Псевдоним на Никола Стоянов Станев. Роден е във Велико Търново на 28 февруари 1907 г. От 1922 г. семейството му се преселва в Елена; там учи в гимназията. След 1928 г. известно време учи живопис при проф. Цено Тодоров, след това следва финанси и кредит. От 1932 до 1944 г. работи като чинавник в Столична община, а след това е управител на ловно стопанство в Ловешка област. През втората половина на четиридесетте години Емилиян Станев се отдава изцяло на творческа работа. Известно време завежда отдел "Белетристика" на в. "Литературен фронт" (1950-1955), избран е за депутат в Народното събрание. През 1974 г. е избран за академик.
     Сътрудничи на литературния печат от 1931 г., най-напред с кратки разкази. Още през тридесетте години се утвърждава като една от големите надежди на българската белетристика, сътрудничи на "Златорог", "Изкуство и критика", "Българска мисъл", "Литературен глас", "Дъга", "Завети" и др. Първата му книга "Примамливи блясъци" излиза през 1938 г. Още в тая книга са включени два разказа - "През зимата" и "Пролетни стремежи", - които утвърждават Станев като изключително оригинален и ненадминат анималист в българската литература. Следващите сборници с разкази за животни - "Сами" (1940) и "Вълчи нощи" (1943) - закрепват тази репутация на Емилиян Станев. Той получава признание не само у нас, но и в съседните страни, и в Европа. През 1948 г. се появява известната му повест "Крадецът на праскови". От това време до средата на шестдесетте години Емилиян Станев работи върху големия си роман "Иван Кондарев", а след това върху "Антихрист". Автор е на много разкази, повести, сборници за деца ("През води и гори", "Лакомото мече", "Повест за една гора" и др.). Емилиян Станев умира в София на 15 март 1979 г.