ВЛАДИМИР БАШЕВ
 

        

ПРИЗВАНИЕ

Владимир Башев

Аз те търсих задъхан
дни, недели, години
и се лъгах по много
твои сенки и маски
и в кръга на десетки
мимолетни любими
аз отдавна изстрадах
твойте утрешни ласки.


Аз жадувам да дойдеш
за да смъкнеш от мене
непосилното чувство
на целувки, които
са били или крадени
или подарени
що тежат като тиня,
утаени в гърдите.


И когато ти идеш
като дъжд подир суша
и сърцето от радост
ще се пръсне на части,
аз не мога да бъбря
и не искам да слушам
овехтелите думи
за любов и за щастие.


Не! Не искам! Не трябва!
Ето тиха пътека,
да завием по нея
и да спрем - нека само
да усетя ръцете ти
като гълъби леки
доверчиво да кацат
върху моето рамо!


Да изчезна в мъглата
на косите ти гъсти!
Да потъна в лазура
на очите ти сини!
Нека дълго разказват
мойте влюбени пръсти
как те чаках да дойдеш
дни, недели, години!

 

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Владимир Башев

Предвкусвам паника в научните среди.
Становища предвкусвам и диспути.
И дълги нощи телескопи и бради
в небето ще осъмват като луди.
Къде е? Как се казва? В кой квадрант?
Между кои известни се намира?
Въпросите ще падат като град.
Звездата трябва да се номерира.
Открих звезда
Отчайващо откритие - звезда.
Да беше лек, листо или лепило.
Да беше. Но се случи за беда
едно неподозирано светило.
Открих я, а не мога да я дам
във плен на лещи и на бюлетини.
Ще скитам в потресение и срам
по сини улици и по площади сини.
Открих звезда.
Докоснах я, в ръцете я държах,
разхождахме се бавно по земята.
Съзряхте мен, защото аз блестях,
но аз бях спътникът, а тя - звездата.
Не мога нищо да ви обясня,
ала за вас все пак ще ми е жалко.
Как сте живели толкоз времена
в небето си с една звезда по-малко..."

СПОМЕН ЗА ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА

Владимир Башев      

О, аз си спомням... спомням си...
Ти бе опряла гръб о нямата тополка,
забита във вечерното небе
като антена на копнеж и болка.

И затова над плахия и връх,
където ветровете вият лудо,
природата бе притаила дъх
в очакване на своeто първо чудо.

Тогаз посегнах... И нощта прозвънна,
нощта прекрасна музика роди,
небето във очите ти потъна
и аз докоснах с устни две звезди.


Рисунка

Владимир Башев

Искам да те нарисувам
не със молив, не със четка,
с устни ще те нарисувам,
с благодарните си устни,
с десет пръстчета възторг...
Ще започна от лицето,
ще опиша крехък профил,
ще наподобя косите
на ликуващ водопад,
ще се върна на челото,
във очите ти ще падна
и на устните ти тънки
дълго, дълго ще се спра...
Искам да те нарисувам...

Обратно към стихотворения