|
Христо Христов
Сигурно е лесно да се подиграваш с властимащите,
когато не си на държавна ясла, а седиш в огромния кабинет на
собствената си фабрика, съпругата ти е дъщеря на полковник от КГБ, а
бившият руски посланик Леонид Керестеджиянц ти е личен приятел. Поне
така говорят в Стара Загора за 49-годишния си съгражданин Митко
Динев, прославил се отскоро и извън пределите на родния град. Той
предизвика истински фурор в НДК на вечерта, посветена на годишнината
от смъртта на Владимир Висоцки, със своята "Ода за премиерското
магаре".
Както повечето неща обаче и тук фактите волно се
преплитат с легендата
Съпругата на Динев наистина е рускиня
и се казва Ирина, но тъстът никога не е стъпвал в КГБ. Бил е
обикновен строител. "Нищо не опровергавам, дори съм готов да черпя,
докато съм жив. Тая уйдурма ми отвори толкова врати през годините",
разсъждава Динев. Колкото до собствения завод и приятелството с
бившия посланик на Русия, това си е самата истина.
"Ода за
премиерското магаре" не е поетичният дебют на Динев, но е първото
стихотворение, което го направи известен на широката публика.
"Възприех насериозно вестникарската дописка, че Иван Костов е
извадил 220 лв. за магаренце, което да прави компания на баба
Марушка. Само дето не разбрах какво толкова лошо съм написал, че ме
убеждаваха да не пея точно този текст в присъсвието на президента
Петър Стоянов. Та това беше концерт в памет на Володя Висоцки. "Не
остарявай, любов" може да е прекрасна песен, но не върви с вулкана
Висоцки", разсъждава той.
Досега Динев е написал над 100 песни.
Първата съчинил месец след кончината на
Висоцки
Старозагорецът се е срещал лично няколко пъти с
барда. Запознали се през 1975 г. в една малка стаичка в
старазагорския хотел "Железник". Завел го главният редактор на
вестник "Марица-Изток" Венелин Йотов с уговорката само да мълчи и да
слуша. После имало още няколко срещи - в "Таганка" и по улиците на
Москва, където отишъл да учи строително инженерство. Оттам пламнала
искрата. Паралелно с поетичните си опити, Динев започнал и да
превежда стихове на Висоцки. Без претенции за съвършенство, по-скоро
за да ги разберат приятелите, които уж знаят руския като матерен, а
стигат най-много до заветното: "Встретим се под салкъмчика..."
По
това време усвоил и няколко акорда на китара. На два пъти се
престрашавал да застане на сцената на срещите на поетите с китара в
Харманли. Но не смята, че умее да пее. За него красотата е в
стиховете. Все пак в момента има китара, която купил от Дубай за 100
долара. А в младежките си години е свирил на йоника, бил е и
барабанист по морето.
Противно на очакванията, професията
на Митко Динев е твърде далеч от романтиката на поезията
Той
е роден в някогашното село Митьо Станев, намиращо се на няколко
километра от гара Стаханово. Завършил е Висшия институт по
строително инженерство в Москва, където се запознал със съпругата
си. След завръщането си в България, започва работа като машинен
инженер в ЗСК "Стара Загора". После е бил зам. кмет в Гълъбово и
специалист в отдел "Доставки" на тогавашния СМЕК "Раднево". В края
на 1989 г. е един от първите, потопили се в дебрите на частния
бизнес - регистрирал фирма за търговия.
Как е спечелил първия
милион?
"През 1991 г. една синдикална активистка едва не ме
заплю, защото успях да транспортирам чак от "Кремиковци" до ТЕЦ
"Марица Изток-3" близо 100 000 тона висококалорични въглища. Те така
щяха да си изтлеят на купища в металургичния гигант, вместо да се
превърнат в електроенергия", разказва той. От тази сделка спечелил 2
млн. лв. Динев обаче признава, че идеята не била негова, а на
строителя бай Игнат Раденков, някогашния герой на соцтруда. Сделката
обаче не минала безпрепятствено. После дълго време давал показания в
следствието на ул. "Майор Векилски". Изписал тонове хартия, докато
убеди следователите, че далавера няма.
Днес Митко Динев
е изпълнителен директор на два завода
- "Прогрес" и
"Пресков". Акционер е и в бившия приватизационен фонд, а сега
холдинг "Център".
"Близо 1500 работят в предприятията на холдинг
"Център". Ние си знаем как въртим и сучим тези хора да получават
редовно заплати, да имат социални и здравни осигуровки, да са
нахранени... Само в завод "Прогрес" работят 350 мъже и жени.
Средната заплата е около 300 марки. И ще ми дойде някой син или
червен, та чак морав партийно назначен чиновник да ми казва как се
работи? Няма да стане!", разпалва се Динев.
Някога той е бил член
на БКП. "За членството в БКП забравих през 1990 г. и оттогава съм се
заклел да не помирисвам партии. Макар някои новоизлюпени демократи
да ме бяха ядосали с клетвите си по адрес на комунизма, а бяха хора,
с които сме седели на една маса, по една сол сме изяли... И
изведнъж: БКП в Сибир! Чакайте бе, мене може и в Сибир да ме
пратите, ами останалите, дето стройно крачехте с портрета на Тодор
Живков и викахте "Да живей!", какво ще ги правите?", пали се
Динев.
"Тъжно е, че десет години тази наша котва все по-надолу
потъва и няма дори намек за промяна. Гласувал съм и за червени, и за
сини. Пробвал съм и други разцветки, сигурно напролет пак ще
гласувам, но оптимизмът ми все повече изтънява. Правил съм сметка:
ако си бяхме внесли 20 министри-чужденци, по милион в зелено да им
бяхме плащали, щяхме да изхарчим 200 милиона, ама щяхме да опазим
поне 10 милиарда, дето ги окрадаха. Трябва ни политически борд.
Опазил ни бог от крадливи комсомолци и алчни новоизпечени
демократи", казва предприемачът. Той обаче има и приятели сред
политиците - бившия президент Желю Желев и експремиерът Ренета
Инджова например.
Особено се гордее с познанството си с
поета Недялко Йорданов
Иначе Динев не крие, че бизнесът му е
успешен. Съпругата му Ирина му е съдружник в повечето начинания. А
дъщерята Теодора е студентка. Извън работата си е човек-бохем, който
обича да отпусне глас на софра.
"Аз съм просто един обикновен
българин, на когото му писна да чака светлото синьо бъдеще и да се
гуши пред всеки, щото може да го сритат...", твърди 49-годишният
старозагорски бард. Засега той няма намерение да издава стихосбирка.
Но по-нататък, кой знае. Едно е сигурно, ако това стане, книжката ще
се казва "Историята на моите луди
песни". |