До средата на 1996 година средствата за решаване на достъпа до данни се основават на стандартизиран интерфейс между HTTP сървър и СУБД (Система за Управление на База Данни). В тези средства се включват методите CGI, ISAPI, NSAPI, с чиято помощ трудно се постига необходимата интерактивност между клиента и сървъра. Нарастналите нужди на корпоративните и университетските компютърни мрежи, както и безусловният успех на глобалната мрежа Интернет подтикна компаниите Sun и Microsoft да търсят по-перспективно решение на проблема. Така се появяват две нови технологии JDBC (Java Data Base Connectivity) предложена от Sun и ADO (Active X Data Objects) предложена от Microsoft.

JDBC и ADO са компоненти за достъп до данни на две конкурентни технологии - Java и Active X. Двете технологии са предназначени за изграждане на Web базирани клиент-сървър приложения с използване на протокола HTTP. Така става възможно поддържане на постоянна връзка между клиента и сървъра, което е предпоставка за изграждане на приложения за управление на транзакции, нещо характерно за съвременните релационни бази данни. Двете технологии са аналозите на стандартния  клиент-сървър, базиран на ODBC. Общите точки между двете технологии е тяхната обектна ориентация, капсулирането на API функциите, предоставени от производителите на СУБД, относителната им независимост от ограниченията на различните Web архитектури. Различията между двете технологии са в използваните езици и в платформите, за които са приложими.