СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ

Българският модел

Българската енигма

Според всички природни и физически закони такова нещо като българина не може да съществува.

Обаче не.

Хванати за опашките - ето ни тука.

Седем пъти по-малобройни асимилираме славяните и на всичкото отгоре ги кръщаваме на наше име.

На всичкото отгоре наричаме български и езика, в който има само осем български думи.

Обаче, първата от тях е тояга.

Речниковият фонд на много от нас и до днес се състои само от тази дума.

После това - да кръщаваме и прекръстваме - се превръща в стар български обичай.

И обикновено започва с първата българска дума. В живата природа няма нищо по-силно от инстинкта за самосъхранение, но ето ти го българинът със следната поговорка:

"Че си извадим окото, та тъщата да умре от мъка, че има кьорав зет!"

И наистина го вади. А тъщата наистина умира от мъка.

И това при закона за запазване на видовете.

Нещата по-нататък се развиват така:

Яйцата кудкудякат, а кокошките мълчат.

Пешакът мрази конника.

Чукаме вода в хаван.

Две риби се пекат, една друга не вярва.

Все тръгваме за вълна и все се връщаме остригани.

Сляпа кокошка кога прогледа, иска и на петела да се качи.

Нямане ни се купува, ни се продава.

И изкристализират накрая в следната житейска философия:

"Като не можем както щем, да щем както можем!"

По този начин за българина животът става повод за съществуване.

Оттук нататък нещата следват естествения си ход.

Свестните у нас считат за луди.

Стават все по-малко народите по света, с които не сме братя. И все по-малко сиренето.

Вярващите все повече се увеличават, а вярата все повече намалява. Никой не си отговаря на въпроса. Какъв смисъл има да бъдеш скот, ако не си и Фицджералд?

Все по-близки са ни далечните народи и по-далечни - близките.

Черно ни е не само морето, но и всеки, който ни се изпречи пред очите.

Изнасяме гълъби и завист, а внасяме Пикасо и Моцарт.

Стареем, но не растем.

Толкова много ни правят на маймуни, че вече вярваме в теорията на Дарвин.

Не разбирам защо упорстваме повече. Нека се направи график кой къде да замине. Безсмислено е да се струпваме пак на едно място.

Последният нека загаси лампата и пусне химна.