2. Настройка на изгледа -- от View

В конкретния случай чрез манипулатора формулата от клетка E1 (=A1*5) e копирана в съседните клетки  с придвижване два реда надолу, впоследствие  две колони надясно.

б). Абсолютно адресиране. Адрес като $A$1 указва на Excel как да намери точното място на въпросната клетка в работния лист. Абсолютният адрес се създава като се добави доларов знак “$” пред заглавната буква на колоната и пред номера на реда, идентифициращи адреса. В конкретния случай чрез манипулатора формулата от клетка E1 (=$A$1*B1) e копирана в съседните клетки  с придвижване два реда надолу (фиг. 3 горе).

в). Смесено адресиране. Адрес като $A1 или A$1 указва на Excel как да намери друга клетка като комбинира точен адрес на колона или ред с относителен адрес на ред или колона. Смесен адрес се получава като се добави доларов знак “$” или пред заглавната буква на колоната, или пред номера на реда. Например в смесения адрес $A1, колонният адрес “$A” е абсолютен, а адресът (номера)  на реда “1” е относителен (фиг.4 горе).

Типът на адреса може да се променя с натискане на функционалния клавиш F4. За целта се влиза в режим на редактиране на формулата. Маркира се адресът на определена клетка (например  А1) и се натиска F4. С всяко натискане на F4 типът на адреса се променя в следната последователност:

Относителен (A1), абсолютен ($А$1), смесен (А$1), смесен ($А1) – фиг. 5.

Относителното, абсолютното и смесеното адресиране са частни случаи от възможностите за адресиране в Excel. В зависимост от местоположението на адресните клетки се различават следните видове адресиране: вътрешно и външно.

4. Функции

Подравняване на данните в работния лист. Подравняването на данните в маркираната област освен с бутоните за подравняване, центриране  и отместване   на лентата Formatting, може допълнително да се осъществи и с опции от страницата Alignment на прозореца Format Cells(фиг. 10).

Под­рав­ня­ва­не­то на дан­ни­те в Excel е свър­за­но с раз­по­ло­же­ни­е­то им рам­ки­те на клет­ка­та, тях­но­то от­с­то­я­ние спря­мо ля­ва и дяс­на стра­на, съ­от­вет­но гор­на и дол­на стра­на на клет­ка­та. При ак­ти­ви­ра­не на нов ра­бо­тен лист по под­раз­би­ра­не тек­с­то­ве­те в клет­ка­та са ля­во под­рав­не­ни, чис­ла­та дяс­но под­рав­не­ни, а по от­но­ше­ние на вер­ти­кал­но­то раз­по­ло­же­ние, не­за­ви­си­мо от ти­па на дан­ни­те, са под­рав­не­ни спря­мо дол­на­та стра­на на клет­ка­та. 

      Хо­ри­зон­тал­но­то под­рав­ня­ва­не се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на оп­ци­и­те от спи­съч­но­то по­ле Horizontal. То пред­ла­га след­ни­те въз­мож­нос­ти:

·        General – стан­дар­т­но под­рав­ня­ва­не в за­ви­си­мост от ти­па на дан­ни­те. Тек­с­то­ви­те дан­ни са ля­во под­рав­не­ни, чис­ло­ви­те дан­ни са дяс­но под­рав­не­ни, ло­ги­чес­ки­те стой­нос­ти и съ­об­ще­ни­я­та за греш­ки са цен­т­ри­ра­ни;

·        Left (Indent) – под­рав­ня­ва­не в ля­ва­та стра­на на клет­ка­та. Тук до­пъл­ни­тел­но мо­же да се ука­же от­мес­т­ва­не с брой раз­ря­ди пос­ред­с­т­вом по­ле­то Indent;

·        Center – цен­т­ри­ра­не на дан­ни­те в клет­ка­та;

·        Right – дяс­но под­рав­ня­ва­не на дан­ни­те в клет­ка­та;

·        Fill – пов­та­ря съ­дър­жа­ни­е­то на мар­ки­ра­на­та клет­ка до­ка­то тя (и при­ле­жа­щи­те клет­ки) се из­пъл­нят;

·        Justify – раз­п­ре­де­ля съ­дър­жа­ни­е­то в ня­кол­ко ре­да, ка­то го под­рав­ня­ва двус­т­ран­но. За ед­но­ре­до­ви дан­ни ефект ня­ма;

·        Center Across Selection – цен­т­ри­ра­не на съ­дър­жа­ни­е­то на клет­ка в рам­ки­те на мар­ки­ра­на­та об­ласт. При­ла­га се при фор­ма­ти­ра­не об­що заг­ла­вие на ня­кол­ко ко­ло­ни или на таб­ли­ца ка­то ця­ло.

Вер­ти­кал­но­то под­рав­ня­ва­не се осъ­щес­т­вя­ва с по­мощ­та на оп­ци­и­те от спи­съч­но­то по­ле Vertical. То пред­ла­га след­ни­те въз­мож­нос­ти:

·        Top – дан­ни­те се раз­по­ла­гат не­пос­ред­с­т­ве­но под гор­на­та стра­на на клет­ка­та;

·        Center – дан­ни­те се цен­т­ри­рат спря­мо гор­на­та и дол­на­та стра­на на клет­ка­та;

·        Bottom – дан­ни­те се раз­по­ла­гат не­пос­ред­с­т­ве­но над дол­на­та стра­на на клет­ка­та;

·        Justify – дан­ни­те двус­т­ран­но се под­рав­ня­ват спря­мо гор­на­та и дол­на стра­на на клет­ка­та.

Прев­к­люч­ва­те­ли­те от гру­па­та Text control пред­ла­гат след­ни­те въз­мож­нос­ти:

·        Wrap text – ако дъл­жи­на­та на дан­ни­те е по-го­ля­ма от та­зи на ши­ро­чи­на­та на ко­ло­на­та, те се раз­по­ла­гат на ня­кол­ко ре­да в рам­ки­те на клет­ка­та;

·        Shrink to fit – раз­ме­рът на дан­ни­те се про­ме­ня та­ка, че да мо­гат да се по­бе­рат в рам­ки­те на клет­ка­та;

·        Merge cells – обе­ди­ня­ва ня­кол­ко клет­ки в ед­на. Ад­ре­сът на та­ка обе­ди­не­ни­те клет­ки е ад­ре­сът на ле­вия го­рен ъгъл на об­ласт­та.

Оп­ци­и­те от па­не­ла Orientation пред­ла­гат след­ни­те въз­мож­нос­ти:

·        С из­пол­з­ва­не на ля­ва­та оп­ция от па­не­ла дан­ни­те в клет­ка­та се ори­ен­ти­рат вер­ти­кал­но;

·        С из­пол­з­ва­не на дяс­на­та оп­ция е въз­мож­но дан­ни­те да се ори­ен­ти­рат под оп­ре­де­лен ъгъл;

·        Циф­ро­во­то по­ле Degrees из­пъл­ня­ва съ­ща­та фун­к­ция, но ори­ен­ти­ра­не­то с не­го се из­вър­ш­ва по-пре­циз­но.

Фор­ма­ти­ра­не на шриф­та на дан­ни­те. По-чес­то из­пол­з­ва­ни­те опе­ра­ции по фор­ма­ти­ра­не­то на шриф­та, ка­то из­бор на шрифт, раз­мер и стил на шрифт обик­но­ве­но се осъ­щес­т­вя­ват с по­мощ­та на бу­то­ни­те от ин­с­т­ру­мен­тал­на­та лен­та Formatting (фиг. 6). На­ред с по­со­че­ни­те, до­пъл­ни­тел­ни въз­мож­нос­ти пред­ла­га фор­мат­на­та стра­ни­ца Font на ди­а­ло­го­вия про­зо­рец Format Cells (фиг.11). Ак­ти­ви­ра се с поз­на­та­та пос­ле­до­ва­тел­ност от дейс­т­вия: Format/Cells/Font.

Фор­ма­ти­ра­не на рам­ки­те на таб­ли­ца­та. Тън­ки­те ли­нии или мре­жа­та, ко­и­то от­де­лят клет­ки­те ед­на от дру­га в ра­бот­ния лист, по прин­цип не се от­пе­чат­ват. За по-доб­ро офор­м­ле­ние на таб­ли­ца­та, съ­от­вет­но на от­дел­ни ней­ни час­ти пот­ре­би­те­лят мо­же да из­пол­з­ва въз­мож­нос­ти­те на стра­ни­ца­та Borders.

      Ак­ти­ви­ра се със из­пъл­не­ни­е­то на след­на­та пос­ле­до­ва­тел­ност от дейс­т­вия: Format/Cells/Borders.

      Бу­то­ни­те от гру­па­та Presets слу­жат за:

·        None – С на­тис­ка­не­то на то­зи бу­тон се пре­мах­ват всич­ки ли­нии в мар­ки­ра­на­та об­ласт.

·        Outline – Очер­та­ва рам­ка око­ло мар­ки­ра­на­та об­ласт.

·        Inside – Съз­да­ва вът­реш­на мре­жа за от­де­ля­не на клет­ки­те ед­на от дру­га в рам­ки­те на мар­ки­ра­на­та об­ласт.

·        Outline и  Inside – Ком­би­ни­ра гор­ни­те два фор­ма­та.

Бу­то­ни­те от гру­па­та Border да­ват въз­мож­ност за по-пре­циз­но и по-де­тай­л­но об­рам­ч­ва­не на мар­ки­ра­на­та об­ласт – съз­да­ва­не на ли­ния от­ля­во, от­дяс­но, от­го­ре, от­до­лу, по сре­да­та в хо­ри­зон­тал­на или вер­ти­кал­на по­со­ка, или по ди­а­го­на­ла на мар­ки­ра­на­та об­ласт. Въз­мож­на е и ком­би­на­ция на по­со­че­ни­те фор­ма­ти.

От по­ле­то Line Style се из­би­ра сти­ла на ли­ни­я­та: неп­ре­къс­на­та, пре­къс­на­та, двой­на, със­та­ве­на от точ­ки или ти­ре­та, или ком­би­на­ция от две­те.

С на­тис­ка­не на стрел­ка­та в по­ле­то Color се явя­ва цве­то­ва­та га­ма. От тук мо­же да се из­бе­ре пред­по­чи­тан цвят за рам­ка­та на мар­ки­ра­на­та об­ласт. 

Форматиране на фона на клетките. Оцветяването и фона на клетките от мар­ки­раната област може да се осъществи с бутона Fill Color   на лентата Formatting или с помощта на характеристиките от страницата Pattern (фиг. 4.12) на прозореца Format Cells. Активира се със изпълнението на после­дователността на команди: Format/Cells/Patterns.

Фиг. 12

Цве­тът и фо­нът на клет­ки­те се из­би­рат от гру­па­та Color, а щри­хов­ка­та от спи­съч­но­то по­ле Pattern. Въз­мож­но е и смес­ва­не­то на две­те ха­рак­те­рис­ти­ки. В по­ле­то Sample на про­зо­ре­ца се изоб­ра­зя­ва из­г­ле­да на из­б­ра­ния цвят и/или фон. Тряб­ва да се има пред­вид че, при из­пол­з­ва­не на чер­но-бял прин­тер за пе­чат, цве­то­ве­те се пред­с­та­вят в ню­ан­си­те на си­во, а то­ва от своя стра­на на­ма­ля­ва чет­ли­вост­та на дан­ни­те.

Про­мя­на на ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни и ви­со­чи­на­та на ре­до­ве. По под­раз­би­ра­не Excel за­да­ва ед­нак­ва ши­ро­чи­на на ко­ло­ни­те и ви­со­чи­на на ре­до­ве­те за все­ки нов ра­бо­тен лист. Пот­ре­би­те­лят, в съ­от­вет­с­т­вие с изис­к­ва­ни­я­та, дик­ту­ва­ни от ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ма, мо­же да про­ме­ня как­то ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни­те, та­ка и ви­со­чи­на­та на ре­до­ве­те.

Про­ме­ня­не ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни­те. Ако про­мя­на­та на ши­ро­чи­на­та на ко­ло­ни­те не е свър­за­на с точ­но оп­ре­де­ле­ни раз­ме­ри, то тя мо­же да се осъ­щес­т­ви с по­мощ­та на миш­ка­та. Из­вър­ш­ва се с след­на­та пос­ле­до­ва­тел­ност от стъп­ки:

·        По­ка­за­ле­цът на миш­ка­та се по­зи­ци­о­ни­ра в лен­та­та с име­на­та на ко­ло­ни­те вър­ху раз­де­ли­тел­на­та ли­ния меж­ду две ко­ло­ни. Из­г­ле­дът му се пре­об­ра­зу­ва във вер­ти­кал­на ли­ния с дву­по­соч­на хо­ри­зон­тал­на стрел­ка.

·        Ли­ни­я­та се вла­чи до дос­ти­га­не на же­ла­на­та ши­ро­чи­на

2. Условно форматиране ная клетки

V. Функционални връзки между работните листове