В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко*/виж бележките в края на книгата/, и на френски дворянин, пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 година. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитиятата. Тия повторни, макар и различни описания почти винаги са избягвани, за да намери място само това от тях, което е по-пълно и по-обективно.
         Двата ръкописа са преведени и преработени. Записките на поп Алигорко са написани на чудновата смесица от черковнославянски книжовен език и родопски говор. Венецианеца е писал на френски. Повече съкращения са правени в записките на Венецианеца, защото, макар и някъде да се е мъчил да изтегли на заден план собствените си преживявания, другаде той често говори за себе си. Съкратени са и разсъжденията му върху насилието, промяната на убеждения и вяра, кръвното родство и духовното братство между хората и върху други подобни проблеми. Поп Алигорко, обратно, по всички начини се мъчи да избегне думата "аз" и в някои части на записките говори за себе си в трето лице.
         Целта на преработката беше двете съставки на книгата да се приближат по дух и език, за да не се чувства така рязко двойното авторство.
         А целта на книгата най-добре е изразена от летописците - да не позволи да се изличат от паметта на потомците делата и подвизите на ония силни люде, живели триста години преди нас по великата Родопа.
         Преди всеки откъс от летописа на поп Алигорко има няколко реда от народна песен, и тя намерена в записките му.

откъс първи