Строго секретна аналитична справка относно: Състояние и тенденции на валутно-контрабандните престъпления и организираната престъпност в Народна република България.

Документът е от август 1990 г. и е изготвен от старши разузнавач в Националната служба за защита на конституцията (НСЗК). За кратък период от време това е названието на българското контраразузнаване. НСЗК е правоприемник на Второ главно управление на ДС (контраразузнаването), трансформация, станала през февруари 1990 г. (впоследствие НСЗК е преименувана в Национална служба „Сигурност”, която през 2008 г. е включена в днешната ДАНС).

Строго секретната справка е един от първите документи, в който в прав текст неколкократно е използван израза „мафия” при анализа на застрашителното нарастване на организирана престъпност и проникването на корупцията в държавната власт.

Интересно е, че в анализа е изложена и статистика за контрабандата и валутни престъпления още от края на 60-те години в НРБ (факти, които категорично опровергават пропагандното твърдение, че по време на комунизма нямало престъпност).

В документа е изказано предупреждение, че симбиозата между лицата, осъществяващи валутно-контрабандна дейност и организираната престъпност може да постави българския пазар под контрола на „престъпни елементи”, а от друга „да предизвика включването на организираната престъпност в международния трафик на наркотици”.

Отбелязан е скокът на валутните престъпленията, незаконната търговия и контрабанда от 1987 г. насетне. Подробно е коментирано и състоянието на контрабанда на наркотици в България от 1988 г.

В анализа е отделено място на незаконния трансфер на валута в големи размери, на контрабандата на злато и златни изделия и на стоковата контрабанда, извършвани преди всичко от ирански граждани. „Изброените по-горе престъпни дейности, извършвани от чужди граждани на територията на НРБ не биха могли да се осъществят без прякото участие на българския престъпен свят или българската мафия”, се посочва в документа.

„Организираната престъпност се заражда в едно общество само тогава, когато нейната дейност големи, свръх печалби, т.е. тя трябва да има своя свободна „екологична ниша” в икономиката на дадена страна”, се подчертава в аналитичната справка.

Според данните на българското контраразузнаване наличието на големи парични средства не пречи на мафията да купува и да дава подкупи на служители от администрацията. Описани са и конкретни примери, характери за началото на 90-те години.

„По получени оперативни данни „мафията” внимателно наблюдава служителите от местните органи на МВР, прокуратурата, съда и други органи на държавната власт, изучава техните слабости – алкохол, жени, комар и др. и при случаи „помага”, като съответно иска след това „услуга” за „услуга”, а в някои случаи направо шантажира, като иска закрила или информация”, се отбелязва в документа.

Още преди 1990 г., според строго секретната справка се забелязва стремеж от страна на мафията в „изпиране” на незаконно придобитите средства. Цитирани са и конкретни случаи.

В края на документа са посочени и проблемите, свързани с организираната престъпност и наркотрафика в България. На първо място е поставено подценяването на социално-икономическите фактори, създаващи условия за наличие на организирана престъпност в страната.

В анализа обаче не е коментиран фактът, че още от 60-те години ЦК на БКП е сезиран от Държвана сигурност за контрабандата, която извършват държавни търговски обединения и че с решение на комунистическото правителство контрабандата още тогава е поставена под парнийно-държавна опека, а контрабандните канали или скритият транзит, както комунистите наричат контрабандата, се изграждат, контролират и проследяват от структури на самата ДС. Голяма част от участниците в т. нар. скрит транзит, включително и чужди граждани, пък са вербувани като агенти от Държвана сигурност.