ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., изм. и доп., бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 1.03.2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд на РБ от 8.07.2008 г. - бр. 63 от 15.07.2008 г.; изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., бр. 12 от 13.02.2009 г., в сила от 1.01.2010 г.(*) - изм., бр. 32 от 28.04.2009 г., доп., бр. 19 от 13.03.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г.; изм., Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 16.06.2009 г. - бр. 47 от 23.06.2009 г.; бр. 82 от 16.10.2009 г., изм. и доп., бр. 13 от 16.02.2010 г., бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от 21.12.2010 г.; изм. с Решение № 15 на Конституционния съд на РБ от 21.12.2010 г. - бр. 5 от 14.01.2011 г.; бр. 45 от 15.06.2012 г., в сила от 1.01.2013 г., изм. и доп., бр. 49 от 29.06.2012 г., доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., изм. и доп., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. и доп., бр. 50 от 3.07.2015 г.
Част първа Предмет Дължимост на защита и съдействие Добросъвестност Съдебен език, преводачи и тълковници (2) Когато в делото участват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда. (3) Когато в делото участва глухо или нямо лице, назначава му се тълковник.
Глава втора Законност Диспозитивно начало (2) Предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Служебно начало (2) Съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Състезателно начало (2) Страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях. (3) Съдът осигурява възможност на страните да се запознават с исканията и доводите на насрещната страна, с предмета на делото и неговото движение, както и да изразят становище по тях. Равенство на страните Установяване на истината Публичност и непосредственост Вътрешно убеждение Разглеждане и решаване на делата в разумен срок
Глава трета Подведомственост на гражданските дела (2) Съдът сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него. (3) Никое друго учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Проверка на подведомствеността (2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба. Спор за подведомственост Компетентност по обуславящи въпроси (2) Съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Съдебен имунитет 1. при отказ от съдебен имунитет; 2. по искове, основани на договорни отношения, когато изпълнението на задължението е в Република България; 3. по искове за вреди от непозволено увреждане, извършено в Република България; 4. по искове относно права върху наследствено имущество и незаето наследство в Република България; 5. по дела, които са от изключителна подведомственост на българските съдилища. (2) Разпоредбите на ал. 1, т. 2, 3 и 4 не се прилагат за правни сделки и действия, извършени в изпълнение на официални функции на лицата, съответно във връзка с упражняване на суверенни права на чуждата държава. Арбитражно споразумение (2) Арбитражът може да има седалище в чужбина, ако една от страните има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в чужбина.
Глава четвърта Състав на съда Съвещание (2) Никой от съдиите не може да се въздържи от гласуване. (3) Членовете на състава гласуват в поредност според старшинството. Първи гласува младшият член, а председателят гласува последен. (4) Когато при решаване на делото по същество съдът трябва да се произнесе по няколко иска, по всеки от тях се провежда отделно гласуване. (5) Решенията на съда се приемат с мнозинство на гласовете на съдиите. (6) Съдията, който не е съгласен с мнението на мнозинството, подписва решението, като мотивира отделно своето особено мнение. Основания за отвод 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; 4. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото; 5. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото; 6. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. (2) Съдията е длъжен сам да се отстрани в случаите по ал. 1, т. 1 - 5, а когато не приеме отвода по ал. 1, т. 6, да обяви обстоятелствата. Процедура по отвода (2) Съдът решава въпроса за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. (3) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд. Отвод на други длъжностни лица Съдебни поръчки (2) Съдът съобщава на делегирания съд срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото. (3) Делегираният съд уведомява незабавно делегиращия съд за всички обстоятелства, които забавят или препятстват изпълнението на поръчката. (4) Делегираният съд се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнението на делегацията.
Глава пета Страни (2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. (3) Прокурорът може да участва в производството с права на страна в предвидените от закон случаи. Той не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото. (4) По делото, по което е предявено чуждо право, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено. Процесуална правоспособност (2) Процесуално правоспособни са и държавните учреждения, които са разпоредители с бюджетни кредити. Ако държавното учреждение не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение - разпоредител с бюджетни кредити. Процесуална дееспособност (2) Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. (3) Непълнолетните могат да водят делата си лично за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 от Закона за лицата и семейството, както и в други случаи, определени със закон. (4) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните си представители - родители или настойници. Особено процесуално представителство (2) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да му назначи особен представител. В този случай разноските първоначално се понасят от нея. (3) Лице с неизвестен постоянен и настоящ адрес се представлява от лице, специално назначено от съда. В този случай разноските първоначално се понасят от насрещната страна. (4) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител. В този случай съдът според обстоятелствата определя дали първоначално разноските да се поемат от представлявания или от представителя. (5) Особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото. Представителство на юридически лица (2) Когато липсва правило за представителството, юридическото лице се представлява от двама членове на управлението му. (3) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители според техните устройствени правила. (4) Общините се представляват от кметовете. Представителство на държавата (2) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) По дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Представителство по пълномощие 1. адвокатите; 2. родителите, децата или съпругът; 3. юрисконсултите или други служители с юридическо образование в учрежденията, предприятията, юридическите лица и на едноличния търговец; 4. (изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 31 ; 5. други лица, предвидени в закон. Пълномощно Представителна власт (2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително брачни искове, е необходимо изрично пълномощно. (3) За сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо изрично пълномощно. (4) Пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. Оттегляне на пълномощието Отлагане на делото при прекратяване на представителството
Глава шеста Раздел I Адресат Адрес за връчване Връчване на представител (2) Когато няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адресат или имат общ пълномощник в седалището на съда, за всички лица се издава едно съобщение, в което се вписват имената им. (3) При повече ищци или ответници, когато интересите им не са противоречиви, съдът по искане на насрещната страна или по своя преценка може да ги задължи да посочат един от тях или друго лице за общ съдебен адресат. При неизпълнение на това задължение съдът може да им назначи представител за получаване на книжа на техни разноски и риск. (4) Когато адресатът е процесуално недееспособен, съобщението се връчва на неговия законен представител. Съдебен адресат (2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение. Задължение за уведомяване (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение. Връчител (2) По искане на страната съдът може да разпореди съобщенията да се връчват от частен съдебен изпълнител. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната. (3) Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. (4) На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система. Начини на връчване (2) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление. (3) Съдът може да разпореди връчването да стане чрез публично обявление. Удостоверяване на връчването Чл. 44. (1) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след като изиска от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за самоличност. При отказ за представяне на документа за самоличност връчителят може да поиска съдействието на Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. (2) Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма - с известие за доставянето й, а когато връчването е извършено по телекса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Връчването по пощата се удостоверява с обратната разписка. (3) Връчването на електронен адрес се удостоверява с копие от електронния запис за това. (4) Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частен съдебен изпълнител, обратната разписка, удостоверяваща връчването от пощенски служител, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс, се връщат в съда веднага след съставянето им. Лично връчване Връчване на друго лице (2) Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. (3) Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка. (4) С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. Срокът по чл. 64, ал. 2 започва да тече от момента, в който адресатът е могъл да узнае за връчването. Връчване чрез залепване на уведомление (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. (3) Когато ответникът не се яви да получи книжата, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 , в които съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. (4) Когато връчителят установи, че ответникът не пребивава на посочения адрес, съдът указва на ищеца да представи справка за неговата адресна регистрация независимо от залепването на уведомлението по ал. 1. (5) Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. (6) Когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. (7) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно за връчването на съобщения на подпомагаща страна, както и за връчване на заповед за изпълнение. (8) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат за връчването на съобщения на свидетел, вещо лице и неучастващо в делото лице, като съобщението се оставя в пощенската кутия, а когато до нея не е осигурен достъп - чрез залепване на уведомление. Връчване чрез публично обявление (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви всъда, за да получи преписи от исковата молба и приложенията, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца. Място на връчване Връчване на търговци и юридически лица (2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. (3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. (4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва. Връчване на адвокат (2) Когато в адвокатската кантора не може да бъде намерено лице, което да получи съобщението, връчителят залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ уведомление не се залепва. (3) Адвокатът не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 35, отказ от пълномощие по чл. 36 , както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването. Връчване на държавни учреждения и общини Връчване на пребиваващи в страната чужденци Поправяне на нередовности при връчване Образци
Раздел II Призовки (2) Страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. (3) Призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес. Съдържание на призовката 1. съдът, който я издава; 2. името и адресът на призовавания; 3. по кое дело и в какво качество се призовава; 4. мястото и времето на заседанието, и 5. законните последици от неявяването. Ред за връчване на призовките
Глава седма Раздел I Определяне на сроковете Изчисляване на сроковете (2) Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. (3) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. (4) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. (5) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. (6) Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Спиране на срока Изтичане на срока (2) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Той не се смята за пропуснат и когато тя е подадена в друг съд или в прокуратурата в срока, освен ако е подадена по електронен път. (3) Когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Продължаване на срока (2) Новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния. Продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. (3) Алинея 1 не се прилага за сроковете за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение.
Раздел II Условия (2) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (3) Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие. (4) Не може да бъде продължаван срокът за подаване на молба за възстановяване на срок. Молба за възстановяване 1. всички обстоятелства, които я обосновават; 2. всички доказателства за основателността й. (2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока се подават онези книжа, за подаването на които се изисква възстановяването на срока, а ако срокът е за внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им. (3) Подаването на молбата не спира хода на делото. Процедура (2) Срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба. (3) Когато уважаването на молбата налага провеждане на открито съдебно заседание, съдът при необходимост може да отмени действията, извършени преди възстановяването на срока. Разноски
Глава осма Раздел I Цена на иска Размер на цената на иска 1. по искове за парични вземания - търсената сума; 2. по искове за собственост и други вещни права върху имот - данъчната оценка, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право; 3. по искове за нарушено владение - една четвърт от размера по т. 2; 4. по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор - стойността на договора, а когато договорът има за предмет вещни права върху имот - размерите по т. 2; 5. по искове за съществуване или прекратяване на договор за наем - наемът за една година; 6. по искове за периодични платежи за определено време - сборът на всички платежи; 7. по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години. (2) По искове, които не са посочени в ал. 1, съдът определя първоначална цена на иска. (2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба. (3) По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото.
Раздел II Задължение за такси и разноски (2) Когато предмет на делото е право на собственост или други вещни права върху имот, размерът на държавната такса се определя върху една четвърт от цената на иска. Държавни такси при съединяване на искове (2) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу едно лице се събира държавна такса за един иск. (3) За предявените с една молба алтернативно или евентуално съединени искове срещу различни лица се събира държавна такса по исковете срещу всяко лице. Държавни такси (2) Простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по производството. Пропорционалните такси се определят върху интереса. (3) Държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет. (4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер. Изменение на искането Определяне на разноските Чл. 76. Всяка страна предварително внася в съда разноските по действията, които е поискала. Сумите за разноски по действия по искане на двете страни или по инициатива на съда се внасят от двете страни или от едната страна според обстоятелствата. Принудително събиране на разноски Чл. 78. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. (2) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. (3) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (4) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. (5) Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. (6) Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда. (7) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. (8) В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. (9) При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. (10) На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. (11) Когато в делото участва като страна прокурорът, дължащите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея. Разноски по изпълнението 1. делото се прекрати съгласно чл. 433 , освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. (2) Когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, се събират от длъжника. (3) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира. Списък на разноските Присъждане на разноски Чл. 82. Внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок една година от датата, когато са станали изискуеми. Освобождаване от такси и разноски 1. от ищците - работници, служители и членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения; 2. от ищците - по искове за издръжка; 3. по искове, заведени от прокурор; 4. от ищеца - по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда; 5. от назначените от съда особени представители на страна, чийто адрес не е известен. (2) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. (3) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Освобождаване в особени случаи 1. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.;Решение № 3 на КС на РБ - бр. 63 от 2008 г.) държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост; 2. Българският червен кръст; 3. общините, освен по искове за частни общински вземания и права върху вещи - частна общинска собственост.
Глава девета Глоба на свидетел Чл. 85. (1) Ако призованият в съда свидетел не се яви без уважителни причини, съдът му налага глоба и постановява принудителното му довеждане за следващото заседание. (2) Ако свидетелят откаже да даде показания без уважителни причини, съдът му налага глоба. Глоба на вещо лице Глоба на трето лице Глоба за нарушения при връчването (2) Съдът налага глоба на ръководителя на канцеларията, когато в работно време в канцеларията на държавното учреждение или общината не се намери лице, което да приеме съобщението. Глоба за нарушения при разглеждането на дело 1. нарушение на реда в съдебно заседание; 2. неизпълнение на разпорежданията на съда; 3. обида на съда, страна, представител, свидетел или вещо лице. Чл. 90. (1) Съдът налага глоба на страната, която е посочила неверни или непълни данни в молбата за правна помощ и вследствие на това е получила или се е опитала да получи правна помощ. (2) Глоба се налага и в случаите, когато страната, на която е разрешена правна помощ, не уведоми своевременно съда за обстоятелства, които са от значение за решението по чл. 96 и 97 . Размер на глобата (2) За нарушения, които затрудняват хода на производството или са извършени повторно, глобата е в размер от 100 до 1200 лв. Обжалване (2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Глоба на страна Глоби при принудително изпълнение 1. нарушения по чл. 85 - 88 ; 2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан; 3. неизпълнение на други негови нареждания. (2) Постановлението, с което съдебният изпълнител налага глобата, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.
Глава десета Съдържание на правната помощ Предоставяне на правна помощ (2) В определението, с което се уважава молбата, съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ. (3) Определението за предоставяне на правна помощ има действие от подаването на молбата, освен ако съдът постанови друго. (4) Определението се постановява в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да изслуша страната за изясняване на всички обстоятелства. (5) Определението, с което се отказва правна помощ, подлежи на обжалване с частна жалба. (6) Определението на съда по частната жалба е окончателно. Чл. 96. (1) Правната помощ се прекратява: 1. при промяна на обстоятелствата, поради които е предоставена; 2. със смъртта на физическото лице, на което е предоставена. (2) Съдът служебно или по искане на страна или на назначения служебен адвокат постановява прекратяване изцяло или частично на предоставената правна помощ считано от момента на настъпване на промяна в обстоятелствата, обусловили предоставянето й. Лишаване от правна помощ (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) В случая по ал. 1 страната е длъжна да внесе или да върне всички суми, от плащането на които е била неоснователно освободена, както и да заплати определеното възнаграждение на назначения й служебен адвокат. Последици от прекратяването и лишаването от правна помощ (2) От постановяването до влизането в сила на определението за прекратяване или лишаване от правна помощ се прекъсват сроковете за обжалване, след което започват да текат отново. Напътване на страните за правната помощ
Глава единадесета Форма Нередовност на процесуалното действие (2) Поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му. (3) При неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Писмени изявления 1. посочване на съда; 2. името и адреса на страната, която прави изявлението, съответно - името и адреса на представителя, чрез който се извършва изявлението; 3. в какво се състои изявлението; 4. подпис. (2) Към писмените изявления се прилагат: 1. пълномощно, когато изявлението се извършва чрез пълномощник; 2. документ за внесени такси и разноски, когато такива се дължат; 3. преписи от изявлението и приложенията според броя на насрещните страни.
Част втора ДЯЛ ПЪРВИ Глава дванадесета Раздел I Основна подсъдност Подсъдност на окръжен съд 1. исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му; 2. (отм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.); 3. исковете за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.; 4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет; 5. исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон; 6. (нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, независимо от тяхната цена, съединени в една искова молба с иск, подсъден на окръжен съд, ако подлежат на разглеждане по реда на същото производство; 7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
Раздел II Обща местна подсъдност Искове срещу малолетни или поставени под пълно запрещение Искове срещу лица с неизвестен адрес (2) Правилата по ал. 1 се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България на постоянния си адрес. (3) Ако и ищецът няма постоянен адрес в Република България, искът се предявява пред надлежния съд в София. Чл. 108. (1) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. (2) Искове срещу държавата се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало спорното правоотношение, освен в случаите по чл. 109 и 110 . Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София. Подсъдност по местонахождение на недвижим имот Подсъдност по местооткриване на наследство (2) Ако наследодателят е български гражданин, но наследството е открито в чужбина, исковете по ал. 1 може да се предявят по последния му постоянен адрес в Република България или пред съда, в района на който се намират неговите имоти. Иск за парични вземания на договорно основание Искове за издръжка Чл. 113. Иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Чл. 114. Работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искове за непозволено увреждане Множество подсъдности Договорна подсъдност (2) С писмен договор страните по имуществен спор могат да посочат друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не се прилага за подсъдността по чл. 109 . (3) Договор за избор на съд по искове на потребители и по трудови спорове поражда действие само ако е сключен след възникването на спора.
Проверка на подсъдността (2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. Възражение за неподсъдност (2) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. (3) Във всички други случаи извън тези по ал. 1 и 2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. (4) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си. Стабилизиране на подсъдността Обжалване на определението по подсъдността Спорове за подсъдност Определяне на подсъдност от Върховния касационен съд
Глава тринадесета Раздел I Видове искове (2) Може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. (3) Иск за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон случаи. (4) Може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон. (5) Иск за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, и в случаите, когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Предявяване на иска Прекратяване при висящ процес (2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция. Съдържание на исковата молба 1. посочване на съда; 2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива; 3. цената на иска, когато той е оценяем; 4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът; 5. в какво се състои искането; 6. подпис на лицето, което подава молбата. (2) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства. (3) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал. Приложения към исковата молба 1. пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник; 2. документ за внесените държавни такси и разноски, когато такива се дължат; 3. преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците. Проверка на исковата молба (2) Когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и по чл. 128, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. Когато адресът на ищеца не е посочен и не е известен на съда, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица. (3) Когато ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя. (4) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на производството. (5) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването. (6) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси. Проверка за допустимост на иска Отговор на исковата молба (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. Приложения към отговора на исковата молба 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците. Последици от неподаването на отговор Раздел II Видове заседания (2) Закрити заседания се провеждат в предвидените от закона случаи без участие на страните. Място и време (2) Съдът определя мястото, деня и часа на откритите заседания. (3) Заседанията не може да се провеждат в неприсъствени дни. Изключване на публичността 1. общественият интерес налага това; 2. защитата на личния живот на страните, на семейството или на лицата под попечителство налага това; 3. делото е свързано с търговска, производствена, изобретателска или данъчна тайна, чието публично огласяване би накърнило защитими интереси; 4. са налице други основателни причини. (2) В случаите по ал. 1 в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това. Разглеждане на молбата за изключване на публичността Задължение за пазене на тайна Лица, които не може да присъстват на заседанието 1. ненавършили пълнолетие лица, които не са страни по делото или свидетели; 2. въоръжени лица, освен съдебната охрана.
Подготовка на делото в закрито заседание (2) Когато в отговора са предявени насрещни искания, съдът може да се произнесе по тях и по допускането на някои от доказателствата в първото заседание по делото. (3) Съдът насрочва делото в открито заседание, за което призовава страните, на които връчва препис от определението по ал. 1. Съдът може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Задължения на председателя (2) Председателят следи за реда в съдебната зала и може да налага глоби за нарушаването му. (3) Председателят може да отстрани всеки, който не спазва реда. (4) Когато въпреки предупреждението за отстраняване редът в залата се нарушава от страна или неин представител, съдът може да отстрани нарушителя за определено време. След като отстраненият се завърне в съдебната зала, председателят го уведомява за действията, които са били извършени в негово отсъствие, чрез прочитане на съдебния протокол. Даване ход и отлагане на делото (2) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. (3) При отлагане на делото съдът обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по делото свидетели и вещи лица се смятат призовани. (4) Когато се налага определяне на друга дата за провеждане на заседанието, съдът я определя в закрито заседание и призовава страните, свидетелите и вещите лица. Разглеждане на делото в открито заседание (2) Ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. (3) Страните са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. Допълнителен срок (2) Когато искането по ал. 1 бъде уважено, съдът се произнася по направените оспорвания и искания в закрито заседание с определение, което се съобщава на страните. Указания на съда (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът указва на страните да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. (3) След това съдът приканва страните към спогодба и посочва нейните последици. Ако спогодба не се постигне, съдът прави доклад, който се отразява в протокола. Доклад по делото 1. обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения; 2. правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника; 3. кои права и кои обстоятелства се признават; 4. кои обстоятелства не се нуждаят от доказване; 5. как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. (2) Съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. (3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия. (4) Съдът се произнася с определение по доказателствените искания на страните, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими. Нови факти и обстоятелства 1. да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно; 2. да твърдят нововъзникнали обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. Събиране на доказателствата Приключване на съдебното дирене (2) Когато делото е разяснено, съдът обявява устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви решението. (3) При фактическа и правна сложност на делото по искане на някоя от страните съдът може да определи подходящ срок за представяне на писмени защити. Писмените защити се представят с преписи според броя на страните. Протокол от заседанието (2) Протоколът се съставя под диктовката на председателя. Той се предоставя на разположение на страните в тридневен срок от заседанието. (3) При техническа възможност се прави звукозапис на заседанието, въз основа на който в тридневен срок се съставя протоколът. (4) Протоколът се подписва от председателя и от секретаря. Поправка и допълване на протокола (2) Ако в заседанието е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на звукозаписа. (3) Ако в заседанието не е направен звукозапис, поправки и допълване на протокола се допускат само въз основа на направени бележки по съдържанието му. (4) Съдът се произнася по искането за поправки и допълване на протокола, след като призове страните и молителя и изслуша звукозаписа, съответно обясненията на секретаря. (5) Звукозаписът се пази до изтичането на срока за искане на поправки и допълване на протокола, а ако е направено такова искане - до влизането в сила на решението по делото. Доказателствена сила на протокола
Глава четиринадесета Раздел I Предмет на доказване Доказателствена тежест (2) Не е необходимо да се доказват факти, за които съществува установено от закон предположение. Оборване на такива предположения се допуска във всички случаи, освен когато закон забранява това. Неподлежащи на доказване факти Доказателствено искане (2) В искането за допускане разпит на свидетел страната посочва за кои факти ще бъде разпитван, трите му имена и адреса, когато иска призоваването му. (3) В искането за допускане на обяснения на другата страна се формулират въпросите, на които тя да отговори. (4) В искането за допускане на експертиза се посочва в коя област са необходими специални знания, какъв е предметът и задачата на експертизата. Допускане на доказателства Срок за събиране на доказателствата (2) При по-нататъшното разглеждане на делото доказателството може да бъде събрано, ако това не забавя производството. Недопускане на доказателствата (2) Когато за установяване на един и същ факт страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях. Останалите свидетели се допускат, ако призованите не установят спорния факт. Разноски за събиране на доказателства (2) Доказателствата се събират след представянето на документ за внасяне на определения депозит за разноски. (3) Срокът за внасяне на разноски се прекъсва с подаването на молба за освобождаване от внасянето им и не тече, докато молбата се разглежда. Последици от възпрепятстване на доказването Право на преценка
Раздел II Задължение за свидетелстване (2) При наличие на важна причина разпитът на свидетеля може да се проведе и преди определения за заседанието ден, както и извън помещението на съда. За този разпит се призовават страните. Допустимост на свидетелските показания 1. установяване на правни сделки, за действителността на които закон изисква писмен акт; 2. опровергаване съдържанието на официален документ; 3. установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както и за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително; 4. погасяване на установени с писмен акт парични задължения; 5. установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното изменение или отмяна; 6. опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ. (2) В случаите на ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 свидетелски показания се допускат само при изрично съгласие на страните. Изключения от недопустимостта (2) Свидетелски показания се допускат и когато страната се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, и то ако в делото има писмени доказателства, изходящи от другата страна или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че съгласието е привидно. Това ограничение не се отнася до третите лица, както и до наследниците, когато сделката е насочена срещу тях. Отказ от свидетелстване 1. пълномощниците на страните по същото дело и лицата, които са били медиатори по същия спор; 2. роднините на страните по права линия, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен, съпругът и бившият съпруг, както и лицето, с което страна е във фактическо съпружеско съжителство. (2) Не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по ал. 1, т. 2 непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване. (3) Свидетелите по делото не могат да бъдат пълномощници на страните по същото дело. (2) Свидетел, който не е изпълнил задължението си по чл. 163 и така е забавил доказването: 1. възстановява на страните разноските, направени вследствие на неизпълнението му; 2. изгубва право да иска възнаграждение. Право на свидетеля на възнаграждение Призоваване на свидетел (2) Ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава. (3) Страните могат да доведат допуснатите свидетели и без призоваване. Обещание да се каже истината (2) Свидетелят дава обещание да каже истината. Провеждане на разпита (2) Свидетелят може да бъде разпитан повторно в същото или в друго заседание по негово искане, по молба на страната или по инициатива на съда. (3) По искане на страна или по свой почин съдът може да отрази в протокола конкретни особености в поведението на свидетеля при разпита. Преценка на свидетелските показания Разпит на свидетеля по инициатива на съда Очна ставка
Съдебно признание на факт Обяснения на страната (2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които трябва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение. (3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори без основателна причина, както и когато е дала уклончиви или неясни отговори. (4) Когато страната не може да се яви пред съда поради трудно преодолима пречка, обясненията й може да бъдат дадени пред делегиран съд. Приложно поле 1. физическите лица; 2. законните представители на юридическите лица; 3. длъжникът и синдикът по дела, свързани с масата на несъстоятелността; 4. съдружниците в събирателно дружество; 5. лично отговорният съдружник в командитно дружество. (2) Когато страната е малолетна или поставена под пълно запрещение, съдът може да изслуша нейния законен представител. Когато страната е непълнолетна или поставена под ограничено запрещение, съдът може да я разпита в присъствието на родителя или попечителя й.
Доказателствена сила (2) Съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Това правило не се прилага за подписания електронен документ. Официален документ (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ Достоверна дата на частния документ (2) За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото. Вписвания в счетоводни книги Представяне на документи на хартиен носител Представяне на електронен документ (2) Ако съдът не разполага с технически средства и специалисти, даващи възможност възпроизвеждането на електронния документ и надлежната проверка на електронния подпис да бъдат извършени в съдебната зала в присъствието на явилите се страни, електронни копия на документа се предоставят и на всяка от страните по делото. В този случай истинността на електронния документ може да бъде оспорена в следващото съдебно заседание. Представяне на документ на чужд език Представяне на официални документи Представяне на печатни материали Конверсия на официален документ Документ, издаден от неграмотно или незрящо лице (2) Частен документ, издаден от сляп, но грамотен, трябва да бъде приподписан от двама свидетели. Задължение на страната за представяне на документ (2) Непредставянето на документа се преценява съгласно чл. 161 . Основания за отказ от представяне 1. съдържанието на документа се отнася до обстоятелства от личния или семейния живот на страната; 2. това би довело до опозоряване или до наказателно преследване на страната или на нейни близки по смисъла на чл. 166 . (2) Когато основанията по ал. 1 засягат части от документа, страната може да бъде задължена да представи заверено от нея извлечение от документа. Задължение на трето лице да представи документ (2) Препис от молбата се изпраща на третото лице, като му се определя срок за представяне на документа. (3) Третото лице, което неоснователно не представи искания документ, освен отговорността по чл. 87 , носи отговорност и пред страната за причинените й вреди. Оспорване на истинността на документ (2) Съдът постановява да се извърши проверка на истинността на документа, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него. (3) Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва. Когато се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила. Проверка на документ (2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение. (3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.
Раздел V Назначаване на вещо лице (2) Съдът може да назначи и повече вещи лица, когато това се налага с оглед на обстоятелствата по делото. Отстраняване на вещо лице (2) Всяка от страните може да иска отстраняване на вещото лице, ако е налице някое от основанията по ал. 1. (3) Вещото лице е длъжно незабавно да съобщи на съда всички обстоятелства, които могат да бъдат основание за отстраняване. То е длъжно да вземе отношение по твърденията в молбата за отстраняването му. (4) Съдът се произнася с определение по искането за отстраняване на вещото лице. Възлагане на експертиза (2) Съдът дава на вещото лице подходящ срок за изготвяне на заключението. Вещото лице уведомява съда, когато не може да изготви заключението в определения срок, и посочва какъв срок му е необходим. Освобождаване на вещото лице Представяне на заключението Изслушване на вещото лице (2) Вещото лице излага устно заключението си. Страните могат да задават въпроси за изясняване на заключението. (3) При оспорване на заключението съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено докато трае изслушването. Допълнително и повторно заключение Оценка на заключението Разногласие между вещи лица
Раздел VI Допускане на оглед и освидетелстване (2) Огледът и освидетелстването са способи за събиране и проверка на доказателства. Те се извършват от целия състав на съда, от делегиран член на съда или от друг делегиран съд. (3) Съдът уведомява страните за мястото и времето на огледа. За извършения оглед се съставя протокол, в който се отразяват констатациите при огледа, обясненията на вещите лица и показанията на свидетелите, които са разпитани на мястото на огледа. Задължение за съдействие Освидетелстване (2) Освидетелстването се извършва по начин да не бъде уязвено личното достойнство на освидетелствания. С оглед на това съдията може да не присъства лично при освидетелстването, като възложи извършването му на подходящи вещи лица. (3) Отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161 .
Обезпечение на доказателства Производство по обезпечение на доказателства (2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна. (3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба. (4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя. (5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител. (6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила. Разноски
Глава петнадесета Първоначално съединяване на искове (2) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът прецени, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява исковете да бъдат разделени. Не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Насрещен иск (2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Когато съдът прецени, че съвместното разглеждане на насрещния иск ще бъде значително затруднено, той постановява отделянето му. Инцидентен иск Служебно съединяване на искове Изменение на иска (2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.
Глава шестнадесета Раздел I Допустимост 1. общи техни права или задължения, или 2. права или задължения, които почиват на едно и също основание. Процесуални действия (2) Когато с оглед на естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението на съда трябва да бъде еднакво спрямо всички другари (необходимо другарство), извършените от някои от тях действия имат значение и за неявилите се или неизвършилите тези действия другари. И в този случай обаче за сключване на спогодба и за оттегляне или отказ от иска е необходимо съгласието на всички другари. Твърдения за общите факти
Раздел II Встъпване на трето лице Привличане на трето лице (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието Права на трето лице (2) В случай на противоречие между действията и обясненията на страната и на третото лице съдът ги преценява във връзка с всички обстоятелства по делото. Заместване на подпомаганата страна Действие на решението (2) Това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства. Привличане на лице със самостоятелни права (2) Ако привлеченото лице не встъпи в делото, производството се прекратява, а вложената сума или вещ се предава на ищеца. (3) Когато ответникът направи искането за привличане с отговора на исковата молба, той не отговаря за разноските. Чл. 225. (1) Третото лице, което има самостоятелни права върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни. (2) Предявяването на иск от трето лице се допуска до приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Прехвърляне на спорното право (2) Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 . (3) Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи. Приемство в процеса Заменяне на страна (2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него. (3) Ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото. Но в този случай искът срещу новия ответник се смята за предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда.
Глава седемнадесета Раздел I Спиране на производството 1. по съгласие на страните; 2. в случай на смърт на някоя от страните; 3. когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните; 4. когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора; 5. когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор; 6. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон; 7. в изрично предвидените в закон случаи. (2) В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото. (3) Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция. (2) При смърт на ответника ищецът е длъжен в шестмесечен срок от съобщението да посочи неговите правоприемници и адресите им или да вземе мерки за назначаване на управител на незаетото наследство или за призоваване на наследниците по реда на чл. 48 . При неизпълнение на това задължение делото се прекратява. (3) При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно. Прекратяване на производството (2) В случая по ал. 1 се прилага чл. 232 , изречение второ.
Оттегляне на иска Отказ от иска Съдебна спогодба (2) Когато прокурорът участва като страна в делото, съдът одобрява спогодбата, след като вземе и неговото мнение. (3) Съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд. (4) Когато спогодбата се отнася само за част от спора, съдът продължава разглеждането на делото за неспогодената част.
Глава осемнадесета Раздел I Постановяване на решение (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска (2) В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. (3) Съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато: 1. признатото право противоречи на закона или на добрите нрави; 2. е признато право, с което страната не може да се разпорежда. (4) Признанието на иска не може да бъде оттеглено. Неприсъствено решение (2) Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. (3) Ако ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие, делото се прекратява. Постановяване на неприсъствено решение 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. (2) Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. (3) Когато съдът прецени, че не са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, той отхвърля искането с определение и продължава разглеждането на делото. (4) Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защита срещу неприсъственото решение 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да предяви с иск същото право или да го оспори, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да й бъдат известни при решаването му или с които не е могла да се снабди своевременно. (3) Искът по ал. 2 може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на страната е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който тя е могла да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
Раздел II Предварително изпълнение (2) Съдът не може да разсрочва изпълнение на решение, за което е предвидено разсрочване по закон. (2) Съдът може да допусне по искане на ищеца предварително изпълнение на решението и когато: 1. присъжда вземане, основано на официален документ; 2. присъжда вземане, което е признато от ответника; 3. от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило. (3) В случаите по ал. 2 съдът може да задължи ищеца да представи предварително надлежно обезпечение. Чл. 243. (1) Предварително изпълнение не се допуска и срещу обезпечение, ако вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка. Изречение първо не се прилага за решения, с които се присъжда издръжка или възнаграждение за работа. (2) Срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение. Обжалване на определението Спиране и прекратяване на предварителното изпълнение (2) Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено. (3) Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение.
Неоттегляемост на решението Поправка на очевидна фактическа грешка (2) Съдът съобщава на страните за исканата поправка с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (4) Решението за поправката се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Изменяне на решението в частта за разноските (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване или изменяне с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. (3) Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Спогодба след приключване на съдебното дирене Допълване на решението (2) Съдът съобщава на насрещната страна за исканото допълване с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок. Молбата се разглежда с призоваване на страните в открито заседание, когато съдът прецени това за необходимо с оглед изясняване на неразрешената част от спора. (3) Съдът се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по общия ред. Тълкуване на решението (2) Тълкуване не може да се иска, след като решението е изпълнено. (3) Съдът съобщава на страните за исканото тълкуване, като им указва, че могат да представят отговор в едноседмичен срок. (4) Съдът призовава страните в открито заседание, когато прецени това за необходимо. (5) Решението по тълкуването подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението, което се тълкува.
Приложно поле Оттегляемост на определенията Съдържание на определението (2) Когато определението се постановява в закрито заседание, то трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите от съдебния състав и на страните; 3. номера на делото, по което се постановява определението; 4. какво постановява съдът; 5. в тежест на кого се възлагат разноските; 6. подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок; 7. подписи на съдиите.
Молба за определяне на срок при бавност (2) Молбата се подава чрез същия съд до горестоящия съд. Съдът, който разглежда делото, изпраща незабавно молбата заедно със своето становище до горестоящия съд. Удовлетворяване на молбата (2) Молбата се изпраща за разглеждане на горестоящия съд, ако в едноседмичен срок от получаване на съобщението по ал. 1 страната заяви, че продължава да я поддържа. Разглеждане и решаване на молбата за определяне на срок (2) Ако съдът установи необосновано забавяне, определя срок за извършване на действието. В противен случай съдът отхвърля молбата. Определението не подлежи на обжалване. . ДЯЛ ВТОРИ Глава двадесета Предмет на обжалване и компетентен съд (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване (2) Срокът за въззивно обжалване се прекъсва с подаването на молба за правна помощ и не тече, докато молбата се разглежда. (3) От влизането в сила на решението за отхвърляне на молбата по ал. 2 започва да тече нов срок, а в случай на уважаването й новият срок започва да тече от връчването на първоинстанционното решение на назначения служебен адвокат. (4) Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване. Съдържание на въззивната жалба 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. указание в какво се състои порочността на решението; 4. в какво се състои искането; 5. новооткритите и новонастъпилите факти, които жалбоподателят иска да се вземат предвид при решаването на делото от въззивната инстанция, и точно посочване на причините, които са му попречили да посочи новооткритите факти; 6. новите доказателства, които жалбоподателят иска да се съберат при разглеждане на делото във въззивната инстанция, и излагане на причините, които са му попречили да ги посочи или представи; 7. подпис на жалбоподателя. Приложения към жалбата 1. преписи от нея и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 2. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 3. новите писмени доказателства, посочени в жалбата; 4. документ за внесена такса. Проверка от първоинстанционния съд (2) Жалбата се връща, когато: 1. е подадена след изтичането на срока за обжалване, и 2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности. (3) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба (2) В срока за отговор насрещната страна може да подаде насрещна въззивна жалба. Насрещната въззивна жалба трябва да отговаря на изискванията за въззивна жалба. (3) Съдът проверява редовността на насрещната въззивна жалба съгласно чл. 262 . След като я приеме, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която може да подаде отговор в едноседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната въззивна жалба не се разглежда, ако въззивната жалба бъде оттеглена или върната. (5) След изтичането на сроковете по ал. 1 и 3 делото заедно с жалбите и отговорите се изпраща на горестоящия съд. Оттегляне и отказ от въззивна жалба (2) Предварителен отказ от правото на обжалване е недействителен. Присъединяване към въззивната жалба (2) В случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя. Забрана за посочване на нови факти и доказателства (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: 1. твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата съответно в срока за отговор; 2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях. (3) Във въззивното производство може да се иска събиране на доказателствата, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. Подготвително заседание (2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо. Открито заседание на въззивния съд (2) Събирането на доказателствата става по общите правила, като при необходимост гледането на делото се отлага. (3) След решаване на въпросите по чл. 267 и събиране на доказателствата съдът дава ход на устните състезания, за които се прилага съответно чл. 149, ал. 3. Правомощия на въззивния съд Решение при нищожно и недопустимо първоинстанционно решение (2) Нищожността на решението може да се предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. (3) Когато решението е недопустимо, въззивният съд го обезсилва, като прекратява делото. Когато основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото се изпраща на компетентния съд. Ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. (4) Решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд. Решение при неправилно първоинстанционно решение (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение Приложимост на правилата за първоинстанционното производство
Глава двадесет и първа Обжалване с частна жалба 1. когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и 2. в случаите, изрично посочени в закона. (2) Когато определенията по ал. 1 са постановени от въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Определенията по ал. 1, постановени от състав на Върховния касационен съд, подлежат на обжалване пред друг състав на същия съд. (3) Когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд подлежат: 1. определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото; 2. определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. (4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Срок за обжалване и съдържание на частната жалба (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) По отношение на частните жалби се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4 , чл. 260 , 261, 262 и 273 . Отговор на частната жалба (2) След изтичане на срока по ал. 1 жалбата заедно с отговора и неговите приложения, ако такива са подадени, се изпраща на горестоящия съд. Съдът прилага препис от обжалваното определение. Спиране на производството Разглеждане и решаване на частната жалба (2) Ако отмени обжалваното определение, съдът сам решава въпроса по жалбата. Той може да събира и доказателства, ако прецени това за необходимо. (3) Постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд. (4) Доколкото в този раздел няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. Обжалване на разпорежданията
Приложно поле 1. решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решаван противоречиво от съдилищата; (2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., бр. 50 от 2015 г.) Не подлежат на касационно обжалване: 1. решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост; 2. решенията по въззивни дела по искове за издръжка, брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 от този кодекс, производства по чл. 59, ал. 7, чл. 123, ал. 2, чл. 126, ал. 2, чл. 127, ал. 2, чл. 127а, чл. 128 и чл. 130, ал. 3 от Семейния кодекс, искове по чл. 11, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и по чл. 13, ал. 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост, молби за промяна на име по чл. 19, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация и искове по чл. 17, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове; 3. решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000 лв. Основания за касационно обжалване 1. решението е нищожно; 2. решението е недопустимо; 3. решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Спиране на изпълнението на въззивното решение (2) Жалбоподателят може да поиска спиране изпълнението на въззивното решение. В този случай той е длъжен да представи надлежно обезпечение. Размерът на обезпечението се определя: 1. по решения за парични вземания - присъдената сума; 2. по решения относно вещни права - обжалваемият интерес. (3) Във всички останали случаи размерът на обезпечението се определя от съда. (4) Когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение за вредите от забавянето на изпълнението. (5) Когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. (6) Ако въззивното решение бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ. Срок за касационно обжалване Съдържание на касационната жалба 1. името и адреса на страната, която я подава; 2. означение на обжалваното решение; 3. точно и мотивирано изложение на касационните основания; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на жалбоподателя. (2) Касационната жалба се приподписва от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност. Към жалбата се прилага пълномощно за приподписването или удостоверение за юридическа правоспособност. (3) Към жалбата се прилагат: 1. изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ; 2. преписи от жалбата и от приложенията й според броя на лицата, които участват в делото като насрещна страна; 3. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; 4. документ за внесена такса. Чл. 285. (1) Въззивният съд проверява редовността на жалбата и ако тя не отговаря на изискванията на чл. 284 , съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. (2) Ако жалбата е редовна, въззивният съд я изпраща заедно с разменените книжа и делото на Върховния касационен съд. Връщане на касационната жалба 1. е подадена след изтичането на срока за обжалване; 2. не се отстранят в срок допуснатите нередовности; 3. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 . (2) Разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба. Отговор на касационната жалба и насрещна касационна жалба (2) Насрещната страна по жалбата може да подаде насрещна касационна жалба в срока за отговор. Насрещната касационна жалба трябва да отговаря на изискванията за касационна жалба. (3) Ако насрещна касационна жалба бъде подадена в срок, въззивният съд проверява редовността й и изпраща препис от нея заедно с приложенията й на другата страна, която може да подаде отговор в двуседмичен срок от получаването им. (4) Насрещната касационна жалба не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Допускане на касационното обжалване Призоваване на страните в касационното производство Разглеждане на касационната жалба (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. Уеднаквяване на практиката 1. посочва с мотивирано решение практиката в кое от противоречивите решения смята за правилна; в този случай той постановява решение по делото въз основа на тази практика; 2. когато приеме, че в решенията практиката е неправилна, посочва с мотивирано решение защо е неправилна; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото; 3. когато приеме, че практиката в противоречивите решения е неприложима към висящия спор, посочва с мотивирано решение защо е неприложима; в този случай той постановява решение, като тълкува закона въз основа на обстоятелствата по делото. Предложение за тълкувателно решение Касационно решение (2) Решението се отменя като неправилно, когато е нарушен материалният закон или са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила или решението е необосновано. (3) Съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд само ако се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия. (4) Когато обжалваното решение е нищожно или недопустимо, прилагат се правилата на чл. 270 . Повторно разглеждане на делото (2) При повторното разглеждане на делото съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд. Касационно обжалване на решението при повторно разглеждане на делото (2) Когато основанието за отмяна налага извършването на съдопроизводствени действия, Върховният касационен съд отменя въззивното решение и постановява ново решение, след като извърши необходимите действия. В този случай се прилагат съответно правилата за въззивното производство.
Глава двадесет и трета Влизане в сила 1. които не подлежат на обжалване; 2. срещу които не е подадена въззивна или касационна жалба в определения от закона срок или подадената жалба е оттеглена; в последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото; 3. по които касационна жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Зачитане на решението Предели (2) Влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници. (3) Решението, постановено по искове за гражданско състояние, включително по брачни искове, има действие по отношение на всички. (4) Решението влиза в сила и по отношение на разрешените с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. Непререшаемост (2) Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. (3) Влязлото в сила решение не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес. Задължителна сила на присъда Разпростиране на действието по иск на прокурора Задължителна сила на решение по административен спор
Глава двадесет и четвърта Основания за отмяна 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото; 3. решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено; 4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи; 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее; 6. страната при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл. 29; 7. (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 66 от 1992 г.) (ДВ, бр. 80 от 1992 г.; изм. с Протокол № 11 от 1994 г.), или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. (2) Не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. (3) Не може да се иска отмяна на влязло в сила неприсъствено решение по причина, по която е могло да се иска или е искана отмяната му по чл. 240, ал. 1 , или е могло да се предяви или е предявен иск по чл. 240, ал. 2 . Отмяна по молба на трето лице Срок за отмяна 1. в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ; 2. на влизане в сила на решението или узнаване на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 2 ; 3. на узнаване на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането му в сила - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 3 ; 4. на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ; 5. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) на узнаване на решението - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 и чл. 304 . (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случаите по чл. 303, ал. 1, т. 7 молбата за отмяна се подава в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно. Чл. 306. (1) Молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок. (2) При неотстраняване в срок на нередовностите на молбата за отмяна се прилагат разпоредбите на чл. 286 . (3) Молбата се подава чрез първоинстанционния съд. Към молбата се прилага препис, който се връчва на насрещната страна. Тя може да даде отговор в едноседмичен срок от получаване на преписа. Разглеждане и решаване на молбата за отмяна (2) Молбата за отмяна се разглежда от Върховния касационен съд в открито заседание, в което се изслушват страните и се събират необходимите доказателства. Когато се иска отмяна на решение на Върховния касационен съд, молбата се разглежда от друг тричленен състав на Върховния касационен съд. (3) Ако прецени молбата за основателна, Върховният касационен съд отменя решението изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане в надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото. (4) В случая по чл. 303, ал. 1, т. 4 съдът отменя неправилното решение. Чл. 308. При новото разглеждане на делото, решението по което е отменено, се прилагат общите правила. Спиране на изпълнението (2) Ако решението бъде отменено, изпълнението му се спира. В случай че новото решение е различно от предишното, прилага се съответно разпоредбата на чл. 245, ал. 3 , изречение второ.
Част трета Приложно поле 1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи; 2. за опразване на наети и заети за послужване помещения; 3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права , Закона за патентите и регистрацията на полезните модели , Закона за марките и географските означения , Закона за промишления дизайн , Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни ; 4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите ; 5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 82 от 2009 г., отм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.); (2) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) При обективно съединяване на иск, предвиден в ал. 1, с иск, който подлежи на разглеждане по общия исков ред, не се допуска бързо производство. 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон. Проверка на исковата молба (2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни. Подготовка на делото в закрито заседание 1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици; 2. изготвя писмен доклад по делото; 3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора; 4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими; 5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства. (2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. (3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните. Последици от неизпълнение на указанията Съединяване на искове (2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях. (3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота. Разглеждане на делото (2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Срок за постановяване на съдебното решение Приложимост на правилата пред въззивния съд
Глава двадесет и шеста Брачни искове Специална дееспособност Развод при бременност на съпругата Разглеждане на делото (2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. (3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира. (4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява. (5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. (6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава. Изчерпателност на основанията (2) Всички брачни искове може да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. (3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви. (4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс , след като искът за развод бъде отхвърлен. Привременни мерки (2) По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок. (3) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд. Решение по брачни искове Влизане в сила на решението за развод Фамилно име след развод Продължаване на делото при смърт на ищеца (2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той при иск за унищожаване на брака е бил добросъвестен. (3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия. Продължаване на делото при смърт на ответника Разноски по делото (2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 78 . По този ред се определят разноските и при обжалване на решението. Развод по взаимно съгласие (2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява. (3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. (4) Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства. (5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
Глава двадесет и седма Приложима уредба (2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност. Присъединяване на исковете за издръжка (2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен. Задължение за съдействие (2) Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност. (3) За получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда. (4) Ако доказателства не могат да бъдат събрани по реда на ал. 1 - 3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон. Решение по иск за гражданско състояние Прекратяване на производството при смърт на детето
Глава двадесет и осма Започване на производството (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Лични впечатления от лицето (2) Ако след разпита съдът прецени за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси. Разглеждане на иска (2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние. (3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство. (4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото. Решение по иск за поставяне под запрещение Отмяна на запрещението (2) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничество и по попечителство или от настойника.
Глава двадесет и девета
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници; 2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти; 3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници. (2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти. Първо заседание Преюдициални въпроси Решение по допускане на делбата (2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. (3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба. Изключване на имоти от делбата Искания за сметки Разделителен протокол Изнасяне на публична продан Възлагане на неподеляемо жилище (2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена. (3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересованите могат да впишат законна ипотека. (4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 344, ал. 1 . Имотът се оценява по действителната му стойност. (5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва трябва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане. (6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им. Окончателен разделителен протокол Обжалване на решенията Теглене на жребий Разпределяне на имотите Изкупуване от съделител (2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила. (3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан. Разноски по производството
Глава тридесета Родова подсъдност Установяване на факта на владението (2) Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението. Проверка за законосъобразност Недопустимост при предявен иск за собственост Глоба за нарушителя Предварително изпълнение
Глава тридесет и първа Обявяване на договора за окончателен при насрещно задължение (2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението. Проверка на собствеността Такси и разноски (2) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и такси за имота.
Глава тридесет и втора Приложима уредба 1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства; 2. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесионен договор или договор за публично-частно партньорство; 3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър; 4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите; 5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение. Приложения към исковата молба Отговор на исковата молба (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях. Приложения към отговора на исковата молба Възражение за разглеждане по общия ред (2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред, може да се подаде частна жалба. Последици от неподаването на отговор Възражение за прихващане след срока за отговор Допълнителна искова молба (2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба. Допълнителен отговор (2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба. Подготовка на делото в закрито заседание (2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. Разглеждане на делото в открито заседание (2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика. Разглеждане на делото в закрито заседание (2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това. (3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване. Приложимост на общите правила Приложимост на правилата пред въззивния съд
Глава тридесет и трета Колективни искове (2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината. (3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1, или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес. Предявяване на колективен иск (2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска. (3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските. Проверка на условията за предявяване на колективен иск (2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска, в открито заседание. (3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска, не отговаря на условията по ал. 1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия. (4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото, подлежи на обжалване с частна жалба. Подготовка на делото за разглеждане (2) Съдът определя: 1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска - колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени; 2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно. (3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Приемане на нови участници и изключване от участие 1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса; 2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. (2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие, подлежи на обжалване с частна жалба. (3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Съглашение за доброволно уреждане на спора (2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес. (3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда. (2) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. (3) Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 . Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго. (4) При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес. Решение по колективния иск (2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица. (3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 . (4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304 . Разпореждане с обезщетението (2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение. Общо събрание и комитет на увредените лица (2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка, и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.
Част четвърта Обезпечение на предявен иск (2) Обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечение на бъдещ иск Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. (2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При искове, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на недвижим имот, компетентен е окръжният съд по местонахождението на имота, независимо от цената на иска. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне Предпоставки за допускане на обезпечението 1. искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или 2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. (2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1. (3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно. (4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция. (5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно. Обезпечение на иск за издръжка Недопустимост на обезпечението (2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. Частично обезпечение на иска Молба за допускане на обезпечението (2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й. (3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава, съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й. Обжалване (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок. При обжалване на определение, с което е отказано обезпечение на иска, препис от частната жалба на молителя не се връчва на ответника. В случай че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1. (3) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.
Глава тридесет и пета Видове мерки 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението. (2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1 . Замяна на обезпечението (2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите . Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост. (3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят. Съгласие за обекта на обезпечението Налагане на обезпечителната мярка (2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване. Действие на обезпечителната мярка Отмяна на обезпечението (2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2 . Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба. (3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда. Обезщетение за вреди (2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересованият подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава. Част пета Дял първи Глава тридесет и шеста Изпълнителни основания 1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела; 2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство; 3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България. Производство по издаване на изпълнителен лист (2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение - до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение. (3) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подава в Софийския градски съд. (4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3 . Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3 , не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила. (5) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист. (6) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглежда в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд. Разпореждане за издаване на изпълнителен лист (2) В случаите по чл. 404, т. 2 и 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора. (3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта. (4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 247, 250 и 251. Обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист (2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението. (3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2 , разпореждането се обжалва по общия ред. Първообразен изпълнителен лист (2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист. Дубликат от изпълнителен лист (2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника. (3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му. (4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата. (5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.
Глава тридесет и седма Заявление за издаване на заповед за изпълнение 1. за вземания за парични суми или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд; 2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд. (2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 . Издаване на заповед за изпълнение (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 ; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; 3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. (3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника. Съдържание на заповедта за изпълнение 1. означението "заповед за изпълнение"; 2. дата и място на постановяване; 3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта; 4. трите имена и адресите на страните; 5. делото, по което се издава заповедта; 6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни, и разноските, които трябва да плати; 7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта; 8. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) указание, че длъжникът може да подаде възражение в срока по т. 7; 9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение; 10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва; 11. подпис на съдията. Обжалване (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. Възражение (2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Действие на възражението (2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 . Влизане в сила на заповедта за изпълнение Заповед за изпълнение въз основа на документ 1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища; 2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките; 3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи; 4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението - относно предаването на заложени вещи; 5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи; 6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите ; 7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс; 8. акт за начет; 9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Незабавно изпълнение (2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение. (3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изходящ от длъжника документ. (4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва от молителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба, от която не се представя препис за връчване. (5) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител незабавно изпраща до съда копие от съобщението, с което е връчена заповедта за изпълнение. Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение (2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417 . (3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението. Спиране на изпълнението (2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре. (3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба. Частично спиране на изпълнението (2) Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането. Иск за съществуване на вземането (2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420 . (3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 245, ал. 3 , изречение второ. Възражение пред въззивния съд (Загл. изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Чл. 423. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато: 1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; 2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; 3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства; 4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. Едновременно с възражението длъжникът може да упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1 . (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подаването на възражение пред въззивния съд не спира изпълнението на заповедта. По искане на длъжника съдът може да спре изпълнението при условията на чл. 282, ал. 2. (3) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. Ако възражението бъде прието, изпълнението на издадената заповед по чл. 410 се спира. Когато възражението е прието, съдът разглежда и подадените с възражението частни жалби по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Когато възражението е прието, защото не са били налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 и 4 , съдът служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. (4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разглеждането на делото от първоинстанционния съд продължава с указания по чл. 415, ал. 1 . В това производство съдът разглежда и подаденото с възражението искане по чл. 420, ал. 2 . Иск за оспорване на вземането Чл. 424. (1) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. (2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането. Образци Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство. (2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.
Глава тридесет и осма Започване на изпълнението (2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение. (3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129 . (4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи. Местна компетентност 1. движимите или недвижимите вещи, върху които е насочено изпълнението; 2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него; 3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения; 4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка. (2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите. (3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща. Покана за доброволно изпълнение (2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт. (3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител, преди да продължи действията си, изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение. (4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана. Субективни предели на изпълнителния лист (2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано. (3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. Особен представител на длъжника Правомощия на съдебния изпълнител (2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., в сила 1.01.2011 г.) Държавните учреждения, общините, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител. При поискване полицейските органи са длъжни да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване на изпълнението на неговите функции. (3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.- изм., бр. 32 от 2009 г.) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. органите на Националната агенция за приходите, поделенията на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни за неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи. (4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 49 от 2012 г.) За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите по чл. 83, ал. 1 и чл. 84. Таксата се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника. (5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009г., предишна ал. 4, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява, въпреки че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на полицейските органи неговото довеждане. (6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца. Спиране на изпълнението 1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2 , чл. 309, ал. 1 , чл. 397, ал. 1, т. 3 , чл. 438 и 524 ; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 , с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; 4. в случаите по чл. 282, ал. 2 , както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5. (нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г., изм., бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в случаите по чл. 624, ал. 4; 6. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 18.06.2011 г.) в случаите по чл. 627б, ал. 2; 7. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г., предишна т. 6, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) в други случаи, предвидени в закон. Прекратяване на изпълнението 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. (доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440 ; 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. (2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила. (3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител. Удостоверяване на изпълнителните действия
Глава тридесет и девета Раздел I Подлежащи на обжалване действия (2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. (3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. (4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. (5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск. Подаване на жалбата (2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. (3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. (4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260 , 261 и 262 . Разглеждане на жалбите (2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молба на който е образувано изпълнителното дело. (3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства. (4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване. Спиране на изпълнението при обжалване
Оспорване на вземането (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Защита на трето лице (2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника. (3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи. Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
ДЯЛ ВТОРИ Глава четиридесета Обект на изпълнението Замяна на обекта и начина на изпълнението Несеквестируеми вещи 1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет; 2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава; 3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца; 4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие; 5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година; 6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша; 7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността ; 8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. Отпадане на несеквестируемостта (2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват: 1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети; 2. длъжниците за случаи, предвидени със закон. Несеквестируем доход 1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа; 2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа; 3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа; 4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа. (2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка. Недействителност на отказ от закрила Задължение за деклариране на имуществото и доходите (2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя. (3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане. (4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника. Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение (2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот. Запор върху движима вещ или вземане (2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението. (3) Запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507 . Електронен запор върху вземане по сметка в банка (2) Съдебният изпълнител и банките могат да се включат или изключат от Единната среда за обмен на електронни запори с едностранно изявление до министъра на правосъдието. С включването им в Единната среда съдебните изпълнители и банките се задължават да приемат електронни изявления във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора. При изключване от Единната среда съдебните изпълнители и банките са длъжни да продължат да приемат електронни изявления във връзка с наложените до момента електронни запори. (3) Запорното съобщение, отговорът на банката, съобщението за вдигане на запора, потвърждението за полученото съобщение и другите изявления във връзка с налагането, изпълнението и вдигането на запора се представят и поддържат в системата чрез единен стандарт, утвърден от управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието. (4) Изискванията към Единната среда за обмен на електронни запори се утвърждават от управителя на Българската народна банка и министъра на правосъдието. (5) Електронните изявления са получени от адресата с изтеглянето им от Единната среда за обмен на електронни запори. (6) Когато изявлението е представено чрез различен стандарт, липсват задължителни реквизити или авторът не може да се идентифицира, адресатът връща съобщение, че получаването не се потвърждава и причините за това. (7) Съдебният изпълнител прави бележка в делото за извършените действия във формата на електронен документ, като посочва неговото място на съхранение в Единната среда за обмен на електронни запори. Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника (2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата. Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя (2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания. (3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него. Непротивопоставимост на невписаните актове 1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната; 2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната; 3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено, след като третото задължено лице е получило запорното съобщение; 4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата. Спиране на изпълнението по искане на длъжника (2) (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от изтичането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. (3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец. Постъпления по изпълнението (2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. (3) Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.
Глава четиридесет и първа Присъединяване на кредитори (2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело. (3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист. Последици от присъединяването (2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател. (3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател. (4) При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото. Присъединяване на държавата Присъединяване на кредитор с обезпечен иск (2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане. Разпределение Прихващане със суми по разпределението Предявяване на разпределението (2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не бъде подадена жалба, то се смята за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението. Решение по разпределението (2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274 . Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Оспорване на вземането на присъединен кредитор (2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Глава четиридесет и втора Раздел I Опис на движима вещ Опис на необрани насаждения и плодове Съдържание на описа на движима вещ 1. посочване на изпълнителния лист; 2. мястото, където се извършва; 3. подробно описание на вещта; 4. цената, по която вещта да се продаде в магазин; 5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ. (2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение. (3) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа. (4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните. Определяне на цената на движима вещ (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) По искане на страната се назначава вещо лице за определяне на стойността на вещта. Вещото лице се назначава служебно, когато за определяне на стойността са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола. Предаване за пазене на длъжника Пазене на описаната вещ (2) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. (3) Вещта се предава за пазене срещу подпис. Задължения на пазача (2) Ако пазачът не изпълнява задълженията по ал. 1, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму. Възнаграждение на вещото лице и пазача
Конкуренция при насочване на друго изпълнение (2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3 . (3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2. Продан на движима вещ (2) Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина. (3) Ако вещта може да се продаде на борса, взискателят или длъжникът може да посочи борса, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от борсата. (4) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител и от управителя на борсата или магазина. За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисионна в размер 15 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума. (5) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3 . Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 и 521 . Продан на вещи, които подлежат на бърза развала Продан на необрани насаждения и плодове Продан в магазин (2) За предаването на вещта в магазина длъжникът представя на съдебния изпълнител разписка. (3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд. Продан без пренасяне на вещта Плащане на цената Нова продан Продан чрез явен търг с устно наддаване (2) Проданта не се насрочва и описаните вещи се освобождават, ако взискателят в едноседмичен срок от описа не внесе разноските за извършването й. (3) В деня на проданта съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните. (4) Търгът започва в определеното време и завършва след предлагането на последната описана вещ. (5) За участие в търга не се внася задатък. (6) Ако до един час след определеното време на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред. (7) Всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената начална цена за търга. Цената се обявява три пъти. (8) Ако някой от наддавачите даде знак, че приема цената, съдебният изпълнител предлага вещта на по-висока цена. Ако по-високата цена бъде приета от някой от наддавачите, съдебният изпълнител предлага още по-висока цена. (9) Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брой приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга. (10) Ако не са се явили наддавачи или началната цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява проданта за нестанала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника. Стабилитет на продажбата (2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника. (3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението. (4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.
Глава четиридесет и трета Опис на имот Съдържание на описа 1. посочване на изпълнителния лист; 2. мястото, където се извършва; 3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци; 4. началната цена, от която да започне наддаването; 5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ. (2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната. (3) В описа се посочват също мястото и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа. (4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните. Определяне на началната цена за публична продан (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Пазене на недвижим имот (2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице. Обявяване на проданта (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, на самия имот и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта. (3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд. (4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят. Място на проданта (2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота. Наддавателни предложения (2) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи повече наддавателни предложения. Всяко наддавателно предложение се прави отделно. (3) Взискателят не внася задатък по всяко предложение, ако вземането му надвишава размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни предложения. (4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър. (5) Проданта приключва в края на работното време в последния ден. (6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под началната са недействителни. Лица без право да наддават (2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна. (3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан. Неизвършване на проданта при плащане на дълга Обявяване на купувач (2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. (3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък. Следващ купувач 1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите; 2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) съдебният изпълнител обявява за купувач на имота наддавача, който е предложил следващата най-висока цена; ако този наддавач не внесе предложената от него цена в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител обявява за купувач наддавача, направил следващото по ред наддавателно предложение и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който е бил обявен за купувач, но не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1; след плащане на цената от наддавач, обявен за купувач, внесеният задатък се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи. Нова продан (2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител. Изплащане на цената от взискател Постановление за възлагане (2) От деня на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите. (3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач. Обявяване на новата продан Въвод на купувача (2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост. Връщане на даденото при съдебно отстранение (2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1 , ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител. (3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта. Продан на съсобствен имот (2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено. Продан на ипотекиран имот (2) В случаите по чл. 494 и 495 ипотекарният кредитор може да участва наравно с другите кредитори.
Глава четиридесет и четвърта Насочване на изпълнението върху обща вещ (2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност, прилага се чл. 443. Съобщаване на съпруга недлъжник (2) Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502 . (3) Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него. (4) Съпругът недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта. Продан на обща вещ (2) Ако изпълнението се насочи върху имот, прилага се чл. 500. Осуетяване на проданта и предимство при възлагане (2) Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена. Равенство на дяловете
Глава четиридесет и пета Запор на вземане (2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно. (3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми. Задължения на третото лице 1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът, и готово ли е да го плати; 2. има ли претенции от други лица върху същото вземане; 3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции. (2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора. (3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи. Запор на обезпечено със залог или ипотека вземане (2) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията. Възлагане за събиране или вместо плащане Изпълнение върху предадените вещи Запор върху трудово възнаграждение (2) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се смята за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа. (3) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице. (4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, дори и да не е получено друго запорно съобщение. (5) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора. (6) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок той не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв. Отговорност на взискателя при събиране на вземането Разноски по събиране на възложено вземане Изпълнение върху налични ценни книжа (2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга. (3) След налагането на запора взискателят може да поиска: 1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане; 2. извършване на публична продан. (4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва. Изпълнение върху безналични ценни книжа (2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа. (3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга. (4) Централният депозитар и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 508 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции. (5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител. (6) След налагането на запора взискателят може да поиска: 1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане; 2. извършване на публична продан. (7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника. Изпълнение върху дял от търговско дружество (2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация. (3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на три месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон , или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация. (4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако прецени, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация. Изпълнение върху общ влог
Глава четиридесет и шеста Изпълнение срещу държавни учреждения и общини (Загл. доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г.- обявено за противоконституционно (2) (Доп. - ДВ, бр. 13 от 2010 г. - обявено за противоконституционно от КС на РБ, относно думите "и общини", бр. 5 от 2011 г.) Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет. Изпълнение срещу бюджетно субсидирани заведения (Загл. изм. - ДВ, бр. 13 от 2010 г. - обявено за противоконституционно (2) (Нова - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Не се допуска изпълнение върху средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори на общините. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество - частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.
ДЯЛ ТРЕТИ Глава четиридесет и седма Предаване на движима вещ (2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при необходимост - и след разпит на свидетели и вещо лице. (3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436 . Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване. Въвод във владение (2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота. Въвод срещу трето лице (2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. Спиране на въвода Самоволно възвръщане на владението (2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс .
Глава четиридесет и осма Изпълнение на задължение на заместимо действие (2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието. Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие (2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правоотношение. (3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв. (4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435 - 438 . Изпълнение на задължение за предаване на дете (2) В тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. (3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане. (4) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2014 г.) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на детето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция "Социално подпомагане" да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост - от полицейските органи - вземането на мерки по чл. 65 от Закона за Министерството на вътрешните работи. (5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството отнема детето принудително и го предава на взискателя. Задържане при препятстване на изпълнението
Част шеста Глава четиридесет и девета Приложима уредба Подсъдност на молбата за съдействие (2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях. Разглеждане на молбата в закрито заседание Служебна проверка Лично явяване и деклариране на обстоятелства Ползване на доказателства Спиране на производството 1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт; 2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен. (2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298 . Оспорване на охранителния акт (2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя. (3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта. Обжалване на отказ (2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278 . (3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт. Прекратяване на производството 1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта; 2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес. (2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба. Приложимост на правилата на исковото производство Разноски
Глава петдесета Приложно поле (2) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2009 г.) При унищожен или изгубен регистър за гражданско състояние, без да има възможност да бъде възстановен, кметът на общината може да иска с молба до районния съд да установи факта и да разпореди съставянето на съответния регистър. Съдържание на молбата 1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт; 2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи; 3. доказателствата за подлежащия на установяване факт. Разглеждане на молбата (2) Заинтересовани са: 1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта - предмет на установяването; 2. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят; 3. организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване. (3) Ако заинтересовано лице не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересованите по ал. 2, т. 3 могат да се представляват и от техните местни поделения. (4) (Нова - ДВ, бр. 19 от 2009 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) В случаите по чл. 542, ал. 2 съдът призовава Министерството на регионалното развитие и благоустройството и прокурора. Министерството на регионалното развитие и благоустройството представя данните от Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението, относими към съответния регистър. Установяване на завършено образование (2) В случая по ал. 1 като заинтересовано учреждение по чл. 544, ал. 2, т. 2 се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1. Съдържание и действие на решението (2) Решението, с което съдът се произнася по молбата, може да се обжалва по общия ред. (3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересовани лица, организации или учреждения по чл. 544 , които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта. Приложимост на производството за отстраняване на грешки Установяване на факти, настъпили в чужбина
Глава петдесет и първа Подсъдност и съдържание на молбата (2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива. Разглеждане на молбата (2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2 . (3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2 , както и другите заинтересовани. Съставяне на акт за смърт Отмяна на решението (2) Искът по ал. 1 се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.
Глава петдесет и втора Местна компетентност (2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването. (3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител. Упълномощени лица 1. всеки, който претендира, че има право на наследство; 2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия; 3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници. Запечатване Разпечатване (2) Разпечатването и описът се извършват от районния съд, който може да възложи това по реда на чл. 553, ал. 2 и 3 . Извършване на описа (2) При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите. (3) Описът може да се извърши и без да е направено запечатване. Предаване на вещите Уведомяване за описа
Глава петдесет и трета Предмет и предпоставки Съдържание на молбата 1. възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост; 2. изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея; 3. потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата. Заповед за неплащане 1. означение на молителя; 2. покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена; 3. нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга. (2) Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на "Държавен вестник". (3) Препис от заповедта се изпраща на платеца. Насрочване на заседание за обезсилване 1. четиридесет и пет дни от обнародването на заповедта по чл. 562, ал. 2 или от падежа на ценната книга, ако обнародването е извършено преди падежа - за ценна книга на заповед; 2. една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта - за ценна книга на приносител, по която са издадени лихвени купони; 3. една година от падежа на ценната книга - за ценна книга на приносител, по която не са издадени лихвени купони. Оспорване на молбата (2) В случая по ал. 1 съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Съдът прекратява производството по обезсилването, ако не се представят доказателства за предявяване на иск. Решение по обезсилването (2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване, може да се обжалва по общия ред. Осъществяване на правата по ценната книга Права на притежателя на ценната книга Отмяна на заповедта за неплащане
Раздел I Нотариални удостоверявания 1. правни сделки с нотариални актове; 2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа; 3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него; 4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа; 5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон; 6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2 ; 7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести; 8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон. Местна компетентност (2) Другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване. Започване на нотариалното производство Страни и участници в нотариалното производство Място и време на нотариалните удостоверявания (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Подлежащи на вписване нотариални актове се издават само в канцеларията на нотариуса в работно време. (3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие. Законосъобразност на нотариалните удостоверявания Отвод на нотариуса (2) Забраната по ал. 1 се прилага и в случаите, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1. Нищожни нотариални удостоверявания Обжалване на отказ (2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги. (3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се смята за извършено от момента на подаване на молбата за него.
Форма на нотариалния акт (2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани. (3) Цифрите в проекта се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават. (4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица. (5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност. Издаване на нотариалния акт (2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели. (3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, добавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт. Съдържание на нотариалния акт 1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа и мястото на издаването му; 2. името на нотариуса, който го издава; 3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) пълното име, единния граждански номер на лицата, които участват в производството, както и номера, датата, мястото и органа на издаване на техния документ за самоличност; 4. съдържанието на акта; 5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1 ; 6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса. Подреждане на нотариалния акт Преводач Участие на глух, ням или неграмотен (2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лица взаимно се разбират. (3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта. Несъвместимост при свидетели, тълковници и преводачи 1. недееспособните; 2. неграмотните на български език; 3. тези, които се намират с лицата по чл. 572 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 575 отношения; тълковникът може да бъде роднина на участващо в производството лице; 4. лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта; 5. слепите, глухите и немите; 6. работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията. Участие на свидетели, тълковници и преводачи (2) Лицата по ал. 1 подписват акта. Проверка на собствеността (2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2 . (3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания. (4) Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се издава, докато този документ не бъде вписан. Констативен нотариален акт (2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота. (3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот. Съдържание на констативния нотариален акт 1. реквизитите по чл. 580, т. 1, 2 и 5 и подпис на нотариуса; 2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) пълното име или наименованието и единния граждански номер на собственика, номера, датата, мястото и органа на издаване на документа за самоличност; 3. точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му. (2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5 , чл. 579 , 581, 582 и 583 . Представяне на частен документ за удостоверяване (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5 , чл. 579, ал. 2 и чл. 582 - 585 . (3) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, се прилага съответно чл. 582. Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ (2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в специален регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в специална книга. (3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили. (4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) При едновременно удостоверяване на подписите и съдържанието на документ молителят трябва да представи два или повече еднообразни екземпляра от документа, които се подписват по реда на чл. 589, ал. 2 и 3 . След удостоверяването на подписа и съдържанието единият екземпляр се подрежда в специална книга, а другите се предават на молителя. Удостоверяване на препис от документ (2) В случая по ал. 1 се прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590 . Нотариална покана (2) По реда на ал. 1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения. Констативен протокол Съхраняване на документи и книжа (2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от специален пълномощник. Протоколът се завежда в регистъра.
Глава петдесет и пета Приложно поле (2) Регистрите се водят от окръжните съдилища. Подлежащи на вписване обстоятелства 1. видът, наименованието, седалището и адресът на юридическото лице; 2. предметът на дейност; 3. органите и лицата, които представляват юридическото лице, начинът на представляване, както и ликвидаторите; 4. други обстоятелства, предвидени в закон. (2) Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1. (3) Вписването се обнародва в "Държавен вестник", ако закон предвижда това. Вписване Публичност на регистрите Действие на вписването (2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. (3) Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. (4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство третите лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи, че им е било известно вписаното обстоятелство. Легитимация 1. оправомощено лице; 2. орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице; 3. ликвидатор. Съдържание на искането 1. името и адреса на лицето, направило искането; 2. вида, наименованието и седалището на юридическото лице; 3. обстоятелството, чието вписване се иска. (2) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице. (3) Когато се вписва прекратяване на юридическо лице, което няма правоприемник, към искането се прилага удостоверението за предаване на разплащателните ведомости, издадени от териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Производство по вписване (2) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се връчва на молителя. Незабавно изпълнение Заличаване на вписано обстоятелство Поправки в регистрите Обжалване на отказ Чл. 607. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.
Част седма Глава петдесет и шеста Раздел I Връчване по Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Eвропейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела ("връчване на документи") и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ, L 324/79 от 10 декември 2007 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 1393/2007" (Загл. изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Връчване чрез дипломатически и консулски представителства Връчване по пощата в друга държава членка (2) Страната може да поиска връчването да се извърши чрез куриерска услуга, извършена от регистрирано лице, вписано в публичния регистър за оператори на неуниверсални пощенски услуги. В този случай разноските остават за нейна сметка. Връчване по пощата в Република България Компетентни органи по чл. 2.1 и 2.2 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Предаващ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи е районният съд по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът. (3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Получаващ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването. (4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Получаващият орган извършва връчването чрез служител на съда, по пощата или по начин, посочен от страната. Когато в населеното място, където трябва да се извърши връчването, няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството. Отказ от приемане на основание на езика на документа Връчване на документ от чужбина от друга страна по спора Отмяна на решението
Раздел II Събиране на доказателства в държавите - членки на Европейския съюз Право на участие Непосредствено събиране на доказателства (2) Страните, техни представители и вещи лица могат да участват в това производство, доколкото това е разрешено от българското законодателство. Компетентни органи по чл. 2.1 и 3.3 от Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета (Загл. доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) (2) Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране. Език на исканията и съобщенията
Глава петдесет и седма Раздел I Удостоверения за европейско изпълнително основание за безспорно вземане (2) Разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на удостоверение, не подлежи на обжалване и не се съобщава на длъжника. (3) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на удостоверение, подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя. (4) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Съдът може да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета. Издаване на удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение (2) Удостоверение по ал. 1 се издава от първоинстанционния съд по писмена молба на страната и когато признаване или допускане на изпълнението ще се иска в държава, която не е членка на Европейския съюз.
Пряко признаване (2) Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, се признават от компетентните органи по регистрацията. Признаване по съдебен ред (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България - по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България, искането се предявява пред Софийския градски съд. (2) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Заинтересованата страна може да поиска съдът да откаже признаване на решението или да установи, че не са налице основания за отказ от признаването му въз основа на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 1215/2012", по реда на ал. 1. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., предишна ал. 2, изм., бр. 50 от 2015 г.) Съдът се произнася въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език. (4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът се произнася с разпореждане, което има значението на решение, постановено в исков процес. (5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава - членка на Европейския съюз, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването. Пряко изпълнение по реда на Регламент (ЕС) № 1215/2012 (1) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, подлежи на изпълнение, без да е необходимо издаване на изпълнителен лист. (2) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна въз основа на препис от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, издадено съгласно чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. (3) Когато съдебният изпълнител установи, че мярката или разпореждането не могат да бъдат изпълнени при условията и по реда на този кодекс, той постановява заместващо изпълнение. (4) Съдебно решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, разпореждащо временна, включително обезпечителна мярка, подлежи на изпълнение по реда на ал. 1 и 2. В случаите, когато мярката е била разпоредена, без ответникът да е бил призован да се яви, се представя и доказателство за връчването на съдебното решение. (5) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител връчва копие от удостоверението по ал. 2, като с връчването му кани длъжника към доброволно изпълнение. Към удостоверението се прилага копие от съдебното решение, постановено в друга държава – членка на Европейския съюз, ако то не е било връчено на длъжника. (6) Длъжникът може в едномесечен срок от връчването да подаде молба за отказ за изпълнение. Когато е необходим превод на съдебното решение, срокът спира да тече до предоставянето му на длъжника. (7) Всяка от страните може да обжалва адаптирането на мярката или разпореждането по реда на чл. 436. Отказ за изпълнение по Регламент (ЕС) № 1215/2012 Допускане на изпълнението (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава - членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя. (2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и се произнася въз основа на препис от чуждестранното съдебно решение, заверен от постановилия го съд, и удостоверение, когато акт на Европейския съюз изисква това. Документите се придружават с превод на български език. (3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., отм., бр. 50 от 2015 г.). (4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки. (5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес. (6) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд. (2) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., доп., бр. 42 от 2009 г.) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. (3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Обжалването на разпореждането, с което молбата е уважена, не спира изпълнението. (4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Спиране или ограничаване на изпълнението по смисъла на чл. 23 от Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ, L 199/1 от 31 юли 2007 г.) се постановява от съда, пред който делото е висящо, а при влязло в сила разпореждане - от първоинстанционния съд.
Глава петдесет и осма Компетентен орган за издаване на европейска заповед (2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност. Препращане на делото Изпълнение въз основа на европейска заповед (2) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г., доп., бр. 42 от 2009 г.) Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6 . Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. (3) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) Длъжникът може да подаде молба за отказ за привеждане в изпълнение по чл. 22 от Регламент № 1896/2006 или молба за спиране или ограничаване на привеждането в изпълнение по смисъла на чл. 23 от Регламент № 1896/2006 пред окръжния съд по неговия постоянен адрес, по неговото седалище или по местоизпълнението. Разпореждането се обжалва по реда на чл. 623, ал. 6. Срокът за въззивно обжалване тече за молителя от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
Глава петдесет и осма "а" Отмяна на решение, постановено в държава членка,която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г. Изпълнение на решение, постановено в държава членка, която е обвързана от Хагския протокол от 2007 г. (2) Отказ или спиране на изпълнението по смисъла на чл. 21 от Регламент (ЕО) № 4/2009 се постановява от окръжния съд. Допускане изпълнението на решения, постановени в държава членка, която не е обвързана от Хагския протокол от 2007 г. (2) Съдът разглежда молбата по ал. 1 в закрито заседание. (3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя приложимия срок за обжалване по чл. 32, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата. (4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки. (5) Разпореждането по допускането има значението на решение, постановено в исков процес. (6) Разпореждането подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд при условията и по реда на чл. 32 от Регламент (ЕО) № 4/2009. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.
Глава петдесет и девета Компетентност на националния съд Отправяне на запитване (2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване. (3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. (4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628 . (5) Когато тълкуването на разпоредби от дял IV "Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на лица" от Договора за създаване на Европейските общности или тълкуването и валидността на актове, приети по силата на този дял от Договора, е от значение за правилното решаване на делото, само съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да отправи запитване по чл. 628 . Съдържание на запитването (2) Ако прецени, съдът може да изпрати и препис от делото. Спиране и възобновяване на производството пред националния съд (2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности. Обезпечителни и привременни мерки Действие на решението по преюдициалното запитване
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) Първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили в районните и окръжните съдилища до влизането в сила на този кодекс, се довършват в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността. (2) Делата по молби за обезпечаване на бъдещ иск, образувани до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат в същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността. § 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Първоинстационните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. (2) Въззивните дела, образувани по жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от въззивната инстанция. (3) Касационните дела, образувани по касационни жалби, постъпили до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от касационната инстанция. (4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Производствата по молби за обезпечаване на искове, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. (5) (В сила от 24.07.2007 г. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., предишна ал. 4, бр. 50 от 2008 г.) Касационните жалби срещу въззивните решения на окръжните съдилища по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от Кодекса на труда и по искове за трудово възнаграждение и обезщетение по трудово правоотношение с цена на иска над размера по чл. 218а, ал. 1, буква "а" , подадени до влизането в сила на този кодекс, се разглеждат от съответния апелативен съд по досегашния ред на касационното производство. Образуваните дела във Върховния касационен съд, които не са насрочени, както и насрочените след 30 юни 2008 г., се изпращат на съответния апелативен съд, който ги разглежда по досегашния ред на касационното производство. (6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Производствата по молби за възстановяване на владение по административен ред, подадени на основание на чл. 126ж от отменения Граждански процесуален кодекс до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. (7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Публичните продажби, обявени до влизането в сила на този кодекс, се довършват по досегашния ред. (8) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Охранителните производства, образувани по молби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. (9) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Производствата, образувани по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс. По този ред се разглеждат и молбите за спиране на изпълнението по чл. 250 от отменения Граждански процесуален кодекс , когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 1 март 2008 г., както и за спиране на изпълнението на въззивните решения по реда на чл. 218б, ал. 3 - 6 от отменения Граждански процесуален кодекс . (10) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Производствата, образувани по жалби срещу действията на държавния или частния съдебен изпълнител и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс . (11) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Производствата по касационни дела, образувани по частни жалби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс за разглеждане на делата от касационната инстанция. (12) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Делата, образувани по молби за отмяна на влезли в сила съдебни решения, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс . (13) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Делата, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на тричленен състав на Върховния касационен съд, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс . (14) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Във всички непосочени изрично случаи производствата, образувани по молби, постъпили до 1 март 2008 г., се разглеждат по реда на отменения Граждански процесуален кодекс . § 3.§ 3. (*) Гражданският процесуален кодекс (обн., Изв., бр. 12 от 1952 г.; изм., бр. 92 от 1952 г., бр. 89 от 1953 г., бр. 90 от 1955 г., бр. 90 от 1956 г., бр. 90 от 1958 г., бр. 50 и 90 от 1961 г.; попр., бр. 99 от 1961 г.; изм., ДВ, бр. 1 от 1963 г., бр. 23 от 1968 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 89 от 1976 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 27 от 1986 г., бр. 55 от 1987 г., бр. 60 от 1988 г., бр. 31 и 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 62 от 1991 г., бр. 55 от 1992 г., бр. 61 и 93 от 1993 г., бр. 87 от 1995 г., бр. 12, 26, 37, 44 и 104 от 1996 г., бр. 43, 55 и 124 от 1997 г., бр. 21, 59, 70 и 73 от 1998 г., бр. 64 и 103 от 1999 г., бр. 36, 85 и 92 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 105 и 113 от 2002 г., бр. 58 и 84 от 2003 г., бр. 28 и 36 от 2004 г., бр. 38, 42, 43, 79, 86, 99 и 105 от 2005 г., бр. 17, 33, 34, 36, 37, 48, 51 и 64 от 2006 г.) се отменя. § 4. (1) Подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на отменения Граждански процесуален кодекс , се прилагат, доколкото не противоречат на този кодекс. (2) (В сила от 24.07.2007 г. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., изм., бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Министерският съвет и министърът на правосъдието издават актовете по чл. 55 , чл. 73, ал. 3 , чл. 425 чл. 425 и чл. 444, т. 7 в 6-месечен срок след обнародването на този кодекс в "Държавен вестник". § 5. В Административнопроцесуалния кодекс (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 182, ал. 2 думите "отговаря съгласно чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.". 2. В чл. 189, ал. 4 думите "отговарят по чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.". § 6. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 56, ал. 1 думите "чл. 114" се заменят с "чл. 176". 2. В чл. 181 ал. 2 се изменя така: "(2) Изпълнилият задължението може да пристъпи към принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс въз основа на акта за установяване на публично вземане и удостоверението по ал. 1 в случаите по чл. 180, ал. 1, т. 1, както и когато изпълнилият задължението е встъпил като съдлъжник в публичното задължение с изричното писмено съгласие на задълженото лице с достоверна дата." 3. В чл. 206, ал. 1 думите "чл. 345, 346 и 347, чл. 354, ал. 1, чл. 391, 392, 395, 396 и 397" се заменят с "чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514". § 7. В Кодекса на международното частно право (ДВ, бр. 42 от 2005 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 12, ал. 1 думите "чл. 83" се заменят с "чл. 109". 2. В чл. 14 думите "чл. 84" се заменят с "чл. 110". 3. В чл. 19, ал. 1 думите "чл. 80, ал. 1, буква "г" се заменят с "чл. 104, т. 5". 4. В чл. 21, ал. 2 думите "чл. 104" се заменят с "чл. 211". 5. В чл. 23, ал. 1, изречение второ думите "най-късно до приключване на първото заседание по делото" се заменят с "в срока за отговор на исковата молба". 6. В чл. 24 думите "до приключване на първото заседание по делото" се заменят с "в срока за отговор на исковата молба". 7. В чл. 30, ал. 2 думите "чл. 133" се заменят с "чл. 164". § 8. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г., бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г., бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 210, ал. 5 думите "се издава изпълнителен лист по реда на Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "работодателят може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на вземането". 2. В чл. 349, ал. 1, т. 11 думите "чл. 395, ал. 4" се заменят с "чл. 512, ал. 4". § 9. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 95а, ал. 2 думите "чл. 15, ал. 3" се заменят с "чл. 26, ал. 4". 2. В чл. 96а, ал. 2 думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403", а думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398". § 10. В Закона за адвокатурата (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; изм., бр. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 37 се изменя така: "Чл. 37. За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." 2. В чл. 62, ал. 6 думите "глава петдесет и втора" се заменят с "глава петдесет и пета "Вписване на юридически лица". 3. В чл. 143 ал. 2 се изменя така: "(2) В случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания адвокат в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на адвокатския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Адвокатът се вписва в списъка на неизправните към касата на колегията." 4. Член 145 се изменя така: "Чл. 145. Принудителното изпълнение на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание глоба, се допуска по искане на адвокатската колегия по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." § 11. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59, 85 и 89 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 78 се изменя така: "Чл. 78. Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". § 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията (2) Обжалването на решението по чл. 13, ал. 1 не спира неговото изпълнение. (3) Въззивният съд образува делото в деня на получаване на жалбата или най-късно на следващия работен ден и я разглежда, като се произнася с решение в едномесечен срок от образуване на делото. (4) При отмяна на решението за откриване на производство по несъстоятелност се заличават всички последици, породени от действието на решението, считано от датата на влизане в сила на решението за отменяне и се преустановяват правомощията на органите на несъстоятелността. (5) Решението, с което се отменя решение по чл. 13, ал. 1 или по чл. 14, се вписва в търговския регистър." 2. В чл. 39: а) в ал. 4 думите "глава деветнадесета" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията"; б) в ал. 5 думите "чл. 218к" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията". 3. В чл. 47, ал. 1 думите "касационно обжалване по реда на чл. 218б - 218к от" се заменят с "обжалване по общия ред на". 4. В чл. 57 ал. 5 се изменя така: "(5) Когато кредитът не бъде издължен на падежа, синдикът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните книги." 5. В чл. 76: а) в ал. 1 думите "чл. 372, ал. 3" се заменят с "чл. 482, ал. 3"; б) в ал. 2 думите "чл. 387" се заменят с "чл. 499". 6. В чл. 89 думите "чл. 332 - 335" се заменят с "чл. 435 - 438". 7. В чл. 99, ал. 4 думите "чл. 214 - 217" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията". § 13. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39 от 2005 г., бр. 37, 59 и 108 от 2006 г.) в чл. 53 ал. 2 се изменя така: "(2) Българската народна банка може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги, с което се установяват неплатените й в срок вземания, включително дължимите лихви." § 14. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г.) в чл. 15, ал. 1 думите "глава четиридесет и шеста" се заменят с "глава четиридесет и девета "Общи правила". § 15. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 2000 г., бр. 34, 41 и 108 от 2001 г., бр. 47, 74 и 91 от 2002 г., бр. 42, 69, 84 и 107 от 2003 г., бр. 6 и 70 от 2004 г., бр. 18, 77 и 94 от 2005 г., бр. 29, 30, 36, 65, 66, 105 и 108 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 202, ал. 4 думите "чл. 31" се заменят с "чл. 26, ал. 4". 2. В чл. 203 думите "дължимите суми се събират по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от сметките" се заменят с "предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението". § 16. В Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (обн., ДВ, бр. 110 от 1997 г.; изм., бр. 33, 59 и 133 от 1998 г., бр. 49 от 1999 г., бр. 26 и 36 от 2001 г., бр. 45, 63 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 13 и 24 от 2007 г.) в чл. 15, ал. 4 и 5 думите "чл. 18, ал. 2 и чл. 20, ал. 1, букви "а" и "в" се заменят с "чл. 30, ал. 3 и чл. 32, т. 1 и 3". § 17. В Закона за гражданската регистрация (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 28 и 37 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 70 и 96 от 2004 г., бр. 30 от 2006 г., бр. 48 от 2007 г.) в чл. 19, ал. 2 думите "бързите производства по" се заменят с "глава петдесета "Установяване на факти" от". § 18. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г., бр. 37 от 2007 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 131 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 думите "и на Гражданския процесуален кодекс" се заличават. 2. В ал. 4 думите "съответно по реда на чл. 382, ал. 1 или 3 и чл. 371, ал. 1 или 4 от Гражданския процесуален кодекс" се заличават. § 19. В Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г., бр. 9, 12, 26 и 57 от 2000 г., бр. 1 от 2001 г., бр. 38 от 2001 г. - Решение № 7 на Конституционния съд от 2001 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 63 от 2003 г., бр. 24 и 93 от 2004 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 17, 30, 36, 64 и 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 38, ал. 5 думите "чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1" се заменят с "чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199". § 20. В Закона за държавната финансова инспекция (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 22: а) създава се нова ал. 5: "(5) Фактическите констатации в акта за начет се смятат за истински до доказване на противното."; б) досегашната ал. 5 става ал. 6. 2. В чл. 27 ал. 4 се изменя така: "(4) Въз основа на акта за начет се издава заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." § 21. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г.) в чл. 112, ал. 1, т. 10 думите "чл. 395, ал. 4" се заменят с "чл. 512, ал. 4". § 22. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. Член 107 се изменя така: "Чл. 107. Общественият доставчик, електроенергийният системен оператор, обществените снабдители, крайните снабдители, преносното предприятие и разпределителните предприятия могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставена или пренесена електрическа енергия, както и за оказваните от тях услуги по този закон независимо от техния размер." 2. Член 154 се изменя така: "Чл. 154. За задълженията на потребителите - неизправни длъжници, и на асоциацията по чл. 151, ал. 1 към топлопреносното предприятие може да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. За задълженията на потребителите с въведена система за дялово разпределение - неизправни длъжници, трябва да е изготвена изравнителна сметка за съответната година, за която е задължението." 3. В чл. 184 думите "събират вземанията си за природен газ от неизправни длъжници по реда на чл. 237, буква "к" от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечения от сметките" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за вземанията си за доставка на природен газ независимо от техния размер". § 23. В Закона за задълженията и договорите (обн., ДВ, бр. 275 от 1950 г.; попр., Изв., бр. 2 от 1950 г.; изм., бр. 69 от 1951 г., бр. 92 от 1952 г.; ДВ, бр. 85 от 1963 г., бр. 27 от 1973 г., бр. 16 от 1977 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 12 и 56 от 1993 г., бр. 83 и 104 от 1996 г., бр. 83 и 103 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 42 и 43 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 37 думите "с нотариално заверен подпис" се заменят със "с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно". 2. Член 160 се изменя така: "Чл. 160. Когато обезпеченото вземане е парично или за него е уговорена парична неустойка, ако залогът е учреден с писмен договор или е даден от закона за обезпечение на вземания, които произтичат от писмен договор, кредиторът може въз основа на договора да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 3. Член 165 се изменя така: "Чл. 165. Кредитор, който има залог върху вземане, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс при условията и по реда на чл. 160 и се удовлетворява предпочтително по реда за обръщане на изпълнението върху вземане." 4. В чл. 173 ал. 3 се изменя така: "(3) Ако вземането е за определена парична сума или ако за него е уговорена парична неустойка, кредиторът може въз основа на акта за вписването на ипотеката да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." § 24. (В сила от 24.07.2007 г.- ДВ, бр. 59 от 2007 г.) В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 4, ал. 1 се създава т. 12: "12. вземане на временни мерки за закрила на дете в случаите и при условията на чл. 12 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, съставена в Хага на 19 октомври 1996 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) (ДВ, бр. 15 от 2007 г.), наричана по-нататък "Конвенцията от 1996 г."." 2. В чл. 21 се създава ал. 3: "(3) На основание чл. 35, ал. 2 от Конвенцията от 1996 г. дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на родителя, който е поискал от съответния компетентен орган да получи или запази правото си на лични отношения с дете, което няма обичайно местопребиваване в Република България, извършва проверка и изготвя заключение дали родителят е способен да упражнява това право, както и за условията, при които личните отношения могат да бъдат осъществявани." 3. Създават се глава трета "а" с чл. 22а - 22ж и глава трета "б" с чл. 22з - 22н:
"Глава трета "а" Чл. 22а. (1) Молбата за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, съставена в Хага на 25 октомври 1980 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (ДВ, бр. 82 от 2003 г.), наричана по-нататък "Хагската конвенция", се разглежда от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват: 1. Министерството на правосъдието или лицето, направило искането; 2. заинтересованите лица; 3. прокурор. (2) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15. (3) Министерството на правосъдието представлява молителя, когато молбата е подадена чрез него. То може да определи представител, който да действа от негово име. Чл. 22в. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата. (2) В производството по чл. 22а, ал. 1 съдът не разглежда по същество въпроса за упражняването на родителските права. Чл. 22г. (1) Решението на Софийския градски съд подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд от лицата по чл. 22а, ал. 1. (2) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с решение, което е окончателно. Чл. 22д. В това производство съдът може по своя инициатива да събира доказателства, както и да подпомага страните за упражняване на техните процесуални права. Чл. 22е. Ако чуждестранният съд приложи чл. 15 от Хагската конвенция, компетентният български орган за установяване неправомерността на прехвърлянето или задържането на дете е съдът, който е разгледал или разглежда въпросите относно родителските права, или Министерството на правосъдието, когато тези въпроси не са били предмет на съдебно производство. Чл. 22ж. (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата. (2) В случаите и при условията на чл. 8, 9 и 13 от Конвенцията от 1996 г. компетентният съд може, след като е бил сезиран пръв и прецени, че това е в интерес на детето, да прехвърли компетентността си на по-късно сезирания чуждестранен съд или да приеме за разглеждане и постанови решение, когато чуждестранният съд, който е бил сезиран пръв, му я прехвърли. (3) В случаите по ал. 2 постановеното от чуждестранния съд решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на глава трета "б".
Глава трета "б" Чл. 22з. (1) Молбата за признаване и допускане на изпълнение на решение на чуждестранен съд или на друг чуждестранен орган за упражняване на родителски права и за възстановяване упражняването на родителски права при неправомерно прехвърляне на дете, основаваща се на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г., съставена в Люксембург на 20 май 1980 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 21 от 2003 г.) (ДВ, бр. 104 от 2003 г.), наричана по-нататък "Люксембургската конвенция", се разглеждат от Софийския градски съд в открито заседание, в което участват: 1. Министерството на правосъдието; 2. страните по чуждестранното решение; 3. прокурор. (2) Алинея 1, т. 1 не се прилага, когато молителят е сезирал пряко съда. (3) В производството по ал. 1 дирекция "Социално подпомагане" към общината по настоящия адрес на детето дава становище. Съдът изслушва детето съгласно чл. 15. (4) Съдът може по направено искане или служебно да определи подходяща привременна мярка за закрила на детето с цел предотвратяване на по-нататъшни опасности за детето или вреди за страните. Чл. 22и. (1) Съдът спира производството по чл. 22ж, ал. 1, когато: 1. решението е предмет на обжалване; 2. в български съд има висящо производство по съществото на спора, което е започнало преди производството в държавата, където е постановено решението, чието признаване и/или допускане на изпълнение се иска; 3. друго решение относно упражняване на родителските права е предмет на производство по признаване и/или допускане на изпълнението му. (2) В случаите по ал. 1, т. 2 съдът уведомява незабавно съответния съд, който е длъжен да се произнесе в едномесечен срок от уведомлението. Чл. 22к. (1) Съдът се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването на молбата. (2) Решението на съда подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд. (3) Софийският апелативен съд се произнася с решение в срока по ал. 1. Решението е окончателно. Чл. 22л. (1) По реда на тази глава може да се иска признаване и допускане на изпълнение на решение за упражняване на родителските права, постановено след прехвърлянето на детето, ако с решението това прехвърляне е обявено за неправомерно. (2) Признаването и изпълнението на решение на друга държава - страна по Люксембургската конвенция, се отказва в случаите по чл. 8 и 9, когато са налице предпоставките по чл. 10, ал. 1 от конвенцията. (3) Признаването и изпълнението на решението се допуска само и доколкото то е изпълняемо в държавата, където е постановено. Чл. 22м. Доколкото няма особени правила за това производство, прилагат се правилата на общото исково производство в Гражданския процесуален кодекс. Чл. 22н. Правилата на тази глава се прилагат съответно и по отношение на Конвенцията от 1996 г. относно признаването и изпълнението на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи." 4. В чл. 25 се създава т. 5: "5. в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г." § 25. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31 и 41 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 186, ал. 1 се създава изречение второ: "Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс." 2. Член 186б се отменя. 3. В чл. 188 ал. 2 и 3 се отменят. 4. В чл. 189: а) алинеи 2 и 3 се отменят; б) алинея 5 се отменя. 5. Член 190а се отменя. § 26. В Закона за защита от дискриминацията (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 61: а) в ал. 2 думите "чл. 105, ал. 3" се заменят с "чл. 136"; б) в ал. 3 думите "глава трета" се заменят с "чл. 22 - 24". 2. В чл. 71, ал. 3 думите "чл. 174" се заменят с "чл. 218". § 27. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.; изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67, 69, 110 и 113 от 1999 г., бр. 1, 31 и 64 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 1, 54, 74, 107, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 50, 107 и 114 от 2003 г., бр. 28, 38, 49, 70, 85 и 111 от 2004 г., бр. 39, 45, 76, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 17, 18, 30, 33, 34, 59, 95 и 105 от 2006 г., бр. 11 от 2007 г., бр. 26 от 2007 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 2007 г.; изм., бр. 31 и 46 от 2007 г.) в чл. 111 ал. 2 се изменя така: "(2) За дължимата сума по ал. 1 РЗОК може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." § 28. В Закона за ипотечните облигации (обн., ДВ, бр. 83 от 2000 г.; изм., бр. 59 от 2006 г.) в чл. 22, ал. 2 думите "чл. 375 - 389" се заменят с "чл. 486 - 501". § 29. В Закона за кадастъра и имотния регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2000 г.; изм., бр. 45 и 99 от 2002 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 39 и 105 от 2005 г., бр. 29 и 30 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 87 думите "глава четиридесет и шеста" се заменят с "глава четиридесет и девета "Общи правила". 2. В чл. 88 думите "чл. 431, ал. 2 и 3" се заменят с "чл. 537, ал. 2 и 3". 3. В чл. 89 думите "чл. 192, ал. 2" се заменят с "чл. 247". § 30. В Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и 79 от 2006 г.) в чл. 30 думите "се снабдят с изпълнителен лист по реда на глава двадесет и трета от Гражданския процесуален кодекс" се заменят с "поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер". § 31. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 36 от 2006 г.; изм., бр. 53, 65 и 105 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г.) в чл. 89, ал. 2 думите "чл. 41, ал. 5" се заменят с "чл. 56, ал. 3". § 32. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр.105 от 2006 г.) в чл. 60, ал. 2 думите "има право да получи изпълнителен лист по извлечение от сметка за цялата дължима сума" се заменят с "може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги". § 33. В Закона за марките и географските означения (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; попр., бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 28, 43, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 73 и 96 от 2006 г.) в чл. 76ж се правят следните изменения: 1. Заглавието се изменя така: "Привременни мерки". 2. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите "лицето, по отношение на което се иска обезпечителната мярка" се заменят с "ответната страна". 3. В ал. 2 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните", думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403" и думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398". 4. В ал. 3 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната". 5. В ал. 4 в изречение първо думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните", думите "държавен или частен съдебен" се заменят със "съдебния" и думите "допускане на обезпечението" се заменят с "налагане на мярката", а в изречение второ думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната". 6. В ал. 5 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните". 7. В ал. 6 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната". § 34. В Закона за международния търговски арбитраж (обн., ДВ, бр. 60 от 1988 г.; изм., бр. 93 от 1993 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 38 от 2001 г., бр. 46 от 2002 г., бр. 102 от 2002 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 2002 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 8, ал. 1, изречение първо думите "първото по делото заседание" се заменят със "срока за отговор на исковата молба". 2. В чл. 16, ал. 1 думите "съобразно чл. 126б и 126в на" се заменят с "по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от". 3. В чл. 48, ал. 3 думите "чл. 54 и 55" се заменят с "чл. 71". 4. В чл. 51 ал. 3 се изменя така: "(3) Исковете за признаване и допускане на изпълнението на решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и на сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се предявяват, ако друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна, пред Софийския градски съд и за разглеждането им се прилагат съответно чл. 118 - 122 от Кодекса на международното частно право, с изключение на правото на длъжника да предяви възражение за погасяване на вземането." § 35. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 14, ал. 1, т. 9 думите "чл. 64, ал. 5" се заменят с "чл. 78, ал. 6 и 8". 2. В чл. 211к, ал. 1 думите "чл. 231" се заменят с "чл. 303". § 36. В Закона за наследството (обн., ДВ, бр. 22 от 1949 г.; попр., бр. 41 от 1949 г.; изм., бр. 275 от 1950 г., бр. 41 от 1985 г., бр. 60 от 1992 г., бр. 21 от 1996 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 117 от 1997 г., бр. 96 от 1999 г., бр. 34 от 2000 г.) в чл. 24, ал. 2 думите "чл. 474, ал. 1 и 2" се заменят с "чл. 578, ал. 1 и 2". § 37. В Закона за нотариусите и нотариалната дейност (обн., ДВ, бр. 104 от 1996 г.; изм., бр. 117, 118 и 123 от 1997 г., бр. 24 от 1998 г., бр. 69 от 1999 г., бр. 18 от 2003 г., бр. 29 и 36 от 2004 г., бр. 19 и 43 от 2005 г., бр. 30, 39 и 41 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 50 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58". 2. Член 61 се изменя така: "Принудително изпълнение 3. В чл. 89 ал. 3 се изменя така: "(3) За дължимите неплатени нотариални такси нотариусът може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." § 38. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; бр. 30 от 1998 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 45, 88 и 135 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г.; попр., бр. 10 от 2000 г.; изм., бр. 99 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 28, 45, 47 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 24 от 2006 г.) в чл. 6 ал. 12 се отменя. § 39. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 28 от 2004 г.; изм., бр. 53 от 2004 г., бр. 31, 34 и 105 от 2005 г., бр. 18, 33, 37 и 79 от 2006 г.) в чл. 122б, ал. 2 думите "чл. 41, ал. 5" се заменят с "чл. 56, ал. 3". § 40. В Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55 от 1997 г., бр. 22 и 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64, 67, 69 и 96 от 1999 г., бр. 26 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 120 от 2002 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 29, 30 и 36 от 2006 г.) в чл. 27, ал. 3 думите "чл. 41, ал. 5 и срокът по чл. 157, ал. 1" се заменят с "чл. 56, ал. 3 и срокът по чл. 199". § 41. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г., бр. 30 и 34 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 35: а) алинея 1 се изменя така: "(1) Когато залогодателят не окаже необходимото съдействие за изпълнение върху заложеното имущество или за запазването му, заложният кредитор въз основа на извлечение от регистъра за вписано обезпечение и за започване на изпълнението може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс. Предаването на заложеното имущество се извършва по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс."; б) в ал. 2 думите "държавният или частният съдебен" се заменят със "съдебният". 2. Член 36 се изменя така: "Оспорване 3. В чл. 37, ал. 4 думите "чл. 372" се заменят с "чл. 482". 4. В чл. 40, ал. 2 думите "чл. 372" се заменят с "чл. 482". 5. В чл. 41, ал. 2 думите "чл. 217" се заменят с "чл. 278". 6. В чл. 42 думите "чл. 359" се заменят с "чл. 464". § 42. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41 и 46 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 300 ал. 3 се изменя така: "(3) За разходите по ал. 1 и 2 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." 2. В чл. 300а ал. 2 се изменя така: "(2) За разходите по ал. 1 съответният компетентен орган, определен от министъра на отбраната, може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." § 43. В Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 86 и 105 от 2005 г., бр. 33 и 75 от 2006 г.) в чл. 28, ал. 5 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". § 44. В Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (обн., ДВ, бр. 27 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1996 г., бр. 11 от 1998 г., бр. 81 от 1999 г., бр. 45 и 66 от 2002 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 30 и 64 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) в чл. 67, ал. 4 изречение второ се изменя така: "Неплащането на тези суми не е основание за спиране на производството, но получаващото ведомство може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." § 45. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13 от 2007 г.) в чл. 27 ал. 2 се изменя така: "(2) За вземанията си от физическите и юридическите лица фондът може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Вземанията се събират от Агенцията за държавни вземания." § 46. В Закона за политическите партии (обн., ДВ, бр. 28 от 2005 г.; изм., бр. 102 от 2005 г., бр. 17 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 18 ал. 1 се изменя така: "(1) Решението по молбата за регистрация подлежи на обжалване или протест в 7-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 41: а) алинея 1 се изменя така: "(1) Решението на Софийския градски съд по чл. 40 подлежи на обжалване в 14-дневен срок от узнаването му пред Върховния касационен съд независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс."; б) в ал. 2 думите "чл. 231" се заменят с "чл. 303". § 47. В Закона за приватизация и следприватизационен контрол (обн., ДВ, бр. 28 от 2002 г.; изм., бр. 78 от 2002 г., бр. 20 и 31 от 2003 г., бр. 39 от 2003 г. - Решение № 5 на Конституционния съд от 2003 г.; изм., бр. 46 и 84 от 2003 г., бр. 55 и 115 от 2004 г., бр. 28, 39, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 36, 53, 72 и 105 от 2006 г.) § 11б от допълнителните разпоредби се изменя така: "§ 11б. За дължимите вноски от цената по приватизационните договори Агенцията за следприватизационен контрол и органите по чл. 4, ал. 2 могат да поискат издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." § 48. В Закона за промишления дизайн (обн., ДВ, бр. 81 от 1999 г.; изм., бр. 17 от 2003 г., бр. 43 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 73 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 57ж: а) заглавието се изменя така: "Привременни мерки"; б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думите "лицето, по отношение на което се иска обезпечителна мярка" се заменят с "ответната страна"; в) в ал. 2 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните", думите "чл. 308 - 322" се заменят с "чл. 389 - 403" и думите "чл. 317" се заменят с "чл. 398"; г) в ал. 3 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната"; д) в ал. 4 в изречение първо думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните", думите "държавен или частен съдебен" се заменят със "съдебния" и думите "допускане на обезпечението" се заменят с "налагане на мярката", а в изречение второ думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната"; е) в ал. 5 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните"; ж) в ал. 6 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната". 2. В чл. 60а: а) заглавието се изменя така: "Привременни мерки"; б) в ал. 1 в текста преди т. 1 думата "обезпечителни" се заличава; в) алинея 2 се изменя така: "(2) Допускането, налагането и отменянето на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс, с изключение на чл. 398, ал. 2 , изречение първо, и доколкото този закон не предвижда друго."; г) в ал. 3 думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната"; д) в ал. 4 думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните", думите "съдия-изпълнителя" се заменят със "съдебния изпълнител" и думите "допускане на обезпечението" се заменят с "налагане на мярката"; е) в ал. 5 думата "обезпечителните" се заменя с "привременните"; ж) в ал. 6 в изречение първо думата "Обезпечителните" се заменя с "Привременните" и думите "съдия-изпълнителя" се заменят със "съдебния изпълнител", а в изречение второ думата "Обезпечителната" се заменя с "Привременната"; з) в ал. 7 думата "обезпечителната" се заменя с "привременната", а думата "обезпечението" се заменя с "налагането на мярката". § 49. В Закона за пътищата (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г.) в чл. 57 ал. 2 се изменя така: "(2) При неизпълнение на изискванията по ал. 1 последиците се отстраняват от администрацията, управляваща пътя, за сметка на нарушителя. За вземането си от нарушителя администрацията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги." § 50. В Закона за сдружения за напояване (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм., бр. 108 от 2001 г., бр. 30 от 2006 г.) чл. 54 се изменя така: "Чл. 54. За вземанията си сдруженията могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." § 51. В Закона за собствеността (обн., Изв., бр. 92 от 1951 г., изм., бр. 12 от 1958 г., бр. 90 от 1960 г., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 54 и 87 от 1974 г., бр. 55 от 1978 г., бр. 36 от 1979 г., бр. 19 от 1985 г., бр. 14 и 91 от 1988 г., бр. 38 от 1989 г., бр. 31 от 1990 г., бр. 77 от 1991 г., бр. 33 от 1996 г., бр. 100 от 1997 г., бр. 90 от 1999 г., бр. 34 и 59 от 2000 г., бр. 32 от 2005 г., бр. 46 от 2006 г., бр. 24 от 2007 г.) в чл. 46 ал. 2 се изменя така: "(2) Въз основа на влязлото в сила решение на общото събрание по чл. 45 управителят или председателят на управителния съвет може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс." § 52. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - Решение № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87, 98 и 123 от 1997 г., бр. 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13 и 24 от 2007 г.) в чл. 19, ал. 8, т. 1 думите "чл. 483" се заменят с "чл. 587". § 53. В Закона за социално подпомагане (обн., ДВ, бр. 56 от 1998 г.; изм., бр. 45 и 120 от 2002 г., бр. 18, 30 и 105 от 2006 г.) в чл. 14б ал. 2 се изменя така: "(2) Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." § 54. В Закона за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 26 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 51 от 1997 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 29 от 2000 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 2000 г.; изм., бр. 63 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 28 и 46 от 2002 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г.) в чл. 87 ал. 2 се изменя така: "(2) Вземанията по ал. 1, с изключение на вземанията по т. 5, се установяват с акт за установяване на частно държавно вземане, който се издава от изпълнителния директор на агенцията. Въз основа на акта за установяване на частно държавно вземане агенцията може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." § 55. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 59 от 1994 г., бр. 78 от 1994 г. - Решение № 8 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 87 от 1994 г. - Решение № 9 на Конституционния съд от 1994 г., бр. 93 от 1995 г. - Решение № 17 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 64 от 1996 г., бр. 96 от 1996 г. - Решение № 19 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 и 110 от 1996 г., бр. 58, 122 и 124 от 1997 г., бр. 11 и 133 от 1998 г., бр. 6 от 1999 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 1999 г.; изм., бр. 34, 38 и 84 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 74 от 2002 г., бр. 110 от 2002 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 2002 г., бр. 118 от 2002 г. - Решение № 13 на Конституционния съд от 2002 г.; изм., бр. 61 и 112 от 2003 г., бр. 29, 36 и 70 от 2004 г., бр. 93 от 2004 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2004 г., бр. 37 от 2005 г. - Решение № 4 на Конституционния съд от 2005 г.; изм., бр. 43 и 86 от 2005 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 23 от 2006 г. - Решение № 1 на Конституционния съд от 2006 г., бр. 30 и 39 от 2006 г.) в чл. 175, ал. 2, чл. 176, ал. 3, чл. 181, ал. 4 и чл. 182 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58". § 56. В Закона за търговския регистър (обн., ДВ, бр. 34 от 2006 г.; изм., бр. 80 и 105 от 2006 г.) в чл. 25, ал. 4, изречение първо думите "глава дванадесета "а" се заменят с "глава двадесет и първа "Обжалване на определенията". § 57. В Закона за частните съдебни изпълнители (обн., ДВ, бр. 43 от 2005 г.; изм., бр. 39 от 2006 г., бр. 31 от 2007 г.) се правят следните изменения: 1. Член 15 се отменя. 2. В чл. 16: а) алинея 1 се отменя; б) досегашната ал. 2 става ал. 1; в) досегашната ал. 3 става ал. 2 и в нея цифрата "2" се заменя с "по чл. 431, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс". 3. В чл. 18: а) в ал. 4 в изречение първо думите "чл. 414" се заменят с "чл. 521", а в изречение второ думите "чл. 357 и 358" се заменят с "чл. 462 и 463"; б) алинея 5 се изменя така: "(5) По разпореждане на съда частният съдебен изпълнител може да връчва съобщения и призовки по граждански дела." 4. В чл. 19, ал. 3 думите "чл. 12" се заменят с "чл. 22". 5. В чл. 43 думите "чл. 41 - 52" се заменят с "чл. 37 - 58". 6. Член 54 се изменя така: "Принудително изпълнение 7. В чл. 71, ал. 5 думите "чл. 165 - 170" се заменят с "чл. 207 - 209". 8. В чл. 79 ал. 3 се изменя така: "(3) За дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер." § 58. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59 и 105 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) В чл. 70, ал. 6 думите "Член 498" се заменят с "Член 604". 2. В чл. 74 се създава ал. 4: "(4) Искът се разглежда по реда на глава тридесет и трета "Производство по колективни искове" от Гражданския процесуален кодекс, когато се оспорва решение на общото събрание на акционерно дружество с издадени акции на приносител или на инвестиционно дружество от отворен тип. В този случай не се допуска изключване от участие." 3. В чл. 232, ал. 4 думите "чл. 488а" се заменят с "чл. 593". 4. В чл. 263о, ал. 5 думите "дванадесета "а" - "Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага" се заменят с "тридесет и втора "Производство по търговски спорове" от Гражданския процесуален кодекс". 5. В чл. 264к, ал. 5 думите "дванадесета "а" - "Бързо производство" от Гражданския процесуален кодекс, като чл. 126д не се прилага" се заменят с "тридесет и втора "Производство по търговски спорове" от Гражданския процесуален кодекс". 6. В чл. 581, ал. 1 думите "чл. 456" се заменят с "чл. 560". 7. В чл. 613а: б) в ал. 3 думите "глави осемнадесета и деветнадесета" се заменят с "глава двадесета "Въззивно обжалване". 8. Член 708 се изменя така: "Събиране на преобразуваното вземане Чл. 708. На основание утвърдения от съда план кредиторът може да поиска издаване на заповед по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс за изпълнение на преобразуваното вземане независимо от неговия размер." г., бр. 30 от 2006 г.) в чл. 79 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: "(2) Исковете за издръжка и нейното увеличение се разглеждат по реда на глава двадесет и пета "Бързо производство" на Гражданския процесуален кодекс." § 60. (В сила от 24.07.2007 г. - ДВ, бр. 59 от 2007 г.) Министерският съвет в тримесечен срок от обнародването на този кодекс в "Държавен вестник" внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този кодекс. § 61. (*) Кодексът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на: 1. част седма "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз"; 2. параграф 2, ал. 4; 3. параграф 3 относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с чл. 307а - 307д и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с чл. 502 - 507; 4. параграф 4, ал. 2; 5. параграф 24; 6. параграф 60, които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник". Кодексът е приет от 40-то Народно събрание на 6 юли 2007 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 43. Правилниците по чл. 342, ал. 1 от Закона за съдебната власт уреждат и регистрите по чл. 235, ал. 5 , изречение второ и чл. 489, ал. 4 . ....................................................................... § 47. (В сила от 30.05.2008 г.) Прекратените производства по § 2 от преходните и заключителните разпоредби се възобновяват служебно от съда. § 48. Законът влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на § 23 , 25 , 45 , 46 и 47 , които влизат в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник". ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 26. Делата по чл. 390, ал. 1 и по чл. 411, ал. 1, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват от същите съдилища, независимо от промяната на подсъдността. § 27. Делата по искове за упражняване на родителски права при разногласия между родителите в случаите по чл. 76, т. 9 от Закона за българските документи за самоличност, образувани до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 25. Висящите производства се разглеждат по досегашния ред. § 26. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 12, който влиза в сила от 1 януари 2011 г., и § 13, т. 2 и § 21, които влизат в сила от 18 юни 2011 г.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. В срок от един месец от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, произтичащи от този закон. § 10. По изпълнителните дела, по които до влизането в сила на този закон са внесени авансово пропорционални такси, но не са извършени съответните действия, таксите не се преизчисляват. § 11. За действията, които са извършени до влизането в сила на този закон, без да е събрана авансово таксата по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, се начисляват такси по реда на този закон.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 14. Подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби, частни жалби по чл. 274, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс и жалби срещу решения на Върховния касационен съд по чл. 80, ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност се разглеждат при досегашните условия и ред. § 15. В едномесечен срок от влизането в сила на този закон управителят на Българската народна банка и министърът на правосъдието утвърждават изискванията към Единната среда за обмен на електронни запори. § 16. Съдебните решения, постановени в производства, образувани преди 10 януари 2015 г., както и другите актове, формално съставени или вписани, одобрени или сключени преди 10 януари 2015 г., включени в приложното поле на Регламент (ЕС) № 1215/2012, се признават и изпълняват по досегашния ред.
|
