Посадъчен материал и засаждане на лозите

Защо лозите не се размножават със семена

Лозата може да се размножава по два начина - чрез семена и по вегетативен път. Размножаването чрез семена е общоприет начин при повечето селскостопански култури. При лозата обаче в производствени условия то не се прилага. Засетите лозови семена от даден сорт дават потомство със значителни отклонения от родителската форма, т.е. не могат да възпроизвеждат сорта, от който са взети. Освен това отглеждането на нови лозови растения от семена е свързано с редица трудности - ниска кълняемост на семената на много сортове, по-голяма взискателност на младите растения, късно встъпване в плододаване при недостатъчно грижи и т.н. Всичко това прави размножаването на лозата чрез семена неприложимо в широката практика. То се използва само в научните институти, където се работи за създаване на нови сортове лози.

Как лозата се размножава по вегетативен начин

В практиката лозата се размножава изключително по вегетативен начин чрез пръчки с пъпки. Получените по този път лози притежават напълно качествата на взетия за размножаване сорт. Този начин е по-лесен и по-бърз. Известни са няколко начина на вегетативно размножаване. До пренасянето на филоксерата в Европа лозата е размножавана чрез резници и неприсадени вкоренени лози. Този начин и сега се използва в райони, където почвите са силно песъчливи. След появата на филоксетта новите лозови насаждения се създават чрез засаждане на облагородени вкорененилози. Те се получават, като се присадят калеми от културни сортове върху американски подложки. Така се получават лози, коИто са устойчиви и на филоксерата, и дават доброкачествено винено или десертно грозде. Като спомагателен начин може да се използва и размножаването чрез отводи - полагане в почвата за вкореняване на зелени леторасти или на узрели пръчки, преди да бъдат отделени от майчиното растение. Прилага се при попълване на празните места в старите лозя.

На какво да се обръща внимание при купуването на лозички

Нови лозя сега се засаждат главно с облагородени вкоренени лозички. Това наложи да се обособи отделен клон в лозарството (пепиниерство) за производство на посадъчен материал. Произведените лозички се предлагат на нуждаещите се стопанства и частни лица от ДСО „Сортови семена и посадъчен материал" или направо от производителите. При покупката на лозички трябва да се обръща внимание на следното: Снопчетага трябва да имат етикети с означение на сорта и подложката и да са пломбирани. Това е гаранция, че ни се предлага действително исканият сорт и че лозите са проверени от органите на семеконтролната инспекция. Разрешено е да се продават само първокласни лозички. Те трябва да имат най-малко три стъпални коренчета (в основата), излизащи от три различни страни на петата и да са дълги поне 7 см. Дължината на подложката от стъпалото до основата на едногодишния летораст трябва да бъде 32 плюс 2 см. Срастването между присадника и подложката трябва да бъде много добро, без цепнатини и бруки. Спойката се изпитва чрез извиване на лозичката в мястото на присаждането. Узрялата част на едногодишния летораст трябва да бъде дълга най-малко 15 см, а когато леторастите са повече от един - поне по 12см всеки (фиг.13). Присадникът и подложката трябва да бъдат здрави. Всяко снопче съдържа по 25 лозички. Правилно ще бъде да се развърже някое случайно взето снопче и да се огледат по-внимателно и вътрешните лозички.

Може ли да се разпознаят болнитее от чернилка лозички

По време на съхраняването облагородените лозички може да заболеят от болестта чернилка. По дървесината на болните лозички се появяват тъмно-кафяви до черни петна с продълговата или овална форма. Големината им варира от няколко милиметра до 2-3 см. Външно лозичките изглеждат здрави. За да се открие чернилката, трябва с ножче да се премахне мъртвата кора. Тогава при внимателно преглеждане се откриват характерните за тази болест черни петна, пръснати на различни места по подложката. Засадените болни лозички се прихващат, но впоследствие петната, особено тези под стойката, се разрастват, обхващат подложката от всички страни, прекъсват сокодвижението и лозите през втората до четвъртата година загиват. Тъй като не е възможно да се отделят болните от здравите лозички, най-добре е партидите, в които има болни лозички, да се бракуват.

Фиг.13 Първокласна лоза

Къде и как да се съхраняват лозичките до момента на засаждането

Правилно е облагородените лозички да се набавят през пролетта. Пепиниерските стопанства имат специално изградени хранилища, където посадъчният материал се съхранява най-добре. Закупените през пролетта лозички се съхраняват кратко време, но така, че да не се допусне подсъхването им. Най-често лозичките се съхраняват във влажен пясък, като се поставят отвесно и се покриват до под спойката. Може да се съхраняват в избени помещения или под обикновен навес. Когато лозичките ще се засаждат наскоро, може временно да се съхранят на открито във влажна почва, но на отцедливо място.
По-трудно и с повече рискове, е свързано съхраняването на лозичките през зимата. Те трябва да се съхраняват в подходящи изби, мазета и др. За тази цел на пода се насипва пласт пясък, дебел 10-15 см, и върху него се поставят снопчетата лози. Те се изправят едно до друго и след като се нареди цял ред, корените и около половината от подложката се засипват с пласт пясък с 10% влажност. След това се нарежда втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват добре с пясък. Не бива да се покрива с пясък мястото на спойката.
През цялата зима се следи температурата да не спада под 0°С и да не се покачва над 8°С. При засъхване пясъкът се навлажнява леко с лозарска пръскачка. Възможно е да се появи плесен, но тя е повърхностна и не е опасна.
Пренасянето на облагородените вкоренени лозички трябва да става в топли дни, когато температурата не е под 0°С. По време на транспортирането не бива да се допуска и подсъхване на корените. За целта лозичките се обвиват с влажна слама или зебло.

Кога да се засаждат лозите

Лозичките може да се засаждат както през есента, така и през пролетта. При есенното засаждане прихващането е много добро и лозичките се развиват силно. Тогава обаче се изисква мястото да е риголвано по-отрано, за да се слегне почвата и да се разтрошат буците. При суха есен това не се постига. През някои години засадените през есента лозички заболяват от чернилка.
В нашата страна се практикува предимно пролетно засаждане. Най-подходящо за него е времето през втората половина на март и началото на април. Стремежът трябва да бъде към по-ранно засаждане. Тогава процентът на прихващане е по-висок и лозите се развиват по-добре през първата година.
Както през есента, така и през пролетта обаче не бива да се засажда в дни, когато температурата е под 0°С, тъй като корените на лозичките са чувствителни на студ. НА КАКВИ РАЗСТОЯНИЯ ДА СЕ ЗАСАЖДАТ ЛОЗИТЕ
Гъстотата на засаждане се определя от редица условия: климат, почва, сорт и система на рязане. При съвременното модерно лозарство се намеси и един нов фактор - ширината (габаритът) на използваните машини. За любителските насаждения и лозята за лично ползване той е без значение. Решаващо значение в случая имат сортът и начинът, по който ще се отглеждат лозите. Ако ще се отглеждат на обикновена телена конструкция или на единични колове, подходящи са следните разстояния: между редовете от 1,30 до 1,50 м и в редовете от 1,20 до 1,30 м за винените сортове и от 1,40 до 1,50 м за десертните. По-големите разстояния се предпочитат при богати почви и по-силно растящи сортове.
Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с по-високи стъбла (от 0,80 до 1,30 м височина), разстоянието между редовете се увеличава до 3,5 м, а в реда се запазва над 1,20 м.
При засаждането на силно, растящи сортове, от които ще се формират мощни асми на скеле, разстоянието между редовете е около 4 м, а между лозите - поне 2 м. Ако се засаждат лози в отделни, изолирани редове, независимо на каква телена конструкция ще се отглеждат, разстоянието в реда трябва да бъде от 1,20 до 1,50 м.
Посочените разстояния може да се изменят в една или в друга насока в зависимост от формата и големината на мястото. Винаги обаче трябва да се спазва принципът - по-високите, по-мощните формировки изискват по-големи разстояния.

Как се подреждат лозите при засаждането

При засаждането лозите може да се подредят в няколко форми - квадратна, правоъгълна и шахматна, или триъгълна. Квадратната форма е подходяща за лози, които се режат по чашовидната система и се отглеждат на единични колове. При нея лозите се огряват добре от всички страни, а корените се развиват равномерно във всички посоки. Подходяща е за малки площи и позволява рационално да се използват почвата и светлината.
При засаждането в правоъгълна форма разстоянието между редовете е по-голямо, отколкото между лозите в реда. Тази форма е подходяща за лозя, които ще се отглеждат на телена конструкция. При нея използването на светлината и почвата не е така пълно, както при квадратната форма, поради сгъстяване на лозите в реда.
При шахматната (триъгълната) форма всеки три лози от два съседни реда образуват триъгълник. Подходяща е за наклонени терени и позволява много добре да се използват светлината и почвата.При засаждане на отделни, малко на брой лози в дворните места изброените форми на засаждане не винаги са приложими. Тогава се ръководим главно от естетически съображения - оформяне на алеи, беседки и др., - от съществуващите сгради, овощни дървета и т.н., като не забравяме и изискванията на лозата.

Има ли значение посоката на редовете

Посоката на редовете не е без значение за развитието и плододаването на лозите, особено при правоъгълната форма на засаждане. Най-добро осветление на лозите се осигурява при посока на редовете север - юг. При него двете страни на реда се огряват равномерно през деня: преди обяд - едната страна, а след обяд - другата. Не винаги обаче е въз можно да се спази тази посока. В местата, където духат силни ветрове, редовете трябва да съвпадат с посоката на преобладаващите ветрове. Върху наклонени терени, за да се избегне ерозията на почвата, редовете се ориентират по хоризонталите. Там, където лозите ще се напояват, посоката на редовете трябва да се определя с оглед на движението на водата. Ясно е, че при определяне посоката на редовете трябва да се имат предвид всички изброени фактори.

Как се маркира мястото за ново лозе

Риголваното през есента място през пролетта се подравнява веднага след като почвата изпръхне. След това се маркира, като с дървено колче или пръчка се означи точно мястото на всяка лозичка. Маркирането може да се извърши с тел или с въже. За предпочитане е да се работи с тел. С него се отбелязват прави редове и не се променя разстоянието между лозите в реда, докато при маркирането с въже това не винаги е възможно поради разтягането или свиването му след намокряне.
При правоъгълна форма на засаждане най-напред с колчета се отбелязват началото и краят на всеки ред. За тази цел от двете страни на мястото се опъва по един тел, на който има поставени белези (нишани) на приетите между редовете разстояния. След това напречно между тях се опъва трети тел, по който също има белези, но вече на разстоянието, прието между лозите в реда. С едно опъване на тела се маркира един ред, като срещу белезите се забиват колчета или пръчки. По същия начин се маркира вторият, третият, четвъртият и т.н. ред.Желателно е колчетата при маркирането на реда да се забиват откъм обратната на посоката на движението страна, за да не се събарят при преместването на тела.
При шахматната форма на засаждане от едната страна (началото на редовете) се опъват два успоредни тела, като вторият е отместен на вътре по посока на редовете на половин разстояние от приетото между лозите. Маркирането на лозите от тел редовете започва от първия тел, а на чифт - от втория. По такъв начин се получава шахматно разместване на лозите от съседните редове. Крайният ред е отдалечен от границата на половин междуредово разстояние, а крайните лози в реда - на половин разстояние между лозите.

Как се подрязват лозичките при засаждането

Един-два дни преди, засаждането лрзичките се изваждат от хранилището и се киснат едно денонощие във вода, за да се освежат. Ако има съмнение за подсъхване, кисненето може да продължи 2-3 денонощия. След това лозичките се преглеждат една по една, като негодните се бракуват, а останалите се подготвят за засаждане по следния начин: наранените и повредени корени се изрязват до здрава тъкан; избират се около 4 добре развити коренчета, разположени от различни страни на петата, и се подрязват на дължина от 6 до 8 см; излишните корени от петата и всички развили се от по-горните възли се премахват до основата.
От калема, ако има покарали повече от една пръчка, се избира тази, която е по-силна и има по-добро разположение. Тя се изрязва на две видими очи, а другите се изрязват до основата (Фиг. 14).

Фиг. 14. Подготовка на лозичката при засаждане:
а. лозичката преди подрязването; б. същата лозичка след подрязването

При есенно засаждане пръчките се подрязват през пролетта на самото място, като лозичките се откриват до спойката и след подрязването пак се загърлят.
За да се улесни прилепването на почвата към корените, много лозари непосредствено преди засаждането потапят корените на лозичките в каша, приготвена от пресни говежди изпражнения и глина. Трябва да се внимава при работа с облагородените лозички да не се допусне подсъхване на корените им. При пренасянето те се обвиват добре с влажна слама или зебло. На мястото, докато се подготвят, корените им се зариват с влажна почва, а след подрязването се потапят в съд с вода до момента на засаждането.

Как се засаждат лозички в ямки

Ямката се изкопава от едната страна на колчето с размери 30Х40 см и дълбочина с 10 см по-голяма от дължината на подложката. Стената откъм колчето се изкопава вертикална, а на противоположната страна се изхвърля пръстта. На дъното на ямката се събира похкава почва във вид на конус, върху който се разполагат корените на лозичката. Лозичката се поставя вертикално точно на мястото на колчето, така че спойката (мястото на присаждането) да бъде наравно с нивото на почвата. (Фиг. 15). При наклонени терени, където има измиване на почвата, спойката трябва да бъде с 3 - 4 см под нивото на почвата, а в ниските места, където се нанася почва - с няколко сантиметра над нея. Ямката се запълва до половината с рохкава пръст, която се натъпква внимателно с крак. Желателно е в този момент лозичката да се полее с 5 - 6 л вода. Това улеснява слягането и прилепването на почвата към корените. След това се насипва пръст до нивото на спойката, забива се колчето до самата лозичка и чепчето се покрива с рохкава почва с ръце (а не с мотика!) на 4 - 5 см над последното око. За да се постави лозичката точно на маркираното място и да се получат прави редове, при изкопаването на ямката и засаждането може да се използва садилна дъска. Тя е дълга около 60 см, широка 10см и точно в средата и в двата й края има изрези, разположени в една права линия. Преди изкопаването на ямката дъската се поставя така, че средният изрез да обхване маркираното колче, а в двата крайни изреза се забива по едно контролно колче. Ямката се изкопава около маркираното колче, което от този момент става ненужно. При засаждането лозичката се поставя на средния изрез на садилната дъска, т.е. на мястото на маркирното колче.

Фиг.15. Засаждане в ямка

Необходимо ли е да се правят купчини

Покриването на чепчето на засадената лозичка с рохкава пръст или направата на купчинки е абсолютно наложително. Ако чепчето се остави открито, през отреза му става силно изпаряване и лозичката само след няколко дни ще изсъхне, тъй като корените още не са в състояние да всмукват вода от почвата. Купчинките се поддържат до втората половина на август. Новите леторасти покарват през тях. Ето защо е нужно да се разрохква кората им след дъжд, а при слягане да се възстановяват. При по-тежки почви непосредствено до самото чепче може да се насипе пясък или пък с пясък да се посипят купчинките, за да се предотврати образуването на дебела кора.
Ако лозичките се засаждат през есента, купчинките се правят по-високи - до 25-30 см, но през пролетта височината им се намалява пак до 4-5 см над последното око.
Правени са опити да се заменят купчинките с парафиниране на лозичките. Преди засаждането чепчето на подрязаната лозичка се потапя за съвсем кратко време в разтопен парафин до 2-3 см под спойката. Полепналият парафин образува тънка ципа, която е в състояние да предпази лозичката от подсъхване, без калемът да се покрива с почва. Резултатите са били добри, но в практиката парафинирането не можа да се наложи.може ли ДА се тори в ямките при ЗАСАЖДАНЕТО

Ако мястото не е наторено предварително, добре е лозичките да се торят при засаждането. В този случай ямките се изкопават малко по - дълбоки, на дъното им се поставят 1-2 кг добре разложен оборски тор, който се размесва старателно с пръстта. Върху сместа се посипва 2-3 см почва, така че при засаждането корените на лозичките да се разположат върху нея. Впоследствие, когато се развият новите коренчета, те ще достигнат до сместа и ще използват хранителни вещества от нея. Полезно е също след притъпкването едновременно с поливането да се дадат и около 10 г минерални торове, главно калиеви и фосфорни. Проведените опити и наблюденията в практиката показват, че торенето в ямките с по 1 кг добре разложен оборски тор при засаждането е много полезна практика. Още през първата година лозите се развиват много буйно и леторастите им достигат до 1,50 м дължина.

Какви други начини на засаждане се практикуват

Освен по описания начин, в ямка, у нас се практикува и засаждане със садило. Със садилото се правят дупки на мястото на бележката на дълбочина, равна на дължината на подложката. Лозичката се поставя в дупката, след което садилото се забива на 2-3 места отстрани, за да се притисне почвата към нея. Желателно е лозичките да се полеят. Направата на купчинки също е наложителна. Засаждането може да стане и със специална вилка. Тя наподобява свредел, който на долния си край е раздвоен и слабо подвит, за да хване лозичката. С помощта на този инструмент лозичката се вкарва на определена дълбочина. И при двата начина корените и се подрязват късо, на около 2 мм, а прилепването на почвата към тях е по-лошо. Поради това прихващането на засадените по този начин лозички е по-слабо.
В промишлените лозя са познати и други начини на засаждане - с хидробури, в бразди, с механични свредели и т.н. За малки площи и любителски насаждения най-подходящо си остава засаждането в ямки. С него се осигурява висок процент на прихващане и много добро развитие на лозите през първите години.

Може ли да се засаждат присадени невкоренени резници

Някои лозари практикуват засаждане на присадени стратифищирани резници, без да са вкоренени предварително, т.нар. „засаждане от сандък". В благоприятни години, при особено добри грижи, по този начин са получени добри резултати. Това обаче по-скороса изключения. Най-често засаждането на присадени, невкоренени резници дава лоши резултати. Още през първата година има масово пропадане и лозето сило се прорежда. Налага се попълване през следващите години, което също не минава без трудности. Ето защо „засаждението от сандък" не се препоръчва на практиката.

Кога и как може да се засаждат неприсадени лози или резници

При създаването на лозе върху силно песъчливи почви, с над 70% съдържание на пясък, може да се засаждат неприсадени вкоренени лози. Те се произвеждат в пепиниерските стопанства по начин, идентичен с този при производството на облагородени лози. Към неприсадените лози се предявяват същите изисквания, както към присадените.
Понякога се засаждат обикновени невкоренени резници. Вземат се добре узрели пръчки от предварително избрани главини. В райони, където има опасност от измръзване, това става през есента, а в останалите - напролет. Отбраните пръчки се нарязват на резници с дължина около 40 см, измерена от най-долната до най-горната пъпка. Реже се на 2 см под долния и над последния възел. Преди засаждането отрезът се опреснява, като се реже на 2 мм под най-долната пъпка. Може да се засажда по един от описаните начини, като 1-2 пъпки в горния край остават над повърхността на почвата и се покриват с рохкава почва. В някои случаи при засаждането на отделни лози в дворовете се използват по-дълги резници, до 1,0-1,20 м, като при засаждането им се изкопава по-голяма ямка и една част от резника се полага хоризонтално. Като цяло, засаждането на невкоренени резници не дава добри резултати. Процентът на прихващане е нисък и се налага попълване през втората и третата година. Засадените пръчки се развиват бавно и закъсняват с плододаването. Ето защо при създаване на лозе в устойчиви на филоксера (песъчливи) почви е най-добре да се използват вкоренени неприсадени лози.

Как да се подредят сортовете при създаването на ново лозе

В лозята за лично ползване и в любителските насаждения в дворните места стопаните засаждат върху сравнително малка площ повече сортове, винени и десертни. Добре е при подреждането им да се спазва известен ред. Ако има различия в почвата, десертните сортове трябва да се поставят върху онази част, където почвата е по-свежа и по-богата. Всеки сорт трябва да се засажда в самостоятелни редове. Това ще улесни резитбата, брането и другите манипулации. Известно е, че всички сортове не изискват еднаква резитба: еднисе режат на една плодна пръчка, други - на две. Дължината на плодната пръчка при местните винени сортове е по-малка, отколкото при десертните и т.н. Само сортовете с функционално женски цветове се засаждат смесено с другите, за да им се осигури по-добро опрашване.
При засаждане на лози край пътни алеи, за оформяне на беседки и в други подобни случаи от естетична гледна точка е подходящо смесеното засаждане. Подходящото подреждане на сортове с различен цвят на гроздето (червено, бяло, тъмно-синьо) има голям зрителен ефект. А това съвсем не е без значение за сполучливото оформяне на даден кът от дворното място, на пътека и т.н.

Какви грижи да се полагат за младите лози през първата година след засаждането

Една от първите грижи след засаждането е да се следи за редовното покарване на лозите. Образуваната върху купчинките кора след дъждовете трябва да се разтрошава, а ако се открият пъпките, наново да се покриват с рохкава пръст. Нередовното покарване може да се дължи на неприятели като сивия и теления червей, които прегризват покаралите филизи. При появата им купчините се преравят, неприятелите се унищожават и купчинките отново се възстановяват. Когато леторастите достигнат 15-20 см и по тях се появят първите мустачки, трябва да се почистят росните корени. За целта купчинките се разравят внимателно и след като с остро ножче се изрежат росните корени, те се възстановяват отново. Почистват се също всички издънки от дивачката. През втората половина на август трябва да се открият лозите до под спойката, за да се осигури узряването на леторастите. При откриване на лозите отново се почистват росните корени. Преди настъпването на студовете лозите наново се загрибват.
Обработката на почвата в младото лозе е от голямо значение. През цялото време площта трябва да се поддържа рохкава и чиста от плевели. Добре е при засушаване лозичките да се поливат. Пръскането против маната започва още с появата на младите леторасти над купчините и продължава до септември, тъй като вегетацията на младите лози продължава до късно. Броят на пръсканията може да достигне до 10-15, но листата трябва да се опазят напълно от мана.

Трябва ли да се кършат младите лози

Стремежът при отглеждането на младите лози е те да образуват по-голяма листна маса. Това осигурява развитието на силна коренова система още през първата година.При добри грижи израстват силни лсторасти. Те обаче не бива да се кършат. Ако не са поставени подпорите, добре е да се осигурят временни колчета, на които да се привързват леторастите. Кършенето и колтученето на младите лози означава съкращаване на тяхната листна маса и отслабването им.

Може ли в новозасаденото лозе да се отглеждат междинни култури

В някои райони на страната съществува практиката в междуредията на новозасадените лози да се засаждат междинни култури. В повечето случаи това е вредно за лозите. Особено вредни са такива растения, които развиват голяма надземна маса, засенчват лозичките или пък освобождават късно мястото. При по-широки междуредия се допуска засаждането на лук, неувивен фасул и др., които рано се прибират и не образуват голяма надземна маса.

Кога и как да се попълнят празните места в новозасаденото лозе

И при най-добри грижи известен процент от засадените лози поради различни причини не покарват. Празните места трябва да се попълнят през есента на същата година или на следващата пролет. За попълване се избират много силни облагородени лози от същия сорт, които се засаждат и се отглеждат много старателно, тъй като околните лози ги засенчват. Някои стопани в годината на засаждането превкореняват по няколко резервни лозички от всеки сорт, които използват после за попълване на празните места. Не трябва обаче да се закъснява с това мероприятие, защото през следващите години лозите се развиват все по-силно и попълването става по-трудно.

Кога е за предпочитане да се режат младите лози

Едногодишните лози може да се режат през есента и през пролетта. За предпочитане е обаче пролетната резитба. За да се предпазят от евентуални ранни студове, младите лози се загрибват по-рано. Загрибванс се извършва дори и в районите, където възрастнителози не се загрибват. Листата, които остават над купчината, продължават да асимилират, докато бъдат осланени. Изрязването им преди загрибването означава да се лишат лозите от възможността да използват докрай листната си маса за натрупване на повече резервни вещества.

Кои са по-важните мероприятия през втората година след засаждането

През пролетта на втората година най-напред лозите се отгрибват. Отгрибването трябва да се извърши своевременно преди разпукването на пъпките и по възможност по-дълбоко. Целта е да се открият росните и по-плитките корени, за да се премахнат. По този начин се заставят лозите да развият по-дълбоки корени, което ги прави по-устойчиви на суша.
Много важно е навреме да се поставят подпорите (единични колове, телена конструкция, скеле и т.н.). През втората година покарват силни и много крехки филизи. Ако не се привържат своевременно, те се откършват от вятъра. Покарват нови леторасти, но лозите се изтощават, остават слаби и плододаването им закъснява най-малко с една година.
През лятото продължават грижите по отглеждането на лозите - връзване, редовно пръскане и обработка на почвата. И сега кършенето и колтученето трябва да се избягват. При някои високи формировки започват формирането на стъблата и подготовката на колтуци за кордони, както е посочено при съответната резитба.

Кога да се очаква първото плододаване

Първото плододаване зависи изключително от качеството на лозичките, които са засадени, от грижите, които са положени за тях през първите 1-2 години, и от възприетата формировка. Когато всички изисквания са спазени и лозите са развили силни леторасти още през първото лято, на втората година при чашовидната резитба и резитбата Гюйо се получава малка реколта, а на третата година при резитбата Гюйо може да се получи почти нормален добив. Няма никакви основания да се твърди, че ранното плододаване ще отслаби лозите или ще скъси техния живот, стига само те да се гледат добро. При повечето десертни сортове, предназначени за асмовидни и други високи формировки, първото грозде се получава на третата година.

Как да се попълват празните места в стари лози

В лозето не бива да се търпят празни места. И при най-старателни грижи обаче през втората, третата и следващите години отделни лози пропадат. Попълването на техните места може да стане по един от следните начини:
1.Чрез засаждане на силни облагородени лози. Това е възможно най-късно до 3-ата-4-ата година от засаждането на лозето. Изкопават се големи ямки (80/80/80 см), като на дъното им се поставя добре разложен оборски тор и за лозите се полагат много добри грижи, особено, пръскане срещу маната. Плодните пръчки на съседните лози се извиват и се привързват на противоположната страна.
2.Чрез засаждане на вкоренени дивачки. Те не се нападат от маната и след 1-2 години, когато се вкоренят и се развият добре, се присаждат на място.
3.Чрез присаждане на място. Това се прави ако подземните части на главината (стъблото и корените) не са загинали, което се вижда от покаралите издънки.
4.Чрез отвод. На една от съседните лози по посока на реда се запазва през лятото един некършен ниско разположен летораст. През есента до мястото на пропадналата главина се изкопава ров, дълбок 25-30 см, в който се полага отводът (отгледаната пръчка). Той се затрупва с почва, която се притъпква добре, а върхът му се извива вертикално, привързва се на колче и се изрязва на 2 очи над нивото на почвата, след което се загърля. През пролетта двете пъпки се отгрибват, а всички леторасти по отвода откъм майчината главина се премахват.

Защо пропадат отводите

Получените нови лози чрез отводи са на собствен корен и се нападат от филоксерата. След прекъсването на връзката им с майчината главина през 2-ата - 3-ата година те биват атакувани от филоксерата и може да загинат напълно. Не пропадат само отводите в песъчливите почви. За да се запазят получените чрез отводи лози в почви, където се развива филоксерата, препоръчва се да не се прерязва отводът от майчината лоза. В такъв случай двете лози - майчината и дъщерната, свързани с подземен кордон (отвода), се снабдяват с вода и минерални вещества от корените на подложката (старата главина). Силата на майчината главина от това не отслабва, тъй като новата лоза спомага за доброто изхранване на корените и те се развиват по-силно.

Как да се почистят примесите и малоценните главини

Възможно е между лозите, които сме засадили, да попаднат отделни лози от някой нежелан сорт. Най-добре е такива примеси да се изкоренят още в края на първата година и
на тяхно място да се засадят нови лози от избрания сорт. Само опитните лозари обаче
могат да открият примесите в ранна възраст. В повечето случаи те се откриват едва след
като лозите започнат да плододават. Тогава те се маркират през лятото и на следващата
пролет се преприсаждат на място.
Не бива да се търпят в лозето и главини, които не плододават редовно или дават малоценно грозде. Такива лози се наблюдават в продължение на 3 последователни години и ако показват постоянни дефекти, се преоблагородяват, както примесите. Преоблагородяването е практика, която с успех може да се прилага във всички възрасти на лозата. При него най-често се прибягва до присаждане на разцеп и по-рядко на зелено.

Как се присажда на разцеп

Открива се главината на дълбочина 10-15 см. С трионче се прерязва стъблото по възможност наравно с почвената повърхност, но под мястото на спойката. Отрезът се заглажда с остро ножче. С нож или със специален цепач стъблото се разцепва по диаметъра на дълбочина около 4 см. С клин или с обратната страна на цепача разцепът се поддържа отворен до вместването на калема. Когато подложката е тънка, поставя се само един калем. При по-дебели подложки се поставят два. До момента на присаждането калемите се съхраняват на студено. Те се нарязват с ножица на по две очи. Над горното око се запазва около 2 см от междувъзлието, а под долното - почти цялото междувъзлие. Долният край се изостря като клин с дължина 3-4 см, като се реже от двете страни под долното око, но от едната страна по-силно, така че на върха на клина да няма сърцевини. Двата калема се поставят в разцепа, като се гледа кората им да съвпада с кората на подложката. Долните пъпки на калемите трябва да бъдат обърнати навън. Издърпва се цепачът и присаденото място се привързва с рафия, за да се пристегнат калемите. Цепнатината между двата калема се замазва с тесто от хума или се закрива с парче пръчка, кора и др. (фиг. 16). На края главината се загрибва с рохкава пръст, така че да се образува купчинка на 3-4 см пад последните пъпки. Мястото на лозата се означава с колче или се огражда с няколко пръчки.
За успеха при присаждането трябва да се спазват и някои други условия. То трябва да се извършва през пролетта при топло време, когато започва напълването на лозите. След прерязването на стъблото се изчаква 3-6 дни да „изплаче" лозата, за да се избегне силното навлажняване на мястото на присаждане от плача. Върху подложката 41Б се присажда по-късно, а върху Монтикола - по-рано.

Фиг. 16. Присаждане па разцеп

Присадените на разцеп лози през лятото развиват буйни леторасти, които трябва да се привързват и редовно да се пръскат срещу маната до средата на септември. На два пъти се чистят росните корени от калема. През август купчинките се събарят. Ако се развият издънки от дивачката, те се разкриват и се изрязват до основата. На следващата година се получава нормален добив.

Как се присажда на зелено

Присаждането на зелено се прави върху зелени леторасти със зелени калеми. Извършва се, когато лозите са в буен растеж - края на май или началото на юни, а за по-високите места - края на юни. Главините се филизят своевременно, като се запазват 3-4 летораста, които ще се присадят. Няколко дни преди присаждането се снемат листата на летораслите, за да се ограничи изпаряването и да се създаде тургорно напрежение (сокодвижение) в тях. За калеми се избират части от леторастите на желания сорт, които по степента на развитието си отговарят на подложката. Те се изрязват на по едно око, като над пъпката се запазват около 2 см от междувъзлието, а под нея почти цялото междувъзлие. Избират се калеми, чиито летни пъпки едва са дали признаци на покарванс. Листът на избрания присадник се премахва, като се запазва само малка част от петурата му. Нарязаните калеми се поставят в съд с вода, за да се поддържат свежи до момента на присаждането. При продължителна работа след няколко часа се събират нови калеми.Върху летораста на подложката на около 50-60 см от основата му на междувъзлието се прави полегат отрез откъм страната на последната пъпка. Подобен отрез се прави и на калема под окото и по-близо до него. Подложката и присадникът трябва да бъдат еднакво дебели. Калемът се поставя върху подложката и присаденото място се увива с памучен конец, чиито краища не се завързват, а само се усукват. Присаденият летораст се привързва за кол, за да се предпази от вятъра. Две-три седмици след присаждането превръзката се маха. По-нататък издънките от дивачката трябва редовно да се чистят, а леторастът на присадника да се пръска с бордолезов разтвор.
Присаждането на зелено се извършва сутрин рано или привечер. Още по-добре е, ако се работи в тихо, облачно и дори дъждовно време. Като практика това присаждане е по-малко познато на нашите лозари. Има обаче практици, които успешно го прилагат.

Може ли да се преместват възрастни главини

По различни съображения (преустройство на мястото, прокарване на път, алея и др.) понякога се налага да се изкоренят възрастни главини. Вместо да се унищожат, те може да се засадят на друто място. Преместването се извършва по следния начин: Главините се изваждат през есента, след листопада, по възможност с по-дълги корени. Запазват им се само няколко чепа, а всички други пръчки се премахват. На новото място се изкопават по-големи ями с размери 80/80 см и дълбочина 60 см. На дъното се поставя добре разложен оборски тор. Засаждането се извършва, както при младите лозички. Оставените чепове се покриват с по-голяма купчина пръст, която напролет се намалява на 4-5 см над последните пъпки. През лятото купчината постепенно се намалява и през август се събаря напълно. Всички останали грижи са както при новозасадените лози.