Удвояване на съгласни (-ТТ-, -ЗЗ-, -ДД-)

 

При добавяне на представка, чийто краен звук съвпада с началния на корена

проверка: чрез разделяне на представката от корена

ОТ-: отІтегля, отІтласквам, отІток, изІотІтатък, отІтук, отІтам, отІтогава

НАД-: надІдам, надІделея, надІдумвам

ПОД-: подІдам се, подІдържам, подIдавам

ИЗ-: изІзвъни, изІзидам, изІзаобиколя

РАЗ-: разІзелени се, разІзина

Непостоянно Ъ

 

При колебания дали да пишем 

проверка: във форми на думата, в които звукът се запазва, се пише А:

препасан – препасани, брадясал – брадясали

проверка: ако в множествено число на думата звукът изпада, се пише Ъ:

ансамбъл – ансамбли, обрасъл – обрасли

театър – театри дълъг – дълги

Двойно Н

 

При прилагателните имена в женски и среден род, ед. ч. и в множествено число

1) Когато прилагателното в мъжки род завършва на -НЕН, пишем -НН-:

есенен – есенна, есенно, есенни

камбанен – камбанна, камбанно, камбанни

2) Когато прилагателното в мъжки род завършва на -ЕН, пишем едно -Н-:

особен – особено, особена, особени

съвършен – съвършена, съвършено, съвършени

Удвояване на предлозите В и С

 

Kогато следващата дума или цифра започва с В/Ф или С/З:

пример: във въздуха, във ІІ век след Хр.; със смях, със 7 години по-възрастен

Когато върху тях пада логическото ударение:

пример: Ще замина със или без съгласието му.; Не знаем дали той е във или извън страната.

Правопис на сложни думи

 

Съществителни имена

слято се пишат съществителните, при които втората основа е главна, а първата я пояснява:    

     платноходка (=  ход чрез платно),        ветропоказател (= показател чрез вятър)

полуслято

А)  съществителните със съчинително отношение между двете основи:

     покупко-продажба (покупка и продажба),                внос-износ (внос и износ)

Б) съществителните, при които първата основа е главна, а втората я пояснява:

     заместник-директор (заместник на директора),              генерал-майор

разделно се пишат съществителните, на които първата част може да се променя по форма:

     майстори зидари (майсторът зидар, майсторите зидари)

     фирми първенци (фирма първенец, фирмите първенци)

     къща музей (къщата музей, къщи музеи, къщите музеи)

Прилагателни имена

слято се пишат прилагателните, които съдържат поясняваща основа:

тъмночервен,             бледожълт,             великотърновски

полуслято се пишат прилагателните имена с равноправни основи:

червено-черни (червени и черни),                     бяло-зелени (бели и зелени)

ВНИМАНИЕ!

Относителните прилагателни за принадлежност образувани с наставки -ОВ, -ЕВ се пишат полуслято и с две главни букви:

Иван-Вазов роман,                                          Христо-Ботево стихотворение

Качествените прилагателни, образувани от собствени имена и наставка   

   -СК, се пишат слято и с малки букви:

    иванвазовски реализъм,                               христоботевска  вяра

Прилагателните имена, образувани от числителни, писани разделно, се пишат също разделно:

двадесет и две годишен,                      тридесет и пет етажен

Прилагателните имена, образувани от числителни, писани слято, се пишат слято:

тридневен,                двадесетгодишен,                петдесетметров

Съюзи, предлози и наречия

слято се пишат предлози, образувани от два предлога и от предлог и наречие:

наоколо,   отвън, отсам,   оттатък,  допреди,   докъм,  измежду,  помежду,   насред,   посред, накрай,  откъм,  открай

слято се пишат съюзи и съюзни думи от типа:

накъдето,    откак,    откогато,    отколкото,    докогато,    докато

полуслято се пишат наречията за приблизителност и с повторена основа:

горе-долу,  сегиз-тогиз,  бавно-бавно,   едва-едва,  лека-полека

разделно  се пишат голяма част от сложните съюзи:

след като,  преди да,   без да,   освен че,   въпреки че

слято се пишат прилагателните, които съдържат поясняваща основа:

тъмночервен,             бледожълт,             великотърновски

полуслято се пишат прилагателните имена с равноправни основи:

червено-черни (червени и черни),                     бяло-зелени (бели и зелени)

ВНИМАНИЕ!

Относителните прилагателни за принадлежност образувани с наставки -ОВ, -ЕВ се пишат полуслято и с две главни букви:

Иван-Вазов роман,                                          Христо-Ботево стихотворение

Качествените прилагателни, образувани от собствени имена и наставка   

     -СК, се пишат слято и с малки букви:

    иванвазовски реализъм,                               христоботевска  вяра

Прилагателните имена, образувани от числителни, писани разделно, се пишат също разделно:

двадесет и две годишен,                      тридесет и пет етажен

Прилагателните имена, образувани от числителни, писани слято, се пишат слято:

тридневен,                двадесетгодишен,                петдесетметров

Подчинителни съюзи

 

Подчинителни съюзи:  който, чийто, какъвто;

относителните местоименни наречия: където, когато;

подчинителните съюзи: че, да;

въпросителните местоимения и местоименни наречия: кой, чий, какъв, кога, къде, как, защо, когато, докато, щом, след като, преди да, защото, понеже, тъй като, въпреки че, макар че, затова., частицата дали и др.

Когато подчиненото изречение е след главното изречение, запетая се поставя пред подчинителния съюз или съюзна дума:

         *Късните студове тая зима се усилваха повече и повече от северните ветрове, които духаха непрестанно от две недели насам.

*Всички се обърнаха в момента, когато Бай Ганьо спря един келнер, носещ поднос с кафета...
*Имах чувството, че човекът зад гърба ми се усмихва.
*Малкото й  личице бе мило и хубаво под бялата забрадка, чиито краища бяха пуснати свободно.
*Враждата между двете страни достигаше размери, каквито никога не беше имала.

Запетая се пише пред подчинено определително изречение, въведено чрез въпросителни местоимения, наречия и частици: кой, чий, какъв, къде, кога, как, защо, дали и др.:

         *Даваха му съвети, какво да направи. 

Ако пред относителното местоимение който има предлог, запетая се пише  пред предлога: 

        *Тая кръчма беше една дълбока изба, в която се слизаше по една стръмна и извита стълба.

NB! Не се пише запетая пред подчинителната съюзна дума който (която, което, които), ако подчиненото определително изречение не започва с нея, а с друга дума от състава си. В този случай се поставя запетая пред началната дума в подчиненото изречение: 

       *Прокурорът му зададе няколко въпроса, смисълът на които беше ясен... 

Не се пише запетая пред еднократно употребен съюз да, служещ за връзка  между подчиненото определително изречение и главното:

      *А естествено аз нямам правото да бъда и виновен.

NB! Когато подчиненото определително изречение, въведено чрез съюза да, е след съчетание от показателно местоимение и съществително име, се поставя  запетая пред да:

     *Тази мисъл, да помага на бедните, го вълнуваше отдавна. 

Когато подчиненото определително изречение е между частите на главното,  се огражда със запетаи и от двете страни:

     *На същото небе, върху което на своя слънчев трон седеше леля Дъмша, живееше още едно създание...  

     *Студената декемврийска мъгла, която обикновено пада покрай бреговете на Дунава, се беше напластила в една от главните улици на града...

Не се пише запетая пред еднократно употребените съюзи и съюзни думи:  да,  кой, чий, какъв, как, защо, кога, къде, дали, ли, служещи за връзка между главното и подчиненото допълнително изречение: 

        *Исках да му възразя... 

*Той слушаше внимателно какво разказва един от събеседниците му. 

Ако подчиненото изречение стои на първо място, и то е въведено от съюз или съюзна дума, се отделя със запетая от следващото главно изречение:

        *Колко време стоя така, тя не помнеше.

*Който се учи, той ще сполучи.

        *Който много говори, той сбърква.

*Щом стигнахме на станцията, предадохме на съхранение ръчните си багажи...                                                                                     

*Като чу гласа му, момчето се обърна.       
*Когато Македонски свърши разказа си, трима от другарите бяха вече задрямали на местата си...                                                   
*Въпреки че беше седемдесет и пет годишен, Токмакчията избърза няколко крачки пред всички.

Двоеточие или тире се поставя между обобщаващи думи и еднородни части, които ги поясняват:

        *Ти сбираш в едно всички блага и дарове:/ хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове...

       *Българийо, аз всичко тебе дадох:/ душа, сърце, любов, зари небесни...

       *И долове, и рътлини, и пътища, и поля – всичко засипаха веявиците.

Уподобяване на съгласните

 

Представки, които завършват на звучен съгласен, се пишат винаги с него независимо как се изговарят: из, без, през, раз, под, над, зад, пред, в, об

 

При изговор, ако след звучен съгласен има беззвучен, звучният се обеззвучава

проверка: чрез разлагане на думата на съставните морфеми

разказвам = раз + казвам, надхвърлям = над + хвърлям,

 

изписан = из + писан, безпокойство = без + покой,

 

подшивам = под + шивам, втрия = в + трия

• Представките, които завършват на беззвучен съгласен са само ОТ и С
• При изговор, ако след беззвучен съгласен има звучен, беззвучният се озвучава

проверка: чрез разлагане на думата на съставните морфеми

 

отговор = от + говор, сдавам = с + давам, сграда = с + града

Изпадане на съгласни (елизия)

 

Вътре в думата само при изговор!

проверка: чрез разлагане на думата на съставните морфеми

властник = власт + ник, горестно = горест + но,

тягостно = тягост + но, кръстци = кръст + ци,

артистка = артист + ка, вестник = вест + ник

ВНИМАНИЕ!

НЕ се пише съгласна -Т- във формите на глаголите расна и пусна:

израсна, прерасна, дорасна, порасна;

допусна, пропусна, изпусна

-Т- се пише при съответните глаголи от несвършен вид с наставка -В-

израствам, прераствам, дораствам, пораствам

В края на думата съгласните изпадат само при изговор!

проверка: чрез поставяне на думата в множествено число или членуване при имената от мъжки род

власт – власти, горест – горести, артист – артисти, артистът

Представка ПРЕ- означава:

 

Преминаване на граница:

пример: прехвърля, прескоча, премина, преплувам

Надхвърляне на норма:

пример: преям, престоя

Повторно извършване на действието:

пример: пребоядисам, пренапиша

Край на действието:

пример: преболедувам, преброя, претегля, прежаля

Вметнати думи и изрази

 

Вметнатите думи и изрази означават увереност, предположение, последователност в излагането на мислите, лично или чуждо мнение, обръщение, различни чувства, заключение. Вметнатите думи не са свързани граматически с частите на изречението и при синтактичен разбор не се подчертават.

Със запетая се отделят следните вметнати думи и изрази: напротив, разбира се, от една страна, от друга страна, първо, второ, трето, наистина, обръщенията  и др.: 

*Напротив, от тях той почувства в душата си нещо пепеляво.

*Работех, разбира се... 

*Но, от друга страна, кога сравним положението на работното население в американските градове с това в Лондон, изведнъж се хвърля в очи благоденствието на първите и мизерията на вторите.  

*А каквото каже г-н Шкембаков, непременно трябва да бъде вярно: първо, защото той е богат човек, второ – главата му е гола като кратуна, а такива глави са много умни или много глупави, и, трето, защото той е народен представител.

*Наистина, мъчно е за вас да гладувате...

*Тъжно щеш, майко, да гледаш/  ти на туй хоро весело...

*Дядо попе, хвърли брадвата настрана... 

NB! В някои случаи “наистина” се възприема като обстоятелствено пояснение за начин, т.е. не се обособява и не изисква запетая:

       *Генералът наистина бе яздил биволи...

       *От нея наистина може да се направи всичко...

       *Наистина като че ли нямаше смисъл да стоя повече.

Запетая не се пише при следните вметнати думи и изрази: например, всъщност, според мене, може би, за съжаление, следователно, вероятно, очевидно и др.: 

*Всъщност това е единствената посока.

*Според мен това е съвсем абсурдно.

*Може би няма да повярват на случката...

*За съжаление тъй е – казах аз.

*Вероятно солдатинът се връщаше нататъка... 

Вметнатият израз може да бъде ограден със скоби, когато е с разширен състав и внася странично пояснение:

       *Речта се свърши при тържествена тишина (тогава още не беше въведен обичаят на ръкопляскането). 

Обособени части

 

За да се подчертае дадена второстепенна част, тя се обособява – разграничава се от останалите думи в простото изречение чрез кратки паузи (интонационно отделяне), което може да се съчетава и с промяна в словореда. 

 

Обособяването винаги се отразява чрез пунктуацията. Задължителните съставни части на изречението - подлог, сказуемо и допълнение, не се обособяват. С изключение на обстоятелствените пояснения, всички останали обособени части се отнасят към някое съществително в изречението като негово пояснение: 

 

*Поляната, [обрасла с храсти], изглеждаше още свежа и зелена. (определение) 

*[Обраслата с храсти поляна] изглеждаше още свежа и зелена. (подлог)

*Един ден Мария, [новата учителка], влезе замислена. (определение)

*Един ден [новата учителка Мария] влезе замислена. (подлог)

 

Обстоятелствените пояснения задължително се обособяват, когато са няколко от един и същи вид – само за време, само за място и т. н.: 

 

*Оттатък, [през реката], се издигаха високите бели сипеи. 

 

Обособяването обикновено е свързано със словоредни движения - изключения може да има при обособеното несъгласувано определение и обособеното сказуемно определение (тогава обособяването и графичното отделяне не са задължителни): 

 

*Песни, [като медни звънчета], се чуваха нейде. (несъгласувано определение)

*Песни като медни звънчета се чуваха нейде

*Те влязоха в училищния двор, [весели и засмени]. (сказуемно определение) 

*Те влязоха в училищния двор весели и засмени. 

 

Обособеното обстоятелствено пояснение никога не се съпътства от словоредни промени:

 

*Утре, [точно в пет часа], ще се срещнем на гарата. (обстоятелства за време)

Пунктуационни норми при цитиране

 

Цитиране на откъс от лирическо произведение: 

 

  а) При цитиране на дума или кратко словосъчетание не се използва нов ред.

Цитатът се разграничава от разсъжденията в съчинението чрез кавички, а в някои случаи и чрез тире:

 

*Определението “юнашка” може да се приеме и като характеристика на жената, която има сила да застане редом със своите чеда.

С любов определя родната граница бунтовникът чрез името на реката, а епитетите “тиха бяла” внушават представа за светлата победа. Либето във всеки момент живее със страх в сърцето, разкрит чрез оригиналното по звучене определение “тиха усмивка”. 

 

б) При цитиране на един стих може да се използва нов ред.

В този случай в  края на разсъждението се поставя двоеточие, а цитатът не се огражда в  кавички: 

 

*Любовта към родината ги прави физически и духовно несломими: 

                         не сещат ни жега, ни жажда, ни труд 

 

в) Възможно е цитираният стих да не се обособи на нов ред, а да се  разграничи чрез кавички, както и чрез двоеточие или тире: 

 

*В унисон с окрупняването на образа на онези, които се нуждаят от закрилата му – целия народ, се явява и обобщението, назоваващо противника – “срещу врагът си безверни”. Горчивината от “срама” и “теглото” достига своята най-силна изява при най-жестокото за народа ни обвинение, което лирическият говорител отново приема с достойнство, с привидно смирение:“нека таз свобода да ни бъде дар!”. 

 

г) При цитиране на два или повече стиха се предпочита използването на нов ред. Цитатът е след двоеточие и без кавички:

 

*Във втората смислова част на встъплението доводите на лирическия говорител са градирани във възходяща посока и достигат своя емоционален изблик в категоричната оценка: 

едно име ново, голямо, антично,

като Термопили славно, безгранично...

*В заръката до тях бунтовникът отново повтаря един от основните мотиви:

                                              затуй, че клетник не трая

                                             пред турци глава да скланя,

                                             сюрмашко тегло да гледа!

 

д) Ако в стихотворението има израз в кавички, те се запазват при цитиране:

 

*Единствено хиперболата може да служи като похват, когато трябва да се

изрази възторг пред героизма:

                                    “Грабвайте телата!” - някой си изкряска 

                                     и трупове мъртви фръкнаха завчаска...

 

е) Цитираните стихове може и да не се разграничават чрез нов ред от разсъжденията. В този случай цитатът се записва след двоеточие, огражда се в кавички и стиховете се отделят чрез наклонени черти. Необходимо е да се прилага единен принцип на цитиране: или само чрез обособяване на нов ред, или само чрез наклонени черти без използване на нов ред.

 

Цитиране на откъс от белетристично произведение (разказ,повест, роман):

 

а) Цитатът се огражда в кавички и не се отделя на нов ред, точката се поставя след кавичките, но ако е необходимо да се постави удивителен или въпросителен знак, той се поставя преди кавичките, а след тях, се поставя точка. При цитиране на отделни думи или кратки изрази обикновено не се пише двоеточие:

 

*Тя гальовно ще го нарече “синко”. За нея той е едно момче, тръгнало “курбан да става”, беззащитно.

 

б) Когато се цитират реплики на героите, изречения от вътрешен монолог или от авторовата реч, се пише двоеточие. Цитатът не е на нов ред и е в кавички:

 

*Трудно можем да забравим искреността, с която звучат думите на героя, приковал вниманието на другарите си с прочувствената си реч:“Ние трябва пак да сме готови – аз със старите си кости пак ще взема байрака...”.

*Майчиното  й сърце се свива, прилив на нежност и любов я обзема, когато наблюдава отдалечаващия се младеж:“И тя го видя как той се изгуби в гората, като куцаше. Очите й се наляха със сълзи”. 

*Възрастната жена откликва на душевната му тревога с думите: “Как къде? Ами у дома!”.