12
В края
на октомри окупационните войски на Франше д'Еспре влязоха в старата столица.
Няколко сенегалски дружини начело с една негърска музика, с тъпани и медни
тръби, по които висяха шнурове с французки трикольор, маршируваха из улиците
на Търново. Огромен негър, посинял от студа в своя синкав шинел, вървеше
начело на музиката, чиято дива мелодия се блъскаше в смълчаните от страх
къщи.
Прехвъркваше
сняг. Първите редки снежинки падаха върху замръзналата земя. Градът бе
изтръпнал и ням. По тротоарите се тълпяха граждани с мрачни и плахи лица.
На Марно поле се появиха палатките на французите. Картечни отделения от
алжирци с жълти тесни лица пристигнаха със своите катъри в бивака. Приготвените
набързо походни кухни запушиха; цели кофи с картофи се пържеха в газени
тенекии, наполовина изпълнени с кокосово масло. И една нескончаема олелия
от най-различни диалекти и езици се понесе под сивото ноемврийско небе.
По фурните нямаше
хляб. Гражданите гладуваха. Жените се бояха да излязат на улицата, понеже
там биваха нападани и изнасилвани от негрите. В училищата се настаниха
победителите. Французкото знаме се вееше пред една хубава къща на главната
улица, където пазеха часовои с дълги като саби ножове.
Бедняците от
Варуша първи се сближиха с победителите. Те крадяха от чувалите рошкови,
с които французите хранеха катърите си, и не се гнусяха да ядат конско
месо., сготвено със зеле. Гладните хлапета задигаха каквото им падне -
кокосово масло, фурми, бял хляб, тютюн, въжета, платнища. От своя страна
жълтите и негрите нападаха слугините и бижутерите, тълпяха се пред публичния
дом и се биеха помежду си. Те останаха до средата на лятото.
Полковникът
бе уволнен и посочен за военнопрестъпник, но не беше съден. Правителството
на Стамболийски не предаде нито един от българските офицери на съюзнишките
съдилища. Обеднял и страшно застарял, той заживя затворен в своята къща.
Напуснатото и тревясало лозе бе изкоренено, полусрутената колиба - оставена
на произвола на съдбата.
- Той не смееше
да идва вече тук - завърши старият учител, - но не искаше и да продаде
имота. Сега имотът е наследствен. Полковникът почина внезапно преди две
години от сърдечен удар.
Той посочи ореха, който се надвисваше над колибата, сякаш я закриляше.
Хралупата му зееше като паст. Дървото бе престаряло.
- Някой ден
вятърът ще го превие и ще го хвърли върху керемидите - каза учителят. -
Тогава колибата ще бъде унищожена. Никой не се грижи за нея. Впрочем тя
не заслужава никаква грижа.
Той махна с
ръка и ние се върнахме назад мълчаливо, всеки със своите мисли, отправени
към отминалите години, които не бяха по-малко тревожни от сегашните.
.....................................................................................................................................
Вечерта, когато
се прибрах в хотела, сирените извишиха своя зловещ вой и градът потъна
в тъмнина. Улиците се изпълниха с тропот на бягащи хора, които тичаха по
стръмните пътечки към тунелите, търсейки закрила в недрата на земята. Аз
останах в стаята, като се мъчех да възстановя в паметта си образа на Елисавета,
прехвърляйки през ума си разказа на учителя, докато тежкият и заплашителен
грохот на идващите от север самолетни ята тресеше стъклата на прозорците
и ги караше да звънят. Там някъде, край Дунава, на румънския бряг се издигаха
пожари, които правеха небето да руменее като при настъпваща зора.