- Мамо... - мрънка сина.
- Мааамо. - Мария не отговаря. Тишина.
- Студено ми е. Мамо! - много жално.
- Студ! Мамо!
- Престани! - казано рязко, но без твърдост в гласа. Значи може да продължава.
-Мамо... замръзвам. Е, може ли? Маменце! Е мамо? Молбата е простичка. И защо въобще му отказва, Мария сама не се разбираше.
Преди почти до предишната зима, през студените и влажни нощи обикновено спяха заедно и греейки се един друг се спасяваха от студа, когато навън бе под нулата, а в апартамента не повече от десет. Студа проникваше навсякъде, само под юргана бе топло и уютно. Сина дишаше редом така спокойно, че ти се струва, че няма никаква зима. И не им пукаше за строителите, които бяха пропуснали да сложат изолация и бяха сложили мижави плоски радиатори. Обличаха всичко топло от къщи и към средата на нощта често трябваше да се събличат, защото им ставаше топло. Мамо... мамо... Ей мамо... - зъбите на Иван започваха да тракат, гласа му трепереше. Действително е замръзнал, пък и на нея и беше студено, но несъзнателно без да си дава сметка Мария се боеше.
Като през мъгла виждаше вчерашната картина, когато тя осъзна, че сина и вече е съвсем голям и без да иска даде повод за глупави мисли в главата му. Случайно без да обърне внимание на шума от душа, влезе в банята с куп мръсно пране, което слагаше както обикновено в пералнята. С крайчеца на очите видя стоящия под душа 18 годишен акселерат и замръзна. Висок, строен, приличащ на римска скулптура, стоеше той, тъмната кожа бронзово прозираше между струите. А под корема, там където на мъжете се намира мъжкото им начало или мъжкия край, стърчеше не някаква си детска пръчица, а чудесно развит полу-напрегнат малко по-голям от на бившия и мъж гладък и равен като сопа истински жив полов член. Възприемаше го толкова ясно беше мъжествено изпъкнал напред с изпъкваща под кожата главичка, още по юношески почти покрита, с големи тъмни ташаци висящи под него, че беше невъзможно да измести поглед. Кожата стягаща главичката се отваряше, като че поглеждаше отдолу нагоре. Страстно желание да вземе в ръце да погали да опъне кожичката да покаже главичката за да се полюбува на розовата вътрешност може би даже да я целуне напълно я обзе. Без да може да отвърне поглед тя направи крачка напред и водата паднала на ръката и изведнъж я свести. Повдигайки натежалите клепачи тя срещна погледа на Иван и отстъпи назад. Той я гледаше мълчаливо с погледа на мъж, който знае какво иска.
И ето сега... Мамо... е може ли? Престани! А в главата и мисъл: "А защо? Има ли нещо лошо та той е още дете. Може само да ми се е сторило? Какво той е само на четиринадесет? Има мозък на пиленце. Той така и нищо не подозира, а пък аз.. Боя се от мен самата! На него действително му е студено, а скимти затова, че е замръзнал. Господи какво ми става?"
В главата и като на лента минават замъглени образи: сватбата и, мъжа и, неговите милувки, грубите силни ръце, нетърпението и ненаситността му, силата и нежността му, целувките, с които я обсипваше цялата до последното местенце. Неговата шоколадова гладка кожа, правилните черти на лицето и малко дебелите устни на африканец. Неговото възхитително мъжко начало, което тя можеше да гали с часове. Осем десет пъти за една нощ. И така - три години съвместен живот. Колко щастливи бяха за нея тези години. Ако не беше алкохола, които обсеби Махмуд изцяло към края на съпружеския им живот, то и досега всичко би било прекрасно... Запозна се с него случайно на дискотека, отначало се изплаши, когато я покани, но след това усмивката му, деликатността и най-вече нежността му с която той се отнасяше към нея изцяло премахнаха уплахата и съмненията и, за родителите и, и това че е от развиваща се страна и че е черен. След няколко дена тя вече беше при него в общежитието, а след няколко месеца бяха принудени да се оженят. Появи се Иван. Мария около година живя в родината му, запозна се с живота и бита на многобройните му роднини, но въпреки това бе принудена да се раздели с него. Година след развода разбра от общи познати за трагичната гибел на Махмуд, трагична и прозаична - пил алкохол не такъв какъвто е за пиене.
През десетте години след това ходеше с мъже, дори отново се омъжи, вярно за кратко, имаше много контакти, но всички за малко и несериозни, а последните две години живееше съвсем сама, в мечтите си чакайки ако не принц от приказките, то поне стопанин и дори не толкова мъж, колкото другар спътник... Природата и беше дала приятна външност, пухкавичко апетитно дупенце и темперамент, които сега трудно и се отдаваше да скрие. Възбуждаше се лесно и след това не можеше да спре, затваряйки очи се носеше към желанието напълно отдадена на чувствата.
И ето на тридесет и пет години в разцвета, когато, като че би се отдала на всеки срещнат да е самотна вдовица, да има спирала, а да няма сношение - това беше страшно... Отначало след скъсването с мъжа си тя често и дълго маструбираше. Това и донасяше временно облекчение. Искаше мъж, но не толкова силно. Обаче с времето започна да забелязва, че се засилиха главоболията и по-важното понякога нощем чувстваше, че е събудила Иван и той лежи в тревожно очакване. По време на самозадоволяването тя преставаше да възприема каквото и да било, а страхотния оргазъм я огъваше и тресеше, така че кревата стенеше. Когато не беше много студено и сина и беше в другата стая това някак минаваше, но през зимата взимаше Иван при себе си в най-топлата стая. Трябваше да го прави внимателно, но понякога не издържаше. И точно в една такава нощ, след акта тя разбра, че сина и не спи... Започна да маструбира. по-рядко основно през деня, когато Иван бе в унивирситета през нощите по-рядко, само когато и прималееше. А също и през лятото изпращайки го на почивка. Тя си даваше свобода, ходеше уморена, разбита, но удовлетворена. Пробва и лесбийска любов, но не изпита нищо особено и реши да не продължава. Така си живееше с очакванията...
Мамо... - шепот. И без да чака отговор - шляп, шляп, шляп... В тъмното - невидим, малък, свой... Шмугна се под юргана, повъртя се малко и замря сгънат на кравай само понякога потрепервайки и тихичко подсмърчащ с нос. "Действително какво толкова?" - си помисли Мария прокарвайки ръка по къдравата коса на сина си. Оправи юргана и почти веднага заспа.
Не можа да се пробуди веднага, след няколко получени застрашителни тъпи натиска под корема. Направо в пубиса там в меките части натискаше настойчиво и ритмично нещо меко и жилаво. До болка познатите и почти забравени побутвания следваха един след друг, точно така, както някога я натискаше Махмуд, ако изведнъж посред нощ му се пробуждаше желанието. Още не събудила се, в дрямка, тя бързо повдигна горния крак и с таза натисна напред срещу желания натиск. Почти веднага нещо меко и голямо със сила разтвори половите и устни се устреми навътре и внезапно трепвайки изхвърли поток гъста и топла течност, по която както по масло мина по нататък между краката плъзгайки се по клитора и се скри във влагалището. Там продължавайки да се тресе и беснее изригваше нови и нови порции гореща сперма. Това предизвика ответна реакция, когато замъгленото все още мариино съзнание я завлече към оргазма които отдавна не бе изпитвала това я разтресе, така че тя застена. Смътно разбирайки какво става нещо непривично, нещо грешно, но без сили да прекъсне действието предизвикало толкова спазми тя няколко пъти се надена на голямото топло тяло и при последното движение дойде на себе си. Вече напълно събудена, но все още притъпено си представи всички последствия от извършеното сношение, цялата дълбока порочност на акта и потрепери от ужас.
- Боже! Ваньо! Ваньо! Събуди се! - тя го буташе по рамото бързо дърпайки се и отхвърли юргана.
- Погледни какво си направил! Ставай веднага! Мокрия член се изплъзна от нея и вече бе трудно да се разбере какво е станало...
- А? Какво? - сънно промърмори Иван.
- Какво бе мамо?
- Отивай си в кревата! Бързо! - почти заплака Мария, и той послушно приприпка към кревата си. Господи какъв ужас! - си шепнеше жената и намятайки хавлията се скри в банята. Нито сутринта нито през следващите дни си спомниха за нощния инцидент. Иван беше сигурен, че се беше напикал през нощта. "Е напикал си се добре!" - потвърди Мария и не влезе в подробности. Сама се успокои и дори намери някакво оправдание. Е и какво от това, че така е станало? - мислеше тя. Египетските фараони често са живели с децата си... Вярно, че имали хилаво потомство. И какво? Тя въобще не мислеше да ражда. Имаше защита, абсолютно надеждна, поставена отдавна и все още действаща. Вътрематочното средство по простичко спиралата няма да позволи да закъса от когото и да било и от Иван също, така че няма за какво да се безпокои! Но в душата и имаше камък, а спомените когато Иван изникна пред очите и и изпитания оргазъм не и даваха спокойствие.
След всичко това искаше мъж страшно силно. Тя, колкото можеше потискаше тези желания, но на улицата при погледите на мъжете я обземаше огън. Въпреки, че дните вече бяха по-топли студа не беше минал. В къщи стана по-топло. Монотонността на минаващите дни с нищо не се нарушаваше. Мария се връщаше от работа и дълго оправяше къщата, нарочно се застояваше в кухнята за да заспи Иван.
Мина седмица. В събота вечерта пак стана студено. Събра чиниите и изпрати Иван да спи, а тя остана да позакърпи старото бельо. Увлече се и като се усети бе вече дванадесет и половина. Докато кърпеше отвърна на Иван пак мрънкащ от спалнята: Мамо може ли при теб? Само посмей! - решително го отряза тя. Но нямаше злоба. Гласа и бе равнодушен. Повече въпроси нямаше. Тя съсредоточено работеше с иглата, отново се отвлече и тъкмо влезе в спалнята видя Иван в кревата си. Ех дявол такъв! каза тя с досада. Да легне в кревата на Иван значеше да е като разбита на следващия ден, не наспала се с главоболие. Кревата бе тесен и неудобен. Нямаше и гаранция, че Иван няма да се върне в кревата си. "Ще го плесна ако има нещо! - реши тя. - Утре ще преместя кревата в трапезарията. Ще трябва да направя компромис с красота и удобствата, а то не е ясно какво може да стане! Какъв безпорядък ще стане в апартамента." Опита се да го събути, но знаеше от опит колко е безнадеждно. Тихо легна до него и се обърна с гръб към него. Издърпа отзад края на нощницата и го стисна между краката за всеки случай. Сви се на кравай и скоро заспа...
Чист, прозрачен въздух. Горещо. Мирише на цветя и трева. Далече от гората ясно синьо небе. Маковете са толкова червени, че ти се върти главата. Тя жадно поема с ноздри аромата на полето, поклаща глава и от това косата и се разсипва настрани. В далечината стадо коне. Бавно махайки с опашки пасат идвайки към нея. Сив на петна жребец горделиво пристъпва на стройните си крака и я гледа игриво. От време на време протяга шия изправя се и внимателно оглежда полето и пасящите кобили. Мария страшно иска да е там при него при този силен и строен красавец... Желанието я изпълва, мускулите и се напрягат, гърбът и се огъва от само себе си... Пристъпвайки в танца тя изведнъж усеща че е кобила и желание да се отдаде на жребеца, да го почувства до себе си, да се отърка в могъщите му плешки я овладява. Жребеца вече забеляза новата дружка и с широк равен тръст се приближава. Марина отива насреща, но невероятно чувство сковава движението и. Спира се и когато жребеца почти я докосва изведнъж с рязко обръщане побягва и по широка дъга те политат, разсичайки въздуха с гърди жадно пиейки аромата на тревите... Тя чува зад себе си свистящото силно дишане поглежда с края на очите и изведнъж забелязва под корема на жребеца жилава черна палка, тежко поклащаща се в такт със крачките. Мария забавя ход и жребеца приближава плътно внимателно хваща със зъби гривата и. Докосването е нежно и властно. Желанието като гореща вълна я облива по гърба и се изостря в края на корема. Тя спира и ето тежкия силен кон надвисва над нея. Странно, но не чувства тежест има само докосване - приятно идващо някъде от вътре, топлина разнасяща се на талази. Силно гъделичкащо натискане в нея някъде отзад, тя не се противи на това вмъкване, по-широко разтваря крака и вече чувства в корема си тъпо и нежно движение, силно се опира в земята огъва гърба си повдига задник и големия великолепен орган влиза в нея изцяло, тя дори усеща притиснатите към бедрата и ташаци, които я удрят така плътно и меко... Жребеца лекичко се отдръпва тя присяда стиска влагалище тресе глава и разхвърля вълни гъсти коси... Надървения кон отново се вмъква в лоното и и това е толкова прекрасно, че тя се смее, крещи и се старае да хване със зъби шията му. Отгоре чува ръмжене и в корема и я удря гъста струя. Тя е на върха възторжено приемайки това сливане, жадно поглъща животворната течност, високо крещи и... се събужда от този крясък.
Оргазъма все още продължава... Горещото чуждо тяло се намира в корема и. Тя е плътно притисната към него със задника си и отпуска и отново стиска в агония накрая затихва... Чувства тежина зад гърба си, здравия жилав член, вкаран до основата я раздира отдолу. Усещането сладко и необикновено от неочакваността не я напуска. Тя плътно се притиска със задник, след това бавно се отдръпва толкова бавно, че успява да се разтресе още няколко пъти. С ръка напипва увисналите ташаци и стиска с пръсти основата на вече омекналия ствол. Чувствайки тежестта му без да бърза го измъква и измъкнал се той увисва в дланта и.
"Пак ли мръснико, пак!" - мисли си тя безучастно. "Какво ще е нататък?... Ето че му дадох... Само че не шамар." Обхваща я безразличие. Тя обръща ръка и члена тежко пада надолу. Мократа длан намира края на нощницата тя съвсем се е качила нагоре и за да го вмъкне отново между краката трябва да се надигне на ръка. Мълчаливо става. Да се кара, да бие, нещо да предприеме няма сила и никакво желание. Единственото за което има енергия да отиде до тоалетната.
Следващите два дена минаха в напрежение. Мария мълчеше напрегната от възникналите чувства. Иван тъпо се чувстваше виновен и се стараеше да е незабелязан. Няколко пъти пристъпваше към Мария непохватно докосваше ръцете и веднъж някак без да иска докосна бедрото и - нежно и с доверие. Мария в тези минути до болка искаше да се притисне до него да обхване тази глупава къдрава глава да напляска и да погали удареното място. Отчаянието и ужаса от извършеното преминаха, в душата остана само напрежението, очакването на нещо смътно и тревожно, което се надигаше нагоре от коленете, минаваше през корема обхващаше гърдите и пускайки се се разтичаше по цялото тяло веднага щом Иван застанеше пред нея. Внезапна слабост обхващаше частите и и я втрисаше, а Иван приемаше потрисането за израз на отвращение и бързо се махаше.
Поведението и характера му се промениха към по-добро, в къщи вече винаги бе подредено, кошчето за боклук, което преди чакаше третото подканяне се изнасяше два пъти на ден. Бутилките очакващи да се върнат в ъгъла на кухнята вече година изведнъж изчезнаха, а веднъж като се върна от работа Мария намери букет от яркочервени лалета неизвестно откъде появили се посред зима. В бележника изведнъж се появиха две шестици подред, това не се беше случвало никога. Домашните вече се готвеха без напомняне и нерви. Дори любимите тренировки по картинг честичко ставаха жертва на различни домашни задачи...
Рядко сутрин, когато Мария взимаше разрешение от началника да отиде по-късно на работа, успяваше да се освободи от напрегнатостта. Сутрин Иван беше на училище и можеше макар и на бързо да се удовлетворява. Но това се случваше много рядко, така че ситуацията ставаше критична. Един въпрос постоянно мъчеше Мария: - Какво ще стане по-нататък? Тя беше объркана - от една страна съзнаваше трагизма на тази връзка, от друга си намираше причини да оправдае състоянието си. Всъщност не тя се стремеше към това, а Иван той го търсеше въпреки волята и. Може да си представи човек как внимателно и с каква ловкост е била издърпана нощницата, с каква настойчивост и колко ловко е пъхнал члена си, търпеливо го е държал вътре, колко внимателно го е движел докато не е започнал да се тресе и тя не се е събудила. Може само да предполага какъв неистов темперамент, какво ненаситно желание, каква стихия се тай в негърския му организъм. От тези мисли очите и се замъгляваха, стаята започваше да се върти, струваше и се че пада назад... Тя неволно протягаше ръце напред подпираше се на стената и замираше. След известно време съзнанието и се проясняваше, но въпреки това разсъждаваше трудно и всичките и помисли се свеждаха към едно, сладострастно и еднакво...
След две седмици вечерта, когато се готвеше да ляга Мария дълго оправя кухнята. По някакви незабележими признаци, по трепета на въздуха в апартамента, по тона, настроението, тембъра на Иван и още дявол знае какво тя очакваше - днес нещо ще се случи. И не и се искаше и едновременно сладостта неизбежно я натискаше под корема и се качваше нагоре, остро завършвайки в пъпките на гърдите. Тя неимоверно протакаше, а когато всичко беше вече подредено тихо отиде в стаята си. Иван отдавна бе изселен от нейната стая в трапезарията. Погледа хвърлен в полумрака към кревата му потвърди предположенията и. Кревата бе празен.
Иван беше полегнал над юргана в кревата и. Подложената под гърба възглавница контрастираше със смуглото му голо тяло. Лежеше напреко на кревата сгънал колене и в падината между краката му - тя веднага втренчи там поглед- тъмнееше дебел, прав и явно вече надървен орган. Главата и се завъртя. Тя бавно падна на колене, взе с ръка топлия тежък член и прилепи устни към него. Езика и обикаляше гънките на кожата, проникна под нея и се завъртя играейки си със опъната та като струна юздечка. Топлия треперещ предмет в дланите и се уголеми, буташе главата и нагоре. Тя леко отвори уста и ето че засмукания навътре мускул запълни цялото пространство. Продължавайки да засмуква и притиска отдолу с език, тя опъна отвън с пръсти към основата и леко отивайки назад кожата оголи главичката, мека и едновременно жилава, дебела, гореща, пулсираща напрегната, като силно напомпана топка. Тя отслаби натиска. Кожата тръгна напред и отново в ръцете и беше нежния хлъзгав мускул. Отново забели и засмука надутата главичка. Хлъзгава и напрегната тя проникна между зъбите сладострастно потрепервайки притисната с език ритмично се втвърдяваше и омекваше. Накрая, когато тя отново забели члена, гореща струя леко солена сперма я удари в гърлото. Леко смутена тя неистово събираше съдържанието излизащо на тласъци от отвора на набъбналия край, действайки като в транс без да мисли не разбирайки само чувстваше изтичането на течност вече от нея с бедрата и слабините чувствайки как се разтича в бикините залепнали към слабините.
Тя дълго се ми... струята вода нежно се стичаше между плешките течеше надолу и по улея на дупето се стичаше. Изцяло мокрите бикини изхвърли веднага при вратата и връщаха в паметта преживяните минути. Въпреки че получи нещо подобно на оргазъм не настъпи облекчение и сега всичко долу цялото пространство между краката възпалено и ненормално чувствително болеше. При най-малкото докосване усещането се разливаше по цялото тяло, тя потръпваше и замираше. Пусна студената вода, но това не помогна само настръхна. Спасявайки се от студа пусна горещата и всичко започна от начало. Като никога до болка искаше мъж, какъвто и да било. Тя все още отчаяно се съпротивляваше, вече разбирайки че не може да направи нищо със себе си. Отнякъде от далече дойде спасителната мисъл, че някак си всичко ще се размине, след това друга да върви всичко по дяволите. Дива сляпа сила я пречупваше, мачкаше волята и, тръпката пробягваше по всичките и фибри на разтопеното и тяло принуждавайки да треперят коленете и, ръцете, краищата на пръстите. Тя трепереше силно стиснатите зъби чукаха със противен звук. Повече не можеше да се сдържа...
Внимателно стъпвайки с босите крака със ситни крачки за да не дразни слабините се приближи до кревата си. В унес разгърна юргана и на фона на белите чаршафи веднага изпъкна член, стърчащ, огромен, черна сопа, вече готов, твърд, треперещ и толкова забранено желан. Тя гъвкаво се подпъхна направо под мъжа изнемощен от нетърпение и веднага се разтърси когато дебелата твърда сопа леко се плъзна в корема и. Тя все още в съзнание се опомни и широко разтвори крака повдигна ги в коленете и вече в забрава рязко повдигна таза безразсъдно взимайки навътре с алчния изгарящ отвор животворното мъжко начало... Поклати бедра наляво, надясно, чувствайки как опира взривявайки всички точки вътре, огромна неудържима сила се възприемаше от целия корем и усещаше сливането. От недостига на въздух в агония с отворена уста загълта въздух колкото можа и припадна...

Обратно към разкази