Настилане с плочки на тераси и балкони

Подовите облицовъчни плочки отдавна надскочиха интериорните приложения и сега са предпочитаното и най-често използвано покритие за външни балкони и тераси. Причините за това, от една страна, са добрите качества на плочките: висока мразо- и износоустойчивост, изключително разнообразие от оцветяване и структура на повърхността. От друга, са модерните и качествени материали за залепване на плочките: за подготовка на основата, лепила, фугиращи и уплътняващи материали. Благодарение на това покритията от плочки се правят лесно, устойчиви са на атмосферните влияния и предлагат широки възможности за декоративно оформяне.
Откритите тераси са значително по-силно натоварени в сравнение с облицовката на вътрешен коридор, кухня или даже баня. Най-съществените проблеми са свързани с неминуемото разширяване на покритието от плочки, на пласта лепило под него и т.н. до самата стоманобетонна плоча, когато я напече слънце. През нощта цялата многопластова система се охлажда и се свива. През зимните студове свиването на настилката е още по-голямо. Проблемът се усложнява и поради факта, че на термично разширяване и свиване е подложена цялата многопластова конструкция, която съдържа още топлоизолационен и хидроизолационен пластове. Всеки от тези материали има различен коефициент на термично разширение и съответно между отделните пластове възникват напрежения, които съвсем не са за подценяване, защото, рано или късно, неминуемо водят да разрушаване на покритието. Най-напред през фугите започва да се просмуква вода, която овлажнява долните пластове, и при недобра хидроизолация може да проникне до помещението под терасата. Процесът регресира, защото влагата замръзва през зимата и ускорява механичното разрушаване на цялото покритие. То започва да пропуска все по-лесно дъждовната и снежната вода и след няколко зимни цикъла настилката трябва изцяло да се подмени.
Изводът от казаното дотук е, че добра тераса се прави с добри, правилно подбрани материали и точно спазване на технологията за лепене на плочките.

Плочки
Първата стъпка е подборът на подовите плочки. Съзнателно изключваме плочките от мрамор или друг естествен материал и се ограничаваме само до керамичните. За настилки на открито категорично се предпочитат плочките, познати у нас под наименованието „гранитогрес”. Този материал за пръв път е бил произведен в Италия и там е получил наименованието „Gres Porzellanato”. Побългареното название подсказва, че става дума за материал, имитация на плочките от природен гранит, който има близък до оригинала външен вид, но и до голяма степен притежава неговата твърдост и износоустойчивост. Гранитогресът е изкуствен високотехнологичен керамичен материал, който бързо се наложи като предпочитано подово покритие. Получава се чрез сухо пресоване на фино смлени минерали (фелдшпати и флуорити), които се изпичат при температура около 1300 °C. Така се получават плочки, които по всички технически и експлоатационни показатели далеч надвишават обикновените керамични плочки – покрити с глазура или без нея. Нещо повече, те превъзхождат и повечето облицовъчни плочи от естествен камък.
Плочите от гранитогрес са изключително твърди и износоустойчиви. Имат еднородна структура и цвят по цялата си дебелина, а не както при обикновената подова керамика, щом се олющи тънката глазура, отдолу се показва друг материал. Поради това, даже и да се надраска плочка от гранитогрес, колкото и трудно да е това, драскотината се забелязва много трудно, защото няма разлика в материала на повърхността и в дълбочина на плочката. Твърдостта на гранитогреса (съответно устойчивостта му на издраскване и износоустойчивост) е 7–8 по МООС, а устойчивостта му на натиск – 51 N/mm². За отбелязване е, че по всички показатели той значително надхвърля изискванията и на най-строгите европейски норми за керамични подови покрития.
Другата характерна особеност на гранитогреса е изключително малката му водопопиваемост, която практически клони към нулата. Докато възприетите в Европа норми на стандарта DIN EN 176, група B1, допуска до 3% водопоглъщаемост спрямо масата на плочката, при гранитогреса този показател е 0,1%. Това на практика означава, че той е не само изключително подходящ за поставяне в мокри помещения, но и на открито – тераси и балкони, защото нищожната водопопиваемост го прави и изключително мразоустойчив.
Еднородната структура на гранитогреса по цялата дебелина на плочката позволява неговото повърхностно шлифоване и полиране, поради което могат да се получат блестящи, наподобяващи най-добрите мраморни плочи покрития. По същата причина плочите от гранитогрес на практика не се глазират. Освен това глазура в случая не е необходима и поради факта, че твърдостта на плочката не отстъпва на твърдостта на иначе тънката глазурена коричка, която защитава обикновените керамични плочки.
Плътната структура на материала и почти пълната липса на капиляри в него правят повърхността на плочките силно устойчива срещу образуване на петна, а прахта и замърсяването на такъв под се почиства много лесно и с обикновени миещи препарати.
При фабрично полираните плочи от повърхността им се отнеме материал на дълбочина около 0,5 mm, за да се постигне гланцът. При тази обработка обаче в повърхността се откриват повече или по-малко микрокапиляри, които способстват за задържане на различни замърсявания.
Гранитогресът е силно устойчив и на температурни колебания в доста широки граници – още една причина да бъде препоръчан за настилане на открити тераси и балкони.
Произвеждат се с разнообразно оцветяване и повърхностна обработка – полирани, матови или релефни.
Плочките от гранитогрес се полагат и залепват подобно на обикновените керамични плочки, но има и някои съществени отличия, които трябва да се познават.
Липсата на отворени капиляри и пори по долната повърхност на плочките изисква използване на лепила, специално посочени от производителите като подходящи за лепене на гранитогрес. Освен това се предлагат и материали, които подобряват сцеплението между пласта лепило и основата, върху която се лепи. По-долу ще разгледаме система от специално създадени материали за лепене на плочи от гранитогрес.
Плочките от гранитогрес се режат и отчупват подобно на обикновените керамични плочки. Еднородната им структура позволява чрез шлифоване ефектно и качествено обработване на кантовете и техните ръбове, получени при отчупването.
Поради крехкостта на материала за устойчивостта на покритието срещу удари е изключително важно под плочките да не останат кухини с въздух. Всяка плочка трябва добре и плътно да прилегне в пласта лепило, а фугите да се запълнят старателно с фугираща маса.

Полагане на плочките
Плочките се лепят и фугират със специално пригодени за целта материали, които и след втвърдяване запазват в необходимата степен еластичността си, така че да поемат термичните разширявания и свивания, без да се напукват и разрушават механично. Те трябва да са мразоустойчиви, което означава да поемат колкото е възможно по-малко влага. При терасите на открито задължително се оставят и т.нар. деформационни фуги. Те се разполагат така, че площта на огражданите от тях полета да не надхвърля 4 m2. Така при нагряване цялото поле се разширява във всички посоки и увеличението на големината му се компенсира за сметка на стесняване на деформационните фуги. Широчината на деформационните фуги е около 10 mm. Те се запълват със силиконов уплътнител, който дълготрайно запазва еластичността си и сигурно ги уплътнява. Деформационни фуги се оставят и по края на покритието, т.е. плочките не опират плътно в ограждащите стени, а се оставя пролука, широка около 10 mm. Тя също се запълва и уплътнява със силиконов уплътнител.
Полагането на настилка на открита тераса е отговорна работа, при която рисковани експерименти в подбора на материалите едва ли е разумно да се правят. Най-добре е да се върви по добре утъпканата пътека на доказаната строителна практика и да се ползва опитът на големите производители. За всеки конкретен случай се предлага цялостна система от материали и технологии за тяхното използване, така че да се гарантира оптимално качество на покритието.
Такива системи предлага световният лидер в областта на хидроизолациите и различните лепилни състави за облицовъчни работи – немската фирма Henkel, чиито материали са познати повече под марката Ceresit.
Ще разгледаме настилането с плочки на открита тераса (балкон), като сме се спрели на по-утежнения вариант – под настилката трябва да се направи не само сигурна хидроизолация, но и топлоизолация. Съзнателно не разглеждаме отвеждането на дъждовната вода от терасата, защото това е друга, при това също обширна тема. В нашия случай терасата има едностранен наклон и водата се оттича в улук.
Първата задача е да се направи циментова замазка с подходящ за оттичане на водата наклон – 2–3%. Понеже стоманобетонната плоча в повечето случаи е стара, добре е повърхността й да се подготви така, че да осигури максимално добро сцепление с пласта пресен бетон. Това се прави чрез шприцване (напръскване с метличка) на цименто-пясъчен разтвор с добавка на емулсията

Ceroc CC81
Това е специална емулсия, съдържаща синтетични смоли, която подобрява сцеплението между стари основи, например стоманобетонни плочи, колони, пояси и греди или стар тухлен зид и положения върху тях пресен слой циментова замазка или нова мазилка. Използва се при ремонтни работи – изкърпване на повредени мазилки, полагане на тънки циментови замазки, подготовка на основата за полагане на подови покрития и т.н. Във вид на воден разтвор емулсията се добавя към циментовия разтвор или разтвора за мазилката и спомага за по-доброто им сцепление и свързване към основата. Същевременно тя подобрява еластичността на връзката помежду им и намалява опасността от напукване и отлепване след време. Ограничава просмукването в сухата основа на съдържащата се в още пресния разтвор вода и с това създава оптимални условия за неговото втвърдяване и по-здраво сцепление с основата.
Емулсията CC81 се разтваря в чиста вода, с която се подготвя строителният разтвор. Съотношението зависи от неговото приложение. При подготовка на рядък цименто-пясъчен разтвор, предназначен за напръскване (шприцване) върху основата и създаване на грапава повърхност, се използва съотношение CC81 към вода 1:2 обемни части. Приблизителният разход на емулсията е 125 g/m². При изравнителна циментова замазка с дебелина до 5 mm се запазва същото съотношение (разход 60 g/m²), при дебелина на пласта 6–15 mm съотношението е 1:3 (разход 40 g/m²), а при дебелина 31–50 mm участието на емулсията се ограничава до съотношение 1:6 обемни части при разход 22 g/m². Времето за употреба на разтвори, приготвени с CC 81, е до 90 min. Предлага се в опаковки по 1, 6 и 12 kg.

Добавка към циментови замазки CN 96
Следващата задача е полагането на пласта, който служи за придаване на терасата на необходимия наклон към улука (2–3%). В зависимост от дебелината му се използва бетон със ситен филц, а в края, където е и най-тънката част, може да се премине и само на цименто-пясъчен разтвор. За да се ограничи до минимум опасността от напукване, в разтвора може да се добавят и армиращи фибри Fibermesh. Желателно е също така да се използва и специалната добавка за циментови замазки CN 96, която подобрява качеството на циментовите разтвори и съответно на качеството на направените с тях армирани и неармирани циментови замазки. Благодарение на нея се ускорява втвърдяването на разтвора и същевременно циментовият пласт става по-устойчив и по-трудно се напуква. Използването на добавката CN 96 се препоръчва особено при замазки над системи за подово отопление, при изравнителни замазки за даване на наклон при облицоване на открити тераси с плочки. Подобрява пластичността на разтвора и улеснява полагането му особено при тънки замазки, води до намаляване на т.нар. „водоциментен фактор”, с което пък се повишава здравината на циментовия пласт. Същевременно значително се повишава и водонепропускливостта на замазката.
Добавката CN 96 представлява течен разтвор, който се прибавя в съотношение около 1% от масата на цимента, при което количеството на необходимата вода се намалява с около 10%. Приблизителният разход е 40 g/m² при дебелина на пласта 1 cm.
Циментовият разтвор се полага върху предварително обработената чрез шприцване с циментов разтвор с добавка на CC 81 повърхност, като се спазва принципът да се полага „прясно върху прясно”. Пресният циментов пласт са поддържа влажен поне 1–2 дни, като редовно се оросява с вода, а може да се покрие и с найлоново платно (или рогозки), които ограничават изпаряването на водата. Върху циментовата замазка може да се стъпва 24 часа след полагане на разтвора, а след 10 дни може да се лепят и плочките.

Битумен грунд BT 26
Следващата задача е повърхността на циментовата замазка да се подготви за полагане (залепване) на хидроизолацията. Това се прави чрез грундирането ґ с битумния грунд BT 26 – водна битумно-каучукова емулсия. Той създава оптимална основа за здраво залепване на самозалепващи се (без използване на разтопен битум) изолационни рулони BT 21, изолиращи ленти BT 23, BT 24Z или уплътняващите ленти CA 22 и CА 23. Използва се за хидроизолиране на различни хигроскопични минерални строителни материали, разположени на открито или закрито: обикновен и клетъчен бетон, мазилки, тухлени зидове и др. Материалът е подходящ също за саниране на стари и повредени битумни хидроизолации, може да се използва и за грундиране на топлоизолационни плочи от екструдиран полистирол (XPS) при подземни хидроизолации.
Грундът се нанася при положителни температури, като е желателно основата да бъде суха, за да може грундът да проникне по-надълбоко. Успешно се нанася и върху леко влажни основи.
Преди употреба битумният грунд се разрежда с вода в съотношение 1:1, като се използва механична бъркалка. При силно порьозни основи се работи с неразреден грунд. Грундът се намазва на плътен равномерен слой с широка четка върху гладка, добре почистена и обезпрашена основа.
Преди да се пристъпи към залепване на хидроизолационата мушама грундът трябва да бъде достатъчно добре изсъхнал и здраво залепнал към основата. Необходимото за това време зависи от температурата на въздуха и влажността на основата. При температура 20 °С грундът изсъхва за около един час, а при увеличена до около 50% влажност на основата времето се удължава до два и повече часа.
Разходът зависи от приложението и е в границите 150-300 g/m² концентрат.

Хидроизолационна мушама BT 21
Хидроизолацията на терасата се прави чрез залепване на два пласта хидроизолационна мушама. Като оптимален вариант се препоръчва самозалепващата се хидроизолационна мушама Ceresit BT 21. Тя представлява еластично, силно устойчиво на прокъсване платно от пластифицирана битумно-каучукова самозалепваща се маса, двустранно ламинирано с полиетиленово фолио. Дебелината на мушамата е 1,5 mm, широчината й е 1 m, а рулата имат дължина 5 или 15 m. Използва се за всички видове вертикални и хоризонтални хидроизолации на открито или закрито.
Мушамата се залепва върху добре почистени здрави и гладки повърхнини, предварително грундирани с битумен грунд BT 26. Той трябва да е напълно изсъхнал. Това се познава по черното оцветяване на повърхността, а здравината на захващане на грунда към основата лесно се установява чрез пробно залепване на тясна ивица мушама и последващото й отлепване. Ако повече от 30% от грунда се повдигне и отлепи от основата, това означава, че още не е прилепнал достатъчно здраво и трябва да се изчака, докато изсъхне достатъчно. За доброто залепване на мушамата грундираната основа трябва да бъде напълно суха. Ако се работи рано сутрин, например, повърхността може да се окаже овлажнена от кондензиралата през нощта влага от въздуха.
Мушамата се нарязва на платна с необходимите дължини. Полагането на отделните платна става чрез равномерно отлепване на защитното полиетиленово фолио и същевременно силно притискане на откритата част от мушамата към основата. Притискането се извършва с помощта на четка или кърпа, като движенията са в посока от средата към краищата на листа – така, както се лепят тапети. Целта е намиращите се отдолу въздушни мехури да бъдат изтласкани встрани. Така залепеното платно се притиска равномерно и по цялата повърхност с твърд гумен валяк. При залепване на няколко платна едно до друго те се полагат със застъпване на ивици, широки 5–8 cm.

Топлоизолация с плочи XPS
За топлинно изолиране на тераси се използват плочи от екструдиран полистирол (XPS), който от всички топлоизолационни материали има най-голяма механична якост и устойчивост на натиск. Плочите се подреждат плътно една до друга върху хидроизолацията, изпълнена с мушамата BT 21, като се фиксират с двустранно залепващи ленти CA 28. За изолиране на покривни тераси се използват плочи с дебелина 6–8 cm. В добавка трябва да се каже още, че плочите XPS са практически напълно водоплътни, защото имат затворена клетъчна структура.
Така положеният топлоизолационен пласт трябва да се защити механически чрез полагане върху него на

платно от нетъкан текстил Cerestat CA 21
Платното е изработено от полиестерни влакна и се използва за защита на хидроизолацията от лежащите върху нея слоеве, най-често циментова замазка. Също така улеснява взаимното им приплъзване при термични разширения, без това да поврежда хидроизолацията. Платното е много устойчиво на прокъсване. То е водопропускливо и същевременно изпълнява ролята на дренаж за по-лесно отвеждане на евентуално проникнала до хидроизолацията вода, даже и при малък наклон за оттичане.
Предлага се на рула с широчина 1 m и дължина 20 m. Дебелината на материята е 1,3 mm.
В случай че не се прави топлоизолиране на конструкцията, платното се полага направо върху хидроизолационния слой и го защитава срещу механични повреди от лежащата върху него циментова замазка.

Плаваща циментова замазка с добавка на CN 96
Върху топлоизолационните плочи и защитното платно се прави армирана циментова замазка с дебелина 40 mm. За такива замазки се произвеждат специални поцинковани армировъчни мрежи с дебелина на стоманените телове 2 mm. Размерите им са 2х1 m, а разстоянието между теловете – 5х5 cm.
Циментовият разтвор се приготвя с добавка на CN 96, която го прави по-пластичен, а пластът става по-здрав и с по-висока водоплътност. За прилагането на CN 96 вече писахме по-горе.

Допълнителна хидроизолационна защита с CL 50
Независимо от специално направената хидроизолация и повишената водоплътност на циментовата замазка чрез добавката CN 96, е желателно повърхността на замазката да се направи напълно водонепроницаема чрез обработка с препарата CL 50. Това дава гаранция, че няма да проникне влага в циментовата замазка и няма да причини разрушаването ґ при отрицателни температури. Тази предварителна защита до голяма степен прави излишна хидроизолацията с битуминизирана мушама, но въпреки това тя не бива да се подценява, защото всяка преосигуровка, особено при открити тераси, винаги си заслужава цената.
Използването на препарата се препоръчва и като защита при облицовки на бани и мокри помещения с плочки, както и при всички облицовки на открити тераси и балкони.
Той се нанася върху здрави и сухи повърхности, които трябва да бъдат почистени от нестабилни частици, прах и евентуално от препарати (кофражни масла), които се използват за предотвратяване залепването на бетонната смес към кофражните платна.
Песъчливи и силно запрашени повърхности предварително се грундират с CT 17. Освен върху циментова замазка, уплътняващият препарат CL 50 може да се нанася върху минерални мазилки, стар бетон, тухлена зидария, облицовъчни циментофазерни, гипсофазерни и гипсокартонени плочи, гипсови шпакловки, изделия от газобетон и др.
CL 50 представлява двукомпонентен препарат, съдържащ прахообразен компонент и течна пастообразна съставка. Двата компонента се разбъркват в съотношение 1:1 с механична бъркалка, след 5 min разбъркването се повтаря и сместа е готова за употреба. Тя е достатъчно гъста и се нанася върху повърхността под формата на тънка шпакловка. При добавяне на до 2% вода (0,2 l на 10 kg смес) се получава консистенция, подходяща за нанасяне и с широка четка. За получаване на добра водоплътност препаратът се нанася на два пласта с минимална обща дебелина 0,8 mm. Вторият пласт се нанася, след като първият вече се е втвърдил (познава се по промяната на цвета му), а и за това е необходим около половин час. След още 1,5 часа водоплътното покритие вече е достатъчно здраво, за да може върху него да започне лепенето на плочките.
Предварително обаче всички деформационни фуги, включително и фугите по краищата на покритието трябва да се уплътнят допълнително чрез залепване на

уплътнителни ленти CL 52
Лентите се полагат непосредствено след нанасяне на първия пласт CL 50, притискат се, за да потънат в него, и след това върху тях се нася вторият пласт от същия препарат.
От същия материал се произвеждат още уплътняващи маншети за стени (CL 53), за подове (CL 54), за уплътняване на ъгли (CL 56 и 57). Те осигуряват допълнителна защита срещу проникване на вода при всички критични места – фуги, около тръби и сифони за отвеждане на водата, при ъгли и др. Подходящи са за подови и стенни облицовки във вътрешността на сградата или на открито. Не се използват самостоятелно, а се вграждат в уплътняващия материал, например CL 50, CL 51, CE 49 и CU 23. Произвеждат се от полиестерна тъкан, пропита и двустранно покрита с каучук. Те имат голяма устойчивост на разтягане и издържат на температури до –30 °С.

Лепило за плочки
Ceresit предлага изключително широка гама от лепила, всяко от които има своето оптимално приложение. За разположени на открито тераси и балкони като универсално може да се препоръча лепилото Ceramit CM 19 (CM217, CM17). То е еднакво подходящо за вътрешни и външни подови облицовки, позволява залепване и на плочи с голяма площ, използва се за лепене както на керамични плочки, така и на гранитогрес. Основните му качества са, че свързва бързо и след като се втвърди, запазва еластичността си и не се руши при термично разширяване и свиване на настилката. Захваща добре върху сухи основи от бетон (след поне 3 месеца от изливането) и циментови замазки най-малко 28 дни след полагането им и с остатъчна влажност под 2%. При наличие на неравности с дълбочина до 8 mm основата един ден по-рано се подравнява със същия материал. При неравности, по-големи от 8 mm лепилото, за икономия на материал, се размесва с пресят ситен пясък (с големина на зърната до 2 mm) в съотношение лепило:пясък 3:1. При полагане на ново покритие върху стари плочки на открити тераси предварително се прави шпакловка с CM 19, като към една опаковка от 25 kg се добавят 2 kg емулсия CC 83 и около 4 l вода. След втвърдяване на шпакловката (около 3 часа) може да се пристъпи към лепене на плочките с CM 19.
Лепилото се разбърква старателно на два етапа, като помежду им се изчаква около 5 min. За постигане на оптимална работна консистенция се добавят 5–6 l вода.
Лепилото се разнася равномерно с назъбен шпахтел, като трябва да се има предвид, че времето за лепене след разстилането му върху пода е ограничено до около 30 min. След около 6 часа върху залепените плочки може да се стъпва.
За залепване на 1 m2 плочки, в зависимост от големината на зъбите на шпаклата (съответно 6, 8 или 10 mm), са необходими около 2,4–3,9 kg лепило.

Фугиране
Подходящ материал за запълване на фугите между плочките при тераси на открито е Cerement CE 37. Той може да се използва за външни и вътрешни настилки, като специално се препоръчва за плочки от гранитогрес. Използва се за запълване на фуги с широчина от 2 до 15 mm. Фугирането се извършва поне 7 дни след залепване на плочките, за да може лепилото напълно да се втвърди и изсъхне. Продава се в прахообразно състояние и преди употреба се разбърква с вода в съотношение 5:1. Нанася се във вид на пастообразна смес, която се втрива във фугите с гумен шпахтел. След като сместа започне леко да се втвърдява, плочките се забърсват с влажна гъба, като се внимава, особено при движение на гъбата по продължение на фугата, още прясната смес да не се отмие. При опасност от дъжд прясно фугираната настилка трябва да се покрие с полиетиленово платно. Върху нея може да се стъпва след 6 часа.
Разходът на материал силно зависи от големината на плочките и широчината на фугите. Така например при плочки с големина 10 х 20 cm и широчина на фугата 8 mm за 1 m² настилка е необходима около 1 kg фугираща маса. Същото количество е потребно и при плочки 30 х 30 cm и фуга с широчина 10 mm.

Запълване на деформационните фуги
В началото на статията споменахме, че при разположени на открито тераси всеки 4 m² площ трябва да бъде оградена с деформационна фуга. Такава фуга се оставя и между краищата на настилката и ограждащите терасата стени. Тези фуги се запълват със специален силиконов уплътнител, като най-подходящ за настилки на открито е Ceresit CS 25. Тя запазва за дълго еластичните си качества, устойчива е на стареене, включително на въздействието на ултравиолетовите лъчи, има отлично сцепление към най-различни материали, включително стъкло, порцелан, емайл и т.н. По тази причина тя е отличен материал и за уплътнения в бани и други мокри помещения.
Силиконовият уплътнител се нанася върху сухи, чисти и много важно – сигурно обезмаслени повърхнини. При външни настилки широчината на деформационните фуги е около 10 mm. Поради това във фугите първо се поставя специален объл шнур от твърд пенообразен материал със затворени клетки, за да не се просмуква влагата. Върху него силиконовият уплътнител се шприцва на равномерно дебел слой, докато се запълни фугата. Силиконовият уплътнител CS 25 има отлична адхезия и без предварителна обработка на повърхността залепва здраво върху емайл, керамика, стъкло, глазирани плочки и порцелан. При различни метали или керамични плочки с повишена порьозност се препоръчва предварителна обработка на ръбовете и кантовете около фугите с препарата Ceresit Fugen-vorstrich, който подобрява сцеплението между основата и силиконовия уплътнител. Тя се продава в специални туби с вместимост 280 ml. Силиконовият уплътнител се изтласква от тубата с помощта на специален пистолет. В таблицата е даден разходът на материал, т.е. дължината на уплътняващия шев, който може да се получи с една туба при различни големини на фугата.

Саниране на стари покрития
На този свят няма нищо вечно и колкото и съвършено да е покритието с плочки, за него също периодично трябва да се полагат, макар и минимални, грижи. Под въздействие на атмосферните влияния съществуващите пори в плочките започват да се разширяват, появяват се множество първоначално незабележими за окото микропукнатини, тук-там фугите започват да пропускат вода. Ако не се вземат навреме мерки тези процеси непрестанно ще се задълбочават и ускоряват, докато се стигне до отлепване на плочки и подмяна на цялата настилка.
Всичко това може да се избегне чрез периодично импрегниране на настилката със силиконовия препарат Ceretec CT 10 Balkondicht LF. Той представлява течност, която се разлива върху добре почистените плочки и равномерно се разнася по повърхността. След изчакване на около 5 min цялата повърхност се изтрива и почиства с леко навлажнена кърпа. Така всички пори и даже микропукнатини с широчина до 0,2 mm стават напълно водонепропускливи, а цялата повърхност става „немокреща се”, което значи, че водата се задържа във вид на капки, а не се разлива. Прясно импрегнираната настилка може да понесе дъжд след 2–6 часа от нанасянето на разтвора, а пълноценната защита се достига за около 14 дни.
Операцията се извършва лесно и осигурява отлична превантивна защита за около 1–2 години, като дълготрайността зависи от порьозността на плочките, количеството на пропития в тях импрегнатор, условията на експлоатация на терасата и т.н. Във всеки случай може да се препоръча освежаване на импрегнацията на всеки 6 месеца. Разходът на импрегнатор е средно
200 ml/m².
При саниране на стари покрития често се налага подмяна на старите силиконови уплътнения. Тази необходимост лесно се установява, като с остър нож се провери дали силиконовият шев е плътно залепнал към ръбовете на плочките или на места се е отлепил и се е образувала фуга. На тези места се забелязва тъмно оцветяване поради развитието на плесени, поддържани от задържащата се влага. При по-силно дръпване силиконовият шнур се отлепва и изважда лесно. От него обаче остават остатъци, които трябва напълно да се премахнат. Специално за отстраняване на стари силиконови уплътнения и подготовка на фугите за добро залепване на новото уплътнение се използва препаратът Ceresit Silikon Entferner. Фугите се почистват старателно, както вече бе описано, може да се приложи и предварителна обработка на фугите с Ceresit Fugenvorstrich за по-сигурно захващане на силиконовия уплътнител.
Добре си даваме сметка, че дотук описаната технология за полагане на покрития от керамични плочки на открити тераси и балкони, общо взето, граничи с представата за идеалното и че все още твърде малко са изпълнените по този начин обекти у нас. Първо, описаните тук материали са сравнително отскоро достъпни на нашия пазар и, второ – все още малко се познават. Немалко от занаятчиите така и не похващат да четат и разучават нови технологии, особено пък, когато описанията са на чужд език и с доста труд може да бъдат събрани из необятния Интернет. Българските търговци са преди всичко търговци и основната им грижа е да продават, като рядко се сещат, че клиентите им трябва първо да опознаят и да повярват в новите материали и технологии. Това навярно е и причината да се внасят предимно най-често използваните с универсално приложение материали.
За чуждестранните производители пък нашият пазар е толкова малък, че рядко си правят труда да популяризират и в България свое ново производство. Затова се стремим, доколкото е по силите ни, да запълваме образователната празнина между производителите и техните клиенти – нашите читатели.