|
Изобразително изкуство и
архитектура. Българските земи са населявани от различни племена и
народи, които оставят следи в богатото и разнообразно културно наследство.
Към най-ранните паметници принадлежат праисторическите жилища, находките
от селищните могили край селата Караново и Хотница, скалните рисунки в
пещерата "Магура" (II хилядолетие пр. Хр.), долмените (I хилядолетие пр.
Хр.) в Родопите и Странджа, керамични съдове от VI_I хилядолетие пр. Хр.
Уникални са предметите от Варненския халколитен некропол. Ценни паметници
на тракийската торевтика са Вълчитрънското съкровище, Врачанското
съкровище, Летнишкото съкровище и Рогозенското съкровище. Едно от
най-изящните като изработка е Панагюрското съкровище. Казанлъшката
гробница, Свещарската гробница и гробницата при село Александрово са с
великолепни стенописи и релефи, които разкриват високото художествено
майсторство на техните създатели. Същинската архитектурна история по
българските земи води начало от тракийските градове (Кабиле, Севтополис,
Пулпудева) и от гръцките черноморски колонии (Одесос, Месамбрия,
Аполония). Римляните разширяват, благоустрояват и доизграждат заварените
селища, строят военни лагери. Останките от римските архитектурни паметници
в София, Пловдив, Варна, в античните селища резервати Ескус, Никополис ад
Иструм, Августа Траяна и др. свидетелстват за висока художествена и
строителна култура. Монументалните обществени сгради, храмове, амфитеатри,
бани, крайградски вили и некрополи са богати с архитектурни детайли,
мозайки (Римската вила край Ивайловград), стенописи (Силистренската
гробница), скулптури. През 5-6 в. се появяват раннохристиянски църкви
("Света София" и "Свети Георги" в София, Старата митрополия в Несебър,
Червената църква край Перущица). Най-разпространени са трикорабните
базилики, изградени от камък и тухла, често богато изписани със стенописи.
По време на I българско царство се строят мощни крепостни съоръжения,
монументални тронни палати и дворци, величествени храмове (Голямата
базилика в Плиска и Кръглата църква във Велики Преслав). Те са украсени с
каменна пластика, стенописи, мозайки, керамични орнаменти. Източните
традиции, съчетани с прабългарски мотиви, правят уникално
Надсентмиклошкото съкровище. Много характерна е преславската рисувана
керамика от началото на 10 в. Използва се в украсата на постройки, като
луксозна трапезна посуда и за художествени произведения от керамични
плочки (икона на свети Теодор Стратилат). Уникален паметник на българската
монументална пластика е Мадарският конник - единствен в Европа от този
период. С покръстването на българите (864) се налагат византийските
иконописни традиции (Костницата в Бачковския манастир, много икони, днес в
Криптата - Национална художествена галерия). По време на II българско
царство българското изкуство е в разцвет. Наред с крепостните строежи се
изграждат множество по-малки по размери, но изключително живописни църкви
(в Несебър, Велико Търново) с богата стенописна и керамопластична украса.
Шедьоври са стенописите в Боянската църква (1259), фреските от Скалните
църкви при с. Иваново, стенописите в църквата "Свети Петър" в с. Беренде,
"Свети свети Петър и Павел" и "Свети четиридесет мъченици" във Велико
Търново, както и множество икони. Търновската художествена школа ярко
присъства в миниатюрите на Манасиевата летопис, Иван-Александровото
евангелие, Томичовия псалтир. В първите векове на османското владичество
(1396 - началото на 18 в.) по-значителните прояви на архитектурата и
изобразителното изкуство имат религиозен характер. Малките, най-често
вкопани в земята църкви са покрити със стенописи (църквите в Кремиковския
манастир и в Драгалевския манастир, в метоха "Орлица" на Рилския манастир,
църквата "Света Петка Самарджийска" в София и др.). През 16 в. в
околностите на София работи зографът Пимен. Каменните арбанашки църкви
(15-17 в.) са изписани богато. През Възраждането настъпва подем в
изкуството и архитектурата. Формират се художествени школи (центрове) в
Трявна, Самоков, Банско, чиито майстори - художници, резбари и строители,
работят из цялата страна. Строят се представителни църкви и манастири. С
великолепни стенописи, икони и резбена украса се отличават Троянският
манастир, Бачковският манастир, Преображенският манастир, Роженският
манастир, църквата "Света Богородица" в Пазарджик, църквата "Света Троица"
в Банско и др. Най-величественият архитектурен ансамбъл, съчетал умението
на множество възрожденски творци, е Рилският манастир. В жилищната
архитектура се оформят различни типове къщи, от които най-богато решена е
пловдивската - раздвижена в план и обем, със стенописи по фасадите и
интериора и с пластична декорация. Открояват се имената на майсторите
строители Н. Фичев, Алекси Рилец, Миленко, Г. Кънев, на живописците Т.
Вишанов, Н. Образописов, Димитър Зограф, Г. Данчов, Папа Витан Стари, на
резбарските фамилии Филиповци, Фръчковски от Дебърско-реканската
художествена школа , на майстора на гравюри и щампи Н. Карастоянов, който
създава заедно със синовете си щампарница в Самоков. Един от първите
художници, които преминават от религиозна към светска живопис, е Захарий
Зограф. Академично образование в чужбина получават С. Доспевски, Н.
Павлович, Х. Цокев, Д. Добрович и др. След Освобождението 1878 се
изработват градоустройствени и регулационни планове за много селища,
строят се обществени и жилищни сгради. Оформя се центърът на новата
столица - царският дворец, Народното събрание, Народният театър,
храм-паметникът "Свети Александър Невски". Сградите са дело предимно на
архитекти чужденци (А. Колар, Ф. Грюнангер, Х. Майер и др.). Първите
дипломирани български архитекти получават образование в чужбина и започват
да творят в края на 19 в., а в края на 20-те г. на 20 в. архитектурната
дейност в България е поета изцяло от тях (П. Койчев, Н. Лазаров, Й.
Миланов, П. Момчилов, К. Николов, Г. Фингов и др.). Наред със
западноевропейската еклектика в архитектурата навлизат рационализмът и
неокласицизмът, интерпретира се българското архитектурно наследство
(национален романтизъм). Създадените частни архитектурни бюра на И.
Васильов и Д. Цолов, С. Белковски и И. Данчов, С. Овчаров и Й. Йорданов,
Г. Овчаров и Р. Рибаров, Т. Горанов и Б. Русев и др. и учредените
архитектурни служби към министерства и общини развиват активна дейност.
Изграждат се банкови сгради, многоетажни жилищни кооперации, жп сгради,
училища, хотели, административни сгради. Основите на висшето архитектурно
образование в България се полагат през 1943 със създаването на
Архитектурния отдел във Висшето техническо училище. През 40-те и 50-те г.
се налагат принципите на тоталитарната архитектура - представителност и
монументалност, съчетани с използване на класически архитектурни форми,
което дава отражение върху новоизградената централна част на София (хотел
"Балкан", Централният универсален магазин, Партийният дом, Министерството
на електрификацията). Създават се проектантски организации, в които се
централизира архитектурната дейност. Строят се нови градове (Димитровград,
Мадан, Рудозем) и промишлени обекти. В окръжните градове се изграждат
центрове, които доминират като композиция и мащаб в околното пространство.
Архитектите се насочват към съвременни форми, функционална и конструктивна
правдивост. В жилищната архитектура се преминава от отделна сграда към
жилищните комплекси. Съвременните тенденции в архитектурата намират израз
в курортните комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, ваканционните
селища Русалка, Дюни, Елени, в сградата на Националния дворец на културата
в София и др. Налагат се имената на архитектите Н. Николов, А. Баров, Н.
Ненов, Г. Ганев и др. След 1990 частни архитектурни бюра изместват
държавните проектантски организации, а строителството се поема от
предприемачи. В архитектурата навлизат нови материали и технологии, които
се използват в новопостроените банкови и административни сгради.
Традиционната жилищна кооперация се завръща като апартаментна сграда;
строят се богати еднофамилни къщи. След близо половин век прекъсване се
възобновява строителството на храмове. След Освобождението 1878 се открива
(1896) Държавното рисувално училище (днес Национална художествена
академия). Първите преподаватели в нея са чехите Я. Вешин и И. Мърквичка.
Развиват се битовият жанр (И. Ангелов, И. Мърквичка и др.), баталната
живопис (Я. Вешин), историческата картина (Н. Павлович, Д. Гюдженов, Н.
Кожухаров и др.), портретът (А. Митов, Б. Митов, И. Димитров и др.),
пейзажът (Х. Цокев), натюрмортът (К. Величков, Н. Аврамов и др.). В
скулптурата се открояват имената на Ж. Спиридонов, А. Николов, по-късно на
И. Лазаров. В началото на 20 в. в българското изкуство настъпва жанрово и
стилово многообразие - портретите на Н. Михайлов, С. Иванов, Ц. Тодоров,
пейзажите на А. Михов, А. Мутафов, Н. Петров, Н. Танев, акварелите на Н.
Маринов, К. Щъркелов, изпълнените със символизъм картини на Б. Георгиев,
И. Милев, Н. Кожухаров, графиките и рисунките на И. Бешков, А. Божинов и
Б. Ангелушев. В национален стил творят живописците И. Мърквичка, И.
Ангелов, И. Милев, В. Димитров-Майстора, Ц. Лавренов, З. Бояджиев, С.
Венев, графиците В. Захариев, Е. Томов и др. Използват съвременни
художествени похвати и са повлияни от модерните течения В. Бараков, К.
Цонев, Б. Иванов, Б. Обрешков, И. Ненов, З. Паприкова, В. Недкова, Ж.
Папазов и др. С изящество се отличава живописта на И. Петров и Д. Узунов.
През 60-те г. в изобразителното изкуство се открояват група художници от
Пловдив - Г. Божилов, Д. Киров, Й. Левиев, Е. Пиронков. Съвременните
художествени тенденции се развиват в творчеството на живописците А.
Яранов, Д. Казаков, И. Кирков, С. Русев и др., на графиците Р. Скорчев, П.
Чуклев, С. Стоилов, С. Стоянов и др., на скулпторите Л. Далчев, В.
Минеков, В. Старчев, Г. Чапкънов и др. След 70-те г. се оформят различни
направления, чиито представители се вписват не само в националното, но и в
световното изобразително изкуство - М. Върбанов (пластично-декоративни
пана), Х. Явашев (Кристо) (авангардни пакетажи) и др. В теорията на
изобразителното изкуство значителен принос имат А. Митов, Н. Райнов, А.
Василиев, М. Цончева, А. Божков и др.
Приложение
България |
