните да сочат лицата, участвали в престъплението, нито приложимия закон.

ДОСТОВЕРНА ДАТА

Действителната дата, на която е съставен документът. При официалните документи това е датата, поставена от органа, съставил документа. За частния документ е тази, която по несъмнен начин установява неговото съществуване. За такава дата законът обявява: датата, на която подписът, съдържанието или датата са нотариално заверени; денят, в който подписалото частният документ лице е починало; когато съдържанието на частния документ е възпроизведено в официален документ; когато настъпи друг факт, който по несъмнен начин доказва съществуването на документа.

ДРЕВНИ НАКАЗАТЕЛНИ ЗАКОНИ

Законодателни кодификации от древността. Най-известните между тях са: Законникът на Хамурапи - царя на Вавилон (ХVІІІ пр. н. е.), Законите на спартанския законодател Ликург (ІХ-VІІІ в. пр. н. е.), останали в историята като синоним на изключително жестоки закони, Законите на римския законодател Солон (VІІ - VІ в. пр. н. е.), римския Закон на дванадесетте таблици (V в. пр. н. е.), който представлява първата систематизация на римското право, Законите на Ману (Индия)(ІІ в. Пр. Н. е.). В древните закони подчертано преобладават текстове с наказателноправно съдържание, а наказанията, предвидени в тях, са много жестоки.

ДРУЖЕСТВО

Договор, с който две или повече лица, се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на обща цел. Целта е стопанска. Договорът е многостранен -две и повече лица взаимно се обвързват за постигане на обща цел. Те нямат противоположни интереси. Последните са насочени към общата цел. Тази правна цел е основанието (каузата) на договора. Поради взаимната им обвързаност и насоченост, законът нарича участниците в него съдружници. За разлика от търговските дружества, от този договор не възниква нов правен субект.
Дружеството не е юридическо лице. Сделките с трети лица сключва не дружеството, а съдружникът и последните са страни по договора с третите лица. Внесените от съдружниците заместими вещи и пари стават обща собственост.
Останалите вещи се счита, че се предоставят за общо ползване от съдружниците.
Придобитото от съдружниците в изпълнение на договора е обща собственост, която е неделима, докато е в сила дружественият договор.
Управлението се осъществява с гласовете на мнозинството съдружници. Дълговете също са общи за съдружниците и те участват в тяхното плащане. Всеки съдружник има право на дял както от печалбата, така и от загубата. Този дял се определя от страните в договора. Ако нищо не е уговорено, предполага се, че дяловете им са равни. Уговорката, че един съдружник ще участва само в печалбата или само в загубата, е недействителна.
Договорът се прекратява: със смъртта на съдружник или поставянето му под запрещение; с постигането на целта; с изтичането на времето, за което дружеството е създадено; с предизвестие от съдружник; по решение на съда, ако има основателни причини за това, когато дружеството е създадено за определен срок.

ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

Търговско дружество от вида капиталови. Допустимо е образуването на такова дружество и от едно лице. В такъв случай това задължително се посочва във фирмата му с думата "еднолично" . Когато се образува от две или повече лица, това става с дружествен договор, който трябва да бъде в писмена форма. Във фирмата му задължително се посочва видът му. Другите елементи са свободно избрани. За разлика от акционерното, където капиталът е разделен на акции, при този вид капиталът е разделен на дялове. Най-малкият капитал на дружеството е 50 000 лева, като дяловете не могат да бъдат по-малки от 500 лева, а когато са по-големи, да са кратни на 100. Дяловете на съдружниците могат да бъдат различни. Дружеството е юридическо лице. Това качество се придобива с вписването в търговския регистър на окръжния съд по седалището на дружеството.
За задължения дружеството отговаря с имуществото си. Съдружниците отговарят за задълженията на дружеството само с дяловете си и не носят отговорност с останалото си имущество. Органи на дружеството са: управителят, който може да не е съдружник, и общото събрание на съдружниците. Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дялове между съдружници е свободно, но за прехвърлянето на трети лица е необходимо съгласието на останалите съдружници. По предвидени от закона условия, съдружникът може да бъде изключен.
Печалбата на дружеството се разпределя между съдружниците съобразно дружествения договор, а при прекратяването на дружеството, всеки съдружник получава част от имуществото му съобразно дела, ако не е уговорено друго.
Еднолично дружество се образува с учредителен акт на собственика, който осъществява и компетенциите на общото събрание.

ДРУЖЕСТВО СЪС СЪУЧАСТИЕ - /прикрито, тайно дружество/

Дружество, при което съдружниците се уговарят да извършват търговия от името и за сметка само на една част от съдружниците, а останалите да участват с дял в печалбата. Сключва се обикновено когато търговец желае да разшири дейността си и трябва да привлече капитали, които обаче не иска да вземе на заем. По своята същност то не е търговско дружество, не е юридическо лице, а особен вид гражданско дружество /вж. Дружество/. Учредяването му става с договор, който урежда вътрешните отношения между съдружниците.

ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА

Условие, при което се прекратява брак по съдебен ред. На основата на събраните по бракоразводното дело доказателства, съдът преценява състоянието на брака и ако констатира , че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, постановява решение за прекратяването му. Бракът, макар и дълбоко и непоправимо разстроен, не се прекратява, ако това състояние се дължи единствено по вина на съпруга, който иска развода.

ДЪРЖАВЕН ОБВИНИТЕЛ - ВЖ. ПРОКУРОР.

ДЪРЖАВНА СОБСТВЕНОСТ

Притежаваното от държавата право на собственост.

ДЪРЖАВНА ТАЙНА

Факти, сведения и предмети от военно, политическо стопанско или друго естество, узнаването на които от друга държава или чужда организация може да увреди интересите на страната и особенно нейната безопасност. Списъкът на фактите, които съставляват държавна тайна, се приема от Народното събрание.
Издаването и разгласяването на държавна тайна е тежко престъпление. То е наказуемо и тогава, когато е извършено по непредпазливост.

ДЪРЖАНИЕ

Упражняването на фактическа власт върху движима или недвижима вещ. За разлика от владението, държателят не свои вещта. Той държи вещта за другиго за владелеца. Държанието може да прерасне във владение, а владението - в държание, чрез промяна на основанието, на което се упражнява фактическата власт.

ДЪРЖАТЕЛ

Лице, което упражнява фактическа власт върху чужда вещ от името и за сметка на другиго.

ДЪЩЕРНО ДРУЖЕСТВО

Дъщерно е дружеството, когато холдинг притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25 % от капитала като дялове или акции или може да определя пряко или непряко повечето от половината членове на управителния съвет на дъщерното дружество. Дъщерното дружество може да бъде: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество или командитно дружество с акции. То е самостоятелен правен субект и има отделно имущество от това на холдинга.

Dat veniam corvis, vexat censûra columbos.

(Ювенал, Сатири, II, 63)
Цензурата прощава на гарваните, а измъчва гълъбите. - (Казва се за случаи, когато се наказват невинни, а се опрощават виновните)

De facto.

На дело, действителност.

De iure.

Според правото, юридически.

De lege lata.

Според дейсвуващия закон.

Dura lex, sed lex.

Строг закон, но закон.