***
П.Станчева

Можеш да избягаш от една любов,
можеш да излъжеш приятел,
можеш да не вдигнеш слушалката
когато телефонът настойчиво те вика.
.....
Можеш да направиш сто хиляди
позволени и непозволени неща -
едно не можеш: Да измамиш себе си.

ЦЕНАТА НА ДОВЕРИЕТО

Така съм създадена,
Че предпочитам
Да се усмихна, вместо да се намръщя,
Да погаля – вместо да ударя,
Да повярвам – щом ме погледнат в очите.

Много пъти са ме лъгали.
Дори най-скъпите, най-близките.
Обичта ми са тъпкали
С думи са ме оплитали -
И пак ме гледаха в очите.

Може още сто пъти да ме излъжат.
Нека.
Едно не искам: заради стоте измами
Веднъж да не повярвам само
На очите, които наистина
Са били искрени

ХУБАВО Е ВСИЧКО ДА СВЪРШВА НАВРЕМЕ...

Хубаво е всичко да свършва навреме -
Да напуснеш рано огнището,
Преди огънят да е станал на пепел;
От трапезата да станеш рано -
За да не събираш после трохите;
И да отвърнеш очи,
Преди другите очи да изстинат.
Не обичам да гледам сухи цветя
И празни чаши...
Не ме докосвай никога без обич.


ДИДАКТИЧНО

От всичко‚ което бих искала да ти кажа‚
избирам‚ дъще‚ едно: Бъди горда! Горда бъди!
След всяко падане - ставай!
Иначе ще те смажат зли хора или беди.
Даваш ли - не пресмятай! Губиш ли - не съжалявай!
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става -
свое достойнство има и мравката на тази земя.
Не бой се от нищо -
ни от съдбата‚ ни от себеподобния враг.
Каквото и да се случи - гордостта
ще изправя главата ти като железен гръбнак.