Образование и наука

Сградата на Софийски Университет Св. "Климент Охридски"

Първооснователи на просветното дело в България (9 в.) са учениците на Кирил и Методий - Климент Охридски и Наум Охридски. Средища на просветата през 9-10 в. стават Охридската и Плисковско-Преславската книжовна школа. Разцветът на книжнината при цар Симеон I допринася за развитието на просветата и за зараждането на научната мисъл - енциклопедия на средновековната образованост е "Шестоднев" на Йоан Екзарх, съставен е първият старобългарски и славянски правен сборник Законь соуднûй людьмъ, превеждат се от гръцки език съчинения с научен характер. По време на II българско царство просветни и културни центрове са Килифаревската и Търновската книжовна школа, която се превръща и в научно средище. По време на османското владичество просветата се запазва единствено в килийните училища към манастирите и църквите. Центрове на духовен живот са Рилският и Бачковският манастир, Софийската книжовна школа и др. Нарасналото национално съзнание през Възраждането и стремежът към знания дават тласък за развитието на националната наука и култура. Начало на българската историография поставя Паисий Хилендарски с "История славянобългарска" (1762). Идеята за национално просвещение е развита от Софроний Врачански, Неофит Рилски, П. Берон, В. Априлов, братя Д. и К. Миладинови и др. възрожденски дейци. През 1824 излиза първият български светски учебник с природонаучни знания - "Рибен буквар" на П. Берон. Първото новобългарско светско училище е Габровското взаимно училище (1835); откриват се взаимни, класни, девически, специални училища и гимназии. Основоположници на българската възрожденска наука са главно българи, получили образование в Русия. До средата на 19 в. се оформят различни клонове на научната мисъл и познание: медицинска наука, естествознание (З. Княжески, Х. Стамболски, П. Протич, П. Берон, В. Берон, И. Селимински), исторически науки (М. Дринов), етнография и фолклор (Ю. Венелин, П. Р. Славейков, Г. С. Раковски, братя Д. и К. Миладинови, С. Веркович, Л. Каравелов и др.), лексикография (Неофит Рилски, И. Богоров), литературна критика (Л. Каравелов, Х. Ботев, Н. Бончев), педагогика (П. Берон, С. Доброплодни, Й. А. Ковачев) и др. През 1869 в Браила е създадено Българското книжовно дружество (от 1911 - Българска академия на науките), което е първият български научен център. След Освобождението 1878 се откриват много нови училища,

Априловската гимназия в Габрово е първото средно училище в България

създават се и първите професионални училища. Със закон се въвежда задължително начално образование (1891), оформя се структурата на образователната система (1909), въвежда се задължително основно образование (1921). Начало на висшето образование се поставя през 1888 с откриването на Висш педагогически курс (днес Софийски университет "Свети Климент Охридски") при Софийската държавна класическа гимназия. По-късно са открити Държавна художествена академия в София (1921), Държавна музикална академия в София (1921), Свободен университет за финансови, административни и стопански науки в София (1924), висши икономически училища във Варна (1921) и в Свищов (1936), Висше техническо училище в София (1942). Със закон от 1948 образованието се утвърждава като светско и безплатно във всички видове и степени учебни заведения. Откриват се професионално-технически училища и техникуми, застъпени са вечерното и задочното обучение. След 1990 се откриват частни средни и висши училища. През 1995 е приет закон за висшето образование - въвежда се 3-степенна система на висшето образование, създава се Национална агенция за оценяване и акредитация. През 2001 в България има 23 университета, 9 академии, 4 висши института, 1 висш институт на Министерството на вътрешните работи, 2 висши училища, 4 висши военни училища. Главно средище на научната мисъл е БАН, която създава и поддържа международни връзки. През 50-те г. се организират научноизследователски институти и лаборатории към БАН; тя става най-голямата комплексна научна организация за фундаментални, научни и научно-приложни изследвания главно в областта на природните, техническите и обществените науки (през 2001 в БАН има 50 института, 16 лаборатории, 3 центъра, 3 музея, Национална астрономическа обсерватория, Център за обучение на докторанти, Централна библиотека). Научноизследователска дейн

Сградата на Българската Академия на Науките

ост се извършва и от Националния център за аграрни науки, медицинските университети, Софийския университет и други висши училища. Български учени създават български школи в областта на математиката, физиката, химията, хуманитарните науки, полагат основите на различни дялове на науката (Д. Табаков, Л. Чакалов, Н. Обрешков, П. И. Бахметиев, К. Попов, Г. Наджаков, В. Христов, И. Странски, Д. Иванов, А. Златаров, П. Ораховац, Д. Моллов, Р. Каишев, М. Попов, И. Буреш, В. Златарски, И. Снегаров, П. Мутафчиев, С. Младенов, И. Шишманов, А. Теодоров-Балан, Б. Пенев, М. Арнаудов и др.). Учените са обединени в Съюз на учените в България, който е колективен член на Световната федерация на учените. Постиженията на българската наука се публикуват в печатните издания на БАН, Националния център за аграрни науки, Софийския университет и другите висши училища и в утвърдени и авторитетни международни научни списания.