Точната рождена дата на електронната поща е почти неизвестна. За специалистите по история на високите технологии тя е някъде в края на 1971 година, когато 30-годишният американски компютърен инженер Рей Томлинсън направил нещо, което самият той нарекъл "бърз пробив" (quick hack). В действителност той успял да изпрати първото електронно съобщение на адрес (неговия собствен), регистриран на друг компютър.

   Именно Томлинсън бил човекът, който избрал символа @ като разделител между името на клиента и името на хоста в синтаксиса на адреса на електронната поща. Доста по-късно, вече в наши дни, когато го попитали защо е избрал този конкретен знак, той отговорил простичко: "Търсех на клавиатурата знак, който не може да се срещне в нито едно име и да предизвика объркване". Символът имал определено предназначение — поне в английския език, където се използвал като съкращение от at (предлог, който в английския език има десетки значения).

     Парадоксален е фактът, че търсейки произхода на символа @, обсебил комуникационното пространство през 90–те години на ХХ столетие, стигаме (поне засега) до ХV век. Лингвисти и палеографи и досега спорят по този въпрос.

   По онова време Томлинсън работел в изследователския център на компанията Bolt Beranek and Newman, която имала договор с правителството във връзка със създаването на мрежата Arpanet, предшественица на Internet. Между другото, той и досега работи там, на практика изпълнявайки същата работа, макар че компанията вече е част от GTE Internetworking.

    Първоначално мрежата, създадена през 70-те години обединявала 15 организации — преди всичко университети и изследователски центрове. Томлинсън бил добре запознат със съществуващите компютърни системи за предаване на съобщения, разработени в средата на 60-те. Една от тях създал самият той, наричайки я SNDMSG (от send message). Първоначално получателят нямал дори възможност да прочете записаните по-рано съобщения и да ги отстрани. Електронната поща оставала "вързана" само към един компютър.

    За да пристигат съобщенията до нужната пощенска кутия в мрежата Arpanet, Томлинсън трябвало да измисли нова схема за индентификация не само на получателите, но и на компютрите. За тази именно цел му потрябвал разделител и изборът му случайно паднал върху знака @.

  Първият адрес в мрежата бил tomlinson@bbn-tenexa (Tenex била операционната система, която използвали в Bolt Beranek). Едва след няколко години били въведени разширенията .com и .net, а така също и националните индекси като например .fr.

   Самият Томлинсън е удивително скромен по отношении на това, което е направил. Той дори не помни текста на първото съобщение, което е изпратил — много е възможно просто да е набрал думичката "тест". "Никога не ми е хрумвало, че това може да се окаже нещо по-значително отколкото просто един удобен начин да се облекчи взаимодействието с другите изследователи" — обяснява той.

   Интересното е, че една от първите интерактивни дискусии се е отнасяла до избора на знака @ за разделител в електронния адрес. Системата, разработена от Томлинсън, работела отлично на Tenex. Но в същото време няколко други конкурентни операционни системи, използвани на компютрите в мрежата Arpanet, интерпретирали символа @ като команда за изтриване на текущия ред. Разбира се, имало е борба и вражда, нещо познато и днес, и всичко завършило едва след 10 години, когато в конкурентните операционни системи били внесени съответните изменения.

    Как обаче се е получило, че знакът @ се е оказал на едно от първите места върху клавиатурата на компютъра? Това означава, че още преди избора на Томлинсън, той е имал и друго конкретно предназначение.

    Преди 70 години американският учен Бертолд Улман изказал предположение, че знакът @ е бил измислен от монаси още в средните векове. Той твърди, че този знак им бил необходим като съкращение за латинското "ad" — често употребявана универсална дума, която означава "на", "в", "относно" и т.н. Все пак реалните доказателства, подтвърждаващи тази хипотеза, остават доста оскъдни.

    Доскоро повечето лингвисти предполагаха, че знакът @ има много по-късен произход и се е появил на бял свят през ХVІІІ век като символ, който посочва единична цена на стока. Например: "5 ябълки @ 10 пенса". Френският изследовател Денис Музерели смята, че този знак се е появил вследствие на използването на друг наклон при писане, когато френските и немските търговци за по-бързо започнали да изписват знака (`) като @.

    През юли миналата година обаче Джорджио Стейбайл, специалист по история на езика в Римския университет, открил документи на венециански търговци, датирани от около 1500 г., в които символът @ се използвал за означение на друга мярка за вместимост — амфора или съд. Най-често са го използвали търговците на вино в Средиземноморието.

    Стейбайл също така открил и латино-испански речник от 1492 година, в който думата амфора (anfora) се превеждала като "арроба" (arroba) — мярка за тегло, равна на 12,5 кг. По всяка вероятност тази дума идва от арабското ar-roub, което също била мерна единица и с нея означавали "четвъртинка".

    Всички тези изследвания показват, че знакът @ съществува от XV век както в испано-арабските, така и в гръко-романските езици — в качеството си на търговски термин, използван за означаване на мерни единици, макар че в различните региони той е означавал различни величини.
    Това хвърля известна светлина върху появата и присъствието на "търговското а" върху клавиатурата на първата пишеща машина — знакът присъства още при първия модел пишещи машини, произведени от компанията Underwood през 1885 г. По-късно, вече през XX век, символът @ намерил приложение и в телексната връзка, където както и в търговията означавал английския предлог "at". Знакът оцелял и след 80 години бил включен в стандартната гарнитура от компютърни символи.

    По-изненадващото е, че в наши дни този символ се произнася по различен начин и означава различни неща в различните езици. Испанци и португалци, както в миналите времена, продължават да използват думата "арроба", която пък французите взели и преиначили на "аробаз" (arobas). Разбира се, американци и британци, наричат знака "знак ет" (at sign). Този израз в различни варианти бил пренесен и в други езици, например в немски (at-Zeichen), японски (atto maak), естонски (dt-mdrk) или просто се превърнал в по-простата форма at.

    В повечето езици обаче този символ се описва с всевъзможни метафори, взаимствани от всекидневния живот. Най-често се споменават животни. Холандци, финландци, немци, унгарци, поляци и африканци виждат в него маймунска опашка. Охлюв (на английски — snail) наричат знака @ във Франция (petit escargot) и Италия (chiocciola), а така също и на иврит, корейски и есперанто (heliko). Парадоксалното е, че терминът snail mail (буквално "охлювна поща" или "костенуркова поща") в разговорния език означава традиционната поща като по-бавна алтернатива на електронната. Интересна асоциация предизвиква думичката miukumauku във Финландия — не ви ли прилича на спящо коте, свито на кравай. Датчаните и шведите понякога наричат този знак snabel-a — слонски хобот с буква а на края, унгарците — червей, норвежците — свинска опашка, китайците— мишле, руснаците — кученце. Човек може да си пофантазира на тема народопсихология и конкретния избор на животно. Къде сме ние? Най-често говорим за "маймунско а".
   Друг богат източник за названия на символа @ е храната. Някои шведи предпочитат "кифла с канела" (kanelbulle). Чехите се въодушевяват от рибния специалитет (zavinac), поднасян в пражките кръчми. Испанците понякога говорят за ensaimada — бонбон във формата на спирала, който се прави обикновено на о-в Майорка. А на иврит често се използва думата shtrudl (щрудел), едно добре известно сладкарско изделие.Докато българите с усмивка назовават този символ "маймунско А", то за руснаците е "куче", за корейците @ е "охлюв", за финландците - "спяща котка", за унгарците "червей", а за китайците - "мишле".

    Така или иначе, днес този скромен символ вече е получил истинското си признание, в което никой не се съмнява, превръщайки се в най-разпространения съвременен символ.