Черепишки манастир "Успение Богородично"

Манастирът "Успение Богородично" е възникнал през ХIV в. в подножието на величествени скали край река Искър. Някои изследователи приемат, че манастирът е съществувал през цялото Второ българско царство. Неговият устав (типик) от 1390 г. се пази днес в Църковно-историческия музей на София.

Манастирът има бурна история и е бил истинска крепост на българщината, заради което неколкократно е бил опожаряван. През ХVII в. е възстановен от известния живописец и книжовник свети Пимен Зографски (Софийски). В житието на св. Пимен, писано от ученика му Памфилий, което се пази днес в библиотеката на Зографския манастир в Света гора, за него е казано, че е "съградил над 300 църкви и 50 манастира в Софийско". Сред тях е и Черепишкият. Това е споменато и от св. Паисий Хилендарски в неговата "История славянобългарска".

В борбите за национално и църковно самосъзнание Черепишкият манастир взема дейно участие. Векове наред в тихата манастирска обител се пише и преписва българска църковна литература. Тук през 1798-1799 г. намира убежище св. Софроний Врачански, прогонен от Враца поради кланетата на Альо паша.

От манастира "Успение Богородично" произлизат някои от големите български литературни паметници - Черепишкото евангелие от ХVI в. с позлатен обков, изработен от чипровските майстори Никола и Пала и украсено с две рисувани евангелски сцени, Евангелието на йеромонах Данаил от 1616 г. и Апостолът на книжовника Яков от 1630 г.

В манастира през 1762 г. поп Тодор от Враца написва сборника с поучения и слова "Маргарит". През ХIХ в. в манастира е работил забележителният български книжовник Дамаскин Хилендарец.

Страсти Христови. Полагане в гроба.
Стенопис от Черепишкия манастир

Църквата на манастира е запазила своя вид от 1612 година. Тя е еднокорабна и едноапсидна, цялата покрита със стенописи, които почти напълно днес са унищожени от влага заради недобре поддържания в миналото покрив. Тя е била рисувана през 1840 г. от тревненеца Йонко поп Витанов и Васил Илиев от Дебърско. Много красив и ажурен е нейният иконостас, а също и владишкият трон.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща.

В Черепишката обител посетителите намират добър прием и охотно са развеждани от духовниците. На километър от сградата й се намира голям комплекс с черква, където до края на тоталитаризма се помещаваше Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски".

Сега сградите му са пусти, безстопанствени и бързо се рушат. Това е едно истинско престъпно нехайство от страна на институциите, особено на фона на очевидната липса в наше време на сгради и средства за детски школи, почивни домове или старопиталища. А тук, сред божествената природа на Черепиш, мястото е изключително подходящо.

Черепишкият манастир - българската Швейцария

Феликс Каниц, оп.1 Черепишки манастир

Приказната местност разкрива красотите си на пътуващите във влака през Искърското дефиле между два тунела само за няколко секунди. Дълбоки урви и високи скални венци крият красиви меандри на реката, по чиито брегове се гушат красиви слънчеви поляни.

Струва си да дойдете на еднодневен излет и да поскитате тук, на 90 километра от София, за да видите местата, наричани от Алеко Константинов "Българската Швейцария".

Те са вдъхновили Вазов да напише през 1899 г. великолепния разказ "Една българка" и поетичния цикъл "Скитнишки песни".

Знаменитият географ, пътешественик, художник и разузнавач Феликс Каниц (1829-1904) също бил пленен от красотата на Стара планина край гара Черепиш. Той описал в трудовете си целия район и го изрисувал в три гравюри.

В целия район до Черепиш има много пещери. В една от тях - Серапионовата, е живял дълго монах отшелник, на когото са я нарекли. Сега я обитава огромна колония от хиляди прилепи. Високо в Балкана е Ямата - дълбока и страховита пропаст, където били хвърлени няколко предадени и заловени от турците Ботеви четници. След убийството на войводата им при близкия връх Вола други 12 четници, предвождани от Георги Апостолов, се спуснали към Рашов дол, близо до Черепишкия манастир. Пленили ги край една овчарска колиба и ги изклали на 3 юни 1976 г. Телата им били погребани тайно от смелата българка от с. Лютиброд Мария Цоловска. Според стари разкази отрязаните им глави пък тайно били закопани от монасите в параклиса до скалите край Черепишкия манастир.

В крепостта "Калето" и близката местност Коритененград (наречена така по името на старо селище на това място) се е водила последната голяма битка на цар Иван Шишман с турците. Легенди разказват, че след поражението жезълът, царската корона и съкровището на царя били скрити в една пещера. В подкрепа на твърдението тук съществува пещера, наречена Шишмановата, чийто под безброй пъти е прекопаван от иманярите, но имане не е открито. Иманярският ентусиазъм се подклажда и от разкази, че в друга пещера над манастира Ботев пък скрил архива, парите и знамето на четата си.

Друга история пък описва как двама от четниците на Ботев, бягайки от турците, се скрили в една пещера, която открили случайно. Тя била пълна със злато. Двамата закопали нейния вход, скрили го с чимове и храсти и после избягали във Влашко. След Освобождението се върнали, но нищо не успели да намерят.

Сензационен е и разказът на един от монасите в манастира, който преди двадесетина години се бил гмурнал във водите на Искър и попаднал в подводна пещера, пълна със злато. Всичките тези небивалици са ставали повод в печата многократно да "гръмват" сензации от иманярския фолклор.

На няколко километра от Черепиш, през красива местност покрай скални масиви с имена Прометей, Афродита, Орела... се отива до един уникален природен феномен при Лютиброд - Ритлите. Това са изправени пластове от твърд скален материал, които са останали да стърчат над земята, прорязвайки цялата планина наоколо. През прокопания в тях тунел преминават влаковите линии. Височината им достига 50-60 метра, а дебелината им е от 7 до 2 метра.