Вече пет години работя като ченге. Това не ми позволява много често да излизам с мъже. Може би значката ги плаши и бягат от мен като попарени. Това живот ли е. Аз съм едва на 27 години и до сега не съм имала сериозна връзка с мъж. Повечето авантюри съм заформяла с колеги. Знам, че не е редно да се върти любов на работното място, но пък и то едва ли може да се нарече така. Един бърз секс в залата за разпити или в кабинета на шефа, това наистина не е любов. И както казах, вече пет години съм полицайка и до вчера не бях имала проблеми в службата си. Но до вчера.
Вече втори ден бях нощна смяна. Патрулирах по улиците въпреки умората, която си казваше думата. Нямаше как - дългът ме зовеше. По радиостанцията се получи съобщение за кражба в универсалния магазин в центъра на града. Аз бях единственото ченге в района и бърза се запътих натам. На входа на магазина се беше струпала огромна тълпа недоволни граждани. Бях засипана с обяснения от всички страни за това какво се е случило. Явно на повечето от хората им беше изчезнало по нещо - пари, бижута и какво ли още не. Крадецът беше избягал, но със сигурност беше още в района. Досещах се къде може да се е скрил - в “Дяволската дупка”. Това беше един бар, където намираха убежище всички отрепки в града. Запътих се натам без много да му мисля. Оказа се, че не мога да разчитам на подкрепление от колегите. Всички други патрулни коли бяха заети, тъй като скоростно се бяха изнесли към магистралата, където се беше разиграл гангстерски екшън.
Преоблякох се в цивилни дрехи, защото все пак не можех да отида там униформена, и то сама. Веднага щом влязох в гадната сумрачна дупка, погледите на всички кретени се отправиха право към мен. Щом се приближих до бара, забелязах “моя” човек, който се фукаше с плячката си. Приближих се към него небрежно и седнах. Поръчах си една текила и след миг, както и очаквах, той ме заговори:
- Как си, сладурано? Не съм те виждал тук.
- За първи път ми е и се надявах, че ще си намеря някой, с който да се позабавляваме малко.
- Хммммм... Направо на въпроса, така ли?
- Разбира се. Е, какво ще кажеш, намерих ли правилния човек?
- И още как, маце! По-добър от мен няма
- Тогава какво чакаме, да се махаме оттук.
Здравенякът това и чакаше. Вместо “да”, в отговор на съгласие ме хвана за задните части, вдигна ме от стола и галантно ме изправи срещу себе си. Обгърна ме със силните си ръце и притисна широкия си гръден кош към пищните ми гърди, които потръпнаха от лека възбуда и предадоха сладкия сигнал на цялото ми тяло. Бързо се изнизахме от неприятното място и потънахме в мрака. Той мигновено се ориентира в обстановката и избра правилната посока, която водеше към стара необитаема къща, обрасла в храсталаци. Явно доста го бях възбудила, защото в първия удобен момент ме подпря на порутената стена. Изгарящ от желание, като див звяр, започна да ме целува и да отстранява със светкавична скорост и без това оскъдните ми дрехи. Усетих възбудата му между краката си. Не можех нищо да направя, за да спра събитията, защото бях дяволски завладяна от сексапилната му фигура. Всяка фибра от тялото ми го желаеше до край. И след продължителна, изключително страстна игра дългоочаквания миг настъпи. Той проникна рязко във влажната плът между краката ми, тласъците му ставаха все по-бързи и по-силни. Не преставах да стена от удоволствие. Влажните му устни след всичките страстни целувки, с които ме даряваше, се насочиха по-надолу към гърдите ми. Езикът му обикаляше набъбналите ми зърна, които всеки момент щяха да експлоадират от неистово желание. След миг и двамата се борехме за финала на сладката “игра”. Изживяхме го едновременно. После отпуснатите ни, морни тела бавно възстановяваха живителните си сили.
Докато се усетя и осъзная случилото се , той започна да се облича. В един момент ровейки из дрехите ни от моите изпадна полицейската ми значка. Тоя я вдигна от земята и ме погледна с онзи презрителен поглед на престъпника към полицая и каза:
- Ах ти, мръсна полицейска курво!
Докато реша какво да правя в този момент, той ме изпревари и ми стовари един юмрук в лицето, от който аз се свлякох на земята. След това последва един силен ритник в стомаха и още един в лицето. От втория ритник ми прималя и последното, което чух беше:
- Сега ще видиш как постъпваме с полицейските курви.
След това ме повлече на някъде, а аз изгубих съзнание. Когато се опомних и се върнах към действителността, се озовах захвърлена на пода на нечия къща, завързана и наметната с някяква завивка през глава. В един момент чух отвън да спира някаква кола и накакви мъже се запътиха към къщата. Влезнаха в нея и постепено чувах как стъпките им приближават към стаята, в която бях аз. След това вратата се отвори и те се озоваха пред мен. Тогава чух гласът на ози мерзавец, който ме докара до тук:
- Шефе, ще се зарадваш като видиш какво съм ти приготвил тук, каза изрода.
А аз стъписана, стресната и полугола не можех да разбера какво става, какво ме е сполетяло и с мене ли се случва това... Мъж, койт стоеше пред мен отметна леката ми завивка и с глас, който повече приличаше на буботене, изръмжа:
- Ставай, курво полицейска! Работа те чака...
Продължавах да не разбирам нищо, защото в подобни ситуации или те убиват веднага или те измъчват, за да получат определена информация. Аз нямаше каква информация да им предоставя. Сега обаче, както се убедих съвсем скоро, ставаше дума за нещо съвсем различно, нещо безкрайно по-ужасно и непоносимо.
Когато мъжът се приближи до мен, усетих силна миризма на алкохол. Стана ми неприятно от този лош дъх и започна да ми се повдига. Все още не успявах да се уплаша, както трябва, защото не знаех кой точно стои пред мен... В последствие щях да разбера,че братът на тази мутра е застрелян от полицията при опит за задържане. Мъжът ме хвана за косите, вдигна ме, аз не се дърпах защото ужасно болеше, а и бях готова на всичко само и само този кошмар да свърши по-бързо и ако може по-безболезнено. Примирих се и се подготвих за ужасни преживявания, които наистина не закъсняха.
Мъжът продължи да ме влачи за косите и аз, както си бях полугола, се оказах на улицата, която в този ранен час гъмжеше от хора, все едно че е обед. Не можех да извикам, защото устата ми беше запечатана със скуоч. Мъжът ме влачеше към някаква огромна кола с тъмни огледални стъкла и лъскави хромирани брони. Вътре освен шофьора седяха още двама души досущ като моя човек, който продължаваше да ме държи за косите, макар че нямаше къде да отида след като щракна автоматичното централно заключване на вратите. Никой нищо не продумваше, пушеха дебели вонящи пури.
Колата потегли, пътувахме дълго, като че ли времето беше спряло, за да позволи на мъките ми да продължават безкрайно. Защото аз не пътувах в колата, както се пътува в удобна кола. Аз бях непрекъснато измъчвана - целенасочено, елегантно, перфектно, с демонични усмивки и делови забележки на най-неподходящи места. Бяха ме завързали със стегнати колани върху специално оборудвана седалка, от чиято тапицерия се подаваха остриета. При всяка неравност по пътя те се забиваха в плъттта ми, аз стисках зъби, но ми се искаше да вия от болка. А гадните мутри с изключение на шофьора, внимателно гледаха лицето ми, за да разберат как преживявам, а може би и за да се насладят на страданията ми. Беше безсмислено да предприемам каквото и да било - просто трябваше или да изтрая или да загубя съзнание, което всъщност от сърце желаех. Но тези ненормални същества бяха решили друго. Те си вършеха съвестно работата, и в един момент открих, че тя им доставя и удоволствие. По едно време се съблякоха почти до голо и аз забелязах как се възбуждат точно в миговете на моето най-зловещо страдание.
Пътувахме безкрайно, в един момент онзи гадняр, който ме измъкна от къщата, напъха члена си в устата ми. Видя ми се огромен, вонящ и брутален, но не смеех да мръдна. Лошото беше, че от друсането на колата имаше опасност да тракна със зъби, а това щеше да доведе до много сериозни последици. И понеже не предприемах нищо, чудовището ме сръга в ребрата:
- Смучи де, к`во чакаш...
Опитах се криво-ляво да имитирам страст, но при едно от поредните забивания на платинените отстриета не издържах и задавено извиках. В този момент изродът започна да се празни и заедно с вика от устата ми избликна сперма. Щях да повърна, едва се сдържах и отново неудържимо ми се прииска да загубя съзнание.
Гаднярът омекна, долно се закикоти, изстъпани се под носа ми и избоботи:
- Почисти го!
Понечих да посегна с ръце, но понеже бях вързана с коланите мутрата се захили:
- Неее, неее, с език, с език, оближи го, оближи го, курво долна...
Беше ужасно, беше унизително и мерзко. Дойде миг, когато не издържах, завъртях глава наляво-надясно, стиснах устни и си казах наум: Край, стига толкова! В същия миг тежък удар прогони всякакви мисли от главата ми, лицето ми изтръпна и преди да потъна в мрак, усетих нещо топло и лепкаво да се стича от носа ми... Сигурно е минало много време, но когато дойдох на себе си, пак бях в колата и пак пътувахме, а пред лицето ми се блещеше нахално едър надървен фалос.
Затворих бързо очи, но той брутално се опитваше да проникне в устата ми и когато отворих очи видях, че това е друг от трите мутри.
- Нали не искаш още един в мутрата? - мазно негодуваше гадното копеле.
Вяло го налапах и неочаквано дори за самата мене го стиснах със зъби почти до кръв. О, какво последва не ми се иска да си спомням. Изтезанията бяха бавни, методични, спокойни и, струва ми се, дори извършвани с отегчение. Пак съм загубила съзнание, а когато дойдох на себе си, вече бях напълно уверена, че това Пътуване никога няма да свърши.
Третата мутра се доближи, свали вонливите си гащи, хвана ме за косите и с дългото тънко дуло на револвера си разтвори устата ми. Дори и да исках да му го отхапя не можех - безсилно хапех стоманата на дулото, опитвах се да не полудея.
Все пак несъзнателно и уморено се надявах все някога този кошмар да свърши. Но и през ум не ми минаваше, че неговият край ще бъде начало на нещо още по-ужасно и скверно... Когато отново се свестих, колата беше спряла, а мъчителите ми поливаха изтерзаното ми тяло с някаква ледена течност. Не отварях още очи, затова чух дрезгавите им пиянски гласове:
“Да я чукаме ли?”
“Ами, виж я к`ва е скапана...”
“Да я пуснем на смъртниците...”
“Хубава идея!”
Развързаха ме, кръвта ми и ледената пареща течност се бяха смесили, бях подгизнала и лепкава, едва се понасях, трудно стоях на крака. С един ритник ме изхвърлиха от колата, паднах по очи върху някакви мръсни дюшеци. Изправиха ме на крака и тогава видях, че сме в някакво наркоманско убежище, а отсреща стояха поне десетина мъже и жени, грозни, мръсни, със следи от засъхнала кръв по ръцете им, вперили свирепия си поглед в мен. Режещ звук на разцепен плат проби слуха ми. В същия миг усетих как се свлича разкъсаната ми рокля, но въобще и не понечих да прикривам голотата си. Вече бях готова на всичко, вече не бях същата, не усещах тялото си не вярвах, че това някога ще свърши.
- Тръгвай! - чух дрезгавия глас на един от мутрите.
Тръгнах, без да знам къде отивам и, когато бях почти на няколко крачки от една врата, мъжете от група закрачиха към мен. Видях как някои от тях се държаха за чатала, а други потриваха доволно ръце. Лицата на всички засияха с демонска светлина, а от устите им течаха лиги. Бяха съвсем близо до мен, когато едър недодялан дангалак се хвърли върху ми, аз паднах, той разтвори краката ми и брутално влезе.
Не се съпротивлявах, знаех че е безсмислено. Налагах си да мисля, че всичката тая гадост се случва на друга жена, а аз съм един страничен наблюдател, но като че ли много не успявах. Остра болка от разкъсана плът ми напомни, че това тяло за жалост е мое - твърд противен фалос ме изтезаваше анално, а устата ми, за кой ли път, старателно бе напълнена със сперма, която ме давеше, а аз повръщах противно. Чувах някъде от отвъдното как мутрите се хилят.
Когато отново криво-ляво дойдох на себе си, нощта преваляше. Мутрите спяха в колата потънали в алкохол, а тълпа от наркомани се грееше около неугасващия огън. Роса беше овлажнила парцалите, които бяха останали от роклята ми. Зъзнех и това ме стягаше. Непрекъснато ми се плачеше, но се получаваха някакви спазми и хлипове, от които не ми олекваше. Не знаех как ще живея и дали ще живея въобще, не знаех какво ще донесе утрото, но знаех със сигурност, че не мога да понеса дори една гадост повече. Използвах прикритието на тъмнината и запълзях към лимузината. След като стигнах до нея, открехнах леко задната врата и забелязах, че единия от мутрите има препасан пистоле на кръста. Внимателно, с два пръста го измъкнах от колана му, заредих го и започнах да стрелям по хората (ако мога така да ги нарека) в колата. Чак когато изпразних целия пълнител се обърнах към тълпата зад мен, която ми гледаше втрещено и изкрещах с все сила. За секунди всички изчезнаха от полезрението ми. Тогава потърсих някакви дрехи, изхвърлих труповете от колата, седнах зад волана и се отправих към най-близката болница. Когато стигнах до Пирогов лекарите на входа ме гледаха учудено, а аз само повтарях:
- Аз съм полицайка и бях отвлечена...
В следващия момент видях, че към мен са се запътили лекари с носилка. Положиха ме на нея и тичайки ме подкараха към сградата.
Ужасът ми беше неописуем, смеех се истерично и налудничаво и вместо да се радвам на избавлението си, аз страдах нечовешки и отново разбрах, че вече никога няма да бъда такава, каквато бях преди отвличането на мутрите...
Разказът е предоставен от И. П.