Помело
(Citrus grandis или Citrus maxima) е цитрусово дърво, което дава
най-големите цитрусови плодове. Произхожда от Азия и се отглежда от
почти 4000 г.
На вид е като
гигантски грейпфрут - теглото на най-големите
екземпляри стига
8 кг. Всъщност има
предположения, че именно помело в кръстоска с портокала са родители на
последния.
Белите цветове на този плод се използват в
парфюмерията - имат силен и привлекателен
аромат.
Плодовете му са кръгли, леко сплеснати, с дебела кора, която е
светлозелена при неузрелите и жълта при зрелите плодове. Плодовете са с
диаметър между 10 и 30 см.Има
дебела
кора, с доста широка и грапава бяла част под нея, която трябва да се
отстранява, защото горчи. Но когато най-сетне бъдат премахнати тези
препятствия, месото на плода е с бял или розов цвят. В различните сортове има от
почти никакви до доста много
малки
семчици.Обикновено
се консумира
суров, но някои кулинари го правят на сладка, конфитюри,
сиропи, салати и предястия. Като цяло важи правилото, че може да замени
грейпфрута в повечето рецепти. Когато избирате плода гледайте да е без
драскотини и натъртвания. Може да го съхранявате около седмица в хладилника.
И сега хубавата част -
в 150 г помело
(около 1/4) - има 60 калории, няма холестерол, мазнини и натрий. За сметка на
това съдържа около 130 % от препоръчителната дневна доза витамин С и е
добър източник на калий, т.е. полезен е за сърцето.
Екстрактът от
семената на този плод е с
антибактериални и
антиоксидантни свойства. Вече изпитвате симпатии към него, нали?
В Югоизточна Азия някога са използвали ципите около месото
на плода за
лечение на упорита кашлица и за
борба с епилептични припадъци.
На вкус са кисели и доста горчиви. Поради горчивината си дълго
време са били консумирани само на Индонезийския полуостров. Преди
десетина години са създадени нови сортове, които са по-сладки и намират
добър прием на западния пазар.От 2006 г. се внасят и у нас.
Култивираните сортове са с аромат, сходен с този на грейпфрута, но без
горчиво-нагарчащата му жилка във вкуса. По тази причина често ги
наричат „Меден грейпфрут". Чистото тегло на плода (без кората) е около
70%. Вътрешността на плода е куха. Ципите, подобно на грейпфрута са
доста дебели. Има ясно разграничени парченца, както е при другите
цитруси.Кората му е доста горчива но за разлика от нея плодът е доста
сладък и вкусен.
В Китай са отглеждали помело още преди Христа, но от няколко години
има стройно изградена държавна програма за употребата на плода, за
който се твърди, че е спасител на китайския народ от всякакви
заболявания и абсолютен гарант за добро здраве. Организират
съревнования на трудовите колективи по скоростно ядене на помело. Дори
при епидемията от птичи грип се е препоръчвало като противодействие чай
с помело. За Нова година китайците си подаряват плода като символ на
благоденствие и благополучие.
В Тайланд също смятат помело за чудотворно. Твърдят, че ако в
продължение на 3 години се яде помело всеки ден, астмата и
туберколозата си отиват безвъзвратно. А същата процедура за пет години
унищожава рака и гарантира, че това е завинаги.
Освен всичко тайландците са убедени, че употребяващите плода след
година стават по-добри, отзивчиви, разбиращи, открити и любвеобилни.