Стопанство

България е известна със своето розово масло

България има добри условия за развитие на туризъм

В края на 19 и началото на 20 в. България е една от най-изостаналите аграрни страни в Европа, със слабо развита промишленост и преобладаващо занаятчийско производство, с дребно, разпокъсано и нископродуктивно селско стопанство. Получаването на политическа свобода след Освобождението 1878 се отразява отрицателно върху стопанството. По степен на икономическо развитие България се оказва значително под постигнатото равнище в съседните балкански страни. До предвоенната 1939, използвана за базова година при икономически сравнения, се развиват предимно селското стопанство и свързаните с него промишлени дейности - хранително-вкусова и текстилна промишленост. През 1939 съотношението между селскостопанското и промишленото производство е около 75 : 25. По време на II световна война бързо се развива машиностроенето. Външната търговия отразява динамиката и характера на производството - обемът на вноса през 1939 е на равнището на 1920 - 62 млн. USD, а износът - 72 млн. USD, почти толкова, колкото е стойността му през предкризисната 1931. Земеделските произведения заемат 95 % от износа през 1939, като се изнасят главно тютюн (ок. 1/3), зърнени храни, яйца, зеленчуци, плодове. Около 50 % от вноса са промишлени стоки - метали, полуфабрикати и суровини, 31 % производствени дребни съоръжения и машини, 19 % промишлени стоки за потребление. След II световна война българската икономика се динамизира и претърпява значителни структурни промени под влияние на индустриалната политика и производствените технологии на СССР, в рамките на икономическото сътрудничество между социалистическите страни. Осъществява се процес на следвоенно възстановяване, бърза индустриализация и изменения в характера и организацията на селскостопанското производство, като делът на заетите в него намалява от 80 % през 1950 на 19 % в края на 80-те г., в края на 90-те г. е 26 %, което е значително над заетостта

"Видима Идеал" - Севлиево

"Лукойл-Нефтохим" - най-голямата петролна рафинерия на Балканите

(4 %) в селското стопанство на страните с най-висок доход в света. Заетите в сектора на услугите се увеличават от 9 % през 1950 на 43 % в края на 90-те г. Бързо се развиват енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата, хранително-вкусовата и леката промишленост. Голяма част от тези производства се развиват на основата на икономическо коопериране и специализация между страните от СИВ, но се използват недостатъчно прогресивни и ефективни технологии, недостатъчно се адаптират към постиженията на научно-техническия прогрес и иновационните промени в света през 70-те и особено през 80-те г., което предизвиква изоставане в качеството и довежда до замърсяване на околната среда. Произвеждат се изделия с ниска конкурентоспособност и влошена икономическа ефективност, което заедно с нерешените социално-икономически въпроси по материалната заинтересованост и стимулите за повишаване на производителността на труда довежда до кризисни явления - дълбока политическа, икономическа и социална криза в началото на 90-те г. Кризата се задълбочава и от политическата обстановка в съседните балкански страни - разпадането на Югославия, войните в Босна и Косово. Масата на произведения БВП от началото до края на 90-те г. спада с 1/4, което може да се приеме с резерва като минимално поради недостатъчно прецизно отчитане на ценовия фактор и независимо от размера на скритата икономика. През 2000 произведеният БВП по текущи цени нараства с 2,5 % спрямо 1999 и е 12,12 млрд. USD (БВП по паритет на

Атомна електроцентрала "Козлодуй"

покупателната способност е 48 млрд. USD): селско стопанство 14,5 %, промишленост 27,8 %, услуги 57,7 %; частният сектор създава 69,3 % от добавената стойност в икономиката. Изоставането на България по БВП на човек от населението (1459 USD) е 4-5 пъти в сравнение със средния БВП за ЕС. Външният дълг на страната в края на 2000 е около 10 млрд. USD. Нормата на натрупване е 16,5 %, а нормата на инвестиране - 18,6 %. Постигнатата финансова стабилизация и сравнително ниската инфлация са резултат от въвеждането и функционирането от 1 юли 1997 на Валутен борд. През септ. 1998 Международният валутен фонд подписва с България 3-годишно споразумение за отпускане на 900 млн. USD кредит за провеждане на икономическа реформа - приватизация и ликвидация на губещите предприятия, либерализация на селскостопанската политика, реформа в общественото осигуряване и реформи в законодателството за борба с престъпността и корупцията. В края на 2000 България притежава сравнително добър икономически потенциал: 2,95 млн. души заето квалифицирано население; оптимална територия (75 души на km² средна гъстота на населението); значителен обем обработваема земя (43 % от общата площ); благоприятни климатични условия; развит образователен и научен потенциал и инфраструктура; добра производствена, транспортна и съобщителна среда (4300 km жп линии, 37 300 km шосета; над 3,3 млн. номера на селищните телефонни централи; 41 500 km междуселщни телеграфни и телефонни кабели; над 1,25 млн. бр.р.т. морски търговски флот; подходяща пристанищна, гарова и складова база. Главни пристанища: Бургас, Варна, Видин, Русе; значителни и благоприятни туристически ресурси (през 2000 над 5 млн., през 1990 над 10 млн. са посещенията на

" Солвей-Соди"- Девня дава 12 % от световното производство на калцинирана сода

Международен панаир - Пловдив

чужденци в България). По време на прехода през 90-те г. редица производства намаляват обема си или са закрити поради липса на външни пазари и свито търсене на вътрешния пазар. Потреблението (средно на човек) на основни хранителни продукти в домакинствата намалява - особено на месо и мляко, независимо че около 45 % от общия разход отива за храна. Променя се формата на собствеността - нараства делът на частния сектор, особено в селското стопанство. Регистрираната безработица (2000) е 18 %, като в някои региони на страната е значително по-висока и създава социално и икономическо напрежение. Реалните доходи спадат 2-3 пъти за отделни социални групи, нараства чувствително социалната поляризация, естественият прираст на населението е отрицателен, миграцията е значителна, корупцията и престъпността нарастват. Обобщено развиващите се икономически процеси в България през 90-те г. могат да бъдат отнесени към период на трансформация и преход на страната към пазарно функциониране с недостатъчно развити съвременни форми на пазарни условия и механизми независимо от създадената нормативна база, с неясна реформена стратегия и неудачно проведена трансформация в икономиката, с висока социална цена. Икономическите условия се отразяват и върху външнотърговския стокообмен на страната, който в края на 20 в. е на равнището от средата на 70-те г. България търгува (2000) с 209 страни в света. Външнотърговското салдо в продължение на няколко последователни години е отрицателно (1,682 млрд. щатски долара през 2000). Износ: 4,825 млрд. USD - черни и цветни метали, шивашки изделия, химически продукти и влакна, храни, напитки и тютюневи изделия,

Тютюневата промишленост в България има 100-годишна история. Компанията "Булгартабак" е основана през 1947, от 1993 е холдинг

Лозарството и винопроизводството са развити в България от дълбока древност

отливки, металн и изделия и машини и др. Главни търговски партньори: Италия (13 %), Германия (10 %), Гърция (9 %), Югославия, Русия, Франция, Белгия, САЩ. Внос: 6,507 млрд. USD - въглища, нефт и газ, отливки, метални изделия и машини, електротехнически машини, оборудване и прецизна техника, химически продукти и влакна, транспортни средства и др. Главни търговски партньори: Русия (20 %), Германия (14 %), Италия (8 %), Гърция (6 %), Франция, Австрия, САЩ. От началото на 90-те г. се развиват европейски интеграционни процеси - на сесията на Европейския съвет в Копенхаген (1993) са определени най-важните политически и икономически (функционираща пазарна и конкурентоспособна икономика) критерии за членство в ЕС, на заседанието в Люксембург (1997) е решено да започнат преговори за присъединяване с първата група кандидатки, на заседанието в Хелсинки (1999) - да се разшири кръгът на преговорите с втората група кандидатки (включително България, която от 1995 е асоцииран член на ЕС). На сесията в Ница (2000) са утвърдени стратегията и принципите за диференциран подход към страните кандидатки. На срещата на високо равнище (16 дек. 2001) в Лаакен, Белгия, са оповестени 10-те държави кандидатки, които ще бъдат приети през 2004 (България не е сред тях). В доклада на Европейската комисия (9 окт. 2002) е посочено, че "България има функционираща пазарна икономика".