СТИХОВЕ ЗА ДЕЦА

*
Всички на работа

В мината работи татко-
въглища копае там.
Ученик е бати Златко
Той чете и пише сам.

В птицефермата отива
мама всеки ден в зори,
Аз,безгрижна и щастлива,
уча песни и игри.

*
Пилчарка

С бяла , гладена престилка
всяка сутрин кака Милка
весела , чевръста шета
на кокошки и петлета.

"Кът , кът , какини дечица,
ето ви вода,храница.
Който слуша и се храни,
само той голям ще стане."

*
Ела при нас

Зелена елхица,
сред горския лес
до тебе сестрице,
изпращаме вест.

От детската градина
те каним при нас.
За Нова година
ела с Дядо Мраз!

*
Катеричка

Катеричке, стига тича
в клоните с метличка
Мъчно ми е да те гледам
винаги самичка.

Подскочи,ела да станем
весели другарки.
Виж събрала съм за тебе
гъбки и шишарки.

*
Здравей чичко домакин

В детската градина Крум
и Евгени вдигат шум.
Маршируват с "трам-та-та",
чак до пътната врата.

Гледат,кон с каруца спрял
в нея щайги и чувал.
Весел домакина там
разтоварва всичко сам.

-Чичко домакине,хей,-
викат малките-здравей!
Идеш ти с чувал при нас
също като дядо Мраз.

*
Заю глашатай

Хукна заю с барабан:
"Трам-та-та-та,трам-та-тан."
Спря се важен на поляна
и такава реч захвана:
-Чух във близките села,
че пристига зима зла.
Всеки жител на гората
да си събере децата
и да тръгва за храна-
туй е мойта новина.

Таралежки ,буболечки,
мравки,катерички,мечки
втурнаха се изведнъж
със торби на шир и длъж.

Само заю с барабана
на поляната остана.
Отдалеч му вика еж:
-Хайде зелки да береш!
Катеричка го попита:
-Нямаш ли торба ушита,
или преди нас си сбрал
морковчета цял чувал?-
Заю се на глух престори,
думичка не отговори.

Мина време.Падна сняг
до хралупите им чак.
Със листа и мъх завити
всички спят спокойни,сити.
Где е Заю?
                                Тук и там
из гората скита сам
гладен и с крачета боси-
вече барабан не носи.
Мъчно някой ще познай
в него онзи глашатай.

*
Писъмце

Мое шарено букварче,
разделих се с тебе аз.
Беше ми добро другарче
вечер в къщи,денем в клас.

Буквите научих всички
и се радвам от сърце,
че без помощ,сам самичка,
днес написах писъмце.

То е кратко,много кратко,
с удивителна на края:
"Мила майко,мили татко,
много ви обичам!
                                Мая"

*
Мир

Искам вечно да сияй
мир над моя роден край!
Да е жива,здрава мама,

с татко да се трудят двама.
Като птиченце край тях
да раста с игри и смях.

*
Работливка

Никъде не сте видели
работливка като Нели.
Спалнята реди самичка,
кухнята мете с метличка
и градината полива,
да е свежа и красива.

От цветята разцъфтели
росни китки вие Нели.
Туй на татко,туй на мама,
а за батко цвете няма,
че от работата бяга
и на мама не помага.

*
От къде са

Ех,че дълга,дълга зима,
само въглища да има.
Откъде пристигат те,
чувало ли си,дете?
Дядо ще ти отговори:
"Под земята сто миньори
с черно злато всеки час
пълнят влакчета за нас."
Нека пее баба Зима-
всяка къща огън има.

*
Татко и аз

Днес отново падна сняг
стигна къщния ни праг.
Татко взе една лопата
и зарина пред вратата.
Бавно,работеше сам,
но нали и аз бях там?
Грабнах малката лопатка-
с моя труд зарадвах татко.

Обратно към [Велина Петкова] [Стихотворения]