Действуващи лица:
Иван Антонов, Чиновника, Евгени, Жоро, Дермендиева, Висящия, Съпругата, Сина, Отговорник I, Отговорник II, Лекаря, Домакиня, 56-годишен, Селянин I, Селянин II, Дико, Бръснар; Участвуват още санитари и чакащи реда си граждани.
 
 

И в а н  А н т о н о в.  Във връзка с грешката, вероятно нещо сте сбъркали . . .
Ч и н о в н и к а.  Кой е сбъркал? Каква грешка?
И в а н  А н т о н о в.  Ами ето. Самото съобщение. (Подава го.)
Ч и н о в н и к а (не поема съобщението). Лисица?
И в а н  А н т о н о в.  Заповядайте. (Подава протокола).
Ч и н о в н и к а (чете и двете). Не виждам грешка.
И в а н  А н т о н о в.  Аз не притежавам овца. Там е грешката.
Ч и н о в н и к а.  А какво притежавате?
И в а н  А н т о н о в.  Нищо. Никога не съм притежавал овца. Вероятно е недоразумение.

Чиновника става, без да бърза, отива до кантонерката, вади оттам връзка ключове, отключва една от големите зелени каси, вади оттам подшити регистрационни книги и ги занася на бюрото. Поглежда Иван Антонов със снизхождение - грешка не може да има, тука грешки не стават. Прелиства страниците . . .

Ч и н о в н и к а.  Иван Кирилов Антонов, улица "Цар Борис" 73? Езиковед?
И в а н  А н т о н о в.  Същият.
Ч и н о в н и к а.  Преди месец сте стригали частната си овца. Не е препоръчително да въвеждате държавните органи в заблуждение.
И в а н  А н т о н о в. Вижте, аз нямам овца, стригах сакото, сако от велур. Имаше дълги косми, подиграваха ми се за тях и трябваше да ги подстрижа. Е, отидох на село. Това е всичко.
Ч и н о в н и к а (усмихва се). Не крийте овцата си. От закона няма да я укриете.
И в а н  А н т о н о в.  Няма какво да крия от закона, повярвайте. Това беше само сако, ето го, това на мене, по една случайност го нося.
Ч и н о в н и к а. Вижте какво, другарю Антонов. Ние тука не работим на вяра. По документите вие имате овца и сте длъжни да си платите данъка. Ако всеки тръгне да укрива притежаваното от него животно, къде ще му излезе краят. И не ми губете повече времето. Ако в тридневен срок не внесете данъка - ще приложим закона с цялата му строгост.

Той прибира книгите, занася ги до зелената каса, заключва я, слага ключовете в чекмеджето на кантонерката. Сяда отново.

И в а н  А н т о н о в. Вижте, нека се разберем като интелигентни хора.
Ч и н о в н и к а. Интелигентните също плащат данъци.
И в а н  А н т о н о в. Но вижте, документите още не са факти. Докажете, че имам овца.
Ч и н о в н и к ъ т. Вие трябва да докажете, че нямате.
И в а н  А н т о н о в. Аз? Аз да докажа, че нямам?!?
Ч и н о в н и к а. Ако ние вземем да доказваме на всеки, знаете ли какво ще стане? При нас са регистрирани двеста и петдесет хиляди души.
И в а н  А н т о н о в. Но един иска да му докажете, не всички.
Ч и н о в н и к а. Сега. Днес. А утре?
И в а н  А н т о н о в. Какво утре?
Ч и н о в н и к а. А вдруги ден? А в бъдеще? Колко още могат да поискат?
Създаде ли се прецедент - край!
И в а н  А н т о н о в. Но не беше овца, разберете. Сако! Чувате ли - сако!...
Ч и н о в н и к а. Всяко сако е било преди това овца. Ако вие сте превърнали междувременно овцата си в сако - това си е ваша работа, ние с личните работи на гражданите не се занимаваме. Но и тогава ще трябва да си платите данъка и глобите - за периода когато сакото е било овца.
И в а н  А н т о н о в. Но в такъв случай ще трябва да плащам данък и за балтона си. И той някога е бил овца.
Ч и н о в н и к а. Но не частна. Не ваша. Схващате разликата, нали?
И в а н  А н т о н о в. Боже мой!... Но аз съм езиковед, не отглеждам овце!
Ч и н о в н и к а. В Джиниа, щата Ню Йорк, местният фотограф отглеждал марихуана в градската градина. Поливана при това от общинските власти. И натрупал огромни пари от това си начинание... Естествено, този фотограф не плащал данък за марихуаната.
Ж о р о. Той наистина няма овца. И не е имал. Познавам го от ей такъв (показва) и нищо, което да напомня овца, не сме виждали - нито у него, нито у неговото семейство. Моля ви се, това е смешно.
Е в г е н и. За какво му е овца - ами той преподава в университета.
Ж о р о. Та той няма дори балкон, къде ще я гледа. Да не я постави във ваза?
Е в г е н и. Нещо сте се объркали.

При тези думи Чиновника става, отива при кантонерката, вади ключовете, отключва отново зелената каса с лъвската муцуна, отново вади регистрите...

Ч и н о в н и к а. Иван Кирилов Антонов, езиковед, стригана частна овца на двайсет и девети март. Не сако, а овца. Ето го - черно на бяло. В графа "Забележки" е отбелязано: "Държи я във ваната". И по-надолу: "Цел на отглеждането - хоби."
Е в г е н и. Вие чувате ли се какво говорите - във ваната? А може би я държи в аквариум? Не е ли записано?
Ч и н о в н и к а. Това тука вашият подпис ли е? А номерът на паспорта? От 2.XI.66 година?
Ж о р о. Ама вие ни разказвате приказки от Братя Грим. "Хоби! Държи я във ваната!..." Да не би да не става дума за овца, а за златна рибка? Или за медуза?
Ч и н о в н и к а. Десет години работя тук и никой не е успял да скрие животното си от закона. Няма да успеете и вие. По-добре си платете данъка.
И в а н  А н т о н о в. Въпросът даже не е толкова в данъка, въпросът е принципен. Вие на документа ли вярвате, или на човека?
Ч и н о в н и к а. На документа. Ние работим с документи. А хора има всякакви.
И в а н  А н т о н о в. И документи има всякакви. А ето, вие не вярвате на хората, а на хартията. Която при това е недоброкачествена.
Ч и н о в н и к а. Аз не съм философ, аз събирам данъци. Ще си платите данъка, а тези мисли може да ги обнародвате някъде. Те не ме засягат.
Ж о р о. Но защо ще плаща данък, като няма овца.
Ч и н о в н и к а. Вие казвате, че няма.
И в а н  А н т о н о в. Добре, направете проверка, елате вкъщи, прегледайте... Няма нищо.
Ч и н о в н и к а. Естествено, че няма да има. Щом ни каните на проверка, значи сте я скрили в миша дупка. Пасе си сега на някоя вила, а ние ще има да търсим...
Ж о р о. Ама ние сме всеки ден у тях, нали щяхме да я видим, да я чуем... Може ли да се скрие овца?
Ч и н о в н и к а. Може. Вие точно това правите.
Ж о р о. А вие? Вие какво правите? Разбирате ли?
Ч и н о в н и к а. Събирам данъка. А когато не желаят да плащат, какъвто е случая с вас, глобяваме. Какво пък има толкова за разбиране. Струва ми се, че вие не разбирате.
И в а н  А н т о н о в. Но това се отнася за тези, които притежават. А аз не притежавам, не разбирате ли? Аз се занимавам с езикознание, а не с животновъдство. Занимавам се с граматика, със сложно смесено изречение. С подлога, разбирате ли? "Орачът оре." Кой оре? Орачът. Орачът е подлог. Показва кой върши действието в изречението. А овца няма, разбирате ли? Няма.
Ч и н о в н и к а. Орачът оре, а вие си платете данъка.
Ж о р о. Аз повече не мога, не издържам! С него въобще не може да се говори. Ще му мацна един... (Хвърля се към чиновника.)
Е в г е н и. Чакай! Стой! (Хваща го.) Стой, ти казвам!...
Ж о р о (напира). Аз ще му дам един данък... само на данъци ще ми стане...
Ч и н о в н и к а. Средна телесна повреда при изпълнение на служебни задължения - с по-малко от три години няма да се отървете.
Ж о р о (напира). Много ти се иска средна... тежка ще бъде, от най-тежките...
Е в г е н и (едва го удържа). Стой мирен. Стой, ти казвам! Чуваш ли!...
Ч и н о в н и к а. И за лъжесвидетелство три - общо шест.
Ж о р о. Какво лъжесвидетелство бе! Къде виждаш лъжесвидетели?
Ч и н о в н и к а. Ами ето ги, пред мене - двама лъжесвидетели.
Е в г е н и. Ще го пусна!...
Ч и н о в н и к а. Ама вие какво искате - всички да си плащат данъка, само вие - не, така ли? (Настъпва пауза, използвана от селянина с кожата.)
Селянин II. Значи наредиха се да чакат кон с каруца, мотор с кош.

Но селянинът вече е отместен от Иван Антонов. Той е пред Чиновника.

И в а н  А н т о н о в. Ние искаме да го пипнете. (Сваля си сакото.)
Ч и н о в н и к а. Не желая.
И в а н  А н т о н о в. А вие го пипнете.
Ч и н о в н и к а. Не съм поставен тук, за да пипам.
И в а н  А н т о н о в. Ама не, вие го пипнете. Прилича ли ви на овца? Някъде да пише, че е овца? Проверете!... Моля!... Ето етикета - вижте!... Вижте и във вътрешния джоб, обикновено овцете седят там. Там им е любимото място. Проверете! Моля!...
Ж о р о (все още задържан насила от Евгени). Какво ще го молиш! Пуснете ме да го помоля аз него!... На маймуни ще ни направи, лъжесвидетели!...
Ч и н о в н и к а. Напуснете! Незабавно!... Още сега!
Ж о р о. Няма да напуснем!
Ч и н о в н и к а. Повтарям - напуснете помещението!
И в а н  А н т о н о в. Как така ще го напуснем? Вие не четете ли вестници? Не четете ли статиите, речите, документите, че аз, човекът, съм в центъра на всичко, че с човека така не може? Не четете ли?
Ч и н о в н и к а. Във вестниците не пишат точно за вас.
И в а н  А н т о н о в. Какво като не пишат точно за мене? А може би ще пишат? А може би точно за мене пишат? И какво значение има какво пишат вестниците?
Ч и н о в н и к а. Абсолютно никакво. Те си гледат тяхната работа, аз моята.
Е в г е н и. Ама вие не си я гледате, там е работата. Вие влудявате хората.
И в а н  А н т о н о в. Вие не сте произлязъл от маймуна като всички, а от документ! От сведение! От графа "Забележки"!... И децата ви са документи! И се мачкат, да, мачкат се!...
Ж о р о (напира). И той се мачка! И той! Ей сега ще видите!...
Е в г е н и. Жоро, спокойно, той не е произлязъл, той въобще не е произлязъл и няма да произлезе...
Ч и н о в н и к а. Ще повикам милиция!...
Ч и н о в н и к а. Милиция!...

Тримата излизат.

Завеса.

Приятелите вървят по коридора възбудени, ядосани. . .

Ж о р о.  При началника му, той ще му каже как се разиграват хора!. . .

Внезапно насреща им изниква човек в костюм и връзка. Заглежда се в Иван Антонов, другите са отминали.

О т г о в о р н и к II.  Що не те помня аз тебе бе?
И в а н  А н т о н о в.  Защо, ние познаваме ли се?
О т г о в о р н и к II.  Ти имаш ли котлон?
И в а н  А н т о н о в.  Моля?!?
О т г о в о р н и к  II.  Котлон, питам, котлон имаш ли?. . .
И в а н  А н т о н о в.  Нямам. Защо?
О т г о в о р н и к II.  Всички така казват. Ще видим. (Отминава)
Е в г е н и (който се е върнал). Познат ли?
И в а н  А н т о н о в.  Ами. Не е добре май, пита ме дали имам котлон.
Ж о р о.  Не признавай. Засега овца ни стига.

Завеса.

Тримата след дълго лутане се появяват пред една врата.

И в а н  А н т о н о в. Влизаме и питаме, така повече не може.
Е в г е н и.  Капнах от тези етажи, все едно, че покорявам Чомолунгма - нагоре-надолу, нагоре-надолу, вир-вода съм.
Ж о р о. Хайде, какво чакаме? Да питаме!. . .

Тъжни цигулки свирят вътре. Календарът е от 1955 година. Мършави цветя изнемогват в ъгъла, затрупани с прах. Радиоточката къса сърцето. Зад бюрото посивял вече мъж бели кротко ябълка.

И в а н  А н т о н о в.  Извинявайте, че ви безпокоим. . . За един съвет. . .
Ж о р о. Искаме да отидем не седмия етаж.
Е в г е н и.  При началника.
И в а н  А н т о н о в.  Но стълбите стигат до третия етаж и свършват. Зазидани са. Зад стената се чуват пишещи машини, смях, вероятно някой там работи. . .
Е в г е н и. Търсихме други стълби - няма. Тези са единствени.
Ж о р о.  Единствени и зазидани.
И в а н  А н т о н о в.  Бихте ли ни казали как да стигнем до седмия етаж?

Чиновника бавно поклаща глава. Той е изумен, че има хора, които искат да стигнат чак до седмия етаж. Все едно на Луната.

Ж о р о. Какво каза?
Е в г е н и. Нищо не е казал. Поклати глава.
И в а н  А н т о н о в.  Може би не ни е чул. От радиоточката. (Високо.) Защо не спрете радиоточката?
Ч и н о в н и к а (бавно поклаща глава). Не може.
И в а н  А н т о н о в.  Как не може?
Ч и н о в н и к а.  Спира се централно.
Ж о р о. Как централно?
Ч и н о в н и к а.  Като парното.
И в а н  А н т о н о в.  И цял ден свири?
Ч и н о в н и к а.  Тя свири от 1955 година.
Е в г е н и.  Непрекъснато?
Ч и н о в н и к а.  Непрекъснато.
И в а н  А н т о н о в.  Но не ви ли пречи?
Ч и н о в н и к а.  С всичко се свиква.
И в а н  А н т о н о в.  Вижте, ние искаме да стигнем на седмия етаж.
Ч и н о в н и к а.  Чух.
И в а н  А н т о н о в.  По стълбите не може, те са зазидани, сигурно има някакъв друг начин. Бихте ли ни казали как да стигнем?
Ч и н о в н и к а.  Не знам.
И в а н  А н т о н о в.  Как не знаете? Нали работите тука?
Ч и н о в н и к а.  От 1960-а.
Ж о р о.  Но вие как ходите?
Ч и н о в н и к а.  Никога не съм ходил на седмия етаж.
И в а н  А н т о н о в.  Ама как, никога ли не ви се е искало да отидете. . .  да видите. . . не са ли ви викали. . . по служба?
Ч и н о в н и к а (клати глава). Не.
И в а н  А н т о н о в.  Петнайсет години?!?
Ч и н о в н и к а.  И седем месеца.
И в а н  А н т о н о в.  Но хората отидоха на Луната. Ще отидат и на Марс.
Ч и н о в н и к а.  Чувах. Луди хора.
И в а н  А н т о н о в (поглежда приятелите си). Извинявайте, че ви обезпокоихме.

Тримата излизат, но Иван се връща, тикан от някаква мисъл, качва се на стола, протяга ръка и завърта копчето на радиоточката. Тя спира. Иван гледа Чиновника.

Ч и н о в н и к а.  Колегата, който се пенсионира в шейсета година, казваше, че не може да се спре. Спирала се централно.
И в а н  А н т о н о в.  Като парното?
Ч и н о в н и к а.  Като парното.
И в а н  А н т о н о в.  И вие петнайсет години нито веднъж не се опитахте да проверите дали това е истина? Нито веднъж не се качихте на стола и не протегнахте ръка? Петнайсет години спите тука! Като в паяжина! . . . Цигулки! Музики! Ще се скапете бе! Ама да мине някоя реорганизация и да ви измете всичките, боклуци такива! . . .(Тръгва си.)
Ч и н о в н и к а.  И какво като мине? . . .

Иван излиза. Чиновника, който бели ябълка, става и тръгва към публиката, белейки ябълка.

Ч и н о в н и к а.  Работя тук петнайсет години. През това време минаха безброй реорганизации, непрекъснато се сменяха началници, въвеждаха се нови стилове на работа и нови мебели. . .   а аз стоя. И ще стоя дълго. Знаете ли защо? То е много просто, знаят го и децата: когато се играе на война, винаги един е командир, а останалите - обикновени войници. Всички нещастия идват от това, че никой не се съгласява да бъде обикновен войник. Е, добре, аз пък се съгласих. Съгласих се да бъда обикновен войник, нека другите да се бият кой да ме командува. Докато вие се биете - животът си минава. Тази игра е вечна и винаги я печеля аз. Казвам ви всичко това, защото и той (сочи към вратата, откъдето е излязъл Иван Антонов) е комета. През тези години се появяваха като комети колеги, които мислеха, че ще горят цял живот, непрекъснато се мъчеха да променят нещата, но след година-две угасваха и в коридорите дълго миришеше на пушек. . . Всички те мечтаеха да променят света, всички искаха да бъдат Колумб, Айнщайн, Галилей. . . И какво? Тях вече ги няма. А аз стоя. И ще остана. Знаете ли защо ще остана? Защото аз нищо не искам да променям. А той (сочи отново вратата) нека си гори! Да си гори, аз вече усещам във въздуха миризма на пушек.

Завеса.

Литературен клуб | Станислав Стратиев