Пред вратата на стаята на пръсти ходи напред-назад жената на Йеремия.
От време на време се спира пред вратата, долепя ухо и сълзите й капят направо на чергата.
Вътре Йеремия седи на леглото с вестник в ръка и беседва с някаква камила.
- Междупланетната станция "Касини" полетя към Сатурн - казва й тоя. - Най-напред ще върви към Венера, в нейното гравитационно поле ще извърши две маневри на ускоряване, а след това, през 2001 година, ще мине на 400 километра от Земята и засилена като с прашка от земната гравитация, ще отлети към Юпитер, с чиято пък помощ ще се насочи към Сатурн. Какво ще правим ние с тебе, камило моя, през това време?
Камилата не отговаря.
- Ще треперим! - казва Йеремия. - Ще треперим дали ще изкараме зимата, дали ще има какво да ядем, докато раззеленее лападът, и дали няма да ни спрат тока.
Камилата го гледа с блестящите си черни очи и не казва нищо.
- "Касини" ще влезе в орбита около Сатурн през яли 2004 година, а три месеца по-късно ще прелети край Титан, най-големия спътник на Сатурн. А ние с тебе, камило моя, какво ще правим?
Камилата мълчи.
- Ще кърпим старите обувки, ще пием бира на вересия и ще треперим да не ни съкратят от горското! - обяснява й Йеремия. - Това ще правим. От "Касини" ще се отдели спускаемият апарат "Хюйгенс" и ще кацне на повърхността на Титан. А ние с тебе за какво сме подготвени, камило моя?
Йеремия отпива от шишето с мастика, преполовил го е и въобще не чака отговора на камилата.
- Май само за треперене - казва. - Че не треперихме ли с тебе, камило моя, толкова години? Не треперихме ли цял живот? Треперихме в училище, треперихме в чужбина, треперихме за повишение, за заем, за частното ползване, за да не ни хванат на пазара...
Камилата кима с глава - май треперихме.
- Така е - казва Йеремия. - Може и да не е личало чак толкова, но така си беше.
- Така си беше - казва камилата.
Отвън жена му плаче и се чуди какво да прави.
- "Касини" ще кръжи в системата на Сатурн до 2008 година и ще събира данни за спътниците, пръстените и атмосферата. Учените се интересуват защо едното полукълбо на спътника Япет е снежнобяло, докато другото е катраненочерно. Виждаш ли от какво се интересуват хората, камило моя?
Камилата се усмихва горчиво.
- А ние с тебе от какво се интересуваме? - пита Йеремия. - От какво се интересувахме? Да си сложим бойлер, камило моя, да си купим кола на старо и да си приберем онези три метра от съседната нива, дето са си наши.
Мастиката отново забълбуква в гърлото му.
Камилата го гледа и преглъща.
- Те ще се опитат да разкрият дали луната Енцелад е вулканично активна - казва Йеремия. - И дали евентуалните изригвания не "подхранват" най-външния сатурнов пръстен. Каква ни е на нас луната Енцелад, камило моя? Чувала ли си някога за нея?
Камилата клати отрицателно глава.
- Живяхме си и без луната Енцелад! - отсича Йеремия.
Надига бутилката, но в нея вече няма нищо.
- Но знаеш ли какво ми минава през ума, камило моя? - казва внезапно Йеремия. - Всъщност беше ли това живот?
Камилата го гледа и отговорът се чете в очите й.
- Права си! - казва Йеремия. - Не беше. Беше си живо треперене.
Пред вратата жена му тихо плаче.
Мъчно й е, че Йеремия не говори с нея, а с камилата.
Още повече че камила няма.