Станка Михайлова Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен.

Завършва гимназия в родния си град (1947) и руска филология в Софийския университет (1951). Редактор в Радио София (1951-1955), в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" в Русе - през 1956-1958 г. Редактор (1959-1975) в отдел "Поезия" на сп. "Септември", в сп. "Отечество" (1975-1984).

Станка Пенчева дебютира със стихотворение във в. "Изгрев" през 1942. Публикува стихове, есета, очерци, преводи в списанията "Пламък", "Септември", "Съвременник", "Жената днес", "Наша родина", "Отечество", "Читалище", "Юг", "Всяка неделя" и др., във вестниците "Литературен фронт", "Народна култура", "Пулс", "Народна младеж", "Литературен форум" и др.

Автор е на стихосбирките "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Ябълкова градина" (1967), "Есенно сияние" (1968), "Хляб и сол" (1973), "Планета за двама" (1977), "Недовършен свят" (1982), "Сезонът на загубите" (1986), "Опит за бягство" (1992), "Отвън-Отвътре" (2002), "Незабрава" (2004) и др.