 |
Имало едно време две съседни кралства. Техните
владетели никога не воювали по между си, но при всеки удобен случай и двамата се
опитвали да доказват един на друг своята мъдрост и интелектуално превъзходство
над другия. И всеки празник за тях бил поредният повод да демонстрират един на
друг своето остроумие. Затова винаги си измисляли и пращали много странни на
пръв поглед подаръци...
Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...
Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:
"Скъпи съседе,
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."
Веднага щом прочел писмото, рожденикът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо...
После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се, че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...
Събрали в двореца всички майстори на скулптури, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях внимателно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...
Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...
Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той статуите, с надеждата че може пък и да открие нещо...
Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел.
Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката.
Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо.
Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде...
Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:
"Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.
Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.
Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...
Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!..."
~ . ~ . ~
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa
Един ден владетелят на едното кралство извикал при себе си най-добрия скулптор, който живеел в неговите владения и му възложил странна задача. Поискал от него да му извае от чисто злато три еднакви статуи на хора, всяка от тях висока около една педя. Една единствена разлика трябвало да има между фигурите, но това щели да знаят само те двамата със скулптора, и никoй друг...
Не след дълго статуите били готови и когато дошъл рождения ден на владетеля на съседното кралство, те му били изпратени като специален подарък, придружени със следното писмо:
"Скъпи съседе,
Честитя ти празника с тези малки статуи. Макар на пръв поглед трите фигурки да изглеждат абсолютно еднакви, между тях има съществена разлика и една от трите е много по-ценна от останалите две. Когато откриеш коя точно е ТЯ, обади ми се..."
Веднага щом прочел писмото, рожденикът започнал да разглежда обстойно всяка една от златните фигури, но на външен вид те не се различавали абсолютно по нищо...
После заповядал на своите помощници да ги претеглят на най-точната везна в кралството, но пак нямало резултат - оказало се, че грамажът на всичките бил абсолютно еднакъв...
Събрали в двореца всички майстори на скулптури, които живеели по земите на кралството, всеки един от тях внимателно разглеждал и изучавал малките златни фигури, но никoй не успявал да открие каквато и да било разлика между тях...
Дните се нижели, кралят все повече се тормозел, че не може да разплете загадката, а като го виждали такъв, се измъчвали и поданиците му. Вече нямало в кралството човек, който да не е чувал за златните фигури, но никoй не успявал да намери решението...
Докато един ден не се получила вест от млад мъж, който преди време бил наказан от краля за своята дързост и неподчинение, и бил хвърлен в тъмницата за назидание. И понеже не му оставало нищо друго, кралят позволил на младежа да дойде в двореца и да погледне и той статуите, с надеждата че може пък и да открие нещо...
Довели младежа, дали му трите фигурки и го оставили да ги огледа. След дълго разучаване той помолил да му донесат едно парче тънка тел.
Когато му я донесли, той взел първата статуйка в ръката си, промушил единия край на телта през ухото и като понатиснал мъничко, тя се подала от устата на фигурката.
Взел втората, мушнал пак единия край на телта в едното ухо и след мъничко телта се подала от другото ухо.
Накрая взел и последната фигурка, пак по същия начин вкарал телта в едното и ухо, но... този път тя не излязла от никъде. Имало едно малко тясно каналче, което водело към областта на сърцето, но влизайки там, телта не можела да продължи по нататък и да излезе от никъде...
Тогава кралят най-после седнал и написал своя отговор на съседа си, от когото бил получил странния подарък:
"Човек, при който влязлото от ухото излиза през устата, няма стойност.
Онзи който приема през едното ухо, но бърза да го изкара от другото, също не е ценен.
Важен е този, който умее да зарови в сърцето си онова, което е чул с ушите си...
Благодаря ти за ценния подарък и мъдростта, която си вложил в него!..."
~ . ~ . ~
Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa