Голяма част от съществуващите информационни системи са несъвместими помежду си. Това се дължи на времето, машините и технологиите на които всяка една от тях е разработвана. Обменът на данни между такива системи е силно затруднен. Промени в системите или тяхната подмяна е почти немислима поради значителния обем на данните, потребителите и високата цена на такава процедура. Очевидно е, че уеднаквяване на системите не е най-подходящия път, но уеднаквяване т.е. стандартизиране на комуникационните им възможности би ги отворило към информационния свят. В тази задача могат да се дефинират следните необходими предпоставки:
Важно предимство на Интернет мрежата е, че тя е хетерогенна. Съвременните информационни и комуникационни технологии и свързаните с тях Интернет услуги в значителна степен отговарят на тези условия.
Класически и универсален клиент-сървър
Класическият Клиент-Сървър има относително проста схема на функциониране. Клиентът управлява и извършва по-голямата част от обработките, с помощта на едно или повече приложения. Обработката може да включва:
Клиентът изпраща към сървъра заявки под една или под друга форма (SQL, съобщения, ...). Сървърът приема заявките, обработва ги и връща на клиента резултат. Тази схема облекчава работата на сървъра, към който се стичат множество заявки за сметка на клиента, който обработва информация за всеки конкретен, изискан от потребителя случай. От клиента към сървъра тече служебна информация и такава се получава в клиента от сървъра. Управлението на графичния интерфейс и итеракциите с потребителя се извършват в машината на клиента. Конфигурацията на клиентската машина е упростена и поевтинена. Обикновено PC или Macintosh можат да се използват за тази цел.
Технологията клиент-сървър има сериозни, признати във времето предимства. Заедно с това класическия клиент-сървър има и недостатъци. Файловите сървъри са сериозно натоварени. Използваните протоколи за обмен на данни по мрежата са много "приказливи", с което причиняват задръстването й. Сървърът се натоварва от обработки за сметка на клиента. При наличие на по-голям брой клиенти скоростта на обмен със сървъра спада сериозно. Основното предназначение на тази класическа схема е в рамките на една локална мрежа и практически е неприложима за хетерогенни мрежи поради несъвместимост на много нива.
Универсалният Клиент-Сървър
е основан на Web технология. Структурата му се състои от две части. Първата
част обхваща всичко онова, което се намира между клиента и HTTP сървъра.
Тази част е стандартизирана, независима е от платформите, основава се на
Интернет услугите, и е в състояние на поддържа мрежи с нисък дебит. Втората
част се отнася до всичко онова, което се намира след HTTP сървъра. В тази
част се намират елементи и се прилагат технологии специфични за класическата
схема на клиент-сървър (Фигура 8).
В средата, описана на Фигура 8 всеки отделен елемент има специфична функция. Клиентът управлява потребителския интерфейс и контролира въведените данни, с което се предотвратява излишния трафик по мрежата. Web сървърът (HTTPD) свързва данните между клиента и сървъра за данни. В частта сървър за данни се извършват обработки над данните и заявките (обикновено SQL) и се осъществява връзка със сървъра на базата от данни за достъп до данните. От страна на сървърите обработките могат да бъдат разпределени между няколко физически машини, а не върху една единствена, с което се облекчава тяхното натоварване и се увеличават ресурсните им способности да обработват значително количество заявки.
Действията на едно приложение в средата на универсален клиент-сървър се състоят от последователност от операции:
Предимствата на универсалния клиент-сървър пред класическата схема се извеждат
на преден план от способността на един клиент, независимо от неговата платформа,
да контактува конкурентно с произволна конфигурация на сървър за БД посредством
Web технология или HTTP сървър. Съвременните Web браузъри предоставят лесен
за усвояване интерфейс и относително прости средства за програмиране, достъпни
за широк кръг от потребители. Промени в структурата на базата данни, или
процедурите за обработка на данните при сървъра, или промяна в неговата
конфигурация не оказват влияние на клиентската част нещо почти немислимо
при класическата схема.
Стандарти във Web
Успехът на Интернет се дължи преди всичко на възприетите от всички
актьори в мрежата прости стандарти. Трите W е Интернет услуга, която се
основава на взаимодействието на три компонента:
От момента на създаване на тази услуга [1992]
компонентите й еволюираха много. Езикът HTML достигна до версия 4.01, въвежда
се нов по-разширен стандарт за описание на хипермедийни документи XML.
CGI интерфейса има всички шансове да бъде в скоро време заменен от нови
сървър технологии, основани на езика Java и технологията CORBA.