ПРОСТИ АНТЕНИ ЗА 144 MHz

Граунд плейн Граунд плейн.
Антената се състои от 4 елемента с еднаква дължина: 1 излъчвател, поставен вертикално и 3 противовеса поставени под ъгъл 120 градуса спрямо излъчвателя и изолирани от него. На свой ред противовесите отстоят помежду си също на 120 градуса. Елементите се изработват от медни или алуминиеви тръби или пръти с диаметър 8...12 мм. Антената се захранва в точките "х" с коаксиален кабел с вълново съпротивление 50 ома. Жилото се свързва към излъчвателя, а оплетката към металния фланец.


Полувълнов излъчвател със заграждащо гърне Полувълнов излъчвател със заграждащо гърне.
Антената представлява полувълнов вертикален излъчвател, захранена в долния край посредством четвъртвълново коаксиално гърне, служещо за съгласуване. Излъчвателят и вътрешният проводник на коаксиалното гърне представляват едно цяло. В горния край коаксиалното гърне е затворено с капачка от изолационен материал, а в долния край е дадено на късо посредством метален диск, в който има пробит отвор за извеждане на коаксиалния кабел. Кабела е с вълново съпротивление 50 ома и се свързва в точките "х". Жилото е към централната тръба, а оплетката към външната тръба. Външния диаметър на централната тръба и вътрешния диаметър на външната тръба трябва да бъдат в съотношение 3:1 до 4:1. Антената се закрепва към мачтата чрез скоба възможно най-близо до долния си край, където може и да се заземи.


J-антена J-антена.
Антената е опростен вариант на полувълновия излъчвател със заграждащо гърне. Изработена е от алуминиев прът или тръба с диаметър 8 - 10 mm. Захранва се с коаксиален кабел свързан в точките a и b. Жилото се свързва в точка a, а оплетката в точка b. Точното разстояние от долния край на антената до мястото на свързване на кабела се доуточнява опитно, с цел получаване на минимално КСВ. Антената може да бъде заземена в най-долния си край с цел предпазване от статични заряди.


Slim-Jim Slim-Jim.
Антената е усъвършенстван вариант на J-антената. Изработена е от алуминиев прът или тръба с диаметър 6 - 9 mm. Захранва се с коаксиален кабел свързан в точките a и b. Жилото се свързва в точка a, а оплетката в точка b. Точното разстояние от долния край на антената до мястото на свързване на кабела се доуточнява опитно, с цел получаване на минимално КСВ. Антената може да бъде заземена в най-долния си край с цел предпазване от статични заряди.

 

ПРОСТИ АНТЕНИ ЗА КЪСИ ВЪЛНИ

Дипол Дипол.
Антената представлява парче проводник с дължина половин дължина на вълната. В двата края чрез изолатори с помощта на обтяжки се изпъва между две мачти, най-често между два жилищни блока. Колкото по-високо над земната повърхност е разположен дипола, толкова по-добре работи. По средата проводника е прекъснат (чрез изолатор) и там се включва захранващия кабел. Дипола се захранва чрез коаксиален кабел с вълново съпротивлени 60...70 ома. Понеже дипола е симетрична антена, а коаксиалния кабел е несиметричен, дирекното му включване не е безупречно от електрическа гледна точка. Въпреки това при късите вълни това не е голям проблем, стига дължината на кабела да не попадне случайно в резонансно отношение с работната честота.
Симетрирането на захранването може да стане най-лесно с парче коаксиален кабел с дължина четвърт дължина на вълната. В единия край е свързан на късо, а другия край е свързан паралелно на кръст със захранващия кабел:

Дължината на симетриращия шлейф трябва да бъде четвърт дължина на вълната електрическа дължина. За да се получи физическата дължина, електрическата трябва да се умножи с коефициента на скъсяване V, който е различен за различните кабели. Разстоянието между шлейфа и кабела трябва да бъде най-малко 5 сантиметра.
 


Изчисляване на антени  

Изчисляване на кубичен квадрат  


Насочване на сателитна антена  pdf  461 Kb