САЩ се страхуваха от българското научно-техническо
разузнаване – това са думи на един професионалист, независимо от конюктурата,
свързана с името му – добре познатия ни генерал
Любен Гоцев. През 1989 година той е заместник–министър на външните работи.
Заместник държавният секретар на САЩ Уайтхед откровено му казва: „Лично на мен
вие сте ми много симпатичен. Но вашето външно икономическо и техническо
разузнаване в САЩ е много активно. И трябва да разберете, че докато вие не
прекратите тази си дейност, САЩ не може да ви приеме за приятели с всички
произтичащи от това последствия“.
Гоцев няма да хвърли камък. Но други
мераклии да го сторят – колкото искаш. При това сред най-висшите държавници.
Най-тъмната личност сред българските премиери на всички времена – Андрей
Луканов, в началото на 1990 г. след среща с американския държавен секретар
Джеймс Бейкър (съдружник в мистериозната оръжейна фирма „Карлайл“, в която
такива са още Джордж Буш-старши, Бин Ладен и др.), тутакси свиква ръководството
на прерасналото в управление разузнаване и нарежда:
„Господин
Бейкър твърдо заяви, че ако в най-кратък срок българското научно-техническо
разузнаване не се разформирова, на страната ни ще бъде нанесен непоправим удар!“
Разказват, че потомственият комунист, дядото на който навремето се
опънал на Москва, бил агент на чужди разузнавания. Ние не го твърдим. Но
фактите, че внукът целува задника на символа на империализма, са налице. Луканов
е душата на гробокопача на България – плана Ран-Ът, а ние мислим, че ако
техническото ни разузнаване не бе екзекутирано, този план нямаше да може да се
реализира. И още един факт: официалният шпионски резидент на Щатите в София Сол
Полански заявява в едно свое донесение:
„Избирането на Андрей Луканов в
Политбюро и секретар на БКП е голяма наша победа“. На злополучното съвещание
Любчо Михайлов, заместник–началник на управлението, се опитва да внесе яснота:
„Това е суверенен проблем, това е високоефективна национална структура“.
Но Луканов е безапелационен: „Незабавно ликвидирайте службата и
докладвайте изпълнението!” И това са думи на български (?!) премиер. Никоя
друга страна в света не е ликвидирала подобна тайна служба.
Финансовият
еквивалент на дейността й за 30-те години съществуване надхвърля 3 милиарда
долара. Нека си спомним и това, че през 1970 година стойността на една тройунция
злато беше 100 долара.
Освен това, никое уважаващо се разузнаване не е
минало без подобен отдел. Техническо разузнаване към ЦРУ се създава още с
неговото учредяване през 1947 година. Шарл дьо Гол през 1958 година дава
ултиматум за усъвършенстване и засилва техническото разузнаване, при това –
предимно в САЩ. 70 процента от технологията си в електрониката Япония има
благодарение на техническото си разузнаване, също най-вече в САЩ.
Българското техническо разузнаване се създава в началото на 1960 година.
Идеята е на тогавашния началник на Първо главно управление на МВР (външното
разузнаване) генерал Господин Гочев, вероятно най-интелигентният български
разузнавач. Той е автор на шпионските романи „Червените въгленчета“ и „Странен
двубой“, а също и на изследването „Бюро д-р Делиус“. Генералът обичаше да се
шегува: „Проститутките напразно се ласкаят, че работят първата професия. Първата
професия е разузнаването. При това – техническото“.
И нали беше писател,
даваше пример с романа на Рони Старши „Борба за огън“. Това е разказ за първия
шпионаж в световната история – битка между племена за тайната на огъня. Той
използваше цялото си красноречие да убеди властта за необходимостта от това
разузнаване.
Разказваше лично на Тодор Живков за битката за тайните на
порцелана, за агента Джими Фоли, който като странстващ музикант из Европа
открадва за Англия тайната на качествената стомана. За това, че сам Алфред Круп
е започнал като шпионин, добрал се до тайните чертежи на машина за
производство... на лъжици и вилици. И други забавни истории. Може би и затова
първите операции на българските разузнавачи са направо анекдотични.
Не
става дума за предизвикателството към един мениджър да напише тайната на верото
на салфетка в ресторанта. Нашите джеймсбондовци опитват всякакви начини, но
успяват да се сдобият с тайните на обработката на строителните облицовъчни
плочи, присадките на машинни и моторни масла, отделянето на металните частички
от каолина, тайните на синтетичните материали...
Не се пренебрегва и
селското стопанство. Ето какво разказва един от началниците на службата
полковник Иван Иванов: „С академик Попов бяхме поканени (самият Иван Иванов
действа под прикритие на професор от БАН, б. а.) да посетим житни полета на
сортови семена пшеница в една западна страна.
Изрично бяхме предупредени
да не късаме класове. Облякохме специални панталони с маншети, отдавна излезли
от мода на Запад, гледаха ни малко иронично, затова пък незабелязано успяхме да
пуснем в тях достатъчно зърна, за да възпроизведем високодобивния сорт у нас“.
Но имахме и истински Джеймс Бонд – Пеньо Костадинов. Той работи под
прикритие в търговското ни представителство в Ню Йорк. Тъй като в американските
тайни служби получават сведения за изтичане на техническа информация, дълго
време ФБР се опитва да открие обекта. Година и половина Пеньо Костадинов успешно
работи за България.
Но и ФБР има добри кадри. Нашият разузнавач не
успява да разбере навреме, че човек, който смята за информатор, е федерален
агент. За да не сме пристрастни, ще цитираме авторитетния „Франс соар“. След
ареста там се появява статия за българския разузнавач, кошмар за ФБР, арестуван
с „документи и микрофилми за ядрените оръжия за война в Космоса, войната на ХХI
век“.
Пак там се споменава, че „Българското разузнаване е едно от
най-дискретните и най-добре организирани, действащи в Западния свят“. За нашия
човек пък казват по Би Би Си: „Висок, с приятен вид, спокоен, учтив с
превъзходен английски, Костадинов е сред най-интелигентните представители на
Изтока. По политически въпроси проявява удивителна толерантност“. Арестът на
Костадинов е класически екшън.
Двадесет агенти под прикритие на
сервитьорки, обслужващ персонал и случайни посетители са заели местата си в
елитния ресторант „Сентръл парк“ в Ню Йорк, където Костадинов трябва да се
срещне с информатор. Повечето от тях са жени. Това е особен психологически
похват на ФБР и при арест на мъже-обекти е от особена важност. В момента, в
който Костадинов и информаторът си разменят пликовете, се случва толкова
познатото у нас в последно време нахлуване на агенти с викове: „ФБР! Горе
ръцете! На колене!“
Специален агент Сюзан Саймънс, участвала в акцията
под прикритието на сервитьорка, разказва в показанията си, че пликът, взет от
Костадинов, бил с гриф „Строго секретно“. На него пишело „Инспекционен доклад на
Оперативен център Невада“ и той се отнасял до американски ядрени оръжия. Година
и половина Костадинов прекарва в затвор, без да му е предявено обвинение.
В края на 1984 година с акция за размяната му срещу петима арестувани в
социалистически държави американски агенти се заема професионалистът в тая
особена сфера – германският адвокат Волфранг Фогел.
Размяната става през
май 1985 година на обичайното място за такива деликатни операции – моста
„Глиникер“ в Берлин, където е разменен и легендарният съветски разузнавач
полковник Рудолф Абел срещу летеца-разузнавач Гари Пауръс. И досега битува
слухът, че по този повод в ЦРУ били казали, че са минали евтино с петимата
заменени срещу Костадинов агенти. Българският разузнавач бил еквивалентен на две
дузини агенти на ЦРУ.
Някога Алън Дълес бе казал, че разузнаването е
мръсна работа и затова трябва да бъде поверено на джентълмени. Един такъв
джентълмен е Пеньо Костадинов. Днес той твърди, че всичко в света е политика и
всичко е разузнаване. И всичко това ние вече го нямаме.
Галерия
„Сервитьорките“ от ФБР слагат белезници на нашия разузнавач Пеньо
Костадинов в елитния нюйоркски ресторант
След
срещата си с американския държавен секретар Джеймс Бейкър (вляво) Андрей Луканов
се разпорежда научно-техническото ни разузнаване да бъде разформировано
незабавно
САЩ се страхуваха от българското научно-техническо
разузнаване – това са думи на един професионалист, независимо от конюктурата,
