|
Българските земи са обитавани
още през средния период на палеолита. Находки от неолита са открити във
Варненско, Видинско, Великотърновско, Софийско, Троянско, Родопите,
Новозагорско (виж Карановска хронологична система) и др.; от енеолита е
Варненският некропол, който доказва наличието на развита цивилизация в
Югоизточна Европа (виж и Хотнишко съкровище). Бронзовата епоха е свързана
с траките и тяхната богата материална култура. 11-6 в. пр. Хр. -
през ранната желязна епоха се създават тракийски държавни обединения,
най-обширно е Одриското царство. 7-6 в. пр. Хр. - гръцка
колонизация по западния черноморски бряг (виж Антични селища). 6-2 в.
пр. Хр. - разцвет на тракийската култура (виж "Сборяново", Долината на
тракийските царе). 1 в. пр. Хр. - 1 в. сл. Хр. - траките са
покорени от Рим и земите им са превърнати в римски провинции. 395 -
в пределите на Византия. 6-7 в. - установяване на славяните на
Балканския полуостров. 663 - след разпадането на Велика България
част от прабългарите начело с хан Аспарух се заселват в местността Онгъл,
680-681 - заедно със седемте славянски племена и северите образуват
българската държава като обединение в борбата им с Византия, столица -
Плиска (виж Първо българско царство). 8-9 в. - политическо издигане
и териториално разширение при хан Тервел и особено при хан Крум, когато на
запад България стига до империята на Карл I Велики. 864 -
покръстване на българите при княз Борис I. 9 в. - в България са
приети учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Ангеларий; в Охрид, в
Плиска и по-късно във Велики Преслав се създават книжовни средища,
България става център на славянската култура. 870 - на Вселенския
събор в Константинопол е учредена автономна Българска църква начело с
архиепископ Йосиф (Стефан). 893-927 - при цар Симеон I са завоювани
нови територии, България граничи с Черно, Бяло и Адриатическо море;
формира се българската народност от различни етнокултурни общности -
българи и славяни, възприели традициите на античното население по
българските земи (Златен век на българската култура). 10 в. - при
царете Петър I и Борис II България отслабва поради вътрешни размирици;
поява на богомилството. 971 - Източна България е завладяна от
Византия; столицата се премества последователно в Средец, Скопие, Преспа,
Битоля, Охрид. 1018 - след продължителни войни за запазване на
независимостта на България, които завършват с погрома на войските на цар
Самуил и с гибелта на Иван Владислав, е наложено византийско владичество.
11 в. - борби за възстановяване на българската държава: 1040
- въстание начело с Петър Делян, 1074 - бунт на Нестор в Дръстър,
1078 - вълнения в Средец и Месамбрия. 1186 - като резултат
от въстанието, ръководено от Асен и Петър, е създадено Второто българско
царство, столица - Търновград. 12 в. - укрепване на българската
държава, военни успехи при цар Калоян. 1218-41 - териториално
разширение, стопанско и културно развитие при цар Иван Асен II (виж
Търновски надписи); възобновяване на Българската патриаршия.
1241-80 - нашествия на татарите, разпокъсване и упадък при цар
Константин Тих Асен; въстание на Ивайло. 14 в. - след период на
стабилизиране при цар Тодор Светослав се засилват стремежите на
българските боляри за откъсване от централната власт (деспотството на Деян
с център Велбъжд, Добруджанското княжество - владение на Тертеровите
потомци Балик, Теодор и Добротица); войни между съседните балкански
държави. 1371 - разделяне на България между наследниците на Иван
Александър Асен (Иван Срацимир получава Видинското царство, Иван Шишман -
Търновското царство). Отслабване на България, османски нашествия и
териториални загуби. Културният живот в Търново е в подем. 1396 -
покоряване на България, начало на османското владичество. 15 в. -
въстание на Константин и Фружин, походи на крал Владислав III Варненчик и
Янош Хуняди. 16-17 в. - съпротива срещу османската власт:
хайдутство, Търновски въстания, Чипровско въстание, Карпошово въстание.
18 в. - начало на Възраждането на българския народ. Паисий
Хилендарски, Софроний Врачански; въстания в Западна България по време на
войните на Османската империя с Русия и Австрия (1735-39) и Руско-турската
война (1768-74). 19 в. - развитие на нацоналната просвета и
култура: П. Берон, В. Априлов, Неофит Рилски, Н. Геров, И. Богоров, П. Р.
Славейков, братя Д. и К. Миладинови; по време на Кримската война са
създадени Добродетелната дружина и "Тайното общество". 3 апр. 1860
- Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от
Вселенската патриаршия. 27 февр. 1870 - ферман за учредяване на
Българската екзархия. 1872 - Антим I е избран за български екзарх.
1860-78 - организирано националноосвободително революционно
движение; Г. С. Раковски основава Таен централен български комитет, Л.
Каравелов, Х. Ботев и В. Левски учредяват Български революционен централен
комитет; последователно избухват Старозагорското въстание и Априлското
въстание, организирано и ръководено от С. Стамболов, И. Драгостинов, С.
Заимов, Г. Бенковски, П. Волов, Т. Каблешков, З. Стоянов, Г. и Н.
Обретенови и др. 12 апр. 1877 - 19 ян. 1878 - Руско-турска
освободителна война. 19 февр. (3 март) 1878 - със Санстефанския
мирен договор е възстановена българската държава; подписан е Берлинският
договор (1 юли); създадени са Княжество България (с изборен княз) и
Източна Румелия (с назначаван от Високата порта генерал-губернатор
християнин), а Южна Тракия и Македония остават подвластни на Османската
империя; избухва Кресненско-Разложкото въстание срещу разединението на
българските земи. 1879 - А. Богориди е назначен за
генерал-губернатор на Източна Румелия (13 март); свикано е Учредителното
народно събрание (10 февр.), което приема Търновската конституция (16
апр.) и избира София за столица на княжеството; заседава I велико народно
събрание (17 апр. - 26 юни), което избира Александър I Български за
български княз (17 апр.); обособяват се политически партии - Либерална и
Консервативна; управление на I българско правителство с
министър-председател Т. Бурмов (5 юли - 24 ноем.). 6 септ. (18 септ.)
1885 - Съединение на Източна Румелия с Княжество България. 1887
- германския принц Фердинанд Сакс Кобург Гота е избран за княз (25 юни);
управление на С. Стамболов (до 1894). 1893 - създадена е Вътрешната
македоно-одринска революционна организация от Д. Груев и Г. Делчев.
1894-99 - България се управлява от правителствата на К. Стоилов.
1899-1901 - на власт са т.нар. радослависти (Д. Греков, Т. Иванчов
и В. Радославов). 1903 - избухва Илинденско-Преображенското
въстание; II стамболовистки режим. 22 септ. (5 окт.) 1908 -
провъзгласяване независимостта на България, княз Фердинанд I получава
титлата цар. 1912-13 - Балканска война и Междусъюзническа война;
България е победена от Сърбия, Гърция, Румъния и Турция; I национална
катастрофа. 1915-18 - участие на България на страната на
Централните сили в I световна война; II национална катастрофа; Фердинанд I
абдикира в полза на сина си Борис III. 1919 - Ньойският мирен
договор налага на България репарации и загуба на територии (Южна Добруджа,
Западните покрайнини, Струмишко и Беломорието). 1923 - свалено е
правителството на Българския земеделски народен съюз начело с А.
Стамболийски; управление на Народния сговор, съпротивата на левите сили
(комунисти и земеделци) срещу правителството на А. Цанков води до
избухване на Септемврийските бунтове 1923. 1926-31 - правителство
на Демократическия сговор с министър-председател А. Ляпчев. 1931-34
- управление на Народния блок, министър-председатели А. Малинов (1931), Н.
Мушанов (1931-34). 19 май 1934 - военен преврат, организиран от
"Звено" и Военния съюз, министър-председател К. Георгиев. 1935-40 -
правителства на П. Златев (служебен кабинет, ян. - апр. 1935), А. Тошев
(служебен кабинет, апр. - ноем. 1935), Г. Кьосеиванов (ноем. 1935 - февр.
1940); сключени са Българо-югославският пакт (1937), Солунското
споразумение (1938) между България и страните от Балканския пакт, договори
със СССР. 1940 - по Крайовския договор Южна Добруджа е върната на
България. 1941-43 - правителството на Б. Филов присъединява
България към Тристранния пакт (1 март 1941); установява българска държавна
и военна администрация в източната част на Вардарска Македония и
Беломорска Тракия (апр. 1941), обявява "Символична война" на САЩ и
Великобритания (12 дек. 1941); избягнато е военно участие на Източния
фронт; българските евреи са спасени от депортиране; формирани са
Национален комитет на Отечествения фронт (1942) и НОВА (апр. 1943); умира
цар Борис III (28 авг. 1943); съставено е регентство (принц Кирил, Б.
Филов и генерал Н. Михов), което управлява вместо малолетния цар Симеон
II. Въздушни бомбардировки (1943-44). 1944 - правителство на И.
Багрянов (1 юни - 1 септ.) и на К. Муравиев (2-8 септ.); Съветският съюз
обявява война на България (5 септ.); България обявява война ва Германия (8
септ.); правителство на Отечествения фронт начело с К. Георгиев (9 септ.).
1944-45 - участие на България в заключителния етап на II световна
война. 1946-47 - референдум (8 септ. 1946) и обявяване на
републиката (15 септ. 1946); на власт идва БКП, разтурени са политическите
партии, приета е нова конституция (4 дек. 1947), национализация на
индустрията и банките, коопериране на земята, налагане на съветски
тоталитарен модел на управление. Начело на БКП и на държавата застават Г.
Димитров (1946-49), В. Коларов (1949-50), В. Червенков (1950-56), А. Югов
(1956-62), Т. Живков - I секретар на ЦК на БКП (1954-81),
министър-председател (1962-71), председател на Държавния съвет на НРБ
(1971-89) и ген. секретар на ЦК на БКП (1981-89). 1971 - приета е
нова конституция. 1989 - начало на демократичните промени,
реформаторските сили в централното ръководство на БКП сменят Т. Живков с
П. Младенов (10 ноем.); възстановени са политическите права и гражданските
свободи; възстановена е многопартийната система на управление, създаден е
Съюзът на демократичните сили (7 дек.). 1990 - председател
(президент) П. Младенов; избори за VII велико народно събрание, което
избира за президент Ж. Желев, за вицепрезидент - А. Семерджиев (1 авг.),
приема нова конституция (12 юли 1991). Министър-председатели: А. Луканов
(1990), Д. Попов (1990-91). 1991 - избори за ХХXVI народно
събрание, което приема закони за връщането на земеделските земи, за
реституцията на собствеността, национализирана през 1947, за
приватизацията, за инвестициите. Министър-председатели: Ф. Димитров
(1991-92), Л. Беров (1992-94). 1992 - президентски избори, Ж. Желев
е избран за президент, Б. Димитрова - за вицепрезидент (подава оставка
1993). 1994 - служебен кабинет с министър-председателка Р. Инджова;
избори за ХХXVII народно събрание. Министър-председател Ж. Виденов
(1995-97). 1996 - президентски избори, П. Стоянов е избран за
президент, Т. Кавалджиев - за вицепрезидент. 1997 - служебен
кабинет с министър-председател С. Софиянски (13 февр.); парламентарни
избори за ХХXVIII народно събрание, министър-председател И. Костов (21
май). 2001 - избори за ХХXIX народно събрание, министър-председател
С. Сакскобургготски (24 юли); президентски избори, Г. Първанов е избран за
президент, А. Марин - за вицепрезидент. България е членка на ООН (1955), на НАТО(29 март 2004г.) и
на още 53 международни организации. |
