Краски

Ламя лежи между два баира,
нещо хладно поглъща, събира.
Ала юнак без меч и без брадва
на сурата ламя заповядва.
И когато тук стане горещо
и потрябва много това нещо,
той отваря гърдите й сиви,
освежава хора, черди, ниви.

Който бил е бригадир,
знай, че туй е

[Q01[я...!]]
[A01[/Язовир/]]

Навред ви прави общество
една девойка от дърво.
Урока си кога четете,
вий нея имате в ръцете,
писмо ли пишете – тогава
ръката ви по нея шава,
а купите ли нещо вие –
и него тя ще го завие.

Няма що да крия:
това е

[Q01[х...!]]
[A01[/Хартия/]]

Моят спътник има черна гага
и със нея много ми помага.
Всеки тука, вярвам, би се слисал,
като чуй, че мога мойта мисъл,
без да шукна, вам да я разкрия –
само с неговата дяволия.
Но му куца пустата направа –
ден из ден се бавно той смалява.

Само на когото
е умът ленив,
той не ще отгатне,
че туй е

[Q01[м...!]]
[A01[/Молив/]]

Аз си имам чудна крава –
в джоба ми се помещава.
Щом посаждам черно цвете
и посбъркам в редовете,
тя веднага там довтасва,
сбърканото ми опасва,
ала виж я – чудна крава:
уж пасе, а се смалява.

Не ще и дума,
че туй е

[Q01[г...!]]
[A01[/Гума/]]

Аз си купих една чудна чета
от дванайсет братлета-джуджета.
Всички те са от различни раси
и със тях аз правя у дома си
жълти ниви с китки ален мак,
черни върши с качулки от сняг,
бели буки със зелен листак,
правя си и сини океани,
но посегна ли с крака или със длани
аз да ги използувам за бани,
дявол знае лек ли съм, какво съм,
ала не потъвам ни на косъм.

Вярвам, бързо ще решите,
че туй са

[Q01[б...!]]
[A01[/Боите/]]

Под тоя похлупак се свива
една желязна самодива.
Това е мойта секретарка,
в писмото ударница жарка.
Аз често й диктувам с пръсти
и тя нарежда букви гъсти,
но нека ви призная тука,
че тя при писането чука.

Купих си я предната година,
тя е мойта

[Q01[п... м...!]]
[A01[/Пишеща машина/]]

Вижте, хора, за почуда
тая пъстра пеперуда!
Тя глава и тяло няма
и е мъртва, и е няма,
а на всеки ученик
дума с мълчалив език:
„Хей, ленивко, виж и чуй:
утре имаш туй и туй!”

Друг отговор няма:
това е

[Q01[п...!]]
[A01[/Програма/]]

Всяка заран у дома пристига
един момък със снага от книга
аз оправям бялата му пазва
и започва той да ми разказва
що се върши в нашата родина
и що става вредом по чужбина.
Славен другар за лека забава –
ала само за ден остарява.

Той на радиото е заместник
и зовем го със името

[Q01[в...!]]
[A01[/Вестник/]]

Във джоба си крия
къщица-кутия.
Там си спят във мрака
два чудни близнака.
Книга ли начена,
нещо замъглена,
девойката тогава
уж пред мен застава,
а ви давам клетва,
че от туй ми светва.

[Q01[о...!]]
[A01[/Очилата/]]