Миро и Паскал спорят за дълбочинните животни и тъй като всяка втора дума на Миро е "това е очевидно", Паскал се вижда принуден да му обясни природата на очевидното.
- Тези две мастики пред нас на масата - пита той - неподвижни ли са?
- Това е очевидно - казва Миро.
- Само на пръв поглед - казва Паскал. - В действителност те се въртят.
И му обяснява, че мастиките заедно с масата, кръчмата и въобще земното кълбо се въртят около слънцето. Което пък от своя страна се върти около по-голямо слънце, което пък също се върти около нещо.
Миро не е убеден.
- Ще ти дам - казва му Паскал - един по-прост пример. Пощата работи ли? Само не казвай, че е очевидно.
- Очевидно е - казва Миро. - Какво искаш да ти кажа?
- И защо работи, според тебе?
- И това е очевидно. Защото купиха апаратура за единайсет хиляди долара.
Паскал клати глава.
- Купиха я, на не я разопаковаха - казва той. - И досега си стои така. А пощата заработи като часовник. Преди не можеше да се свържеш със съседното село, а сега ти дава Ню Йорк, още докато казваш номера.
- Очевидно... - започва Миро и не знае как да продължи.
- Очевидното е апаратурата - казва Паскал. - А в действителност пощата работи заради земемера.
- Дето дойде преди два месеца?!?! - не вярва Миро.
- Ще се женят с пощаджийката - обяснява му Паскал. - Тя нали беше стара мома.
Миро изпива мастиката на един дъх.
- Или да вземем например жена ми - казва Паскал. - Очевидно тя е жена, нали?
Миро дотолкова се стряска, че поръчва още две мастики.
- Какво искаш да кажеш?!? - пита той.
- Искам да кажа, че в действителност е жив дявол! - обяснява му Паскал. - И не хвърля сянка.
- Това вече не мога да го повярвам! - клати глава Миро. - Ние с нея сме седели на един чин!...
- Не вярвай на очевидното! - казва му Паскал. - Няма нищо по-коварно и несигурно от очевидното!...
Миро изпива и двете мастики и след това казва замислен:
- Да ти призная, започвам да се замислям за жена ми. Сутрин усещам една лека миризма на сяра... и на катран...
Паскал кима разбиращо.
- И следи от малки копитца - допълва Миро. - По двора...
Паскал никак не е изненадан.
Неподвижните мастики се въртят около слънцето, което се върти около по-голямо слънце, дето също се върти около нещо още по-голямо.
 

Литературен клуб | Станислав Стратиев