На дъщеря ми

Моя малка Звездомира,
със разплакани очи,
в скръб сърцето ти примира,
зная, ала не плачи!

Ако нейде чужди хора
ти подхвърлят с намек лек,
че баща ти е в затвора,
хвърлен като лош човек,

ти, дете, не се срамувай
и баща си не вини,
със очи отнегодувай
и безмълвна отмини!

Аз съм, рожбо, днес затворник,
хвърлен във подземен мрак
не че съм бандит, злосторник,
нито зъл народен враг,

ни разбойник, ни предател,
ни престъпник, ни крадец,
а защото съм писател -
на безгласните певец!