Периодичен печат

Периодичен печат. Началото на периодичния печат поставя К. Фотинов с издаването на пробната книжка (1842) на списание "Любословие" (1844-46). И. Богоров издава в Лайпциг първия български вестник "Български орел" (1846-47) и основава "Цариградски вестник" (1848-62). От началото на 50-те г. на 19 в. до Освобождението 1878 в Османската империя излизат около 30 вестници и списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия, Австрия - повече от 60. На по-радикални революционни позиции са вестниците на П. Р. Славейков "Гайда" (1863-67) и "Македония" (1866-72). Първите революционни вестници, пропагандиращи идеите на националноосвободителното движение, са "Българска дневница" (1857) и "Дунавски лебед" (1860-61), издавани от Г. С. Раковски. Революционната журналистика достига най-голям подем във вестник "Свобода" (1869-74, от 1873 под название "Независимост") на Л. Каравелов и във вестниците на Х. Ботев "Дума на българските емигранти" (1871), "Будилник" (1873), "Знаме" (1874-75) и "Нова България" (1876-77). По-голямата част от възрожденските списания са универсални, разглеждат обществени въпроси, политика, литература, история, научни знания и др. - "Български книжици" (1858-62), "Читалище" (1870-75) и др. Появяват се първите специализирани издания: икономическото списание "Журнал за наука, занаят и търговия" (1862), педагогическото издание "Училище" (1870-76), списанието за жени "Ружица или ред книжки за жените" (1871), детското списание "Пчелица или ред книжки за децата" (1871), селскостопанското списание "Ступан" (1874-76), научното "Периодическо списание на Българското книжовно дружество" (1870-1910). През 1877-78 се издава първият български всекидневник "Секидневний новинар". След Освобождението 1878 периодичният печат отразява поляризацията на политическите сили. Консервативният печат се представя с вестниците "Витоша" (1879-80), "Българский глас" (1879-83), "Марица" (1878-85), "Народний глас" (1879-85), а либералният - с "Целокупна България" (1879-80), "Независимост" (1880-81) и "Борба" (1885). Продължават да излизат специализирани издания - списанията "Чистобългарска наковалня за сладкодумство" (1878-79), "Българска илюстрация" (1880-82) - първото илюстровано списание, "Законоведец" (1880-81), "Наука" (1881-84), "Медицинска сбирка" (1883-84). Започват да излизат печатните органи на оформящите се политически партии: вестник "Мир" (1894-1944) - на Народната партия, вестниците "Знаме" (1894-98) и "Пряпорец" (1898-1932) - на Демократическата партия, "България" (1898-1915, 1919-21) - на Прогресивнолибералната партия, и др. Издават се авторитетни литературни списания: "Български преглед" (1893-1900), "Българска сбирка" (1894-1912, 1914-15), "Летописи" (1899-1905). Зараждат се социалистическият печат - списание "Съвременний показател" (1885) и вестниците "Росица" (1886) и "Ден" (1891-96), социалдемократическият печат - "Работнически вестник" (1897-1937), списание "Ново време" (1897-1916, 1919-23 и от 1947), и земеделският печат - "Селски вестник" (1893-97, 1901-08), вестник "Земеделско знаме" (от 1902, орган на БЗНС). Утвърждават се вестниците "Вечерна поща" (1900-24), "Дневник" (1902-44), "Утро" (1911-44), "Зора" (1919-44), "Заря" (1929-44), "Дъга" (1934-44) и др. Възниква антифашисткият печат - списание "Вик за свободни хора" (1923-24), вестник "А. Б. В." (1924-25), списание "Пламък" (1924-25) и др. След 1944 доминират изданията на БКП и т.нар. отечественофронтовски печат. До ликвидирането на опозицията се издават и опозиционни вестници: "Народно земеделско знаме" (1945-47) - орган на БЗНС "Н. Петков", "Свободен народ" (1945-47) - орган на Работническата социалдемократическа партия (о), "Знаме" (1896-1946, с прекъсвания) - орган на Демократическата партия, "Радикал" (1905-48) - орган на Радикалдемократическата партия. В периода 1948-90 излизат вестниците "Работническо дело" (1927-90) - орган на ЦК на БКП, "Земеделско знаме" - орган на БЗНС, "Отечествен фронт" (1942-90) - орган на ОФ, и др. Литературният печат се представя от вестник "Литературен фронт" (от 1944, от 1990 - "Литературен форум"), списание "Пламък" (от 1957), списание "Септември" (от 1948, от 1991 под заглавие"Летописи") и др. След 1989 с възстановяването на многопартийната система нараства броят на периодичните издания. От 1990 излизат вестник "Демокрация" - всекидневник на СДС, вестник "Дума" - всекидневник на БСП, вестник "Век 21" - седмичник на Радикалдемократическата партия, и др. Възстановяват изданията си Демократическата партия - вестник "Знаме", БЗНС "Н. Петков" - вестник "Народно земеделско знаме", и др. Създават се частни периодични издания.

Приложение България