НТР – висшият пилотаж в родното разузнаване

Точно преди 55 години се слага началото на българското научно-техническо разузнаване (НТР). Днес то вече е пратено в историята и причините за това са политически. Кое налага закриването му?
На „Позитано“ 20 разказват как в началото на 1990 г. на посещение у нас идва тогавашният държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър. Той провежда разговор с тогавашния министър-председател Андрей Луканов на четири очи и еднозначно поставя въпроса за ликвидирането на българското НТР. Коментарът на американския политик е, че ако не се дадат в най-близко време убедителни и категорични доказателства, че българското НТР е разформировано, на страната ни ще бъде „нанесен непоправим удар“. Тази подробност е споделена от Луканов и на ръководството на НТР. И премиерът Луканов се разпорежда еднолично за смъртта на НТР.
 
Любчо Михайлов (1936-2013) е първият служител, назначен на 1 декември 1959 г. в Научно-техническото разузнаване. При закриването му през 1990 г. е заместник-началник на управлението. Бил е генерален директор на „Изотимпекс“, работил е и в българските външнотърговски организации в САЩ, Мексико и др. Владее четири езика. Пол. Михайлов внезапно почина на 16 януари 2013 г..
- Г-н Михайлов, защо България не можа да защити своето научно-техническо разузнаване, а други “братски” страни го направиха?
- Нито ръководството на българското разузнаване, нито редовите разузнавачи приеха безропотно заповедта на Луканов през 1990 г. Закриването на НТР беше очевидна слабост, изненадващо раболепно поведение без логика. Причините бяха чисто политически и това тежи на колегите ми от години. Унищожи се нещо, което беше изцяло в полза на страната. Разузнаването винаги е работело по схемата “ние не сме против никого, ние сме за България”. Ние помагахме не само на икономиката, но и за жизненото равнище на народа. НТР е имало много съмишленици, които не работеха за пари, а за славата на модернизиращата се наша страна и пред чийто самоотвержен труд ние, служителите на разузнаването, се прекланяме.
- За развитието в коя област НТР има най-голямо значение?
- НТР е решаващ фактор за създаването на високите технологии у нас. Закупуването на всяко ноу-хау от Запад струваше много скъпо за държавата, а и това бе изключително ограничавано от западните страни. Отвъд “желязната завеса” беше създаден специален Комитет за координация – КОКОМ, който да предотвратява проникването на съвременни технологии в икономиката на страните от Източния блок, за да се спре развитието му.
- В кои от областите НТР съдейства за подобряване живота на хората?
- В електрониката, комуникациите, биотехнологиите, в роботиката, химията, лазерната техника, новите технологии, фармацията. Беше заложено развитието на изчислителната техника и ние бързо достигнахме прилично ниво. В началото на 60-те години популярност придоби една система на Ай Би Ем 360 и по следващата й версия 370, което се считаше за много високо постижение. НТР стана решаващ фактор за производство на еквивалентни на тези системи в България и страните от СИВ. Ние бяхме започнали да произвеждаме памети с обем 256 К (килобайта), което правеха малко страни. Изнасяхме големи количества дискови, лентови и др. устройства, а това имаше още по-огромен ефект върху икономиката ни.

70-те години, Михайлов (най-вляво) заедно с Иван Пръмов (в средата) – тогава секретар на ЦК на БКП по въпросите на селското стопанство.
- Легенди се носят за това как сме се сдобивали с лекарства, така ли е?
- (Усмихва се.) Сигурно има защо…(замисля се). В света още не се е случвало някой да даде технологията на продукт, от който се печели. Особено във фармацията. Фирмата производител не би дала безплатно и една доза. Даже да става дума за епидемия. Конкретно не бих си позволил да кажа кои са лекарствата, но те бяха животоспасяващи антибиотици.
- Как придобивахте даден ЩАМ, културата, която е в основата на производство на даден фармацевтичен продукт?
- Щамът лети навсякъде в производствените помещения, където се създава съответният продукт, от който накрая се получава антибиотикът. Например – наш оперативен работник се оказва в тези помещения на световна фирма. Те имат със себе си някаква материя – да речем кърпичка, протрита със специална хранителна среда – агар-агар (прави се от морски водорасли). Човекът, който е в помещението, пипа от време на време неизбежно някои предмети в него и след това си избърсва ръцете в тази кърпичка.
- Защо?
- Защото, ако бързо не го направи, щамът ще умре. След завършване на посещението по предварително организиран начин, се пренася в специален контейнер в България и този щам се възпроизвежда. И това се прави не само от НТР, а с помощта на висококвалифицираните научни специалисти в наши институти. Получавали сме информация за ценен продукт и по куриозен начин – на салфетка в ресторант.
- На салфетка ли?! Кой е този продукт?
- Ние имахме затруднение за създаване на детергенти, т.е. продукти за чистене, миене и пране. На пръв поглед нещо съвсем елементарно. Но този, който имаше продукта, искаше да ни продаде лиценза му на много висока цена.
- Да не е верото?
- (Усмихва се.) Да, той е един от тези продукти. От нашата фирма “Верила” са произведени и много смазочни продукти. Българското НТР достави и един много важен и ценен продукт – т.нар. присадки за подобряване качеството на моторните масла. И всички те бяха със значителен икономически ефект.
- А в селското стопанство как се добирахте до нови технологии или нови линии житни култури?
- Начинът, по който се добрахме до сорт в една западна страна, бе наистина забавен. Разрешиха ни да посетим техни полета, но забраниха фотографиране или вземане на каквито и да са образци.

Двама приятели за цял живот – с митичния генерал Владо Тодоров, шеф на Първо главно управление (от 1986 до 1990), който почина в края на 2012 г. След по-малко от месец след него си отиде и полк. Михайлов.
- И как ги “излъгахте”?
- Първо ни предложиха семена, но на баснословна цена, която не можем да платим. Намери се умен човек, на който панталоните му бяха с по-широки маншети. И както си вървял, тръскал класовете, а в маншетите му падали зърна. Събрали се достатъчно. Този умен човек казал това на още 1-2-ма в делегацията.
- С какви други информации сте се сдобили?
- Пак от наши източници получихме “рецептата” за производство на изкуствена кожа, която се използваше в направата на обувки и облекла. Производството на хубави фасадни бои, на облицовъчни плочки също се дължи на усилията на НТР. Все неща, които директно улесняват бита на българина. Интересен случай е и придобиването на един процесор, който се използва в индустрията за програмиране и контролиране на работата на пералните машини. Впоследствие този процесор беше възстановен в оригиналния си вид, който се използва във военната авиация.
- Какви провали имаше НТР?
- За съжаление, имаше и един от тях, беше в САЩ – случаят “Пеньо Костадинов”. Пеньо контактуваше с един от възможните ни източници в САЩ. Очевидно работата е била засечена от спецслужбите там. Този човек работеше в крупен закрит научно-изследователски център, в който се създаваха много високи технологии за отбранителната промишленост, ядрената енергетика… Всичко изглеждаше перспективно, но вероятно източникът е извършил предателство. Оказа се подставено лице от специалните служби.
- Как точно го залавят?
- Залавянето му става много шумно с много камери и невероятен медиен шум в целия Запад. Арестуван е в ресторант в Ню Йорк и е изведен с белезници. На следващия ден заглавията в пресата са огромни…
- Освобождаването му как стана?
- След продължителни разговори и преговори Пеньо и още 2-3-ма души от ГДР и Полша бяха разменени за 20-ина западни граждани, които лежаха по източноевропейските затвори. Размяната стана на прочутия “Чекпойнт Чарли” в Берлин. Американски охранители пуснаха нашите от единия край на моста. Един от тези охранители, който бил висок ранг и знаел какво получава за нашите, не се сдържал и казал пред немския юрист, с който работехме: “Боже, какви хора им даваме, а каква измет получаваме.”

С Боян Радев
- Колко е спечелила икономиката ни от дейността на НТР?
- Огромна – около 700-800 млн. долара. Но това е сума за 80-те г. Сега тя се равнява на поне два пъти повече. Но това не е заслуга само на НТР. То е един от факторите за реализацията на този ефект. Внедряването на високи технологии имаше и други социални ефекти. В бита на хората в тези производства думите “каруци” и “чували” бяха заменени и трайно присъствие установиха понятия, свързани с размери: “микрони”, “байтове” и т.н.
- НТР ли е висшият пилотаж в разузнаването?
- И в НТР има различни нива. Най-съществената част в разузнавателната дейност с особено висока стойност е аналитично-прогностичната. Екипът й е най-ценната част в едно разузнаване. Този екип може да предоставя информация от съществено значение за взимане на управленски решения на държавно ниво. Не бива да се забравя, че сред лавината от научни и нехнологични открития има немалко с деструктивен ефект, който биха могли да изненадат страната, ако сме неподготвени. Тук възниква вечният въпрос – по колко проблема и в каква степен трябва да се събира информация – много информация по тесен кръг въпроси, достатъчно информация по широк кръг въпроси, много информация по целия спектър. Бих избрал последното, знаейки, че е практически непостижимо.
- След 10 ноември 1989 г. мнозина млади българи заминаха зад граница. Сред тях има много учени, най-много от тях са в САЩ. Знаете ли колко са там?
- Акад. Кирил Боянов е пресметнал, че над 5000 души българи с ниво от доктор на науките нагоре работят в САЩ. Стойността на производство на един д-р на науките там е минимум 1 млн. долара. Като ги умножим, получаваме 5 млрд. И това е минимум – само за подготовката им. Голяма част от тях са подбирани от специалисти разузнавачи от съответните страни. Добре е да знаем, че резултатността на страната ни да влезе в ексклузивния клуб на нациите с доминиращ фактор в областта на икономиката зависи силно и от нивото на образованост на населението.
- Сигурно още живеете с надеждата, че българското НТР пак ще го има?
- България е част от глобализиращия се свят. За нас, за България е от изключително значение да имаме такава служба. Тя ще помогне на страната да бъде в тази част на глобализиращия се свят, която принадлежи към икономиките, в които доминиращ фактор за развитието е знанието. В противен случай България може да се окаже в другата част на глобализацията – глобализация на бедните безнадеждни държави.