Салис Таджер

Не тъгувай, макар да е тъжно
Не тъгувай, макар да боли.
Идва зима! Защо да се лъжем?
И студено е. Падат мъгли.

И понякога се свива сърцето.
Губят стойност най-скъпи неща
Няма птици! Угасват в небето
светлините. Ще дойде нощта.

Не тъгувай, живота е кратък
Всичко тук е - и пъкъл и рай
Всичко вземай и дай без остатък
работи и обичай до край.

Сбогом слънце! Защо да се лъжем.
И студено е. Падат мъгли.
Не тъгувай, макар да е тъжно.
Не тъгувай, макар да боли.

Не ме оставяй сам...

Не ме оставяй сам. Вратата отключи.
Аз искам тая нощ да бъдем двама.
Навън е мокър мрак и вятър зъл фучи.
Зове ме нечий глас, зове ме пак с измама,
сред четири стени. Не ме оставяй сам,
в печална самота, в обятия беззвездни,
където няма път и оня вихрен плам,
живот и красота, а само тръпки ледни.

Не ме оставяй сам... Постеля приготви.
Лицето да цъфти - планинско нежно цвете.
Блажено да заспят калинки сред треви,
звездици да искрят в очите и ръцете
и в миг да се стопи оная тежка скръб,
позната в късен час в безмълвната раздяла,
където всичко спи и пада дъжд и гръм,
безсънна самота хлад зимен е простряла...

Не ме оставяй сам! Не искам да умра
сред книги и слова на мъртвите поети.
Жадувам оня мир с взаимната искра,
където жива жар и вечно слънце свети
и няма мраз и дъжд, зла буря не ечи,
далече е страха от подлост и измама.
Не ме оставяй сам! Вратата отключи.
Аз искам тая нощ да бъдем двама.

Салис Таджер