Какво ли не е изтърпяла жената на Паскал, но когато го вижда едновременно на две места - в кръчмата и в обора да храни добитъка, - решава, че това вече е прекалено.
Един Паскал може да изтърпи, но двама - тове е отвъд човешките възможности.
Слага обувките, омотава шала и отива при кмета, за да сложи край на всичко.
При кмета заварва Паскал, играят шах.
Тя се пипа по челото, гледа през прозореца и ясно вижда отсреща в кръчмата Паскал.
Пие вече четвърта мастика.
Тъкмо да дръпне кмета за ръкава, и по улицата се задава тяхната каруца.
Паскал се връща от воденица.
Седи на чувалите и пуши.
Жената изтръпва и се прекръства.
Поглежда внимателно играещия шах Паскал - дали хвърля сянка.
Хвърля.
Тя се обърква съвсем, измъква се на пръсти и тича вкъщи.
Там вече се е събрало половината село, гледа как Паскал вкарва каруцата през портата и в същото време как си играе с кучето на двора.
Когато го виждат да идва и по улицата под ръка с кмета, те обезумяват съвсем.
Едни се разбягват, други предлагат да се викне Гражданска защита, а трети - "Бърза помощ".
Най-нетърпеливите вече носят дърва и ги трупат на камара.
Ще горят Паскал като вещица.
Жена му се е побъркала съвсем и носи кибрит след кибрит.
Паскал пристига с кмета пред портата, вижда готовата клада и клати глава.
- Защо хабите дървата? - пита той. - Това е най-обикновено клониране!...
Вцепенени, селяните гледат в двора как Паскал си играе с кучето, а на три метра пак той разтоварва чувалите.
И нямат сила въобще да погледнат третия Паскал.
- Клониране! - повтаря Паскал. - Всекидневна практика! В развитите страни!...
Мъртва тишина цари, чува се само как жена му безсъзнателно пали клечка след клечка.
След това кибритът й свършва.
 

Литературен клуб | Станислав Стратиев