Изграждането на пейджинг мрежи и предоставянето на услуги чрез тях е под режим на пълна либерализация. За момента се счита, че пазарът няма потребност от увеличаване на броя на операторите на национално равнище.

Въпреки, че реализацията на мрежи с протокол POCSAG е доста успешна, този стандарт не допуска създаването на паневропейска мрежа. Чрез Директива 89/544 на Съвета на ЕО се регламентират честотните ленти за координирано въвеждане на паневропейската обществена мрежа за персонално повикване - ERMES, по стандарт, разработен от ETSI. Лентата 169,4-169,8 MHz, необходима за въвеждането на ERMES, у нас не е свободна за тази цел. Към нейното освобождаване може да се пристъпи в дългосрочен план, след консултации с ползвателите на тази лента в момента.

В радиосигнала на УКВ в обхвата 87,5 - 108 MHz се излъчва допълнителна цифрова информация по стандарта RDS. За да бъде тази система всеобхватна за потребителите, RDS информацията трябва да се включи във всички програми от УКВ обхвата. Освен това трябва да се осигури цифров пренос на програма по стандарта RDS до предавателите и да се обяви конкурс за съставянето на тази програма.

Както бе споменато по-горе, мобилните комуникации са най-бързо разрастващият се сектор на телекомуникациите, като това в най-голяма степен се отнася за клетъчните мрежи, които са:

У нас работи една обществена аналогова клетъчна радиотелефонна мрежа тип NMT 450 и като се има предвид утвърждаването на цифровите технологии и наличният честотен ресурс, не е целесъобразно изграждането на втора мрежа.

В края на 80-те години, в някои европейски страни бяха въведени в експлоатация аналогови мрежи по стандарт NMT, работещи в обхвата 900 MHz с подобрени експлоатационни параметри.

У нас не съществува свободен честотен ресурс за изграждане на аналогови мрежи в обхвата 900 MHz и неговото освобождаване не е целесъобразно.

Съществуващите през 80-те години множество взаимно несъвместими аналогови клетъчни мрежи и непрекъснато увеличаващият се трафик доведоха до силно ограничаване на услугите, предлагани чрез тези мрежи на националното ниво за всяка една страна. Посочените предпоставки доведоха до разработването на единен европейски стандарт за цифрова система (GSM). С директива 87/372 на Съвета на ЕО се резервират честотни ленти в обхвата на 900 MHz за координирано въвеждане на пан-европейска цифрова клетъчна радиотелефонна система.

У нас е в действие една GSM-мрежа, чието изграждане от лицензирания оператор започна през 1994 г. В изпълнение на решението на ERC (ERC/DEC/(94)01) през 1996 г. бе осигурен честотен ресурс за изграждане на втора мрежа, работеща по стандарт GSM, но все още не е обявен търг за издаване на лицензия. Необходимостта от въвеждането на втора мрежа по стандарта GSM ще се определи от пазарните условия, имайки предвид досегашното развитие на двете мрежи (NMT450 и GSM) и навлизането на новите технологии.

От гледна точка на стандартизацията технологиите GSM и DCS 1800 са много сходни, като разликите са продиктувани най-вече от честотната лента, която за DCS1800 е в обхвата 1800 MHz (2 пъти по-висока честота отколкото за GSM). По-високата честота предполага по-малки радиуси на клетките и по-голям брой на базовите станции за постигане на същото покритие в сравнение с GSM. От една страна, осигуряването на по-голям брой базови станции в даден район води до по-големи разходи за изграждане на системата в сравнение с GSM, но от друга - по-малкият размер на клетката води до по-ефективно използване на честотния ресурс и като резултат - по-висок абонатен капацитет на мрежата. Всички тези особености следва да бъдат взети предвид, преди да се освободи необходимият честотен ресурс, към което у нас може да се пристъпи най-рано след 2002 - 2003 г. и то само ако пазарът на тези услуги го наложи.

• TFTS (Terrestrial Flight Telephone System) - Телефонна система за връзка с въздушни обекти

TFTS е цифрова система, чрез която се осъществяват обществени телекомуникационни услуги (телефон, факс, предаване на данни, пейджинг и други допълнителни услуги) за пътниците на борда на самолета, даващи възможност за комуникация с наземни абонати на различните мрежи. Този вид услуга може да бъде осигурена както чрез спътникови, така и чрез наземни системи. Спътниковите системи предлагат покритие на големи области и имат малък капацитет. Подходящи са за осигуряване на покритие над големи водни площи (океани) или ненаселени области. Наземните системи имат ограничено покритие, но осигуряват по-голям капацитет. TFTS е стандартизирана паневропейска система, като честотните ленти за координираното й въвеждане са определени с решение на ERC (92)/01.

През 1996 г. влезе в сила честотният план за системата, изработен от Европейския радиокомитет. Съгласно този план у нас са предвидени 4 базови станции. Като се има предвид малкият по обем трафик на системата, достатъчен е само един оператор, който ще бъде определен чрез търг за лицензия.

• TRTS - Пътнотранспортни телематични системи

В Европа се отбелязва определен интерес за развитие на интегрирана пътнотранспортна среда за подобряване на транспортните превози. Тези мрежи са един от елементите на транспортната инфраструктура, в частност подвижни линии за предаване на данни между самите транспортни средства и между тях и стационарни обекти. До момента в нашата страна няма явна потребност от въвеждане на тези системи, но се следи развитието им в Европа.

Стандартът DECT се отнася за безжични комуникационни услуги за предаване на глас и данни, за което е определена честотната лента 1880 - 1900 MHz. Системата има две основни приложения - като WLL - (безжични локални мрежи за абонатен достъп), чрез които се постига разширение на обществената телефонна мрежа в труднодостъпни или слабонаселени места, където полагането на кабели не е икономически обосновано, и като безшнурови учрежденски телефонни централи в рамките на една сграда.

За въвеждане на второто приложение на DECT у нас не съществуват пречки и към него може да се пристъпи незабавно. Що се отнася до приложението й като WLL, предстои да бъдат проведени изследвания за електромагнитна съвместимост за определяне на координационните условия за използване на съоръженията от система DECT и останалите системи, работещи в същия честотен диапазон. “БТК” - ЕАД, е подготвила въвеждането на три полигона в режим на абонатни линии за допълнителна оценка на ефективността и възможностите за по-нататъшно развитие.

Поради все още съществуващите изключителни права на “БТК” - ЕАД, върху телефонната услуга и инфраструктурата, включително и на локалния достъп, въвеждането на тези системи от други оператори първоначално може да стане само на базата на пилотни проекти. Реализацията на пилотни проекти би дала възможност за набиране на опит, който ще бъде изключително полезен при пълната либерализация на далекосъобщителния пазар.

В момента ETSI стандартизира съвместяването на DECT с инфраструктурата на GSM. В България този въпрос (въвеждането на този стандарт) засега не е от първостепенно значение.

Български участник в INMARSAT е Параходство “Български морски флот”, който е и лицензиран оператор в областта на морските приложения. Навременната подготовка и приемането на необходимите документи, регулиращи предоставянето на мобилни услуги от сухопътните приложения на системата, е от съществено значение за успешното експлоатиране на един практически неразработен пазар, включващ както територията на Република България, така и страните на Балканския и Черноморския регион.

С решение (97)05 на ERC се фиксират хармонизираните честотни ленти, които ще използуват спътниковите персонални комуникационни системи.

В близко бъдеще се очаква пускането в експлоатация на няколко конкретни системи от мобилната спътникова служба: IRIDIUM, GLOBALSTAR и ICO-I, които ще осигуряват услуги по гласово- телефония, пейджинг, предаване на данни и факс.

Параходство “Български морски флот” е българският представител и акционер в ICO-Global Communications.

Глобалният характер на мобилните спътникови комуникационни услуги налага вземането на спешни мерки за приемане на регулаторни рамки, прилагайки съответните решения на CEPT, ECTRA, ITU, и то не по-късно от края на 1998 г.

Универсалната мобилна телекомуникационна система ще бъде комуникационна система, която ще предлага на потребителите значителни възможности, включващи висококачествени безжични мултимедийни услуги чрез сходни по параметри и възможности мрежи, съдържащи фиксирани, клетъчни мобилни и спътникови компоненти. Тя ще доставя информацията директно до потребителя и ще му осигурява достъп до нови услуги и приложения. Това ще доведе до предлагане на мобилни персонални комуникации на масовия пазар независимо от местоположението на потребителя, мрежата или крайното устройство, което той използва. Предвидените за тези системи честотни разпределения ще влязат в сила след 2002 г., което ще съвпадне с крайния срок за амортизиране на съществуващите фиксирани радиорелейни мрежи, използуващи същия честотен диапазон.

В средносрочен аспект до 2002 г. България ще следи и проучва материалите по разработването на регулаторната рамка и стандартизацията на европейско ниво. След това ще се вземе решение за срока на въвеждане на съответната универсална мобилна телекомуникационна система, за да се даде възможност на бъдещите потребители на персонални комуникации у нас да ползват услугите на глобалното информационното общество през 21-ви век.

Членовете на UMTS форума се подготвят за стартирането на пилотни проекти. Целесъобразно е да се пристъпи към разработване на съответните документи, регламентиращи условията за изпълнението на такива проекти.

У нас е осигурен честотен ресурс, като честотните разпределения са съгласно международния регламент. Основно честотният спектър за фиксирани връзки за граждански нужди се ползва от обществените далекосъобщителни оператори и за целите на радио- и телевизионното разпръскване.

Лентата, разпределена за тези системи (2400-2483,5 MHz), е свободна. Необходимо е до края на 1998 г. да се изработи съответната регулаторна рамка.

За този вид мрежи е предвидена същата лента, както за WBDTS, и аналогично и за тях следва да се изработи необходимата регулаторна рамка.

Технологията за HIPERLAN в момента се стандартизира и ще бъде внедрена в по-далечно бъдеще.

Международните спътникови организации INTELSAT, EUTELSAT и ИНТЕРСПУТНИК имат за задача да предоставят спътников капацитет, необходим за международни далекосъобщителни услуги и за целите на радио-телевизионното разпръскване. Обществените далекосъобщителни оператори ползват спътникови фиксирани връзки като преносна среда както за международен, така и за регионален трафик. За България страна по споразумението за експлоатация на EUTELSAT и INTELSAT е “БТК” - ЕАД. Същевременно в EUTELSAT и INTELSAT е в ход процедура за допускане на повече от един спътников оператор от дадена страна членка. Предвид европейската политика за преминаване от монопол към свободна конкуренция в далекосъобщенията България ще допуска повече от един спътников оператор в споменатите организации.

Понастоящем “БТК” - ЕАД, е единственият лицензиран оператор за предоставяне на услуги чрез VSAT станции.

През 1998г. предстои да се издаде лицензия за изграждане на национална VSAT мрежа.

Лицензиите за излъчване на новинарски емисии чрез спътник (SNG) са краткосрочни, обикновено свързани с някое значително събитие от политически, културен или спортен характер. Срокът на действие на една лицензия обикновено е от няколко часа до няколко дни в зависимост от събитието.

Съществуваща процедура за издаване на еднократни разрешения за излъчване на новинарски емисии чрез спътник трябва да бъде актуализирана в съответствие със Закона за далекосъобщенията.

Направена беше заявка от КПД за спътникова система с модифицирани параметри по условията на приложение 30/30А на Радиорегламента с покритие над България и Балканския полуостров. За целта бе използвана позицията на геостационарна орбита, която има България съгласно приложение 30В за фиксирани спътникови съобщения. Това ще даде възможност не по-късно от 2005 г. да бъде изградена национална многофункционална спътникова система. Предимствата от наличието на собствен спътник са очевидни. Реализацията на една национална система ще облекчи значително осигуряването на покритие на територията на страната с радио- и телевизионни програми, ще създаде възможност български програми да бъдат приемани и извън територията на България, както и да се предоставя под наем свободен спътников капацитет.

В последните години бяха представени много нови системи, които предстои да бъдат реализирани след 2000 г. и които ще използуват негеостационарни спътници на ниска земна орбита (LEO), средновисока (MEO) и висока елиптична орбита (HEO). По предварителни планове през периода 2001-2006 г. ще бъдат пуснати в експлоатация следните системи: SKYBRIDGE - през 2001 г., TELEDESIC - през 2002 г., и CELESTRI - през 2006 г. Предстои вземането на политическо решение за нашата страна по този въпрос.

Излъчването на радио- и телевизионни програми е един от най-либерализираните сектори, в т.ч. и ползването на спътников капацитет. Лицензирането на операторите е на две нива - с национално покритие и местни радио- и телевизионни станции, предимно частни. Частните оператори за радио- и телевизионно разпръскване са около 65 лицензирани и 70 оператора, достигнали до един или друг етап на процедурата за лицензиране, която съществуваше преди влизането в сила на Закона за концесиите. До момента няма издадена концесия за частни оператори за радио- и телевизионно разпръскване с национално покритие. Освен с необходимия честотен ресурс лицензирането на частен оператор е свързано и с предвидените в Закона за радиото и телевизията условия.

Действащите в момента радиопредаватели се използват за излъчване на програмите на националното радио и най-вече за тяхното разпространение в чужбина. Тяхното използване ще продължи до окончателното им амортизиране и постепенната им замяна с принципно нови методи за разпространение на програми.

Като се има предвид високото енергопотребление на предавателните съоръжения за дълги, средни и къси вълни, ще се търсят решения за намаляване на консумираната електрическа мощност, включително и чрез корекции на честотния план на мрежите за дълги и средни вълни.

В изпълнение на решението на Международния съюз по далекосъобщения за преустановяване на двулентовите излъчвания на къси вълни след 2015 г. следва да започне съответна подготовка в края на периода.

Очаква се T-DAB да бъде бъдещето на звуковото радиоразпръскване в Европа. За бъдещите потребители въвеждането на цифровото радиоразпръскване ще осигури значително по-добро качество на звука в сравнение със съществуващото УКВ-ЧМ радиоразпръскване. Ще се подобри приемането на радиопрограми в мобилна среда. В момента радиочестотният спектър за УКВ-ЧМ радиоразпръскване в големите градове е пренаситен, поради което се получават много смущения, които влияят както върху приемането на радиопрограмите, така и върху техните звукови качества.

От гледна точка на управление на честотния спектър цифровото радиоразпръскване осигурява по-ефективно използване на спектъра, позволяващо освобождаване на честотни ленти за други цели.

През 1995 г. бе изготвен Европейският честотен план за наземното цифрово радиоразпръскване. Съгласно този план у нас T-DAB ще бъде въведено в лентите 230,0-240,0 MHz и 1452-1492 MHz.

Предстои изработването на регулаторни документи в краткосрочен план. Цифровото радиоразпръскване ще бъде изцяло либерализирано, като предпоставките за неговото развитие ще се обуславят от състоянието на честотните обхвати, от развитието на приемната апаратура и от интереса на потребителите и операторите.

Предстои изграждането на пилотен проект на експериментална едночестотна мрежа в района на София.

Честотните ленти за излъчване на радиоразпръсквателни програми чрез спътник в повечето европейски страни са на вторична основа до 2007 г. съгласно Радиорегламента. С развитието на тази технология ще се пристъпва постепенно към освобождаване на необходимия честотен ресурс. Развитието на спътниковото разпространение на радиопрограми в България ще се развива паралелно със спътниковата телевизия.

Предвидените за телевизионно разпръскване ленти, в така наречените обхвати I, III, IV и V в почти всички европейски страни се използват за осигуряване на национално или регионално покритие с програми за много висок процент от населението (над 95%).

Аналогично на радиоразпръскването у нас в момента работят множество лицензирани оператори. До момента с национално покритие са само програмите на БНТ. Лицензирането на частен оператор с национална програма е свързано с проблемите, споменати по-горе за радиоразпръскването.

В сигнала на програма Канал 1 се предава допълнителна знакова и графична информация по стандарта TELETEXT. В зависимост от интереса на отделните телевизионни оператори TELETEXT сигнал може да се предава и в другите програми.

Аналогично на радиоразпръскването тенденцията е постепенно преминаване към цифрово телевизионно разпръскване, представляващо съчетаване на телевизия с компютърни технологии.

На първо време DVB-T ще даде на операторите възможността за увеличаване на броя на програмите и на допълнителните услуги, които могат да бъдат предложени на зрителите, без с това да се разшири значително необходимият честотен ресурс.

През 1997 г. бе изготвен европейски план за наземно цифрово телевизионно разпръскване. Съгласно плана предавателните станции за цифровото телевизионно разпръскване ще използват същите канали, както съществуващото аналогово разпръскване.

Геостационарните спътникови технологии за радио- и телевизионно разпръскване позволяват решаването на въпросите, свързани с националното и международното покритие с радио- и телевизионни програми при минимален разход на средства и осигурено високо качество. В момента в европейски и световен мащаб се извършва преход от аналогови към цифрови технологии за пренос на програмите, като се пускат или подготвят за пускане мощни геостационарни системи с възможности за покриване на големи територии.

Спътниковото телевизионно разпръскване е особено важно за разпространението на радио- и телевизионни програми на български език като културно-информационен мост към сънародниците ни извън България. Това налага да се вземат краткосрочни мерки за осигуряване на средства за спътников капацитет. За тази цел ще бъде подготвена програма “Спътниково радио- и телевизионно разпръскване”, която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет. Във връзка с това, още през 1998г. е наложително да започне и подготвителна работа по:

- реализиране на спътниково излъчване не по-късно от началото на 1999 г.;
- изясняване на статута на организацията, изготвяща и разпространяваща радио- и телевизионната програма;
- осигуряване на трайни източници на финансиране (чрез Закона за радиото и телевизията или друг акт на Народното събрание) - от фондове, извънбюджетни сметки, от държавния бюджет и от други източници;
- определяне на местоположението, на собствеността и изграждането на земна спътникова станция за подаване на телевизионните програми към спътниковата позиция;
- честотно съгласуване със съседните страни.

В по-дългосрочна перспектива интерес представлява бъдещата реализация на национална геостационарна спътникова система с орбитална позиция 50,4° източна дължина .

Кабелните разпределителни системи не са сред типичните ползватели на честотен ресурс. В момента поради липса на адекватна законова база работят множество кабелни мрежи на лицензирани и нелицензирани оператори. С влизането в сила на новия Закон за далекосъобщенията тази дейност трябва да бъде приведена в съответствие с изискванията на закона.

Обособените мрежи са далекосъобщителни мрежи за собствени нужди (фирмени мрежи) или мрежи за предоставяне на услуги на затворени групи потребители. Изграждането на обособени мрежи е в обхвата на либерализирания пазар при спазване на изискванията за съответната оторизация (лицензионен или свободен режим).

За фирмените мрежи се разрешава предоставянето вътре в мрежата на всички видове услуги, включително и гласова телефонна услуга. За мрежите за предоставяне на услуги на затворени групи потребители е разрешено предоставяне на гласова телефонна услуга в рамките на всяка от затворените групи потребители.

Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на лицензирани оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

Тенденцията в света е постепенно отмиране на монетните апарати и изцяло преминаване към фонокартни апарати или друг тип, работещи с предварително заплатени карти. Фонокартните телефонни апарати имат редица предимства пред монетните, но за известна част от населението и при определени ситуации те не са потребителски ориентирани, тъй като дори за еднократни разговори изискват закупуване на скъпо струваща фонокарта. Като се има предвид, че в страната има значителен брой монетни апарати в експлоатация, предвижда се и в бъдеще на определени места (летища, гари, болници, казарми, училища и др.) те да продължат да се поддържат или да се инсталират монетни апарати (или евентуално апарати с жетони). Осигуряването на достъп до телефонната услуга чрез монетни (или евентуално жетонни) апарати ще продължи да бъде задължение на БТК в рамките на осигуряване на всеобщо предлаганата услуга.

Услугите с добавена стойност се предоставят на базата на основната телефонна услуга или услугата за данни и са нещо като “екстри” към тях. Това са далекосъобщителни услуги, които съдържат ново допълнително качество спрямо основната далекосъобщителна услуга (телефонна или за данни), поради което цената им е по-висока от тази на основната услуга. Например услуги с добавена стойност са т.нар. телефонни информационни услуги, като програми на кина и театри, приказки, спортна информация, полезни съвети и др., както и по-новите - развлекателни услуги, правни и здравни консултации и др. Услуги с добавена стойност по обществените мрежи за данни са електронната поща, електронният трансфер на парични преводи, достъпът до база данни и т.н.

Услугите с добавена стойност са либерализирани. “БТК” - ЕАД, има право да предоставя този вид услуги, но е задължена да осигури недискриминационен достъп до мрежата си на новите оператори на услуги с добавена стойност.

Сериозен проблем при предоставянето на услуги с добавена стойност представлява номерацията. Трябва да се отчетат настъпилият хаос по отношение на раздаването на номера за тези услуги и нелогичният им начин за номериране, противоречащ на принципите за разпределяне на номерационното пространство. Създалата се ситуация има и своите обективни причини, дължащи се на невъзможността за осигуряване на исканото по-високо таксуване на разговорите от този тип в рамките на аналоговите селищни централи, което наложи използуване на необичайни кодове за услугите. Цялостно решение въпросът ще получи с въвеждането на новия национален номерационен план.

Глобалната информационна инфраструктура, основана на нови компютърни и телекомуникационни технологии и използване на оптични, телевизионни и спътникови мрежи, създава предпоставки за предоставяне на широка гама от нови услуги в сферата на обществената администрация, търговията, банковото дело и др. за въвеждане на нови дистанционни форми на работа и обучение, нова организация на здравеопазването и дистанционни медицински услуги и др.

За да се реализира ключовата роля на далекосъобщителния сектор и далекосъобщителната инфраструктура и услуги за развитието на информационното общество, трябва да са налице основните предпоставки: политика, нормативна база и регулаторна рамка, като се изяснят следните аспекти:

Комплексният характер на проблемите, свързани с развитието на информационното общество, необходимостта от ангажираност на много и различни институции при вземане на политически решения в тази област наложиха създаването на специализиран орган към Министерския съвет (Постановление N 40 на Министерския съвет от 1998 г.) - Координационен съвет по проблемите на информационното общество, който трябва да съгласува и контролира дейността и мерките, предприемани от държавните органи и институции в тази сфера. Една от важните задачи на този орган трябва да бъде привличането на обществени организации и частния сектор, които да съдействат за създаване на благоприятни условия за осигуряване на равнопоставен достъп на индивиди и общности до нови информационни и комуникационни услуги.

Координационният съвет определи като приоритет в своята дейност до края на 1998 г. да бъде изготвен, обсъден от обществеността и внесен в Министерския съвет проект на Стратегия и национална програма за развитие на информационното общество.

В рамките на Европейския съюз проблемът за информационното общество е в центъра на редица форуми, предмет е на оживени дискусии, по него се издават множество документи с информативен или специализиран характер. Всичко това налага в нашата страна неотменно да се следят общоевропейските процеси, да се обработва натрупваният и споделен от тях опит и да се създават предпоставки за постепенен преход към информационното общество и у нас, съобразявайки се с националните особености и темпове на развитие.