Периодичен печат. Началото на
периодичния печат поставя К. Фотинов с издаването на пробната книжка
(1842) на списание "Любословие" (1844-46). И. Богоров издава в Лайпциг
първия български вестник "Български орел" (1846-47) и основава
"Цариградски вестник" (1848-62). От началото на 50-те г. на 19 в. до
Освобождението 1878 в Османската империя излизат около 30 вестници и
списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия, Австрия - повече
от 60.
На по-радикални революционни позиции са вестниците на П. Р. Славейков
"Гайда" (1863-67) и "Македония" (1866-72). Първите революционни вестници,
пропагандиращи идеите на националноосвободителното движение, са "Българска
дневница" (1857) и "Дунавски лебед" (1860-61), издавани от Г. С. Раковски.
Революционната журналистика достига най-голям подем във вестник "Свобода"
(1869-74, от 1873 под название "Независимост") на Л. Каравелов и във
вестниците на Х. Ботев "Дума на българските емигранти" (1871), "Будилник"
(1873), "Знаме" (1874-75) и "Нова България" (1876-77). По-голямата част от
възрожденските списания са универсални, разглеждат обществени
въпроси, политика, литература, история, научни знания и др. - "Български
книжици" (1858-62), "Читалище" (1870-75) и др. Появяват се първите
специализирани издания: икономическото списание "Журнал за наука, занаят и
търговия" (1862), педагогическото издание "Училище" (1870-76), списанието
за жени "Ружица или ред книжки за жените" (1871), детското списание
"Пчелица или ред книжки за децата" (1871), селскостопанското списание
"Ступан" (1874-76), научното "Периодическо списание на Българското
книжовно дружество" (1870-1910). През 1877-78 се издава първият български
всекидневник "Секидневний новинар". След Освобождението 1878 периодичният
печат отразява поляризацията на политическите сили. Консервативният печат
се представя с вестниците "Витоша" (1879-80), "Българский глас" (1879-83),
"Марица" (1878-85), "Народний глас" (1879-85), а либералният - с
"Целокупна България" (1879-80), "Независимост" (1880-81) и "Борба" (1885).
Продължават да излизат специализирани издания - списанията "Чистобългарска
наковалня за сладкодумство" (1878-79), "Българска илюстрация" (1880-82) -
първото илюстровано списание, "Законоведец" (1880-81), "Наука" (1881-84),
"Медицинска сбирка" (1883-84). Започват да излизат печатните органи на
оформящите се политически партии: вестник "Мир" (1894-1944) - на Народната
партия, вестниците "Знаме" (1894-98) и "Пряпорец" (1898-1932) - на
Демократическата партия, "България" (1898-1915, 1919-21) - на
Прогресивнолибералната партия, и др. Издават се авторитетни литературни
списания: "Български преглед" (1893-1900), "Българска сбирка"
(1894-1912, 1914-15), "Летописи" (1899-1905). Зараждат се
социалистическият печат - списание "Съвременний показател" (1885) и
вестниците "Росица" (1886) и "Ден" (1891-96), социалдемократическият печат
- "Работнически вестник" (1897-1937), списание "Ново време" (1897-1916,
1919-23 и от 1947), и земеделският печат - "Селски вестник" (1893-97,
1901-08), вестник "Земеделско знаме" (от 1902, орган на БЗНС). Утвърждават
се вестниците "Вечерна поща" (1900-24), "Дневник" (1902-44), "Утро"
(1911-44), "Зора" (1919-44), "Заря" (1929-44), "Дъга" (1934-44) и др.
Възниква антифашисткият печат - списание "Вик за свободни хора" (1923-24),
вестник "А. Б. В." (1924-25), списание "Пламък" (1924-25) и др. След 1944
доминират изданията на БКП и т.нар. отечественофронтовски печат. До
ликвидирането на опозицията се издават и опозиционни вестници: "Народно
земеделско знаме" (1945-47) - орган на БЗНС "Н. Петков", "Свободен народ"
(1945-47) - орган на Работническата социалдемократическа партия (о),
"Знаме" (1896-1946, с прекъсвания) - орган на Демократическата партия,
"Радикал" (1905-48) - орган на Радикалдемократическата партия. В периода
1948-90 излизат вестниците "Работническо дело" (1927-90) - орган на ЦК на БКП,
"Земеделско знаме" - орган на БЗНС, "Отечествен фронт" (1942-90) - орган
на ОФ, и др. Литературният печат се представя от вестник "Литературен
фронт" (от 1944, от 1990 - "Литературен форум"), списание "Пламък" (от
1957), списание "Септември" (от 1948, от 1991 под заглавие"Летописи") и
др. След 1989 с възстановяването на многопартийната система нараства броят
на периодичните издания. От 1990 излизат вестник "Демокрация" -
всекидневник на СДС, вестник "Дума" - всекидневник на БСП, вестник "Век
21" - седмичник на Радикалдемократическата партия, и др. Възстановяват
изданията си Демократическата партия - вестник "Знаме", БЗНС "Н. Петков" -
вестник "Народно земеделско знаме", и др. Създават се частни периодични
издания.
Лайпциг
първия български вестник "Български орел" (1846-47) и основава
"Цариградски вестник" (1848-62). От началото на 50-те г. на 19 в. до
Освобождението 1878 в Османската империя излизат около 30 вестници и
списания на български език, а в Румъния, Русия, Сърбия, Австрия - повече
от 60.
На по-радикални революционни позиции са вестниците на П. Р. Славейков
"Гайда" (1863-67) и "Македония" (1866-72). Първите революционни вестници,
пропагандиращи идеите на националноосвободителното движение, са "Българска
дневница" (1857) и "Дунавски лебед" (1860-61), издавани от Г. С. Раковски.
Революционната журналистика достига най-голям подем във вестник "Свобода"
(1869-74, от 1873 под название "Независимост") на Л. Каравелов и във
вестниците на Х. Ботев "Дума на българските емигранти" (1871), "Будилник"
(1873), "Знаме" (1874-75) и "Нова България" (1876-77). По-голямата част от
възрожденските списания са универсални, 
разглеждат обществени
въпроси, политика, литература, история, научни знания и др. - "Български
книжици" (1858-62), "Читалище" (1870-75) и др. Появяват се първите
специализирани издания: икономическото списание "Журнал за наука, занаят и
търговия" (1862), педагогическото издание "Училище" (1870-76), списанието
за жени "Ружица или ред книжки за жените" (1871), детското списание
"Пчелица или ред книжки за децата" (1871), селскостопанското списание
"Ступан" (1874-76), научното "Периодическо списание на Българското
книжовно дружество" (1870-1910). През 1877-78 се издава първият български
всекидневник "Секидневний новинар". След Освобождението 1878 периодичният
печат отразява поляризацията на политическите сили. 
Консервативният печат
се представя с вестниците "Витоша" (1879-80), "Българский глас" (1879-83),
"Марица" (1878-85), "Народний глас" (1879-85), а либералният - с
"Целокупна България" (1879-80), "Независимост" (1880-81) и "Борба" (1885).
Продължават да излизат специализирани издания - списанията "Чистобългарска
наковалня за сладкодумство" (1878-79), "Българска илюстрация" (1880-82) -
първото илюстровано списание, "Законоведец" (1880-81), "Наука" (1881-84),
"Медицинска сбирка" (1883-84). Започват да излизат печатните органи на
оформящите се политически партии: вестник "Мир" (1894-1944) - на Народната
партия, вестниците "Знаме" (1894-98) и "Пряпорец" (1898-1932) - на
Демократическата партия, "България" (1898-1915, 1919-21) - на
Прогресивнолибералната партия, и др. Издават се авторитетни литературни
списания: 
"Български преглед" (1893-1900), "Българска сбирка"
(1894-1912, 1914-15), "Летописи" (1899-1905). Зараждат се
социалистическият печат - списание "Съвременний показател" (1885) и
вестниците "Росица" (1886) и "Ден" (1891-96), социалдемократическият печат
- "Работнически вестник" (1897-1937), списание "Ново време" (1897-1916,
1919-23 и от 1947), и земеделският печат - "Селски вестник" (1893-97,
1901-08), вестник "Земеделско знаме" (от 1902, орган на БЗНС). Утвърждават
се вестниците "Вечерна поща" (1900-24), "Дневник" (1902-44), "Утро"
(1911-44), "Зора" (1919-44), "Заря" (1929-44), "Дъга" (1934-44) и др.
Възниква антифашисткият печат - списание "Вик за свободни хора" (1923-24),
вестник "А. Б. В." (1924-25), списание "Пламък" (1924-25) и др. След 1944
доминират изданията на БКП и т.нар. отечественофронтовски печат. До
ликвидирането на опозицията се издават и опозиционни вестници: "Народно
земеделско знаме" (1945-47) - орган на БЗНС "Н. Петков", "Свободен народ"
(1945-47) - орган на Работническата социалдемократическа партия (о),
"Знаме" (1896-1946, с прекъсвания) - орган на Демократическата партия,
"Радикал" (1905-48) - орган на Радикалдемократическата партия. В периода
1948-90 излизат вестниците "Работническо дело" (1927-90) - 
орган на ЦК на БКП,
"Земеделско знаме" - орган на БЗНС, "Отечествен фронт" (1942-90) - орган
на ОФ, и др. Литературният печат се представя от вестник "Литературен
фронт" (от 1944, от 1990 - "Литературен форум"), списание "Пламък" (от
1957), списание "Септември" (от 1948, от 1991 под заглавие"Летописи") и
др. След 1989 с възстановяването на многопартийната система нараства броят
на периодичните издания. От 1990 излизат вестник "Демокрация" -
всекидневник на СДС, вестник "Дума" - всекидневник на БСП, вестник "Век
21" - седмичник на Радикалдемократическата партия, и др. Възстановяват
изданията си Демократическата партия - вестник "Знаме", БЗНС "Н. Петков" -
вестник "Народно земеделско знаме", и др. Създават се частни периодични
издания.