Помело (Citrus grandis или Citrus maxima) е цитрусово дърво, което дава най-големите цитрусови плодове. Произхожда от Азия и се отглежда от почти 4000 г.
На вид е като гигантски грейпфрут - теглото на най-големите екземпляри стига 8 кг. Всъщност има предположения, че именно помело в кръстоска с портокала са родители на последния.
Белите цветове на този плод се използват в парфюмерията - имат силен и привлекателен аромат.
Плодовете му са кръгли, леко сплеснати, с дебела кора, която е светлозелена при неузрелите и жълта при зрелите плодове. Плодовете са с диаметър между 10 и 30 см.Има дебела кора, с доста широка и грапава бяла част под нея, която трябва да се отстранява, защото горчи. Но когато най-сетне бъдат премахнати тези препятствия, месото на плода е с бял или розов цвят. В различните сортове има от почти никакви до доста много малки семчици.Обикновено се консумира суров, но някои кулинари го правят на сладка, конфитюри, сиропи, салати и предястия. Като цяло важи правилото, че може да замени грейпфрута в повечето рецепти. Когато избирате плода гледайте да е без драскотини и натъртвания. Може да го съхранявате около седмица в хладилника.
И сега хубавата част - в 150 г помело (около 1/4) - има 60 калории, няма холестерол, мазнини и натрий. За сметка на това съдържа около 130 % от препоръчителната дневна доза витамин С и е добър източник на калий, т.е. полезен е за сърцето.
Екстрактът от семената на този плод е с антибактериални и антиоксидантни свойства. Вече изпитвате симпатии към него, нали?
В Югоизточна Азия някога са използвали ципите около месото на плода за лечение на упорита кашлица и за борба с епилептични припадъци.
На вкус са кисели и доста горчиви. Поради горчивината си дълго време са били консумирани само на Индонезийския полуостров. Преди десетина години са създадени нови сортове, които са по-сладки и намират добър прием на западния пазар.От 2006 г. се внасят и у нас. Култивираните сортове са с аромат, сходен с този на грейпфрута, но без горчиво-нагарчащата му жилка във вкуса. По тази причина често ги наричат „Меден грейпфрут". Чистото тегло на плода (без кората) е около 70%. Вътрешността на плода е куха. Ципите, подобно на грейпфрута са доста дебели. Има ясно разграничени парченца, както е при другите цитруси.Кората му е доста горчива но за разлика от нея плодът е доста сладък и вкусен.

В Китай са отглеждали помело още преди Христа, но от няколко години има стройно изградена държавна програма за употребата на плода, за който се твърди, че е спасител на китайския народ от всякакви заболявания и абсолютен гарант за добро здраве. Организират съревнования на трудовите колективи по скоростно ядене на помело. Дори при епидемията от птичи грип се е препоръчвало като противодействие чай с помело. За Нова година китайците си подаряват плода като символ на благоденствие и благополучие.
В Тайланд също смятат помело за чудотворно. Твърдят, че ако в продължение на 3 години се яде помело всеки ден, астмата и туберколозата си отиват безвъзвратно. А същата процедура за пет години унищожава рака и гарантира, че това е завинаги.
Освен всичко тайландците са убедени, че употребяващите плода след година стават по-добри, отзивчиви, разбиращи, открити и любвеобилни.