На Манол Журналов
Човешка злоба, злост и злъч
те изградиха цял от камък
да не просветва в тебе лъч,
да те не сгрява нивга пламък.
Под твоя сив навъсен свод
от влага хлябът плесенясва.
Заключеният в теб живот
без въздух като свещ погасва.
И скотът, що е скот, и той
на твоя камък не лежава,
ала народният герой
във теб по-твърд от камък става!
Затуй на ледната ти гръд,
между стените помразени,
последните надежди мрат
на властниците озверени!
Един ли клитник бит-пребит
надвесил се е в теб над гроба
и е излизал ненадвит
из каменната ти утроба?
Един левент ли окован,
не охка в теб с верига тежка,
безмълвен като истукан
показа сила нечовешка!
Безброй борци за сетен път
от твоята горчилка пиха,
нетленен дух и тленна плът
за жертвен подвиг причастиха?
Че иде ден? До смърт гнетен,
народът ще избухне в пламък!
От тебе, карцер - гроб студен,
не ще остане нито камък!
|