Анекдоти за велики личности

 

       В българското народно творчество има съхранени няколко забележителни мъдрости за смеха. Най-известни са: “Който се смее, зло не мисли” и “Смехът е здраве”. И наистина обичат да се смеят и да създават добро настроение на околните само духом здравите и добри хора, ония, които се стремят всякога, по всяко време да запазят бодър своя дух и тоя на близките си, да го предпазят от грижи и тревоги.

       Не е никак чудно тогава, че много сериозни и високо образовани хора са се поддавали на страстта да събират анекдоти и вицове, че някои дори са ги картотекирали по различни показатели и епохи, все с надеждата, че събраното от тях не само ще допринесе за създаване на бодро, оптимистично настроение, но ще има и възпитателна и поучителна стойност. Защото човек се учи най-добре в живота си от допуснатите грешки, от страданието, от онова, което го е жигосало. И не само от собствения си жизнен опит, но и от опита на другите и най-вече на известни и популярни хора, играли по-голяма или по-малка роля във всемирната история, култура и изкуство. Тук ви предлагаме някои анекдоти за известни или по-малко известни личности, събрани от нашия известен съставител Станчо Визирев. Пожелаваме Ви приятно забавление и много, много усмивки !!!

 

 

Анекдоти за велики личности от Древния свят:

 

Диоген видял едно дете на жена с леко поведение да хвърля камъни по минаващите и му казал:

- Внимавай да не удариш с някой камък баща си!

***

Един глупав човек поставил над входа на къщата си надпис: “Тук е забранено влизането на глупаци”. Диоген прочел надписа и възкликнал:

- Интересно как влиза в дома си стопанинът!

***

Учениците на Сократ го попитали знае ли сигурно средство за любов от пръв поглед.

- Знам! – отговорил мъдрецът. – Трябва внимателно да се вгледаш втори път.

***

Философът софист Протагор се условил с един младеж да го учи в ораторското изкуство. Възнаграждението му да брои на два пъти: половината предварително,  а другата половина, когато спечели първото си дело. Ученикът усвоил изкуството, но не се посветил  на адвокатството. Тогава Протагор завел дело против него и заявил пред съдиите:

- Ако присъдата бъде в моя полза, то следва да ми платиш по силата на съдебното

решение; ако ли бъде в моя вреда, следва да ми платиш, защото това ще бъде първото дело, което печелиш.

- Не съм съгласен! – възразил ученикът. – Ако спечеля делото, аз не трябва да ти плащам по силата на съдебното решение; загубя ли го – няма да платя, тъй като загубвам първото си дело.

***

Зенон бил запитан веднъж от своите ученици:

- Учителю, ти имаш знания несравнимо по-големи от нашите. Защо тогава се отнасяш със съмнение към отговорите ни?

Философът очертал два различни по големина кръга върху пясъка и като ги посочил, казал:

- Големият кръг представлява площта на моите знания, а малкият на вашите. Но и двете площи са ограничени: извън кръговете има много неизвестни – и на мене, и на вас. Обиколката на голямата окръжност, т.е. моите знания, е по-голяма от тази на малката – следователно и границата на моите знания с неизвестното е по-голяма от вашата. Оттук идва и съмнението ми.

***

Пратеници на остров Самос се явили пред спартанския цар Клеомен с цел да го привлекат за съюзник във войната. Произнесли дълга реч, за която Клеомен отговорил:

- Не помня началото на вашата реч, затова не можах да разбера и средата й, но не мога да се съглася с края!

***

При влизането си в Атина Марк Антоний бил посрещнат с радостни викове и раболепно наричан бог Бакхус. Предложили му да го оженят за закрилницата на град, богинята Минерва, която отхвърлила предложенията на всички богове, нейни кандидати.

- Приемам с радост предложението ви! – казал Марк Антоний на атиняните. – Но понеже Минерва е велика богиня, от само себе си се разбира, че трябва да й бъде дадена прилична зестра. Смятам, че по-малко от шестстотин хиляди таланта вие не ще дадете, за да не оскърбите богинята си.

***

Спартанският цар Агезилай, като преглеждал войниците, спрял вниманието си върху едного на име Андроклид, който бил куц. Като забелязал недоумението, с което го наблюдавал царят, и допущайки, че недостатъкът му може да стане причина за отстраняването му от войската, Андроклид побързал да каже:

- Мисля, че са ви потребни войници, за да се сражават, а не за бягство!...

***

Знаменитият атински държавник Темистокъл поискал от андрирците голяма сума, отправяйки им предупреждението:

- Идвам при вас, придружен от две богини: Увещанието и Силата.

- Ние също имаме две богини закрилници – отговорили андрирците, - които ще осуетят намеренията ти: Липсата и Бедността.

***

Римската императрица Ливия вървяла по брега на Тибър. В реката видяла да се къпят голи мъже. За това се научил сенатът и поискал да накаже мъжете. Обаче императрицата изпратила свой приближен, който от нейно име помолил сенаторите да помилват провинените, като предал думите й:

- Пред очите на честната жена, голите мъже не са нищо повече от статуи!

***

Попитали Филип ІІ Македонски, като е водил толкова войни, коя му се е видяла най-тежка?

- Войната с моята жена! – отговорил завоевателят.

***

Александър Македонски запитал един пленен пират какво му дава право да превръща морето в несигурно място. Пиратът отговорил дръзко:

- Същото право, с което ти правиш несигурна сушата! Но понеже аз върша това с един мизерен кораб, наричат ме разбойник, а ти пък го вършиш с голяма армия – наричат те цар!

 

 

Анекдоти за писатели и поети:

 

През време на една черковна служба, когато всички трябвало да коленичат, Данте дръзко останал прав. За онова време това било еретична проява и се наказвала строго. Флорентинският епископ му поискал обяснение. Поетът остроумно заявил:

- Обвиняват ме в ерес поради това, че не съм коленичил в църквата. А аз бях толкова унесен в молитвата си, че се бях откъснал от всичко наоколо ми. Според мен еретици са ония, които по време на службата забравят защо са дошли и за какво стоят в църквата, и следят всяко мое движение, за да ви донесат за него...

***

Представянето за пръв път на Молиеровата комедия “Тартюф” в Париж предизвикало голямо вълнение. Лицемерното благочестие било засегнато и председателят на парламента забранил комедията. Съобщението за забраната се получило в момента на започването на второто представление. Молиер излязъл пред публиката и казал:

- Господа, ние се готвехме да ви представим “Тартюф”, но току-що се получи съобщение, че господин председателят не иска да бъде представян!

***

Волтер бил затворен в Бастилията поради това, че написал язвителни епиграми срещу починалия монарх и регента. При излизане от затвора другарите му го посрещнали с възторг. Самият регент възстановил благоволението си към него и го уверил, че ще бъдат положени особени грижи да му се създаде благоприятна обстановка за творчество и ще бъде осигуряван издръжката му. Волтер усмихнато отговорил:

- Ще се чувствам много признателен за осигуряваната ми издръжка, но що се отнася до жилището ми, ако и занапред то бъде държавно, като досегашното – Бастилията, много ви моля да снемете от себе си тази грижа.

***

При двора на Фридрих ІІ се подвизавала танцьорката Барберина. Дълго време тя отсъствала и след завръщането си узнала, че по неин адрес били разпространени различни клюки.

- Не можете да си представите – оплакала се тя на Волтер – какви отвратителни неща говорят за мене. Казват, че съм отсъствала, понеже трябвало да се освободя от бременност и съм добила тайно близнаци.

- Не си струва да се тревожите, драга моя! – успокоил я Волтер. – Аз отдавна свикнах да вярвам само наполовина онова, което се говори при двора.

***

Един младеж, като видял Волтер да пие кафе, намерил за уместно да прояви загриженост за здравето му:

- Казват, че кафето е бавно действаща отрова.

- Наистина – отвърнал Волтер – аз го пия вече петдесет и две години и никога не ме е напущала мисълта, че приемам отрова.

***

Английският писател Джон Стив изпаднал на старини в голяма нищета. Английското правителство, признавайки неговите заслуги, с указ от 8 май 1608 г. му дало разрешение за една година ... да проси милостиня. Указът гласял:

“Предвид на това, че Стив е отдал четиридесет и пет години за събиране на материали за историята на Англия и дванадесет години за описание на градовете Лондон и Уестминстър и е посветил целия си живот в служба на отечеството, даваме му нашето милостиво кралско съизволение да проси милостиня от поданиците ни, като получените от тях доброволни подаяния да употребява за своя сметка”.

***

Една дрезденска дама не харесала шапката на Гьоте, намерила я неподходяща за него. С многословна убедителност най-после изтръгнала от него обещание да се снабди с нова шапка. След време обаче при втора среща тя го видяла пак със старата шапка.

- Но, господин фон Гьоте...

- Не е моя вината – учтиво се извинил Гьоте, - аз търсих, търсих, но никъде не можах да намеря шапка по размера на главата си. Изглежда, че тук, в Дрезден, няма големи глави!

***

При запознаването си с италианския композитор Белини в Париж Хайнрих Хайне не се харесал на музиканта. Суеверният италианец намирал, че поетът имал “лоши очи” и се страхувал от тях. Хайне посрещнал това със свойствената си насмешливост и често обичал да си прави шеги с Белини. Веднъж двамата играли на билярд. Хайне играел с лекота и видимо имал надмощие, докато Белини, който обмислял продължително всеки удар, изоставал. На Хайне започнала да му досажда мудността на играта и направил бележка на партньора си:

- Щом играем, да играем, както трябва, а не само да си губим времето. Вие трябва да цените времето особено много. Нали знаете, че гениалните композитори умират в младите си години.

При тази забележка ръката на Белини затреперила и изпуснала билярдната пръчка. Цял пребледнял, той се обърнал към присъстващите:

- Ето, виждате ли? Така е винаги: използва всеки повод да си прави жестоки шеги с мене! А много добре знае, че не мога да понасям такива неща.

Хайне приел избухването на Белини с усмивка:

- Не разбирам защо се дразните. Това, което казах, се отнася до гениалните композитори... А аз откъде да знам гениален ли сте вие или не?

***

Девойка, дъщеря на богат парижки аристократ, желаейки да блесне с интелигентност пред Хайне, разговаряла с него по какви ли не въпроси.

- Можете ли ми каза – попитала с маниерност тя – къде е границата между плача и смеха на човека?

- Носът, госпожице! – отговорил с насмешлива учтивост Хайне.

***

Пушкин дал на един бедняк две монети. Бедният очаквал по-голямо подаяние и някак недоволно смънкал:

- Какво да правя с тях?

- Дай ги на първия, който ти поиска милостиня!

***

При преглеждане на ръкописа на първия том от “Мъртви души” на Гогол московската цензура забранила категорично издаването.

- Това не може да се позволи! – заявил цензорът Голохвастов. – Душата е безсмъртна – мъртви души няма!

***

В първите години на кариерата си Марк Твен, както мнозина писатели, търпял лишения, понякога много остри. Веднъж, измъчван от безпаричие, той се мъчил да утоли гласа си психологически, като застанал пред един ресторант, поглъщал лакомо имената на яденетата в обявената листа. Неочаквано хубаво ловджийско куче се заумилквало в  нозете му и когато писателят си тръгнал, то го последвало. Един минаваща офицер спрял възхитени очи на хубавото куче.

- Бихте ли ми го продали? – попитал с усмивка той.

- Защо не! – отвърнал Марк Твен. – Ако ми дадете три долара, нека бъде ваше.

Офицерът веднага броил три долара и влязъл с кучето в ресторанта. Не след дълго на близкия ъгъл се появил разтревожен мъж,който непрестанно оглеждал улицата и подсвирквал призивно.

- Сигурно търсите нещо? – заговорил го Марк Твен. – Едно куче ли?

- Да. Да не би да сте го видели: ловджийско куче на кафени и бели и петна.

- Знам дори къде е. Срещу три долара аз мога да ви го намеря и доведа още сега.

Исканата сума била веднага обещана. Марк Твен влязъл в ресторанта и върнал на офицера трите долара, като му се извинил, че когато кучето се отделило от него, почувствал, че не може да понесе раздялата и се отказва от сделката. Взел кучето и го предал на стопанина му.

- По такъв начин аз успокоих съвестта си все пак спечелих три долара! – казвал Марк Твен.

***

Попитали Марк Твен защо тръстовите магнати не го обичат. Вместо да отговори направо, той подал на своите събеседници да прочетат следната негова отпечатана във вестника литературна скица:

“Една муха имала две дъщери, които много обичала. Веднъж тя прилетяла с тях в една сладкарница, по-малката поискала от майка си позволение да си близне малко от хубавите червени бонбони. Но щом кацнала върху бонбона, крилцата й потреперели и тя паднала мъртва. Бонбоните били отровни, понеже били производство на американския бонбонен тръст. След тази трагична случка мухата заобичала още повече дъщерята, която й останала. Един ден на малката й се доял колбас. Майка й я завела в близкия деликатесен магазин. Но едва си близнала от един салам, и малката мушица се загърчила в конвулсии и след няколко мига се проснала с вирнати нагоре крачка. Саламът бил отровен, защото бил производство на американския колбасарски тръст. Мъка стегнала майчиното сърце на мухата, тя не намирала смисъл повече да живее и за да сложи бърз край на живота си, алчно започнала да ближе отровата на една книжна мухоловка. Обаче смъртта не дошла. Хартията –мухоловка се оказала съвсем безвредна, понеже била производство на американския мухоловен тръст.”

***

Зола дълго живял в голяма мизерия и не бил в състояние да плаща наема си. Веднъж хазайката му казала:

- Не мога да записвам вече наема ви – много стана!

- Разбирам – отговорил бъдещият голям писател, - но ще можете ли да го запомните наизуст?

***

Емил Зола отишъл да се прегледа на лекар.

- От какво се оплаквате? – запитал лекарят.

- Чувствам слабост. От няколко дни не съм слагал никаква храна в устата си.

Лекарят го прегледал и написал рецепта.

- Ето ви хапчета за възбуждане на апетита.

Зола заклатил неодобрително глава.

- Това не може да ми помогне, докторе! Апетит имам, но няма какво да ям...

***

Когато Виктор Юго трябвало да мине границата на път за Прусия, митничарят, за да попълни съответния формуляр, го запитал:

- С какво се занимавате!

- Пиша! – отговорил писателят.

- Аз питам с какво изкарвате прехраната си.

- С перото.

- А-ха, добре! Ще запиша: “Виктор Юго, търговец на пера”.

***

Балзак, както е известно, бил много продуктивен писател, но живеел в постоянно безпаричие. С един свой приятел, беден артисти, веднъж решили да сключат заем от един банкер. Банкерът ги посрещнал любезно и се счел задължен да им прочете нравоучителна лекция:

- Ще ви услужа със заема, но трябва да привикнете постоянно да се трудите, за да не изпадате в материални лишения. Само за труд се заплаща. Не забравяйте пословицата: “Който не работи, няма право да живее”.

Балзак се намръщил, погледнал под вежди дебелия банкер и се обърнал към приятеля си:

- Хайде да си ходим, защото не мога да гледам пред себе си мъртвец!

***

Жул Верн живеел скромно и тихо. Едва в края на живота си той се сдобил с яхта, която използвал единствено край бреговете на родния Бретан. Приятелите му се шегували:

- Вие плавате истински само из вашата мастилница.

***

Когато Андерсен след продължително пребиваване в Италия се приготвял да се завърне в родината си, един от италианските му приятели го попитал защо не остане завинаги в благодатната южна страна.

- Как можеш да се разделиш с прекрасната страна, слънчевата страна, портокалите и лимоните! Какво те тегли към мрачната, студена и неприветлива Дания?...

- Нима майката се обича само когато е красива? – усмихнато възразил Андерсен.

***

Веднъж на Вилхелм Грим се представил един студент – французин, който за тригодишното си пребиваване в Берлин не успял да усвои нито една немска дума. Писателят с изненада поискал да узнае на какво се дължи това.

- Намирам, че немският език е много груб! – отсъдил високомерно французинът. – Това е език за коне.

Грим го погледнал със сарказъм:

- Изглежда, че имате право! Сега вече разбирам защо магаретата не могат да го научат.

***

Дюма-баща, известен като голям гастроном, бил на вечеря при богата дама, която го нагостила съвсем скромно. След вечеря, като го изпращала, тя казала:

- Кога пак ще ми направите удоволствие да бъдете мой гост на вечеря,господин Дюма?

- Веднага! – отговорил Дюма и се върнал обратно на масата.

***

Един любопитен чужденец, след като се запознал с Александър Дюма, започнал да го разпитва за произхода му.

- Вие сте квартерон, нали?

Дюма никога не скривал своя произход и отговорил утвърдително.

- А баща ви?

- Беше мулат.

- А дядо ви?

- Негър! – отговорил започналият да губи търпение домакин.

Чужденецът, доволен от отговорите, продължил с увлечение:

- А може ли да попитам и за вашия прадядо?

- Разбира се, сър! – кипнал Дюма. – Маймуна! Моето родословие започва оттам, където свършва вашето.

***

На официален прием един дипломат, за да уязви Бърнард Шоу, който бил обкръжен с особено внимание, му отправил въпрос:

- Не беше ли, господин Шоу, вашият баща шивач?

- Да, напълно вярно сте осведомени.

- Интересно защо не сте взели бащината си професия. Доколкото знам, тя е доста доходна...

Шоу се усмихнал саркастично:

- Позволете и аз да ви запитам, господин дипломат: вашият баща не беше ли джентълмен?

- О, да, разбира се! Това е известно на всички. Та той и сега е такъв!

- Хм... Интересно защо тогава и вие не сте станали такъв?

***

На Оскар Уайлд принадлежат следните парадоксални изказвания:

“Нищо да не правиш – това е най-тежкият труд.”

“Никога не отлагай за утре това, което можеш да направиш в други ден.”

“Аз се интересувам само от това, което съвсем не се отнася до мене.”

“Аз мога да повярвам само на невероятното”.

“Когато хората се съгласяват с мене виждам, че не съм прав.”

“Филантропите са лишени от всякакво чувство на човеколюбие.”

“Най-голямата опасност е да бъдеш върнат от пътя на добродетелта.”

“Най-доброто средство да се избавиш от изкушението е да му се поддадеш.”

***

Малко преди смъртта си Ърнест Хемингуей бил интервюиран от едно американско списание как е постигнал своя оригинален стил, характеризиращ се с точен и сбит израз.

- Тайната ми е много проста! – отвърнал писателят. – Аз пиша прав, при това балансирам на един крак. При такова положение умората и възбудата принуждават към къси формулировки. После, когато коригирам моите работи, сядам удобно на меко кресло. Така мога в отпуснато положение и спокойно да изчистя всичко онова, което ми се струва излишно. Този метод е необикновено резултатен и всички писатели би трябвало да го възприемат.

***

В началото на кариерата си Хърбърт Уелс срещал много затруднения. С един свой приятел той започнал да издава списание с доста ограничен тираж. Веднъж от прозореца на редакцията видял да минава погребално шествие.

- Дано покойникът не е някой от нашите абонати! – казал загрижено Уелс на приятеля си.

 

 

Анекдоти за композитори и артисти

 

В операта “Вилхелм Тел” от Росини ролята на един ловец била дадена на някакъв посредствен тенор. Запитали италианския композитор Маскани какво мисли за певеца, изпълняващ тази роля.

- Той е разрешил един на пръв поглед неразрешим проблем: беше и ловец, и куче ... – отговорил композиторът.

***

Когато Шуберт имал вдъхновение, съчинявал по шест песни наведнъж. На един прием, след като той със свойственото си майсторство изпълнил на рояла няколко нови свои пиеси, една от дамите започнала да пее романси. Шуберт се заслушал в изпълнението. Първият романс му бил познат. Вторият го заинтересувал с оригиналната си мелодия и трактовката й. Увлечен, той несъзнателно пристъпвал все по-близо до рояла и когато певицата завършила, сред всеобщи овации композиторът й пошепнал ласкаво:

- Този романс съвсем не е лош! Кой е авторът му?

- Авторът... – недоумяваща се усмихнала дамата. – Нима дотам стигнахте, маестро, че да не можете да познаете своя собствен романс?...

***

Брамс гостувал на един богат винопроизводител, който му поднесъл да опита едно прекрасно рейнско вино.

- Това е Брамс между вината ми! – казал гордо домакинът.

Брамс изпил с удоволствие една чаша, подир нея втора и после рекъл:

- Отлично! Хайде сега пък дайте да вкуся от вашия Бах!

***

Веднъж в Париж Лист бил спрян от един метач, който му поискал милостиня.

- За съжаление нямам дребни пари! – съчувствено отговорил знаменитият композитор. – В джоба си имам само една петдесетфранкова банкнота.

- Но аз мога да разменя банкнотата в някой от близките магазини, а вие, докато се върна, попазете метлата ми.

И метачът пъхнал метлата в ръцете на усмихнатия музикант.

След малко се задал един познайник на Лист.

- Какво виждам? – ахнал от учудване той. – Откъде сте се снабдили с този своеобразен инструмент?

Лист разказал за случката.

- И сега,чакате с метлата да се завърне собственикът й? А не може ли да предположите, че той изобщо не ще се върне?

В този миг с бързи крачки се задал метачът и подал на Лист разменените пари.

- Ето, това се казва честност! – Радвам се, че не разочаровахте доверието ми. Заповядайте метлата си, а също и двадесет и пет франка от мене... Останалите двадесет и пет ще ви даде този господин поради това, че се усъмни във вашата честност...

***

В Берлин Рихард Вагнер чул една латерна да свири сватбения марш от операта му “Лоенгрин” в неправилно темпо. Недоволен, композиторът се приближил към латернаджията и му направил бележка за това. Човекът се зачудил и отвърнал грубо:

- Защо ми се месите в работата? Пък и отде знаете правилно или неправилно е темпото?

- Знам, защото съм авторът на тази мелодия!

Латернаджията се смутил, извинил се и помолил композитора да му  покаже как трябва да върти, за да предаде правилно маршът. Вагнер поел дръжката и започнал. Човекът слушал внимателно. След известно време Вагнер пак се натъкнал на същия човек. Сега вече той свирел мелодията правилно. Усмихнат, композиторът извадил един талер да възнагради  възприемчивия латернаджия. Но един надпис върху латерната привлякла погледа му:

“Ученик на Рихард Вагнер”.

***

Веднъж, увлечен в създаването на операта си “Дон Жуан”, Моцарт работил до късно. Когато погледнал часовника си, забелязал, че е пет часа – време, по което обядвал. Той станал и веднага се отправил към ресторанта. По пътя го завладяла нова музикална идея. С мисълта за нея той влязъл в ресторанта. Седнал на масата, поел машинално подадения му лист за ястия и поръчал порция макарони. Донесли му я, но не се докоснал до нея. Изминали десет минути, половин час. Той повикал отново келнера и му поръчал риба. Изстиналите макарони били отнесени, рибата донесена, но откъсналият се от света музикант не се докоснал и до нея. Последвали поръчки на още шест порции риба, но той и до тях не се докоснал. Така изминали два часа. Моцарт все седял, подпрял глава с ръце. По едно време скочил тържествуващ – бузите му горели, очите му искрели радостно. Извадил портфейла си и изсипал всичките пари в ръката на келнера.

- Открих! Открих! – извикал той с възторг и като стрела изскочил от ресторанта. Така се родил финалът на трето действие на “Дон Жуан”.

***

Известно време Хендел бил директор на Лондонската опера и дирижирал оркестъра, като едновременно с това акомпанирал на арфа с такова съвършенство, че често вниманието на публиката било насочено повече към него, отколкото към певците на сцената. Един завистлив тенор, италианец, се вбесил дотолкова, че се заканил да скочи от сцената върху инструмента на Хендел, ако той продължава акомпанимента си. Като се научил за тази закана, остроумният композитор се обърнал към певеца:

- Вие сте искали да скочите от сцената? Моля ви да уточните кога смятате да направите това, за да го обява в афишите. Вярвам, че вашият скок ще създаде повече интерес, отколкото пеенето ви.

***

Като престолонаследник английският крал Едуард VІІ посетил прочутата артистка Сара Бернар в будоара й. Понеже пропуснал да си свали шапката, артистката му направила бележка:

- Господине, при посещение на дама може да се стои с корона, но не и с шапка!

***

Веднъж един бездарен артист, но с високо самочувствие, смятайки, че несправедливо е пренебрегван, казал пред Бекман:

- Ако се родя втори път на света, в никакъв случай не ще стана човек на изкуството.

- Аз пък мислех – сериозно забелязал Бекман, - че това ви е второто идване на света.

***

В Америка често устройвали конкурси за най-сполучливия подражател на Чарли Чаплин. Веднъж на такъв конкурс  в Холивуд се явил инкогнито сам Чаплин, за да разбере какво впечатление ще произведе. Какво било учудването му, когато конкурсната комисия му присъдила само третата премия за подражание на ... Чарли Чаплин.

***

При една разходка известната италианска киноартистка София Лорен била спряна от един едър млад човек, който я запитал може ли да я придружи. Артистката го изгледала от глава до пети и казала с недоумение:

- Защо? Нима ви е страх да вървите сам?

 

 

Анекдоти за художници и учени

 

Когато великият Микеланджело изваял от мрамор своя прекрасен Давид, скулптора, възложена му от градския съвет на Флоренция, кметът на града Содерини, отишъл да види творбата. Той се смятал задължен не само да се възхищава, както другите, но и да дава препоръки. Разглеждал статуята, като дълбокомислено поклащал глава. Намерил за несъразмерен носа на Давид и критично забелязал, че трябва да се понамали. Микеланджело, който добре познавал своя критик, не възразил нищо, а веднага се качил на скелята и с чука ударил фиктивно статуята, като същевременно хвърлил няколко късчета на земята, които предварително бил взел в ръката си. Като направил това, кметът на града извикал възхитен:

- Ето, виждате ли как се оправи! Сега вече лицето придоби жизненост.

***

Двама кардинали упрекнали гениалния италиански художник Рафаел, когато рисувал в Сикстинската катедрала, че дал много жизнен цвят на апостолите Петър и Павел. Раздразнен от критиката им, художникът възразил:

- Аз нарисувах апостолите точно такива, каквито си ги представях на небето. Но те се зачервиха от срам, като видяха в какви ръце е църквата.

***

В серията платна “Тополите” Клод Моне е предал така живо вятър, който прегъва клоните, че веднъж Дега, загледал се в тази творба на своя другар, се обърнал към него:

- Отивам си – струва ми се, че отвсякъде дух. Като гледам тези тополи, още малко и ще дигна яката на сакото си.

***

Като виждала колко се изморява от работата съпругът й, жената на Едисон настояла да отиде някъде на почивка за известно време.

- Къде? – попитал великият изобретател.

- Сам си избери място според това, къде ще ти бъде най-приятно.

След като помислил малко, Едисон казал:

- Избрах! Утре съм там!

На следното утро жена му го намерила в лабораторията ...

***

Един самонадеян дилетант  в науката отправил ироничен въпрос към Лихтенберг – може ли да обясни каква е разликата между време и вечност.

- Време е – отговорил философът – част от моята заетост, която мога да отделя, за да дам исканото обяснение, а вечност е онова, което е недостатъчно за вас, за да проумеете обяснението.

***

Веднъж, на излизане от къщи, големият учен и математик Ампер поставил на вратата на дома си надпис: “Господин Ампер не е в къщи. Елате надвечер.” След около час той се върнал в къщи и като прочел надписа, отишъл да се разхожда до мръкване.

***

Запитали Кант:

- Можете ли като психолог още при първото влизане в чужд дом да разберете кой командва – мъжът или жената?

- Разбира се! – отговорил Кант. – Ако владее тишина и разбирателство, не може да има съмнение, че жената се разпорежда.

***

При посещение на едно индианско племе в Аризона индианците подарили на Айнщайн индиански костюм и му дали титлата “Вожд на великата относителност.”

***

Айнщайновата обща теория на относителността поради своята сложност не била веднага разбрана и възприета от физиците. Известният английски астроном Артур Едингтон изнесъл през време на Първата световна война доклад върху тази теория.

- Вие изнесохте прекрасен доклад – изказал впечатленията си един от слушателите – физик. – Личи, че сте един от тримата физици в света, които разбират теорията на относителността ...- Но като забелязал смущение по лицето на докладчика, слушателят добавил: - Не се смущавайте от думите ми. Не ви правя комплимент. Вие сте твърде скромен...

- Съвсем не се смущавам! – пояснил ученият. – Но си мисля – кой ли може да е третият познавач на теорията?

***

Когато прочел едно стихотворение на Тенисън, математикът Вебедж изпратил на автора следното писмо:

“Във вашите строфи:

            Всеки миг един човек се ражда;

            Всеки миг един човек умира,

Има неточност. Установено е, че населението на Земята се увеличава. По мое мнение горните стихове трябва да се уточнят така:

            “Всеки миг един човек умира;

            всеки миг един и 1/6 човек се ражда.”

Всъщност би трябвало да се напише много по-сложна дроб, но в поезията и тази цифра може да мине”.

***

Френският учен Дювал, библиотекар на императорската библиотека във Виена, бил известен със скромността и откровеността си – когато нещо не знаел, не се стеснявал да признае това. Веднъж един приятел го посъветвал:

- Как може да казваш, че не знаеш? Та нали императорът затова ти плаща, за да знаеш всичко!

- Виж какво – скромно отвърнал Дювал – ще отговоря с думите на Авицена: Императорът ми плаща само за това, което зная. Ако ли реши да ми плати за всичко, което не знам, то не биха му стигнали парите на целия свят.

***