Станислав Стратиев "Вавилонска хроника"
ДОБРИ НОВИНИ
Паскал се е
задълбочил над съобщенията на осведомителните агенции, когато в кръчмата
пристигат Миро и Йеремия.
Сядат на масата
до него и поръчват мастика.
- Какво ново,
Паскале? - пита Миро.
- Добри новини!
- казва Паскал. - Не сме виновни за СПИНА-а!...
- Къде пише? -
протяга шия Йеремия.
- Ето! - сочи
му Паскал. - Конгоанец пръв развил болестта. В Африка. През хиляда деветстотин
петдесет и девета година.
- Ройтер! -
чете Йеремия. - Значи наистина не сме виновни?
- Пишат го с
известно съжаление - казва Паскал. - Едва се въздържат да не добавят, че
конгоанецът е бил студент в България и тук се е заразил.
- Петдесет и
девета година нямаше чуждестранни студенти! - казва Миро. - Какъв
конгоанец?
- Не го добавят
не защото е нямало - казва Паскал, - а защото изследват още по-добрата
възможност български специалист в Конго да е първопричината за световната
пандемия. И именно той да е заразил целия африкански континент. Започвайки от
маймуните.
- Знаех си аз,
че все за нещо ще сме невинни! - казва Йеремия. - Не е в човешките
възможности, дори и в нашите, да сме виновни за всичко.
- Така е -
казва Миро. - Не можеш в едно и също време да организираш атентат срещу папата
и да обръщаш течението Ел Ниньо срещу Америка. Дори и ние не можем да успеем
навсякъде.
- Все пак -
казва Паскал - добрата новина идва точно навреме. Не сме гледани с добро око,
не могат да ни простят, че не се държим добре с мечките и че искаме сами да си
произвеждаме електричество.
- Заради
охлювите също могат да ни спуснат една завеса! - казва Йеремия. - Дето ги
събираме в размножителния им период.
Тримата отпиват
от мастиките.
- Хубавото си е
хубаво - казва след това Миро. - Близо до ума е, че някой може да допусне, че
след като не сме виновни за СПИН-а, съвсем не е невероятно да излезем невинни
и за нещо друго.
- Като нищо
може да се допусне! - казва Йеремия. - Една такава новина ти вдига
имиджа!...
- Можем да
привлечем някоя и друга инвестиция! - казва Миро.
- И да продадем
някой и друг завод! - добавя Йеремия. - И туризмът да се засили!...
- Да
не говорим - казва Миро - какво морално въздействие ще окаже върху посърналото
ни национално самочувствие!...
Паскал хем се
радва, хем решава да изчака утрешния брой, за да не се яви
опровержение.
И да излезе, че
пак ние сме виновни.
Литературен
клуб | Станислав
Стратиев