| |
|
Стихосбирката е отпечатана с финансовото съдействие на СЪДЪРЖАНИЕ БЪЛГАРСКИ ПЕСНИ БАЛАДА ЗА ПЕСЕНТА БАЛАДА ЗА ГРАБЕЖА ТРИ СИНДЖИРА БЕЛИ РОБИНИ ПЕПЕРУДА СЛЪНЧЕВА ДЕВОЙКА БЯЛА МОМА И СЛАВЕН ЮНАК ПЕСЕН ЗА РОДНИЯ КРАЙ ЗАВРЪЩАНЕ КЪЩАТА ЖАЖДА ЛЮБОВНА БАЛАДА ЛЮБОВТА Е ЖИВА ПОСЛАНИЕ “ДАЙ МИ ДРОГА” ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА КОМПАНЬОНКА МОМИЧЕТО, ЗАХВЪРЛЕНО В ПРЪСТТА ИЗПОВЕД НА ИЗОСТАВЕНОТО МОМИЧЕ СЪЛЗИЦА ЗВЪН ЛЮБОВЕН ШЕПОТ ДИАЛОГ ЗА КРАЯ НА СВЕТА ПРЕРАЖДАНЕ
Там долу, край Дунав, се сбрали невести Запели за тази земя плодородна – И техните песни далече отплуват – - Запей, певецо, песен за душата, Добре… Послушай тая песен чудна. – Веднъж девойка с поглед го ранила. “Добре певецо… Ала във замяна Такава песен – за да ти повярвам – Запял певецът песента крилата, Той пеел тази песен вдъхновена. Китарата си той накрая пуснал Майстори стари града градили – Дава народът, колкото може – Плаче народът, стене и пъшка – Заплакали на запад от София, Изнизват се те за чужбина, Къде ли е славният Крали Марко? А може би – от парите подмамен – От сън се пробуди Гергана, Очи сведе в сушата черна, “Дочуй, Боже, тази молитва! Че дъжд няма – съхне земята Вървеше Гергана край Дунава СЛЪНЧЕВА ДЕВОЙКА Похвали се мома Елена, При нея млад юнак долита, Елена цяла засиява, И слуша момъкът чудесен Родила се бяла мома, Тя не била бяла мома, И тръгнала бяла мома Той не е бил славен юнак, Той влюбил се в бяла мома, То не било буйно дете,
Да пием и пеем за родния край – Да пием пак вино, че тъмният сок Да пеем и нека лети песента Късно вечер ще потропам, майко, “Дълго скитах, майко, по света, Тук дойдох да си почина, майко, Цигла по цигла и тухла по тухла – Няма ги вече старицата, старецът… Дворът пустее, помръкнал от чакане, Зеят прозорците слепи, оградата ЖАЖДА Когато изгори денят и лунна нощ се спусне, Жадувам за любов щастлива в този свят убийствен, Но даже да ни хвърлят пръст душиците им черни, ЛЮБОВНА БАЛАДА Когато изгреят звездите, И може би ти ще ми кажеш,
И морският бриз ще разнася И може би аз ще ти кажа
Щом просветне утрин, с устни ти ме будиш – Щом нощта полъхне, мило ме приспиваш – Даже да хладнее мрачно – влажна есен, ПОСЛАНИЕ Когато с теб се срещнем, Усмивка топла нежна, Вълшебен дъх на обич “ДАЙ МИ ДРОГА” Познавах аз девойката, която Вървеше тя по своя път към Бога. Веднъж тя бе сама на Кръстопътя. “Какво ти е? – запитах я с тревога. – “Защо сама си причиняваш болка? “Нима не можеш вече без отрова? “Все пак… това е пътят – към живота! Изпратих я… Тя тихо каза: “Сбогом!” На оня Кръстопът сега немея, ИЗПОВЕДТА НА ЕДНА КОМПАНЬОНКА В един нощен бар си пиех самотен. “Аз някога бях добра ученичка… Той имаше чар, бе силен и властен – За мен обеща неща непознати, Представях си аз със мисли невинни Отдадох му аз от себе си всичко. Той ловко след туй ме хвърли в живота. – И всичко дължа на моя “учител”. Ужасно, нали?… Но като размислиш – На колко мъже съм дала утеха… Да бъда аз пак добра ученичка, От тоя зъл свят съм аз наскърбена. МОМИЧЕТО, ЗАХВЪРЛЕНО В ПРЪСТТА В нощта спокойна – само глас безсънен А там – зад ъгъла – една хлапачка Повлича я, разпъва й ръцете Захвърлено върху земята гола, Луната пак лицето си открива, Изтръгва се в нощта една въздишка ИЗПОВЕД НА ИЗОСТАВЕНОТО МОМИЧЕ Време е да си отиваш – Сред пустинята оазис Тръгвай си, не ще те моля – Нищо, че от скръб умирам СЪЛЗИЦА Чуй, момиче, тази песен Ти тогава се разплака. Но и в мен една сълзица И сълзицата бездомна ЗВЪН Прозвънна странен звън – през нощта, в самотен час… Пътувахме сами… към морето с нощен влак…” “Аз писах ти писмо – чувствах се без теб сама…” ЛЮБОВЕН ШЕПОТ Когато се целунем, ние пак се съживяваме. Шепна ти: “Обичам те!” И нека този шепот се разнася във Вселената… ДИАЛОГ ЗА КРАЯ НА СВЕТА Запита ме: Ти каза пак: Пророни ти: Погледна ме: И каза ми: Въздъхна ти: ПРЕРАЖДАНЕ Прокле ме тоя свят със сляпа злоба, Но ако ти за мен сълза пророниш
|
